РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Карлово, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. П.
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело №
20225320100736 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 69 от
ЗН в първата фаза на процеса – по допускане на делбата.
Ищецът И. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област
П., ул. „Н.В.“ ** твърди, че с ответника А. М. М. били съсобственици на
следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
състояща се от първи жилищен етаж със самостоятелен вход, втори жилищен
етаж със самостоятелен вход и свободен таван със самостоятелен вход, както
и два навеса, построени въз основа на отстъпено право на строеж в общинско
дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 914 (деветстотин и
четиринадесет) квадратни метра, находящо се в село Г.Д., община К., област
П., съставляващо по одобрения план на селото със заповед № 501/1996г.,
поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и трети) при
граници и съседи на местото: улица с о.т.105-105а, ПИ №310, ***** и *****,
238, при квоти: 3/4 (три четвърти) идеални части за И. М. М., за ответника по
1/4 (една четвърт) идеални части за А. М. М..
Собствеността възникнала по следния начин:
Правото на строеж на жилищната сграда върху имота било
придобито от Община К. с договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 18.01.1989г., сключен между бащата на страните М. А.ов
М., б.ж. на село Г.Д., починал на *****г. и Община К.. Към датата на
придобиване правото на строеж баща им бил в брак с майка им Р.А. М.а. На
18.04.1989г. било издадено разрешение за строеж № 14. Майка им починала
на *****г. Едва след смъртта на майка им започнал строежа на тази жилищна
сграда. Същата била построена и въведена в експлоатация през лятото на
1
1991г., а след това били построени и два навеса. През 1994г. баща им сключил
граждански брак с М.С. М.а с ЕГН **********.
Баща им М. А.ов М. починал на *****г. След неговата смърт като
негови наследници останали: М.С. М.а с ЕГН ********** - съпруга;
ответникът А. М. М. с ЕГН ********** - син; ищецът – негов син и Д. М.а Ч.
с ЕГН ********** – дъщеря.
Всички те се явявали негови наследници с равни права - по ¼ ид.ч.
за всеки от тях.
С договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от
30.12.2020г., вписан в служба вписвания при PC Карлово, с акт № 132, том 4,
вх. рег. № 4345/30.12.2020г. ищецът закупил от М.С. М.а наследството като
съвкупност от права и задължения, останало й от общия наследодател М. А.ов
М., като договорът включвал и правото на собственост на ¼ идеална част от
процесния имот.
С договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от
04.01.2021г., вписан в Служба вписвания при PC Карлово, с акт № 1, том 1,
вх. рег. № 13/04.01.2021г. ищецът закупил от Д. М.а Ч. наследството като
съвкупност от права и задължения, останало й от общия наследодател М. А.ов
М., като в него се включвало и правото на собственост на ¼ идеална част от
процесния имот.
На 15.04.2021г. се снабдил с нотариален акт за констатиране правото
ми на собственост на ¾ идеални части от процесния недвижим имот, вписан в
служба вписвания при КрлРС с акт № 71, том 5, дело № 853/15.04.2022г.
С ответника не можели да поделят доброволно съсобствеността
върху имота.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да допусне съдебна
делба на следния съсобствен недвижим имот, а именно: ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от първи жилищен етаж със
самостоятелен вход, втори жилищен етаж със самостоятелен вход и свободен
таван със самостоятелен вход, както и два навеса, построени въз основа на
отстъпено право на строеж в общинско дворно място, цялото застроено и
незастроено, с площ от 914 (деветстотин и четиринадесет) квадратни метра,
находящо се в село Г.Д., община К., област П., съставляващо по одобрения
план на селото със заповед № 501/1996г., поземлен имот 309 (триста и
девети), в квартал 23 (двадесет и трети) при граници и съседи на местото:
улица с о.т.105-105а, ПИ №310, ***** и *****, 238, при квоти: ¾ (три
четвърти) идеални части за И. М. М., за ответника по ¼ (една четвърт)
идеални части за А. М. М..
Ответникът А. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К.,
област П., ул. „Н.В.“ ** признава иска за делба на жилищната сграда се
признава, оспорва иска за делба на два навеса.
Оспорва твърдението, че с ищеца са съсобственици на два навеса,
които били построени въз основа на отстъпено право на строеж в общинско
дворно място с площ от 914 кв.м, находящо се в село Г.Д., Карловска община,
което дворно място по одобрения със заповед № 501/1996г. ПУП съставлява
ПИ № 309 в квартал 23. Видно било от представения договор за отстъпено
право на строеж върху държавна земя, заповед № 22/11.01.1989г. и
2
разрешение за строеж № 14/18.04.1989г., че в полза на общия им
наследодател, М. А.ов М., е било учредено право на строеж върху част от
гореописаното дворно място за еднофамилна жилищна сграда. Т.е.
въпросните навеси били строени без изискуемите строителни книжа и
документи и за тях важала презумпцията на чл.92 от Закона за собствеността.
Поради тази причина при снабдяването на ищеца с представения с исковата
молба нотариален акт № 48, том II, рег. № 1561, дело № 195/2022г. на ***
С.Р. с рег.№ *** на НК и район на действие - районен на КрлРС, последният
не бил признат за собственик на въпросните два навеса макар и същите да
били описани в представеното с исковата молба, а и в нотариално дело №
195/2020г. удостоверение за данъчна оценка с изх. ************ от
12.04.2022г. на Община К.. Нито въпросното удостоверение за данъчна
оценка, нито другите представени писмени доказателства можели да
легитимират страните като собственици на въпросните два навеса.
Не оспорва писмените доказателства, представени с исковата молба.
Не оспорва и фактическата обстановка, описана в исковата молба, както и
това, че процесният имот - двуетажната масивна жилищна сграда, такава,
каквато е описана в исковата молба, да бъде допусната до делба между
страните при квоти: ¾ идеални части за ищеца и ¼ идеална част за ответника.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя, от
18.01.1989 г. ОбНС К. учредил на М. А.ов М. върху парцел ***** в кв. 23 по
плана на село Г.Д., държавна собственост, право на строеж на еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. метра. Договорът бил сключен
въз основа на заповед № 22 от 11.01.1989 г. на ОбНС К.. За построяването на
сградата е издадено разрешение за строеж № 14 от 18.04.1989 г.
По делото са приети за безспорни и неподлежащи на доказване
следните факти: договорът за отстъпено право на строеж е сключен по време
на брака на М. А.ов М. и Р.А. М.а, починала на *****г., строежът на
жилищната сграда предмет на делба е започнал и завършил, и същата е
въведена в експлоатация през 1991 г., след смъртта на Р.А. М.а, починала на
*****г. На 28.01.1994 г. М. А.ов М. сключил граждански брак с М.С. М.а, за
което бил съставен акт за граждански брак № 0001 от 28.01.1994 г. на
Кметство Г.Д.. М. А.ов М., бивш жител на село Г.Д. е починал на ***** г.,
като е оставил наследници по закон: М.С. М.а – съпруга, и трите си деца - А.
М. М., И. М. М. и Д. М.а Ч., установено с представеното удостоверение за
наследници изх. № 016 от 11.04.2022 г. на Кметство Г.Д.. От представените
скица № 808 от 20.09.2021 г. и удостоверение № 94-004460/1 от 01.10.2021 г. ,
издадени от Община К. се установява, че понастоящем дворното място, в
което е построена процесната сграда, представлява поземлен имот – пл. №
309 в кв. 23 с площ 914 кв. метра по плана на село Г.Д.. На скицата са
отразени и две стопански постройки. В представеното удостоверение за
данъчна оценка същите са описани като навес с оградни стени и навес без
оградни стени.
С договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от
30.12.2020г., вписан в служба вписвания при PC Карлово, с акт № 132, том 4,
вх. рег. № 4345/30.12.2020г. сънаследникът М.С. М.а е продала на ищеца
3
наследството, останало й от М. А.ов М., като съвкупност от права и
задължения.
С договор за покупко-продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от
04.01.2021г., вписан в Служба вписвания при PC К., с акт № 1, том 1, вх. рег.
№ 13/04.01.2021г. сънаследникът Д. М.а Ч. е продала на ищеца наследството,
останало й от М. А.ов М., като съвкупност от права и задължения.
Доказателства за времето на построяване и от кого са построени
двата навеса в дворното място не са ангажирани по делото.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
За да се произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во
от ГПК, съдът следва да установи наследниците по закон на общия
наследодател, имотите, които попадат в наследствената маса и частта на всеки
сънаследник от нея. Съделителите са наследници по закон на М. А.ов М., този
факт не е спорен в процеса и се установява от представеното удостоверение
за наследници. Правото си на собственост съделителите черпят от
наследственото правоприемство, възникнало въз основа на учредено и
реализирано от наследодателя право на строеж върху двуетажна масивна
жилищна сграда. След смъртта на М. А.ов М., неговата съпруга и деца са го
наследили с равни права, т.е. придобили са по ¼ ид. част от оставеното от
него наследство. Ищецът е купил наследството от двама от сънаследниците
си и така е придобил права върху ¾ ид. части от наследството и попадащите в
него имоти, включително жилищната сграда.
По отношение на двата навеса доказателства за правото на
собственост не са ангажирани. От съществено значение е времето на
построяването им, доколкото същите са реализирани върху общинска земя и
по силата на чл. 92 ЗС, според която собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Така
чрез въвеждането на принципа на приращение се допълва правното действие
на правомощието застрояване, включено по правило в съдържанието на
правото на собственост върху всеки недвижим имот. В конкретния случай,
освен означаването върху скицата, други доказателства за правото на
собственост върху двете постройки не са представени, поради което и по
силата на приращението, същите следва да са собственост на Община К., а
искът за делба в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен и
съдът да допусне до делба само процесната жилищна сграда при квотите,
посочени от страните.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И. М. М. с ЕГН
********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ ** от една страна А.
М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ ** – от
друга страна на техния съсобствен, наследствен недвижим имот, а именно:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от първи
4
жилищен етаж със самостоятелен вход, втори жилищен етаж със
самостоятелен вход и свободен таван със самостоятелен вход, построена въз
основа на отстъпено право на строеж в общинско дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 914 (деветстотин и четиринадесет)
квадратни метра, находящо се в село Г.Д., община К., област П.,
съставляващо по одобрения план на селото със заповед № 501/1996г.,
поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и трети) при
граници и съседи: улица с о.т.105-105а, ПИ №310, ***** и *****, 238, при
квоти: ¾ (три четвърти) идеални части за И. М. М., за ответника по ¼ (една
четвърт) идеални части за А. М. М., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на
построените в дворното място ДВА НАВЕСА, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5