№ 294
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК.
С решение № 260539/26.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 696/2021 г. СГС, ГК, 12 състав
е отменил разпределение от 20.11.2020 г. на ЧСИ М. Ц. по изп.д. № 20198400400400 в
частта, с която е определена /начислена/ такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер над
667 лева и е разпределил в полза на Държавата /НАП – ТД, София/ допълнителна сума в
размер на 331 лева. Постановлението е оставено в сила в останалата част.
Срещу това решение е постъпила жалба от В. Г. В., длъжник в изпълнителното
дело, който моли същото да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е разпределил
на НАП сумата 331 лв., тъй като е релевирано възражение, че дължимите в полза на
Национална агенция за приходите парични задължения са погасени по давност. Съдът
неправилно приел, че наличието на изтекла давност подлежи на изследване в исково
производство.
Ответникът по жалбата С. К. М., кредитор в изпълнението, не я оспорва.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С разпределение, предявено с протокол от 20.11.2020 г. по изп.д. №
20198400400400 е разпределена сума постъпила от изплатен ликвидационен дял, в размер
10 449.71 лева вследствие на наложен запор върху дружествени дялове на длъжника в „В-
05“ ООД между кредиторите С. К. М. за вземане, произтичащо от договор за заем от
21.03.2012 г. за което вземане е издаден Изпълнителен лист от 05.04.2019г. по гр. дело №
1
8901 /2015г. на СГС с общ размер на вземането към 02.07.2020 г. 55 036.81 лева, което
вземане е хирографарно и присъединен кредитори по чл. 458 ГПК - ТД на НАП София -
присъединен по право взискател за вземане за публични задължения към длъжника В. Г. В.,
съгласно Удостоверение по чл. 191 ДО ПК с изх. № 220372003166288/21.10.2020 за наличие
или липса на задължения и обезпечителни мерки в размер на 26 916.08 лева, което се
удовлеторява по реда на чл.136, т.6 от ЗЗД. В разпределението са включени дължими такси
/разноски/ по изпълнителното дело по ТТРЗЧСИ, общо в размер на 180 лева.
Разпределението е извършено като по реда на чл.136 от ЗЗД се удовлетворяват:
1./ Вземания по чл. 136. т.1 ЗЗД, в които са включени: 1./ Такси и разноски по
принудителното изпълнение в полза на ЧСИ М. Ц., невнесени от взискателя в общ размер от
180 лева като е посочено, че се удовлетворяват изцяло и 2./ Такси и разноски по
принудителното изпълнение свършени от взискателя в общ размер 146 лева, които също са
изцяло удовлетворени. Общата сума по т.1 - 326,00 лева;
2./ Вземания по чл. 136. т.6 ЗЗД - Вземането на присъединения взискател ТД на
НАП София, съгласно Удостоверение по чл. 191 ДОПК с изх. №
220372002212699/02.07.2020 в общ размер от 26 916.08 лева е удовлетворено частично до
размера наличната сума - 10 123,71 лева - удовлетворяват се изцяло текущите задължения по
удостоверението и от остатъка се погасява ид. 22060024098 на публичен изпълнител като за
получаване от НАП е отредена сумата 9125,71 лева.
Посочено е, че дължимата такса по т.26 върху частично удовлетвореното вземане
на взискателя - 998 лв с ДДС, която е събрана също от събраната сума.
Изпълнително дело № 20198400400400 Настоящото изпълнително дело е
образувано по писмена молба на взискателя С. К. М., въз основа на изпълнителен лист
05.04.2019г. по гр.дело 8901 /2015г. на СГС, за вземането против длъжника В. Г. В., ЕГН
**********, в размер на 29 000 лева с основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до пълното погасяване, 8 115,81
лв. мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2012г. до 01.07.2015г., 2485лв.
разноски по делото пред СГС, 600 лв. адвокатско възнаграждение, както и всички разноски
по съдебното изпълнение.
С удостоверение по чл. 191 ДОПК от НАП София изх.№03-10-00-470/30.05.2019
г. /стр. 54-66/ по делото е заявено за присъединяване публично вземане към длъжника В. Г.
В. в размер на 26 916,08 лева, въз основа на което и на основание чл.458 от ГПК
Национална агенция за приходите е конституирана като присъединен по право взискател за
посочените публични задължения.
По делото е установено, че В. Г. В. е съдружник в дружество „В-05“ ООД и по
искане на взискателя и на основание чл.517, ал.1 от ГПК, изпълнението е насочено върху
дружествените дялове, притежавани от длъжника чрез налагане на запор върху тях на
28.08.2019 г. /стр. 73/.
На 12.09.2019 г. на основание чл.517, ал.З от ГПК е изготвено Постановление за
овластяване на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството /стр. 76/,
въз основа на което взискателят е предявил иск пред Софийски градски съд за неговото
прекратяване. Вследствие на изпълнителните действия, на 10.03.2020 г. по делото е
постъпила сумата от 10 449.71 лева с основание ликвидационен дял на В. Г. В. от
дружестовото „В-05“ ОДД, БИК *********.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
2
Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд по
отношение прилагането на института на давността в изпълнителното производство. В
изпълнителното производство принудително се изпълняват установени със съдебен акт
граждански задължения, за които е издаден изпълнителен ист или с публични задължения,
установени с акт за установяване на публично задължение. Възраженията, че същите са
погасени по давност не могат да бъдат разгледани в изпълнителното производство, както и в
съдебното производство по контрол върху актовете на съдебния изпълнител.
Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това
означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект
трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да се снабди с изпълнителен
титул. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън
исковия процес. В този смисъл длъжникът разполага с възможността да предяви възражения
по реда на чл. 415 от ГПК или да предяви установителен иск на основание чл. 439 ГПК,
където могат да бъдат наведени възраженията за изтекла погасителна давност.
Установяването на погасяването на тези задължения поради изтекла погасителна
давност следва да се реализира в нарочно исково производство. съдебният изпълнител се е
съобразил с постъпилото удостоверение от органа по приходите при Национална агенция за
приходите, като извън предмета на изпълнителното производство е да се установява дали
едно публично вземане е погасено по давност или не.
Тук обаче следва да бъде посочено следното:
При обжалване на извършено разпределение на суми по изпълнително дело,
съдът по необходимост и независимо от наведените от жалбоподателите доводи, се
произнася по законосъобразното извършване на цялото разпределение, тъй като при
преценка за неправилност не връща за ново разпределение, а от своя страна следва да
извърши разпределение /не е контролно-отменителна инстанция/.
Извършването на разпределение на събрани суми, чрез което се удовлетворяват
вземанията на кредиторите в изпълнителното производство се извършва по посочените в
закона правила.
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД ползват се право на предпочтително
удовлетворение /на първо място/ вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 – от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Таксите, които не са предварително събрани от страна на частния съдебен
изпълнител не представляват вземане за разноски. Разноски по делата, включително и по
изпълнителните дела правят страните по тях. Заплатените от страните такси представляват
за тези страни вземания за разноски. Несъбраните такси от страна на частните съдебни
изпълнители представляват вземания за такси за тях, а не вземания за разноски. В т.6 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която се тълкува разпоредбата на
чл.136 от ЗЗД се говори единствено за разноски на страните като не е направено тълкувание,
че несъбраните от съдебния изпълнител такси представляват разноски, които се ползват с
право на привилегия.
Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, но
тяхното предварително внасяне от взискателя няма значение за законосъобразността на
извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия – това от мотивите на
3
т.11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които също е посочено, че
неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл.80 ЗЧСИ, като
събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.67 ЗЧСИ като предвидената дисциплинарна отговорност е санкция за
неправомерно поведение. По тази причина и тъй като несъбирането на дължимите такси в
изпълнителното производство е предвидено от закона като нарушение, не е възможно
вземането на съдебния изпълнител за несъбраните такси да е предвидено като
привилегировано.
С право на предпочтително удовлетворяване не се ползват вземанията на
съдебния изпълнител за таксите в изпълнителното производство, тъй като разпоредбата на
чл.136, т.1 касае единствено разноските на кредитори за заплатени от тях такси и разноски в
изпълнението. Неправилно в разпределението е включен частният съдебен изпълнител за
несъбраните от него такси в изпълнителното дело.
Още повече, че Законът за частните съдебни изпълнители е уредил начина, по
който частните съдебни изпълнители следва да съберат незаплатените предварително такси
и разноски - съгласно чл.79, ал.3 от ГПК за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Предвид изложеното незаконосъобразно са включени в разпределението
вземанията на ЧСИ Мария Ц. за такси и разноски.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260539/26.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 696/2021 г. СГС, ГК, 12
състав в частта, с която е оставено в сила разпределение от 20.11.2020 г. на ЧСИ М. Ц. по
изп.д. № 20198400400400 в частта, с която е определена /начислена/ такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 667 лева и в частта, с която са разпределени такси по
принудителното изпълнение в полза на ЧСИ М. Ц., невнесени от взискателя в общ размер от
180 лева.
ОТМЕНЯ разпределение от 20.11.2020 г. на ЧСИ М. Ц. по изп.д. №
20198400400400 в частта, с която е определена /начислена/ такса по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 667 лева и в частта, с която са разпределени такси по принудителното
изпълнение в полза на ЧСИ М. Ц., невнесени от взискателя в общ размер от 180 лева.
И ВМЕСТО НЕГО:
РАЗПРЕДЕЛЯ в полза на Държавата чрез НАП – ТД, София допълнителна сума в
размер на 847 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260539/26.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 696/2021 г. СГС,
ГК, 12 състав в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5