Р Е
Ш Е Н
И Е № 260037
гр. София, 04.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на четвърти
декември две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 73 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.376,
ал.1 от ГПК.
З.“ АД, ЕИК. е предявил
срещу Б.М.М. *** регресен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм.,
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год./ – за заплащане на сумата от 183 481.84 лева,
представляваща заплатено на 26.05.2015 год. от застрахователя на И. Г. К. с ЕГН
********** застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 05112001684960 на З. „У.“ АД, със
срок на застрахователно покритие от 10.07.2012 год. до 09.07.2013 год., за
причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта
на нейната дъщеря А. – М.В. К., причинена при ПТП, настъпило на 23.07.2012 год.
в землището на с. Б., С., по вина на Б.М.М., водач на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А3“, с ДК № Е 8737 КА, управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 26.05.2020 год.,
до окончателното й изплащане.
Изрично уточнение относно
размера на претендираната сума и изявление, че се оттегля предявения иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва, е
направено с уточняваща молба от 23.06.2020 год. – преди връчване на препис от
и.м. на ответника.
Претендират се направените по делото разноски и
заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от
юрисконсулт.
Ищецът твърди, че с влязла в законна сила присъда №
10/03.04.2013 год. на Софийски окръжен съд, постановена по НОХД № 141/2013 год.,
ответникът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3,
предл. 1-во, б. „б“ във вр. с ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за
това, че на описаните горе дата и място, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А3“, с ДК № Е 8737 КА, нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во и чл.21, ал.1
от ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,7 промила, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на А.– М. В. К.– дъщеря на ищцата.
Твърди се, че автомобилът, управляван при ПТП от
ответника, е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със З. „У.“ АД, със застрахователна полица №
05112001684960 със срок на застрахователно покритие от 10.07.2012 год. до
09.07.2013 год.
Ищецът твърди, че въз основа на влязло в сила решение
№ 2788/27.04.2015 год., постановено по гр.д. № 5839/2014 год. по описа на СГС,
е бил осъден на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на И. Г. К. – майка
на починалата, обезщетение в размер на 150 000 лева за причинените й
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й, починала при горното ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 23.07.2012 год. до окончателното й
заплащане, която сума ищецът заплатил по банков път на И. Г. К. на 26.05.2015 год.
Към този момент изплатената главница и лихва възлизали общо на 193 481.84 лева.
Твърди се, че с влязло в законна сила решение от 03.11.2016
год., постановено по гр.д. № 30990/2016 год. на СРС, ответникът е бил осъден
при признание на предявения като частичен регресен иск с правно основание чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ /отм./ да заплати на З. „У.“
АД сумата от 10 000 лева, съставляваща част от дължимата сума от 193
481.84 лева – застрахователното обезщетение и лихви, заплатени на И. Г. К.. Настоящият
иск в размер на 183 481.84 лева се предявява до пълния дължим размер на сумата
по частичния иск.
С писмения отговор на
исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла на 23.07.2017 год. погасителна
давност за вземането на ищеца по регресния иск, доколкото към този момент е
изтекъл 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, започнал да тече от деня
на настъпване на застрахователното събитие –23.07.2012 год. При условията на
евентуалност се прави възражение за погасяване на вземането по давност на 26.05.2020
год., с изтичане на пет години от датата на плащане на застрахователното
обезщетение на И.Г. К., 26.05.2015 год.
С определение от 12.10.2020 год. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните и като е приел, че тъй като с размяната
на книжата страните са представили всички доказателства, на които се позовават
и са изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, не се налага
изслушването им в открито съдебно заседание, поради което на осн. чл.376, ал.1
от ГПК е дал ход на делото за разглеждане
в закрито заседание, като е определил срок за представяне на писмени защити и
реплики. В определения
от съда срок страните са представили писмени защити.
С определение от 04.11.2020
год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 04.12.2020 год., на
която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представената с и.м. влязла
в законна сила присъда № 10/03.04.2013 год. на Софийски окръжен съд,
постановена по НОХД № 141/2013 год., със същата настоящият ответник Б.М.М. с ЕГН **********
е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1-во, б. „б“ във вр. с ал.1, б. „в“ във вр.
с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 23.07.2012 год. в землището на с. Б., С., при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А3“, с ДК № Е 8737 КА, нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во и чл.21, ал.1
от ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,7 промила, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на А. –
М. В.К..
За обстоятелството, че
починалата при горното ПТП А. – М.В. К.
е дъщеря на ищцата И. Г. К., не се спори
между страните, като горното се установява и от мотивите на представеното с
и.м. решение от 27.04.2015 год. на СГС, постановено по гр.д. № 5839/2014 год.
Видно от същото, Б.М.М. е бил осъден да заплати на осн. чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ на И.Г. К. – майка на починалата, обезщетение в размер на 150 000
лева за причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й,
починала при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.07.2012 год. до окончателното й заплащане.
Не е удостоверено горното решение да е влязло в
законна сила.
Видно от представеното платежно
нареждане от 26.05.2015 год., ищецът заплатил по банков път на И. Г.К. сумата
от 193 481.84 лева – главница и лихви по решението на СГС по гр.д. № 5839/2014
год. Лихвата е изчислена върху главницата от 150 000 лева за периода от
23.07.2012 год. до датата на превода, 26.05.2015 год.
С исковата молба е представен и
протокол от проведено на 03.11.2016 год. о.с.з. по гр.д. № 30990/2016 год. на
СРС, ГО, 78-ми състав, в което е инкорпорирано решение, постановено по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК, с което Б.М.М. е бил осъден да заплати на
З. „У.“ АД :
„сумата от 10 000 лева (частично от 293 481.84 лева), ведно със законната лихва, считано от 08.06.2016
год. до окончателното изплащане на сумата“.
Не е удостоверено горният акт да е влязъл в законна
сила.
От представените преписи от искова
молба и отговор, подадени по гр.д. № 30990/2016 год. на СРС, все пак се
установява, че претенцията на ищеца по предявения частичен иск с правно
основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е била за 10 000 лева при пълен
размер от 193 481.84 лева, а не, както е посочено в решението, за
293 481.84 лева; с отговора на и.м. ответникът е признал иска по основание
и размер.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ
/отм., приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год./ застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Както бе посочено по-горе, настоящият ищец е бил
осъден с решение от 27.04.2015 год. на СГС, постановено по гр.д. № 5839/2014
год., да заплати на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на И.Г. К. – майка на
починалата при описаното ПТП А.– М. В. К., обезщетение в
размер на 150 000 лева за причинените й неимуществени вреди вследствие
смъртта на дъщеря й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.07.2012 год. до окончателното й заплащане. За обстоятелството, че горното
решение е влязло в законна сила, между страните не се спори, видно и от
впоследствие подадения по гр.д. № 30990/2016 год. на СРС отговор на и.м. от Б.М.М. с признание на иска. Не се спори и за обстоятелството,
че присъдената с решението на СГС главница от 150 000 лева и законната
лихва върху същата, дължима за периода от 23.07.2012 год. до 26.05.2015 год., е
била заплатена на И. Г. К. от З. „У.“ АД по банков път на 26.05.2015 год., като
същото се установява и от представеното платежно нареждане от тази дата;
горното обуславя и интереса от предявения регресен иск.
Съдът обаче не може да приеме, че между същите страни
е водено друго дело по същия предявен като частичен регресен иск, което да е
приключило с влязло в сила съдебно решение – което да се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявения по настоящото дело иск за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право – съгл. т.2 от ТР № 3/22.04.2019
год. на ВКС по т.д. № 3/2016 год., ОСГТК. На първо място, не бе удостоверено,
че представеният съдебен акт от
03.11.2016 год., постановен по гр.д. № 30990/2016 год. на СРС, е влязъл в законна сила; на
следващо – не може да се приеме, че горният акт е осъдително съдебно решение,
доколкото формата на последното не може да бъде съдебен протокол от о.с.з.; на трето
място – от осъдителния диспозитив на горния крайно лаконичен акт изобщо не
става ясно на какво основание Б.М.М. е
осъден да заплати на З. „У.“ АД парична сума; на последно
място – сравнявайки и.м. с диспозитива на акта, в последния е налице и
допусната ЯФГ – посочена е сумата от 293 481.84
лева вместо
заявената с и.м. 193 481.84 лева.
Независимо от горното, по делото бе установено, че с
влязла в сила присъда на СОС по НОХД № 141/2013 год. ответникът Б.М.М., застрахован при З. „У.“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, при
настъпването на ПТП е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; че
застрахователят е бил осъден да заплати застрахователно обезщетение; че е
заплатил същото – главница и лихви за периода от 23.07.2012 год. до 26.05.2015
год. по решението на СГС, постановено по прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./. От изложеното следва, че предявеният регресен иск е доказан по
основание, като съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, започнала да тече от деня на настъпване на
застрахователното събитие – 23.07.2012 год.
Правото на регрес за ищеца е възникнало от момента на плащане на
застрахователното обезщетение, а не от момента на ПТП, петгодишната давност в
случая е започнала да тече на 26.05.2015 год. и изтича на 26.05.2020 год., като
искът е предявен на тази дата /с писмо, изпратено по куриер на 26.05.2020 год./,
а не, както се сочи в отговора на и.м., на 27.05.2020 год.
По отношение на размера на иска съдът намира следното
– ответникът дължи на застрахователя платената от последния главница в размер
на 150 000 лева и законната лихва върху същата за периода от деня на
увреждането, 23.07.2012 год., до деня на плащането на главницата, 26.05.2015
год., която обаче възлиза на
43 438.13 лева или с 43.71 лева по-малко от платената от ищеца сума от 43 481.84 лева;
размерът на законната лихва бе изчислен
от съда с помощта на електронен калкулатор на НАП /http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/. От горното е видно, че общо дължимата от ответника
сума – главница и лихви, възлиза на 193 438.13 лева, но доколкото с настоящия
иск претенцията е за 183 481.84 лева, искът е доказан
до пълния му предявен размер.
В хода на производството по
делото ищецът е направил разноски в размер на 7 339.27 лева, съставляващи
заплатена дължима държавна такса. Тъй като ищецът е представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено
съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над
10 000 лева,
т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва
да се осъди да заплати на ищеца сумата от 7 789.27 лева, съставляваща
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ /отм., приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ Б.М.М. ***, с ЕГН **********, да
заплати на З.“
АД, ЕИК сумата от 183 481.84 лева /сто осемдесет и три хиляди
четиристотин осемдесет и един лв. и осемдесет и четири ст./, представляваща
заплатено на 26.05.2015 год. от застрахователя на И.Г.К. с ЕГН **********
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 05112001684960 на З. „У.“ АД, със
срок на застрахователно покритие от 10.07.2012 год. до 09.07.2013 год., за
причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта
на нейната дъщеря А. – М. В. К., причинена при ПТП, настъпило на 23.07.2012 год.
в землището на с. Б., С., по вина на Б.М.М., водач на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А3“, с ДК № Е 8737 КА, управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законна
лихва върху сумата, считано 26.05.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и
8 от ГПК Б.М.М.
от гр. П, ул. „Скопие“, № 45, ет.4, ап.12, с ЕГН **********, да заплати на З“ АД, ЕИКсумата
от 7 789.27 лева /седем хиляди
седемстотин осемдесет и девет лв. и двадесет и седем ст./, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете.
Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
Преписи от същото да се връчат на страните.
СЪДИЯ :