№ 238
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично при закрити врати
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100901408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на Изпълнителна агенция „Г.И.
по т.“ (ИА ГИТ) по приходите по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че
длъжникът „К. ЕООД, ЕИК ***** има изискуеми и неизпълнени за повече от
два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, установени при проверка за периода 01.2020
г. – 07.2020 година. Твърди се, че са налице неплатени трудови
възнаграждение за всички работници за посочения период. Поддържа, че
липсата на плащане доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от
ТЗ.
Ответникът „К. ЕООД, ЕИК ***** уведомен за производството по реда
на чл. 50, ал.4 от ГПК, не взема становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В справка от НОИ, изх. номер1046-40-2693/1/10.099.2021 г. е дадена
информация за регистрирани трудови договори при „К.“ ЕООД за периода
2018 г. – 2021 година – 30 броя. Видно от тази справка за периода 01.01.2020
г. – 07.2020 г. при ответника са регистрирани както следва – за периода
01.2020 г. – 06.2020 г. – 3 броя трудови договори, а за месец юли 2020 г. – 4
броя трудови договори.
1
Представени са ведомости за заплати на работниците/служителите на
„К.“ ЕООД, издадени от дружеството (стр. 24-52 по делото). Съгласно
разясненията, дадени от молител – молба от молител от 13.08.2021 г. тези
документи са му предоставени от служителите на ответното дружество, след
като от страна на ИА Г.И. по т. не са успели да осъществят контакт с
управителя на дружеството и да получат достъп до счетоводството му.
Видно от справки от НАП (изх. номер 10-00-3476/5/20.08.2021 г. и 04-
24-00-994/29.07.2021 г.) срещу „К. ЕООД има образувано производство по
принудително изпълнение по изпълнително дело *********/2020 г. за сумата
от 26 297,21 лева, от които 25 037,96 лева - главница. Наложена е
обезпечителна мярка– запор на банкови сметки.
Съгласно справка от МВР-СДВР,, изх. номер 433200-
81564/02.08.20201 г. на К. ЕООД е регистрирано 1 МПС - Товарен автомобил,
Пежо 308, дата на първоначална регистрация 2011 година.
Съгласно изготвената служебна справка от АВ-имотен регистър към
22.07.2021 г. дружеството не е собственик на недвижими имоти.
По делото е изготвено заключение на съдебно финансово-
икономическа експертиза, неоспорено от страните, което Съдът кредитира
изцяло. Вещото лице П. е посочило, че е изготвило експертиза съгласно
получените от ТД на НАП ГДД на ответното дружество, обявени ГФО за
2018 – 2019 година в ТР. Вещото лице е посочило, че не е успяло да
осъществи контакт с ответното дружество, тъй като не е намерило негови
представители на посочения адрес, не е осъществен контакт и със
счетоводителите на дружество. Експертизата е изготвена изцяло на базата на
ГФО, обявени в ТР и след справка в НАП, без достъп до първичната
счетоводна документация.
Вещото лице е установило, че неплатените, но отчетени като дължими
суми за трудови възнаграждения за периода 01.2020 г. – 01.20201 г. възлизат
общо на 74 753,390 лева – към 4 лица, която сума е сумата за получаване на
служителите, след удръжки.
Вещото лице П. е посочила, че дружеството има следните ДМА – 2018
г. – 1 х. лева, 2019 г. – 4 х.лева и към 03.2020 г. – 4 х. лева, като основана
част – съоръжения. Краткотрайните активи са съответно – 2018 г. – 106 х.
лева, 2019 г. – 165 х. лева и 30.03.2020 г. 0- 163 х.лева, като основаната част са
вземания от клиенти и доставчици и от предприятия от група, както следва
по години – 2018 г. – 10 х. лева – вземания от клиенти и доставчици, и 93 х.
лева - вземания от предприятия от група; 2019 г. – 137 х.лева – вземания от
клиенти и доставчици, 16 х. лева – други вземания, 30.03.2020 г. – 1 х. лева –
вземания от клиенти и доставчици 140 х. лева – вземания от предприятия от
група и 9 х. лева – други вземания.
Структурата на пасива е както следва: - 2018 г. – 112 х. лева, от които
както следва 21 х. лева – текуща печалба, 11 х. лева – задължения към
доставчици, задължения до 1 г. - към персонала 54 х. лева, осигурителни
задължения 6 х. лева, данъчни задължения- 18 х.лева; - 2019 г. - 176 х. лева,
от които както следва 12 х. лева – текуща печалба, 113 х. лева - задължения
2
към доставчици (до 1 г.), други задължения - до 1 г. - 47 х. лева; задължения
до 1 г. - към персонала 33 х.лева, осигурителни задължения 5 х. лева, данъчни
задължения - 3 х.лева; - 03.2020 г. - 165 х. лева, от които както следва 30 х.
лева – текуща печалба, 80 х. лева - задължения към доставчици (до 1 г.),
други задължения - до 1 г. – 51 х. лева; задължения до 1 г. - към персонала 36
х.лева, осигурителни задължения 11 х. лева, данъчни задължения - 4 х.лева;
Вещото лице е посочило следните коефициенти на обща (нормални
показатели – стойности от 1 до 3), бърза (нормални показатели – стойности от
0,6 до 0,7), незабавна (референтни показатели – стойности от 0,3 - 0,4) и
абсолютна ликвидност (референтни показатели – повече от 0,2):
Коефициент на обща ликвидност:
2018 г. – 1,1778
2019 г – 1,0061
03.2020 г. – 1,2074;
Коефициент на бърза ликвидност:
2018 г. – 1,556;
2019 г. – 0,09573;
03.2020 г. – 1,1185;
Вещото лице е изготвило и алтернативен вариант на коефициентите на
ликвидност, на базата на отчитане на публично-правните задължения на
дружеството в размер на 19 000 лева и задължения към персонала в размер
на 5 000 лева, към 20.03.2020 г., Този алтернативен вариант е направен на
базата на сравнение на отразените задължения и пасиви в представените от
служители на дружеството пред ИА Г.И. по т. счетоводни документи и
представените от НАП и НОИ документи. Съгласно този алтернативен
вариант, към 20.03.2020 г. КОЛ е 1,0251, КБЛ – 0,9496, КНЛ/КАЛ – 0,0062.
Вещото лице изрично е посочило, че имуществото на ответника се
състои от 104 х. лева вземания от предприятия от група, което е актив, който
е натоварен с много висока степен на несигурност от гледна точка на
събираемост.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен
в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ;
3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории;
4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1
от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и
5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е
обективно и трайно.
3
Ответникът по молбата е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ,
тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си
форма.
В конкретния случай молителят е Изпълнителната агенция "Г.И. по т.“.
Същият притежава активна материално-правна легитимация да иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника съгласно
изменението на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 /
2017 г., в сила от 31.03.2018 година. В този текст е предвидено, че
неплатежоспособен е търговец, които не е способен да изпълни изискуемо
свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези е
Изпълнителната агенция "Г.И. по т.“.
По делото са събрани достатъчно по обем писмени доказателства, от
които се установява, че ответникът по молбата – „К.“ ЕООД има задължение
за изплащане на трудови възнаграждения на всички служители за периода
януари-юли 2020 година – периода, посочен и в молбата по чл. 625 от ТЗ.
Това се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
В представените от молителя справки от НОИ касаещи актуалното
състояние на действащите договори, по които „работодател“ е „К.“ ЕООД се
установява списъчният състав на служителите, ангажирани по трудов договор
в посоченото дружеството в исковия период. Същевременно от анализа на
вещото лице, изготвен на базата на данни от счетоводството на ответното
дружество, се установява, че в този период има неплатени трудови
възнаграждения за всички служители.
Ответникът „К.“ ЕООД не твърди и не доказа погасяване натрупаните
към свои работници парични задължения за работни заплати.
По изложените съображения, съдът приема за установена по делото
предпоставката по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна агенция Г.И. по т.
да инициира производство по откриване на несъстоятелност по отношение на
„К.“ ЕООД.
Следва да се добави, че доколкото във фазата на разглеждане на
молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност,
вземанията на кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с
решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на
спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и
установяването на точният размер на вземанията на бившите работници на
„К.“ ЕООД не е предмет на настоящото производство. Достатъчно е
установяването на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо вземане за
дължими им трудови възнаграждения, с неизпълнение надвишаващо предел
от два месеца.
По отношение на неплатежоспособността
Неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
4
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ
изискуеми парични задължения чрез наличните си парични и други реално
ликвидни активи.
По делото се установи наличието на изискуеми и непогасени
задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ. От представените по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице П., което съдът
кредитира в тази част като пълно, мотивирано и изготвено в обема на
специални знания на вещото лице, се установява и, че „К.“ ЕООД има
изискуеми и непогасени парични задължения освен към своя персонал, и към
държавата (задължения за данъци и осигурителни вноски), както и към други
частноправни субекти. Това положение датира от първата година на
изследвания период – 2018 г., като тези задължения нарастват през
следващите години.
При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
съдът съобрази и липсата на съдействие от длъжника при осигуряване на
достъп до цялата необходима първична счетоводна документация.
Липсата на съдействие, създава необходимост от прилагане на
процесуалната последица на разпоредбата на чл. 161 ГПК, а именно от съдът
да се приемат за доказани факти, за които страната е създала пречки за
събиране на допуснатите доказателства. Формалното счетоводно отразяване и
класифициране на активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за
обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да
не отразява реалното положение (и то най-често в полза на търговеца, при
когото се води счетоводството), поради което следва да се търси реалното
имуществено състояние на търговеца, като се вземат предвид всички негови
изискуеми задължения, и се прецени ликвидността на активите му.
От вписванията по партидата на дружеството в ТР се установява, че
същото е регистрирано през 2018 г., поради което и изследвания период за
установяване на финансово - икономическото му състояние е 2018 г. –
10.2021 година.
При анализа на цялостното финансовото състояние на длъжника се
използват различни икономически и финансови показатели, като при
трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът
изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период
(1 година), участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които
се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
5
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-
ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или
на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за
бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните
запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий
за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни
(в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани
като се получи тяхния справедлив пазарен еквивалент в пари.
При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
Съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на
длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално
обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за
реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни
за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса -
актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на
съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата
стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по
т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016
г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в
6
производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
По тези причини Съдът не кредитира заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, в частта, в която при определянето на
коефициентите за ликвидност са включени за периода след създаване на
дружеството (т.е за 2019 г. и за 2020 г.) вземанията от клиенти и доставчици и
от предприятия от група, които са основния краткотраен актив.
Липсва документална обоснованост на тези вземания, като съдът
отчита и липсата на достъп на вещото лице до първичната счетоводна
документация на дружеството – по аргумент от чл. 161 от ГПК.
При изключване на тези активи, КОЛ, КНЛ за 2019 – 10.2021 г. са
равни на 0,00 - нула.
Констатираното по делото финансово положение, в което се намира
дружеството несъмнено обуславя извод за невъзможност на „К.“ ЕООД да
покрие своите краткосрочни парични задължения.
По изложените съображения, съдът счита, са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност, тъй като търговецът не е в
състояние да изпълни изискуеми задължения във връзка с търговската си
дейност, затрудненията му не са временни, като състоянието на
неплатежоспособност е обективно и трайно.
За да определи началната дата на неплатежоспобността Съдът
съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г., решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г., решение №
657/7.11.2006 г.). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
затова доказателства.
Също така, трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че
релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът
на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички
кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането
към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което
на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а
причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за
обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на
субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника,
вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора (така решение № 220 от
7
07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г., ТК, І ТО на ВКС).
По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на
дружеството – молител, съдът намира, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2019 година. Към тази дата
има установени изискуеми и ликвидни публичноправни вземания, за които е
образувано и изпълнително производство, видно от справката на НАП.
За периода след 2019 г. както бе посочено по-горе коефициентите за
ликвидност са извън референтните стойности. Касае се за негативна
тенденция, която не е преодоляна.
Следователно, налице е била една устойчива тенденция на развитие,
поради което и състоянието, констатирано за 31.12.2019 г. не може да се
приеме за моментно. Поради това и Съдът определя и датата 31.12.2019 г.
като начална дата на неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно
имущество, което да покрие разноските необходими за провеждане на
производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични парични
средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от
заключението на вещото лице. На този етап от производството налично
имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични
средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано. Същевременно в указания с определение от 02.11.2021 г.
срок от кредиторите на „К.“ ЕООД не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено
в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по
молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
Относно разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото право на разноски се поражда
единствено в полза на молителя, като в случая те съставляват такива за
заплатена държавна такса за разглеждане на молбата (250 лв.), както и
заплатено възнаграждение за вещо лице (800,00 лв.), или сумата от общо 1
050,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ вр. чл. 235 от
ГПК, СГС, VI-10 състав
8
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.“ ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление – гр. София, бул./ул. ****, ап. ОФИС 3 и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „К.“ ЕООД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление – гр. София, бул./ул. ****, ап. ОФИС 3.
ОБЯВЯВА „К.“ ЕООД, ЕИК ***** , седалище и адрес на управление – гр.
София, бул./ул. ****, ап. ОФИС 3 В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „К.“ ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление – гр. София, бул./ул. ****, ап. ОФИС 3.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 1408/2021 г. по
описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „К.“ ЕООД, ЕИК ***** ,
седалище и адрес на управление – гр. София, бул./ул. ****, ап. ОФИС 3, че на основание чл. 632,
ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди
лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „К.“ ЕООД, ЕИК ***** ,
седалище и адрес на управление – гр. София, бул./ул. ****, ап. ОФИС 3, че ако в срок една година
от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да
бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***** , седалище и адрес на управление – гр.
София, бул./ул. ****, ап. ОФИС 3 ДА ЗАПЛАТИ на изпълнителна агенция „Г.И. по т.“ разноски по
делото в размер на 800 лева – за депозит за вещо лице и за сумата от 250 лева – за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от
вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изплати на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9