Решение по дело №919/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалба на И. Н. И., [ЕГН], с адрес гр.Варна, ****, съдебен адрес- гр.Варна, [улица], **, подадена чрез адв.М. против Решение към митническа декларация /МД/ MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020г. с рег. № 32-238703/26.06.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците вр. чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/№952/2013 вр. чл.140 и чл.144 І2 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, вр. чл.5, т.39, вр. чл.77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент /ЕС/№952/2013, вр. чл.54, ал1 и чл.56 от ЗДДС вр. чл.59 АПК е отказал приемането на митническата стойност на декларираните стоки № 1 и 2 по митническа декларация с MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020г.; определил е нова митническа стойност на декларираните в митническата декларация стока №1 – в размер на 18497.83лв. и за стока № 2- 17200.56лв.; разпоредено е да се коригира митническа декларация с MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020г., както следва –стока № 1- Е.Д.8/6 Статистическа стойност да се чете 18497.83лв., митническа стойност да се чете 18497.83, Е.Д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 10623 при курс 1.74130 за 1 USD, Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 6/стойност, основана на наличните данни- /чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/013//, дължим размер А00 Мита- 1849.78лв. и В00 ДДС- 4120.21лв.; за стока №2- Е.Д.8/6 Статистическа стойност да се чете 17200.56лв., митническа стойност да се чете 17200.56, Е.Д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 9878 при курс 1.74130 за 1 USD, Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 6/стойност, основана на наличните данни- /чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/013//, дължим размер А00 Мита- 1720.06лв. и В00 ДДС- 3832.21лв., като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания, и са установени за досъбиране суми за мито /А00/- 2316.45в. и ДДС/В00/ в размер на 5096.20лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определен М. Н. И..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §3 МК. Счита, че органът не може да избира в кои случаи да използва основния метод за определяне на митническа стойност и в кои да прилага резервните. Твърди, че митническите органи не са изложили мотиви защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 МКС. Счита, че в настоящият случай са изложени единствено аргументи за събрана информация по линия на международното сътрудничество – електронна износна декларация /EEI/, но в същата не е посочено, че жалбоподателят е закупил процесният автомобил. Позовава се на съдебна практика, че EEI представлява частен документ и към нея няма приложени допълнителни документи, които да доказват реално платената цена, поради което същата не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 МКС. Моли да бъде отменен оспореният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Т., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като в хода на административното производство са обсъдени всички доказателства, EEI е относима към процесната стока, тъй като съдържа данни, идентични със съпътстващите стоката документи. Твърди, че полученият отговор от САЩ представлява официален документ, изготвен от длъжностни лица в кръга на служебните им отношения и в установената форма и ред, поради което съставлява годно доказателствено средство. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Решение рег.№ 32-238703/26.06.2023г. към MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стока по митническата декларация, подадена от жалбоподателя; определена е митническа стойност на внасяните от него стоки по тази декларация; разпоредено е да се коригира митническата декларация, да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания и като резултат на извършената корекция е определено за доплащане мито /А00/ в размер на 2316,45 лв. и ДДС /В00/ в размер на 5096,20 лв., ведно с лихва за забава.

Съгласно представената митническа декларация MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 г., на 22.07.2020 г. в МП Пристанище Варна Запад при ТД Митница Варна са представени документи за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стока под № 1 „лек автомобил, употребяван, [Марка], модел „**“, тип бензин, бр. места 5, първа регистрация **, цвят сив, раб. обем 2488 куб. см., мощност 143 KWDIN, двигател № неоткрит, шаси № ***, внос от САЩ“ и стока под № 2 „лек автомобил, употребяван, [Марка], модел „**“, тип бензин, бр. места 5, първа регистрация **, цвят черен, раб. обем 2488 куб. см., мощност 143 KWDIN, двигател № неоткрит, шаси № ***, внос от САЩ“. Към митническата декларация са приложени: фактура № J0350656/04.05.2020 с продавач FLORIDA RESTIGE COLLECTION LLC, регистрационен талон на автомобила с отметка SALVAGE, линеен коносамент № HLCULGB200509832, спедиторски коносамент HBOL 62451, фактура № 67341/20.07.2020 г. за терминални и други пристанищни такси и други държавни вземания. В документа за покупко-продажба на стока № 1 е описано, че стойността на автомобила е 4799 USD, в която са включени 500 USD транспорт. По отношение на стока № 2 е посочено, че стойността на автомобила е 2399 USD, в която са включени 500 USD транспорт. Като износител в линейния коносамент е посочен MOVE EXPRES GROUP, а в спедиторския коносамент /Bill of lading/ № HBOL62451 е посочен FLORIDA RESTIGE COLLECTION LLC, a за получател е посочен М. И. /понастоящем И. И./.

След извършен анализ във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени стойности на пътни превозни средства, изнесени от САЩ, и допуснати за свободно обращение в Република България, по линия на международното сътрудничество е била осъществена последваща проверка на митническата декларация на основание чл.48 МК и чл.84, ал.1, т.1 ЗМ.

В резултат на извършена последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност до САЩ е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична полиция“ с вх. № 32-359976/21.10.2022 г. от ЦМУ.

С писмо № 32-377013/03.11.2022г. ЦМУ уведомило директора на ТД Митница – Варна, че американските митнически органи са представили сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic Export Information /ЕЕI/ от системата на Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. ЕЕI представлявал американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържал данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. ITN /Internal Transaction Number/, съдържащ се в EEI, е номерът на подаване на информацията за износ в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. XTN /External Transaction Number/ е генерираният от износителя номер на документа.

При така получените данни е инициирано производство по определяне на нова митническа стойност за употребяваните два броя МПС [Марка], модел „**“, шаси №, както следва: **** и ***, декларирани с декларация MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 година.

С писмо рег. № 32-406738/24.11.2022 г. И. е уведомен, че за нуждите на допълнителна проверка по смисъла на чл. 188 „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок следва да представи допълнителни доказателства. Писмото е получено на 28.11.2022 година.

Със Становище рег.№ 32-96011/13.03.2023г. от отдел „Митническа дейност“ уведомяват началника на МП Варна Запад, че относно стоки с № 1 и № 2 по процесната MRN следва да се определи нова митническа стойност, предвид получения отговор по линия на международното сътрудничество от митническата администрация на САЩ.

Със съобщение рег. № 32-104434/17.03.2023 г., по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, жалбоподателят е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно стоки с №1 и № 2 по митническа декларация № 20BG002002033198R1/22.07.2020 година. На основание чл.26, ал.1 АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл.22, §6 МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. Същото е получено на 36.04.2023 г. съгласно приложеното по преписката известие за доставяне, като в дадения срок не е представено становище.

С решение рег. № 32-238703/26.06.2023 г. към MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 г. Директорът на ТД Митница Варна, като е взел предвид събраните доказателства и установеното от митническите органи при извършената проверка, е приел, че различията в линейния коносамент и спедиторския коносамент, както и липсата на допълнително представени доказателства от страна на жалбоподателя, затвърждават съмненията относно достоверността на сключената сделка. Прието е, че липсват доказателства за реално платена цена на стоката и възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност не могат да бъдат отхвърлени. Счетено е, че съгласно представената информация от американските власти ITN:X20200522449657, XTN:*********-HBOL2191 е установена декларираната стойност при износ от САЩ, както следва:

-за стока № 1 „лек автомобил, употребяван, [Марка], модел „**“, шаси № ***“ – 10623 USD /18497.83 лева/. Същата е по – висока от декларираната при внос. Посоченият в линейния коносамент транспортен референтен номер 61035454 е посочен като номер на спедиторския коносамент и в електронната експортна информация. За пристанище е посочено – Варна, България. Номерът на електронната експортна информация е вписан и в двата коносамента.

-за стока № 2 „лек автомобил, употребяван, [Марка], модел „**“, шаси № *** – 9878 USD /17200,56 лева/. Същата е по – висока от декларираната при внос. Посоченият в линейния коносамент транспортен референтен номер 61035454 е посочен като номер на спедиторския коносамент и в електронната експортна информация. За пристанище е посочено – Варна, България. Номерът на електронната експортна информация е вписан и в двата коносамента.

Решаващият орган е счел, че от данните, получени от американските власти, и износна декларация ITN: Х20200522449657, XTN: *********-HBOL2192 стоките с износител FLORIDA RESTIGE COLLECTION LLC., с местоназначение в митническата територия на Съюза към българския купувач са идентифицирани по мярка, модел и номер на шаси, който е уникален за моторните превозни средства.

Поради това, че съмненията на митническите органи в декларираната митническа стойност са потвърдени, е прието, че на основание чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, същата не следва да се определя въз основа на метода на договорната стойност, а в изпълнение на чл. 74, § 1 МК, следва да се определи по един от методите, регламентирани в чл. 74, § 2 МК, като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от § 2, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоката.

С цел прилагане на методите по чл. 74, § 2, букви а/ и б/ МК, е извършена справка в МИС ЗА, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане за свободно обращение за стоки по зададените критерии с произход САЩ, за периода 22.04.2020г. – 22.07.2020 година.

Относно наличието на „идентични стоки“ по чл. 74, § 2, буква а/ МК е прието, че този метод е неприложим, т.к. не е възможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието им при оформяне на режима, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне, като в случая липсва достатъчно информация по тези показатели.

Във връзка с правилото по чл. 74, § 2, буква б) МК, не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди и състояние при вноса, с произход Япония.

Относно метода по чл. 74, § 2, буква в) МК също е прието, че е неприложим, т.к. липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, вкл. за идентични и сходни стоки. Внесените употребявани автомобили – идентични или сходни, се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране – в който случай би следвало да се приспаднат разходите за ремонт, за което също няма обективни данни. Отделно, за прилагането на този метод трябва да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

За неприложима е приета и разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г/ МК, т.к. липсва информация за себестойността на автомобилите от производителя.

По тези съображения е прието, че митническата стойност за процесните автомобили следва да се определи по правилото на чл. 74, § 3 МК, вр. чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като се използват данните от отговора на американските митнически власти и за митническа стойност се приеме стойността, декларирана при износа, а именно: за стока № 1 – 18497,83 лева; за стока № 2 – 17200,56 лева. Решението е връчено на жалбоподателя на 08.09.2023 г., по реда на чл. 19а ЗМ.

Съгласно писмо рег. № 365000-72349/28.12.2023 г. от ОД на МВР – Варна информират Директора на ТД Митница Варна, че в отдел „Разследване“ е заведено досъдебно производство № 467/2023 г., водено за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, във връзка с вноса на процесните два автомобила.

От Решение № 887/31.03.2022 г., постановено по гр. дело № 20223110101716/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че е допусната промяна в собственото име на молителя М. Н. И., като в регистъра на населението същият да бъде вписан със собствено име – И..

Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и в срок, поради което е допустима. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.70, §1 и §2 МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 МК.

Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение по дело С-306/04.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. §2 МК, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 МК – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г. по дело С-46/16.

В случая митническата стойност на процесните стоки не е определена по реда на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, а по общото правило на чл.70 МК, като е прието, че жалбоподателят не е платил за процесните стоки сумите, посочени в декларацията за внос, както следва: за стока № 1 – 4799,00 USD и за стока № 2 – 2399,00 USD, а съответно 10623 USD и 9878 USD, с каквато стойност са декларирани превозните средства при износа им от САЩ.

Информацията относно декларираната от износа стойност на процесните автомобили е получена по линия на сътрудничеството между митническите администрации на Република България и САЩ, съгласно Спогодбата между правителствата на двете държави, утвърдена с РМС № 754/15.11.2022г. издадена от Министерството на финансите, ДВ, бр.45/27.05.2004г., в сила от 01.04.2004г. Процедурата е задействана по предвидения в чл.13 от Спогодбата ред и в обхвата на предвиденото по чл.3, т.1 и чл.5 от нея.

Съгласно отговорът на американските власти рег. № 32-359976/21.10.2022г., от страна на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е предоставена единствено електронна информация за износ /ЕЕІ/ Х20200522449657 и пояснения по съдържанието й. Не са представени фактури или други документи, от които да се установява декларираната в износната декларация стойност и от какво конкретно е формирана. Безспорно представената от Департамент за вътрешна сигурност на САЩ информация в EEI може да се отнесе към процесните стоки предвид съвпадението на данните за изпращач, идентификационни данни и рег. талон на автомобилите, но посочената в износните декларации стойност не обвързва българските митнически власти.

Отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е съставен от длъжностно лице в рамките и за целите на процедурата по сътрудничество по Спогодбата, поради което е официален документ, но същият по арг. от чл.179, ал.1 ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията пред Департамента и за извършените от него и пред него действия. Същият има удостоверителна сила единствено относно характера на ЕЕI – че е американският еквивалент на декларация за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в декларацията.

Относно декларираната при износа стойност отговорът няма обвързваща материална доказателствена сила. В него не е извършено удостоверяване, че посочената в износната декларация стойност е определена на базата на оригинални фактури и представлява действително платената и подлежаща на плащане цена за процесните автомобили. Липсват данни да е извършвана проверка на износителя и на представените от него документи при оформяне на износа за Република България, в т.ч. на документите, с които е извършена продажбата на автомобилите и на извършените в тези връзка плащания. Липсва и удостоверяване от страна на митническите власти на САЩ на изявление на продавача, че при продажбата е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за внос, както и че представените при вноса документи за продажба са неистински.

Износната декларация също не е официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност.

В митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни- решение по дело С-138/10.

Митническата декларация представлява, видно и от член 5, точка 12 МК, актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, а поради естеството си на едностранен акт тази декларация не представлява „решение“ по смисъла на член 5, точка 39 МК. Следователно стойността на стоката, декларирана при износа, не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили.

Правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МК не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Нито от страна на американските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл.48 МК.

Дори и декларираната при износа стойност да е документално обоснована с договори или фактури, се касае за частни документи без обвързваща доказателствената сила и в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя, е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК.

Съмнения, че посочените в износната декларация стойности на автомобилите са договорените и заплатени/подлежащи на плащане цени от М. И. /понастоящем И. И./ възникват и от обстоятелството, че в кл.4а от EEI „*** БГ 2008“ ЕООД е посочено като краен получател на стоката, а в BILL OF LADING HBOL62451 същото дружество е посочено като междинен получател. В този смисъл не е ясно дали посочените в износната декларация стойности са последните договорни стойности или представляват цени за продажба, предхождаща продажбата, за която е подадена митническата декларация за внос и въз основа на която по арг. от Решение на СЕС от 28.02.2008г. по дело Crboni, С-263/06, е недопустимо да се определя митническа стойност. Тези обстоятелства не са изследвани от митническите органи нито по линия на международното сътрудничество, нито при проверка на „*** БГ 2008“ ЕООД.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и предвид направеното искане, и възражението от насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер [рег. номер]., от които 10лв.- за ДТ [рег. номер].- адвокатско възнаграждение. Съгласно представените списък на разноски и доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер [рег. номер]. Като съобрази Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, допускащо възможност да се определи възнаграждение под минималния, предвиден по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и като взе предвид фактическа и правна сложност на спора, броят на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде присъдено в този размер. Заплатената такса от 45,00 лв., която жалбоподателят претендира в списък, не представлява разноски по делото, а такса за извършена услуга, поради което не се дължи възстановяването й.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-238703/26.06.2023 г. към MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на И. Н. И., [ЕГН] от гр. Варна, у****, направените по делото разноски в размер на 1110,00 /хиляда сто и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.