Р Е Ш Е Н И Е
260301/21.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Шумен, IX - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на
двадесет и първи декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Д.
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2681/2020 г.,
по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано по молба от Г.И.Р., против А.И.И., в която
се твърди, че на 23.11.2020 г. спрямо молителя бил
извършен акт на домашно насилие. С допълнителна молба рег. № 265877/18.12.2020
г., по описа на ШРС, молителят уточнява фактите като предявява и искане да му бъде
издадена Заповед за незабавна защита. Твърди, че от
края на 2016 г. до средата на м. септември 2020 г. с ответницата били във фактическо съпружеско
съжителство, по време на което придобили недвижим имот в гр. Шумен, кв. ”М”,
ул. ”Я.Х.” № 33, и се преместили да живеят в него. В нотариалния акт молителят
бил вписан в като ползвател на имота. От лятото на 2019 г. отношенията им се
влошили и ответницата започнала да го принуждава да се откаже от правото на
ползване, за да може сама да се разпореди със собствеността. Есента на 2020 г.
започнала да звъни на тел. 112 и да се оплаква, че я тормози физически, но служителите
на МВР след пристигане установявали, че това не е вярно. В средата на м.
септември 2020 г., след като се върнала от море се скарали, тъй като неговата
дъщеря и нейния син се били спречкали. Тогава за пореден път тя си тръгнала,
като се преместила да живее на адрес: гр. Шумен, ул. „С” № 7, в дома на баба
си. Твърди се, че в началото м. октомври 2020 г., без негово знание,
ответницата се свързва с Агенции за недвижими имоти, за да предложи имота за
продажба. От този момент започнали да му звънят частни лица и агенции, за да се
откаже от ползването. От началото на м. ноември 2020 г. до края на м. ноември
2020 г. започнали да идват хора за огледи, като влизали свободно и се
разхождали в двора, защото входната врата не се заключвала. При последното
посещение дъщеря му била сама в къщи и му се обадила по телефона разплакана, че
в двора има непознати хора, които искали да влязат в къщата, защото щели да я
купуват. Твърди, че в продължение на един месец /ноември 2020 г./ преживявал
стрес и шок, не знаел как да реагира, когато идвали такива хора. Това го
стресирало много тъй като от м. февруари 2020 г. и до настоящия момент бил на
постоянен прием на лекарства. На 06.11.2020 г., с цел да спре подаването на ел.
енергия в имота, ответницата подала Заявление в ЕОН, клон Шумен, за смяна на
партидата - от негово име на нейно име, но не успяла. На 20.11.2020 г. с цел
впоследствие да поиска прекратяване на водоподаването в дома ответницата подала
Заявление за смяна на партидата за вода във „ВиК”-Шумен. След като не получила
разрешение за такава смяна, поради липса на съгласие от негова страна като
ползвател, на 23.11.2020 г. подала в дружеството - работодател на молителя жалба
за „Злоупотреби с вода” от негова страна, с твърдения че злоупотребява със
служебно положение - пускал свободно вода да тече по улицата, като тези
действия били прикривани от прекия му началник К.Х. и затова трябвало да бъде
уволнен. Наложило се да дава обяснения и да се защити пред прекия си началник,
пред юриста и ръководството на дружеството. Намира, че с тези си действия
ответницата го злепоставя пред колегите и ръководството, уронва доброто му име,
което градил с дългогодишен труд, професионално и отговорно. Всичко това се отразило
на нормалната му работа, не можел да се концентрира, работел под постоянен
стрес, тъй като знаел, че тя няма да спре, докато не го съсипе психически.
Твърди, че от два месеца не се среща лично с ответницата, но тя не спирала да
го тормози и в социалните мрежи. Изпращала заплахи и обиди, както и клетви,
насочени не само към него, но и към дъщеря му, към най-близките му роднини и
приятели. Намира, че с тези си действия ответницата му оказва психически и
емоционален тормоз. Свидетел на част от тези действия на ответницата била и
дъщеря му, която била на 13 години. Детето се притеснявало за здравето му и се
страхувало да не се случи нещо лошо с него, тъй като забелязала, че се бил
променил. Твърди, че всеки един момент мисли, че ответницата може да дойде с
полиция и да го обвини в деяние, което не е извършил, защото тя била способна
на всичко, за да постигне целта си. Очаква ответницата да продължи в тази
посока - поведение което пораждало у него непрекъснат стрес и тревожност. След
като ответницата напуснала семейното жилище, контактували по телефона и в
социалните мрежи. Същата му е казвала: „вече къщата ни е продадена на влиятелни
хора”, както и че имала двадесет хиляди лева и ще плати на хора, за да
продължат да го тормозят. През последната една година имал здравословни
проблеми със сърцето, високо кръвно и главоболие, които проблеми продължавали и
до момента. Вече не можел да спи нормално, лошите мисли били денонощно в
главата му, дори загубил апетит, и въобще желание за живот, единствено се
опитвал да се държи заради дъщеря си. Постоянно пиел лекарства, които в
началото на годината му били изписани от личния лекар с указание да не ги
спира. Намира, че поведението на ответницата може да го доведе до тежка
емоционална травма, която в съвкупност със здравословните му проблеми в момента
ще застраши сериозно здравето и живота му. Ето защо моли съдът да му бъде
издадена Заповед за защита със следните мерки: да бъде задължена ответницата да
се въздържа от извършване на домашно насилие; да й бъде забранено да приближава
жилището, в което живее, находящо се в гр. Шумен. кв. „М”, ул. „Я.Х.“ № 33,
както и местоработата му в гр. Шумен, пл. „В.“ № 1, ул. „П.“ № 1.
Прилага Декларацията по чл. 9 ЗЗДН.
На 18.12.2020 г, въз основа на молба рег. №
265877/18.12.2020 г. . съдът е издал Заповед за незабавна защита, със наложени
мерки: Задължава ответницата, да се
въздържа от упражняване на емоционално и психическо насилие спрямо молителя, както и да приближава жилището
и местоработата му.
Ответницата е подала писмен отговор. Излага твърдение за недопустимост на производството,
обосновано с твърдението, че молителя не е от кръга лица посочени в
разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, която може да се ползва за защита по ЗЗДН. От друга
страна намира молбата за неоснователна. Претендира разноски.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се
явяват лично и с процесуално представители. Молителя поддържа молбата за
налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Ответницата - отговора.
От приетите и събрани по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено
от фактическа страна и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.
Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН
реквизити.
Подадена е в законовия едномесечен срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН. Тъй като производството е ограничено от този едномесечен срок, молбата
за защита се разглежда относно конкретизирания акт на насилие в този срок, а
всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.
Една от специфичните предпоставки за допустимост на
молбата е същата да е подадено срещу надлежен ответник, по смисъла на
разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, съгласно която защита по този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие извършено от изчерпателно изброените
в т. от 1 до т. 10 лица. В т. 2 от посочената законова разпоредба е предвидена
защита от лице, с което пострадалото лице се намира или се е намирало във
фактическо съпружеско съжителство. Фактическото съпружеско съжителство от една
страна предполага наличие на „Фактическо семейство“ - това е хипотеза на
фактическо съжителство между мъж и жена, без брак, което може да има за
последица и фактическо отглеждане на дете от партньор на родител или от друго
лице без възлагане по определения ред. Тази дефиниция се съдържа и в § 1 ДР на
Закона за влизане, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и
членовете на техните семейства, в сила от 01.01.2007 г., съгласно която
Семейството на гражданин на Европейския съюз е лице, което е сключило брак или
има фактическо съжителство с гражданин на ЕС, низходящ на гражданин на ЕС,
който не е български гражданин и не е навършил двадесет и една година или е
лице на негова издръжка, или е наследник на съпруга, възходящ, който е на
издръжка на гражданина на ЕС или на съпруга”. От друга страна съжителството
предполага живеене в общо домакинство. Понятието „Домакинство“ отдава правно
значение на съвместното съжителство на свързани или не със семейно - правни
връзки лица „под един покрив“, в едно жилище и на наличието на общ бюджет в
ежедневието - § т. 4 ЗУЕС. В процесния случай не се спори, а и от
доказателствата по делото еднозначно се установява, че до началото на месец
септември 2020 г. страните са живели във фактически съжителство
в гр. Шумен, кв. ”М”, ул. ”Я.Х.” № 33. В този смисъл, тъй като ответницата е бивш
съжител на молителя, то молбата е подадена срещу надлежен ответник, по смисъла
на чл. 3, т. 2, предл. 1 ЗЗДН, поради което възражението на процесуалния
представител на ответницата за недопустимост на производството на това
основание се явява неоснователно. Следователно молбата е
процесуално допустима.
По основателността на молбата
В Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се съдържа описание
на действия от 06.11.2020 г., 20.11.2020 г., 21.11.2020 г. и 23.11.2020, когато ответницата: подала заявление в ЕОН, клон
Шумен, за смяна на партидата от негово на нейно име – 6.11.2020 г.; подала
Заявление за смяна на партидата за вода във „ВиК”-Шумен със същата цел -
20.11.2020 г.; вдигнала скандал на служителка във „ВиК”-Шумен, пред която
казала, че като служител на дружеството бил злоупотребявал със служебно
положение, пускал свободно вода да тече по улицата, като тези действия били
прикривани от прекия му началник К.Х. и молителят трябва да бъда уволнен -
23.11.2020 г.; изпращала в социалните мрежи заплахи и обиди, както и клетви,
насочени не само към него, но и към дъщеря му, към най-близките му роднини и
приятели, дори и към евентуална бъдеща жена, с която да продължа живота си -
21.11.2020 г.
В тази част декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва
с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с
провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не
е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на
основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като двамата свидетели на
ответницата А.И. Т. и И.П.И. изложиха твърдения за факти за период от преди
ответницата да напусне общото им жилище на адрес: гр. Шумен, кв. Макак, ул. Я.Х
№ 33. Докато в показанията си свидетелите И.Т. и К.Х. потвърждават изцяло
изложеното в молбата на Г.И.Р. за събитията на 06.11.2020 г., 20.11.2020
г., 21.11.2020 г. и 23.11.2020.
Съдът не намира за основателни доводите на
процесуалния представител, че подавайки заявления за смяна на партиди в ЕоН и ВиК,
ответницата упражнява законно право, тъй като от доказателствата по делото се
установи, че целта на тези нейни действия са били да лиши молителя от възможността
да потребява електроенергия и вода. Още повече, че посещението на ответницата в
дружеството по месторабота молителя е било и с цел да го злепостави, а не да
упражни законно право, както твърди процесуалният представител.
От изложеното по – горе се налага извода, че молбата е
основателна.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът приема,
че по отношение на молителя на 06.11.2020 г., 20.11.2020 г., 21.11.2020 г. и 23.11.2020 г, от ответницата е извършен такъв акт на насилие.
Действията на ответника съдът квалифицира, като емоционално и психичиско
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1, хип. 3 и 4 ЗЗДН. Съдът намира поведението
на ответницата за недопустимо от гледна точка на общуване между бивши съжители.
Предвид приетия за установения
факт на упражнени актове на домашно насилие спрямо молителя на 06.11.2020
г., 20.11.2020 г., 21.11.2020 г. и 23.11.2020 г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат
наложени мерките за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на
извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са: 1/ответницата
да бъде задължена да се въздържа от извършване на насилие срещу молителя –
мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на
ответницата да приближава жилището на молителя находящо се в гр. Шумен, кв.
Макак, ул. Я.Х№ 33, местоработата му „ВиК - Шумен“, със седалище: гр. Шумен, пл.
В. № 1 и ул. „П.“, № 1, както и местата за социални контакти и отдих на
молителя. Срокът, за който се налага втората мярка, доколкото страните не са в
брак и е възможно противоречията между тях, довели до изостряне на отношенията,
да бъдат преодолени, чрез взаимни отстъпки и разговори, съдът намира, че следва
да бъде определен на 12 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното
решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Съдът намира, че изброените
мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата
при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на
полицията и прокурора, а налагането им за срок от 12 месеца ще даде възможност
на страните да преодолеят различията си.
Съдът, като съобрази липсата
на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия
следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка
адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в
тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка
на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК, както и за адвокатско възнаграждение,
в претендирания размер от 400 лева, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменски
районен съд
Р Е Ш И:
Налага на А.И.И., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Г.И.Р.,
с ЕГН: ********** ***, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както следва:
1. Задължава А.И.И., с ЕГН: **********
***, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Г.И.Р., с ЕГН: **********
и постоянен адрес: *** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
2. Забранява на А.И.И., с ЕГН:
********** ***, да приближава жилището на молителя, находящо се в гр. Шумен, кв.
Макак, ул. Я.Х№ 33, местоработата му „В и К Шумен“, с адрес: гр. Шумен, ул. „В.“
№ 1 и ул. „П“, № 1, както и местата за социални контакти и отдих на молителя,
за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН.
Налага на А.И.И., с ЕГН: **********
***, глоба, в размер на 200.00 (двеста) лева, в полза на Държавата, по сметка
на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Осъжда А.И.И., с ЕГН: **********
***, да плати държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева по сметка
на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от ТДТ,
които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда А.И.И., с ЕГН: **********
***, да плати на Г.И.Р., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, разноски по
производството в размер на 400 (петстотин) лева за платено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Да се издаде заповед за
наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно
изпълнение.
Предупреждава А.И.И., с ЕГН: **********
***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки
следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана
на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение
и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на
РУ по настоящия адрес на извършителя.
Решението подлежи на обжалване
пред ШОС, в едноседмичен срок, от прочитането му.
Районен съдия:……………………