Р
Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр.Плевен, 11.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на пети април
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №166 по описа за 2023г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба от Г.К.Г. ***, чрез адв.Р.Р.,
против Заповед №293з-70 от 09.02.2023г. на Началник РУ Левски при ОД на
МВР-Плевен, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна, тъй като в производството
са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че
заповедта е издадена в нарушение на чл.210 ал.1 от ЗМВР, като не е посочено
мястото на извършване на нарушението, както и не е ясно какво точно наказание е
наложено, доколкото в заглавната част е отразено „Заповед относно налагане на
дисциплинарно наказание порицание“, а в обстоятелствената и санкционната част е
изписано „писмено предупреждение за срок от три месеца“. Счита се още, че
липсват материално-правните предпоставки за издаване на заповедта, както и че
описанието на нарушението е неясно, с което се нарушават правата на оспорващия.
В тази връзка се твърди, че липсва
конкретната правна норма, която се счита за нарушена от Г. и какво точно не е изпълнил, и дали
извършеното от него представлява „небрежност в служебната дейност, забавено или
лошо изпълнение на заповед“. Посочва се,
че бланкетно е отразен текста на чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР, а в тази норма са
изложени три вида небрежност от страна на държавния служител при наличието, на
които същият ще бъде дисциплинарно отговорен. Т.е. се твърди, че не е ясно
каква точно небрежност като форма на вина е проявил служителя, за да му се
вмени посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Счита се също, че изложеното нарушение има
формален характер и са налице всички предпоставки за преценката му като
„маловажно“, съгласно чл.198 ал.2 от ЗМВР, а дисциплинарно-наказващият орган не
е формирал изводи в тази насока. Посочва се, че Г. няма други нарушения на
служебната дисциплина, а само е награждаван. Сочи се, че в конкретния случай е
направена неправилна преценка на фактите и цялостното поведение на служителя,
което е довело до неправилни правни изводи. В заключение се счита, че
дисциплинарно-наказващият орган не е провел пълно установяване на спорни в
производството обстоятелства, с което не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендират се адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и разноски по
делото.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се
представлява. По делото са депозирани писмени бележки от адв.Р.Р., в които са
наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, аналогични на
изложените в жалбата, моли се за отмяна на заповедта и се претендират разноски
и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Съгласно чл.211 изр. първо пр.второ
от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по
реда на АПК. Оспорената заповед е връчена лично на Г. срещу подпис на
09.02.2023г., видно от отбелязването върху разписката на самата заповед /л.69/,
а жалбата е подадена при административния орган на 21.02.2023г. Т.е. при липса
на задължителен административен контрол, жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и
видно от приложеното на л.128 от делото удостоверение е, че към момента на
издаване на процесната заповед оспорващият Г.Г. е заемал изпълнителска длъжност
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Левски при ОД на
МВР-Плевен. Към същата дата 09.02.2023г.
дисциплинарно-наказващият орган главен инспектор Пламен Цолов е заемал
ръководна длъжност Началник Районно управление-Левски при ОД на МВР-Плевен.
При Директора на ОД на МВР-Плевен е
постъпило писмо рег.№7855р-10464/15.11.2022г. от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ /л.14-16/, в което е
посочено, че са установени видеофайлове от нощно дежурство на служители назначени
в наряд на 24.10/25.10.2022г. със служебен автомобил рег.№*****, числящи се на
РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, при преглед на които е констатирано, че за
времето от 02:08часа до 06:29часа на 25.10.2022г. камера 02 е закрита от
поставена вещ /шапка/, като видимостта в купето и автомобила е изцяло
ограничена, вследствие на което се възпрепятства наблюдението върху
изпълнението на служебните задължения. Посочено е, че е установено, че действията са извършени от
служителя определен за водач на служебния автомобил. Прието е, че служителите
нарушават т.10 от Раздел 1 на МЗ №8121з-450/12.04.2022г. Дадени са указания за
извършване на проверка и уведомяване за резултатите от нея.
Във връзка с горното, с резолюция на Началник
РУ-Левски е възложено извършване на предварителна проверка, като за резултатите
от нея е изготвена Справка рег.№293р-14160/09.12.2022г. /л.17-19/. В последната
е отразено, че за времето от 20:30часа на 24.10.2022г. до 08:30часа на
25.10.2022г. на работа са били служителите инспектор Г.Г. и мл.експерт С.С.,
които са изпълнявали дейности по пътен контрол и патрулно-постова дейност в
състав със сл.автомобил рег.№*****, оборудван със система ВОДПК, като старши на
наряда е бил определен Г.. Отразено е още, че след детайлен преглед на видеофайловете
е констатирано, че за времето от 02:08часа до 06:29часа на 25.10.2022г. камера
02 е закрита от поставена вещ /шапка/, като видимостта в купето на автомобила е
изцяло ограничена, вследствие на което се възпрепятства наблюдението върху
изпълнението на служебните задължения, а действията по поставяне на шапка са
извършени от водача на сл.автомобил Г.Г.. Направен е извод, че констатираното е
в разрез на т.10 от Раздел 1 от МЗ №8121з-450/12.04.2022г., като се има
предвид, че старшият на наряда не допуска поставянето на вещи и предмети върху
арматурното табло на автомобила, с което да намалява видимостта на камерата
монтирана в купето на сл.автомобил. Посочено е, че същото представлява
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР
„неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл.200 ал.1 т.11
пр.първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Направено е предложение да
бъде издадена заповед на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР за извършване на
дисциплинарна проверка срещу служителя Г. и събиране на доказателства за
извършеното от него нарушение на служебната дисциплина.
Предвид констатираното с предварителната проверка, със
Заповед №293з-334/14.12.2022г. на Началника на РУ-Левски /л.32-34/, на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР, е
разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за
извършените действия от инспектор Г. по време на наряда за времето от 20:30часа
на 24.10.2022г. до 08:30часа на 25.10.2022г., като проверката е възложена на
нарочна комисия, определена поименно в заповедта. Г.Г. е запознат със заповедта
на 19.12.2022г. и с изрична покана му е разяснена възможността за даване на
писмени обяснения до началника на РУ-Левски /л.35-36/.
Видно от приложени на л.37-39 от делото протоколи от
21.12.2022г. и от 22.12.2022г. е, че комисията е извършила преглед и се е
запознала с видеофайловете, като е запознала и служителя с тяхното съдържание.
Изготвен е въпросник от 22.12.2022г. /л.40-41/ до Г., по който служителят е дал писмени сведения /л.42/, в
които са изложени твърдения, че няма спомен дали в определения времеви интервал
е бил постоянно в сл.автомобил, както и няма спомен да е поставял вещ/шапка
върху камера 02 в сл.автомобил, но дори и да се е случило е било неволно, а не
за да прикрива видимостта в купето или за да не спазва служебните задължения.
За резултатите от дисциплинарната
проверка от комисията е изготвена Обобщена справка рег.№293з-770/16.01.2023г.
/л.50-55/. В последната се съдържат описаните по –горе действия и е прието, че в 02:08часа на 25.10.2022г. инспектор Г.
поставил шапка върху камера 02, монтирана на арматурното табло, като с
действията си изцяло ограничава видимостта в купето на патрулния автомобил с
рег.№*****, числящ се на РУ-Левски. Отразено е, че поставената вещ е върху
камера 02 за времевия период от 02:08часа до 06:29часа на 25.10.2022г., като
видимостта в купето на автомобила е изцяло ограничена, в следствие на което се
възпрепятства наблюдението върху изпълнението на служебните задължения на
служителите. Прието е, че тези действия са в разрез с т.10 на Раздел 1 от МЗ
№8121з-450/12.04.2022г., съгласно която не се допуска поставянето на вещи и предмети
върху арматурното табло на автомобила, както и че следва да се има предвид, че Г. е определен
за старши на наряда, а последният не трябва да допуска поставянето на вещи и
предмети върху арматурното табло на автомобила, с което да намалява видимостта
на камерата монтирана в купето на служебния автомобил. Посочено е, че комисията
приема доводите на служителя, че извършеното от него е неволно, поради
небрежност в служебната дейност. Комисията е квалифицирала допуснатото
нарушение на служебната дисциплина като такова по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР „…неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители“, съставомерно по чл.199 ал.1 т.3 пр.първо от ЗМВР
„..небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“,
за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от три до шест месеца. Във връзка с последното е посочено, че
констатираното нарушение не е тежко, отклонението от спазването на служебната
дисциплина е извършено поради небрежност, като в периода на това отклонение не
са налице данни за настъпили вредни последици. Предвид горното, комисията е
направила предложение на Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца. Справката е подписана от всички членове
на комисията и с нея на 03.02.2023г. е запознат служителят Г.. Върху обобщената
справка няма данни дали дисциплинарно-наказващият орган се е запознал с
изнесеното в нея и на коя дата.
На Г. е изпратена Покана за даване
на писмени обяснения /л.56-57/, във
връзка с която служителят е дал писмени обяснения рег.№293р-1948/07.02.2023г.,
в които е посочено, че няма как да каже къде е бил в зададения часови интервал,
тъй като е давал множество дежурства и не си спомня, както и че няма спомен МЗ
№8121з-450/12.04.2022г. да му е връчвана и да е запознаван с нея.
Със Заповед №293з-70 от 09.02.2023г. на Началник РУ
Левски при ОД на МВР-Плевен, на инспектор Г.Г. е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В заповедта са
описани всички горепосочени действия, като е направено позоваване на
резултатите от изготвените справка от предварителна проверка и обобщена
справка. Въз основа на тях, дисциплинарно-наказващият орган е приел за
безспорно установено и доказано, че служителят Г. е допуснал нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в 02:08часа на 25.10.2022г. поставя шапка върху
камера 02, монтирана на арматурното табло, като с действията си изцяло
ограничава видимостта в купето на патрулния автомобил с рег.№*****, числящ се
на РУ-Левски, като поставената вещ е върху камера 02 за времевия период от
02:08часа до 06:29часа на 25.10.2022г., а видимостта в купето на автомобила е
изцяло ограничена, в следствие на което
се възпрепятства наблюдението върху изпълнението на служебните
задължения на служителите. Посочил е, че Г., като определен за старши на
наряда, не трябва да допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното
табло на автомобила, с което да намалява видимостта на камерата монтирана в
купето на служебния автомобил. Приел е, че тези действия са в разрез с т.10 на
Раздел 1 от МЗ №8121з-450/12.04.2022г., съгласно която не се допуска
поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила, като определеният
за старши на наряда не допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното
табло на автомобила, което ограничава видимостта към купето на автомобила, с
което се увеличава риска от корупционна практика и намалява възможността за
проследяване действията при осъществяване наряд със служебен автомобил. Посочил
е, че данните са за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР „…неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители“, съставомерно по чл.199 ал.1
т.3 пр.първо от ЗМВР „..небрежност в служебната дейност, забавено или лошо
изпълнение на заповед“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца. Приел е
обясненията на служителя относно това, че е възможно да няма точен спомен за
конкретния момент, поради множество дадени дежурства, и не е приел твърденията,
че не е запознат с МЗ №8121з-450/12.04.2022г., доколкото са налице данни, че на
18.04.2022г. е запознат с министерската заповед. Приел е, че нарушението не е
тежко, тъй като не е налице сериозна значимост на допуснатото от служителя
неизпълнение на служебни задължения; че формата на вина е небрежност; че
допуснатата от служителя небрежност в служебната дейност по време на работна
смяна не е довело до неблагоприятни последици, както и е отчел цялостното поведение на Г., а именно че няма налагани
дисциплинарни наказания, а само е награждаван. Посочил е, че са спазени
сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл.195 ал.1 от ЗМВР.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.
По делото не се спори, а и видно от приложените
доказателства е, че за времето от 20:30часа на 24.10.2022г. до 08:30часа на
25.10.2022г. в наряд са били служителите инспектор Г.Г. и мл.експерт С.С.,
които са изпълнявали дейности по пътен контрол и патрулно-постова дейност в
състав със сл.автомобил рег.№*****, оборудван със система ВОДПК, като старши на
наряда е бил Г. /л.20-31/.
Установява се още от приложено на л.111-114 от делото
доказателство, че оспорващият Г. е запознат със Заповед №8121з-450/12.04.2022г.
и утвърдените с нея Указания за работа на полицейските служители със система за
видеонаблюдение, монтирана в служебен автомобил на „Пътна полиция“. Технически
характеристики и правила за работа, на дата 18.04.2022г.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.
204 т.4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши
ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197,
ал. 1, т. 1 – 3. Видно от оспорената заповед, неин издател е Началник РУ
Левски при ОД на МВР-Плевен, като към момента на издаване на акта главен
инспектор П.Ц.Ц. е заемал ръководната длъжност началник РУ Левски. Към момента
на издаване на заповедта инспектор Г.К.Г. е заемал изпълнителска длъжност
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Левски при ОД на
МВР-Плевен. Ето защо съдът приема, че Началник РУ Левски се явява компетентен
орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл.197,
ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
При издаването на оспорената заповед е спазена
предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР (специалния
нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, включително фактическо и правно основание. В заповедта
не е посочено изрично мястото на извършване на твърдяното нарушение, но от
всички доказателства по безспорен начин се установява, че Г. е бил в наряд и е
изпълнявал дейности по пътен контрол и патрулно-постова дейност със служебен
автомобил рег.№*****, числящ се на РУ Левски. Също така, административният
орган се позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства установени и
посочени в справката за резултатите от предварителната проверка и в обобщената
справка – време, място и обстоятелства, при които е извършено дисциплинарното
нарушение, поради което съдът приема, че административният акт е мотивиран,
съобразно разписаното в ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Ето защо е
неоснователно възражението в жалбата, че заповедта е немотивирана и не е ясно
мястото на извършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че е спазен и регламентирания в чл.
195, ал.1 от ЗМВР двумесечен срок, в който следва да бъде наложено
дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да
се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана
отговорността на Г. е „открито” най-рано на 09.12.2022г., на която дата
дисциплинарно-наказващият орган е поставил резолюция върху Справка
рег.№293р-14160/09.12.2022г. за резултатите от първоначалната проверка. Именно тази
справка е документът съдържащ първоначални ясни данни относно извършеното от Г.
деяние. Последното е извършено на 25.10.2022г., а процесната заповед е издадена
на 09.02.2023г. Т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението
и в едногодишния срок от извършването му, като е съобразено и обстоятелството,
че държавният служител е бил в законоустановен отпуск за осем работни дни /29.12.2022г.-10.01.2023г./.
Ето защо, при издаване на заповедта са спазени и
административно-производствените правила, като се има предвид, че ЗМВР не
предвижда специален ред за провеждане на процедура по установяване на този вид
дисциплинарно нарушение.
Спазено е и императивното изискване на чл. 206
от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно-наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от данните по преписката, Г. е бил запознат със
съдържанието на обобщената справка. До същия е била изпратена и покана за
даване на писмени обяснения от началника РУ-Левски, като се е възползвал от
дадената му възможност и е дал писмени обяснения, макар и лаконични.
Смисълът на изискването по чл.
206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от
служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва,
след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички
доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина,
кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва
да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание.
Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство,
тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги
посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като
даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства. Предвид изложеното не е нарушено правото на
защита на Г. в хода на дисциплинарната проверка.
При издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият
орган, обаче е допуснал нарушение на материално-правните разпоредби по следните
съображения:
С процесната заповед дисциплинарната отговорност на Г.
е ангажирана за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.199 ал.1 т.3 пр.първо от ЗМВР
„..небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“,
като е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три
месеца. Нарушението на служебната дисциплина се изразява в това, че служителят Г.,
определен за старши на наряда, в 02:08часа на 25.10.2022г. поставя шапка върху
камера 02, монтирана на арматурното табло, като с действията си изцяло
ограничава видимостта в купето на патрулния автомобил с рег.№*****, числящ се
на РУ-Левски, като поставената вещ е върху камера 02 за времевия период от
02:08часа до 06:29часа на 25.10.2022г., а видимостта в купето на автомобила е
изцяло ограничена, в следствие на което се възпрепятства наблюдението върху
изпълнението на служебните задължения на служителите. Дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че действията на служителя са в разрез с т.10 на Раздел 1 от МЗ
№8121з-450/12.04.2022г., съгласно която не се допуска поставянето на вещи и
предмети върху арматурното табло на автомобила, като определеният за старши на
наряда не допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила, което ограничава видимостта към купето на автомобила, с което се
увеличава риска от корупционна практика и намалява възможността за проследяване
действията при осъществяване наряд със служебен автомобил.
Съгласно чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, дисциплинарно
нарушение представлява неизпълнението на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Според т.10 на Раздел 1 от утвърдените с МЗ
№8121з-450/12.04.2022г. Указания за работа на полицейските служители със
система за видеонаблюдение, монтирана в служебен автомобил на „Пътна полиция“.
Технически характеристики и правила за работа, старшият на наряда не допуска
поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила, с което
да се намалява видимостта на камерата, монтирана на таблото на автомобила.
Предвид установеното от към факти и съобразно
посочената по-горе нормативна разпоредба, съдът приема, че като определен за
старши на наряда за времето от 20:30часа на 24.10.2022г. до 08:30часа на
25.10.2022г., от страна на Г. е извършено вмененото му нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на разпоредбата на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, а именно
неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи, изразяващо се в
поставяне на шапка върху камера 02, монтирана на арматурното табло, като с
действията си изцяло ограничава видимостта в купето на патрулния автомобил с
рег.№*****, числящ се на РУ-Левски, като поставената вещ е върху камера 02 за
времевия период от 02:08часа до 06:29часа на 25.10.2022г., а видимостта в
купето на автомобила е изцяло ограничена. Г. е запознат с МЗ и утвърдените с
нея правила на 18.04.2022г., видно от доказателствата по делото. Тези утвърдени
правила следва да бъдат спазвани от назначените в наряд служители, а в
конкретния случай от старши наряда за т.10, при работа със системата за
видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил. От страна на оспорващия не са
представени доказателства, които да оборват твърдяното от към фактическа страна
в заповедта. Нарушението на служебната дисциплина е правилно квалифицирано.
Съдът счита, обаче, че неправилно
дисциплинарно-наказващият орган е приел, че това нарушение на служебната
дисциплина е съставомерно по чл.199 ал.1 т.3 пр.първо от ЗМВР, а именно
небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, за
което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от три до шест месеца. Съдът намира, че така вмененото нарушение на
служебната дисциплина на Г. е съставомерно по чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, а
именно неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, доколкото не
е налице нито забавено, нито лошо изпълнение на заповед, нито небрежност в
служебната дейност, а е налице изцяло неизпълнение на т.10 от Раздел 1 на МЗ. В
тази връзка е необходимо да се посочи, че единствено въз основа на твърденията
на служителя, че извършеното от него действие-поставяне на вещ/шапка върху
камера 02 в служебния автомобил, е извършено неволно, не следва да се цени като
небрежност в служебната дейност, доколкото се има предвид, че вещта е преседяла
на арматурното табло за достатъчно голям интервал от време. За неизпълнение на
заповед по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Т.е.
от страна на дисциплинарно-наказващият орган не е съобразен материалния закон,
като неправилно е приложена санкционната разпоредба от ЗМВР. За така вмененото
нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, съставомерно по
чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„Порицание“ , каквото не е наложено в конкретния случай.
Предвид изложеното, заповедта е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените
административно-производствени правила, но в противоречие с материалния закон и
целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
Още
с жалбата е направено своевременно искане за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение за ползвана от оспорващия безплатна
правна помощ по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА, както и на държавна такса в размер на 10 лева.
Искането е основателно. В приложения на л.13 от делото договор за правна защита
и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение
в размер на 750 лева, определено по реда на чл.
8, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същият следва да бъде осъден да заплати и
внесената държавна такса в размер на 10 лева. Доколкото съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР областната дирекция е юридическо лице, същата следва да бъде задължена с
разноските.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №293з-70 от 09.02.2023г. на Началник РУ
Левски при ОД на МВР-Плевен, с която на Г.К.Г. е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, да заплати на Г.К.Г.
***, ЕГН:**********, направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 10.00лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен да заплати в полза на адвокат Р.Р. *** за
осъществена по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие,
адвокатско възнаграждение в размер на 750. 00 лв. (седемстотин и петдесет
лева).
Решението е окончателно по аргумент
от чл.211 изр.последно от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|
|