№ 1921
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Николова
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110106536 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Р. АНГ. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. срещу ответника Община Варна, с административен адрес
град Варна, бул. „Осми Приморски Полк" № 43, ЕИК *********, представлявана от
Иван Портних – Кмет, иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 16725,60 лева.
представляваща сбор от стойността на причинените ѝ неимуществени вреди в размер
на 15000 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането 08.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 1725,60 лева, представляваща
стойността на причинените ѝ имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на настоящото производство до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и съдебно -деловодни разноски.
В исковата молба ищцата излага, че около 20.00 часа на 08.09.2020 г. в гр. Варна
ищцата се е придвижвала пеша по тротоара на ул. „Васил Друмев" № 4 в близост СБА
посока от ул. „Райно Попович", където е домът ѝ, в посока Червения площад,
придружавана от членове на семейството си. Поради препъване в разместена,
повдигната, неравна и необозначена като такава плочка на тротоара към уличното
платно паднала на земята. При падането усетила пронизваща болка в дясната ръка.
Болката била нетърпима. Изпитала болки освен в областта на ръката и в главата, лявото
коляно и в областта на кръста, които пренебрегнала към него момент поради по -
големия интензитет на болките в дясната ѝ ръка, която в резултат на падането се е
деформирала и е отекла в областта на китката, от която буквално е стърчала кост.
Дъщерята на г-жа Г. веднага след инцидента се върнала до дома им, за да вземе
автомобила си и отвела ищцата в МБАЛ „ Света Марина", от където са я препратили в
1
МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. В спешен кабинет на МБАЛ „Света Анна - Варна"
АД ѝ била направена репозиция с гипсова имобилизация. При направеното рентгеново
изследване след падането върху дясната гривнена става била установена фрактура на
дистален радиус AO -- R3 A3.2.
На 10.09.2020 г. била направена от д-р Георги Ганчев оперативна интервенция:
79.32 Открита репозиция на фрактура с вътрешна фиксация - радиус и улна. Ищцата
престояла в болницата от 09.09.2020 г. до 11.09.2020 г. и били назначени контролни
прегледи на 23.09.20 г. и па 07.10.20 г.
По време и след операцията се наложил продължителен прием на медикаменти и
болкоуспокояващи, поради непоносимите болки.
През следващите месеци г-жа Г. била с почти напълно имобилизирана дясна
ръка, с постоянни тежки болки, с невъзможност за пълноценно самообслужване.
Ежедневието ѝ било силно затруднено, необходимо било друг да извършва вместо нея
елементарни дейности, дори в домакинството, което наложило ежедневна помощ от
близки. Състоянието ѝ освен това наложило чести медицински прегледи и изследвания
и прием на множество лекарства и лекарствени средства, поради непрестанното
усещане на тръпнене на ръката, подобно на преминаване на електрически импулси,
което ищцата обяснява като усещане, че „я ..бие ток". В следващите месеци
състоянието ѝ се е подобрявало, но бавно и трудно, а болката, затрудненото движение
на дясната ѝ ръка и слабостта, която изпитвала в нея и затруднения начин на живот
продължават и до момента. Това, освен финансово, натоварило ищцата и психически,
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване, стрес, в резултат от
падането и счупване на дясната ръка.
От настъпване на инцидента на 08.09.2020 г. и до сега ищцата твърди, че
изпитва болки в областта па ръката, главата, лявото коляно и в областта на кръста.
Чувства скованост и дискомфорт. Мислено се връща към инцидента и към дългите
месеци, през конто с огромно усилие е движила дясната си ръка, дългите часове на
безсъние поради изпитваните болки, продължителната невъзможност да организира
програмата си без по-голяма част от времето ѝ да е посветено на неимоверни усилия за
изпълнение на елементарни битови дейности и го преживява отново и отново.
Ищцата излага, че е пенсионер и била поела ангажимент пред дъщеря си да ѝ
помага, като се грижи за внучката си. Не само, че не е могла да изпълни поетите от нея
ангажименти да полага грижи за внучката си, но се наложило да натовари близките си
да се грижат за самата нея, тъй като не е била в състояние нито да си напазарува /не е
можела да прибере покупките си в торбичка/, нито да нареже продукти за готвене. Не е
могла и пълноценно да се грижи както за личната си хигиена, така и за тази в дома си.
У нея се насадило чувство за непълноценност.
2
Излага, че претенцията за имуществени вреди във връзка с лечението в общ
размер от 1725,60 лева, представлява сбор от сторените от нея разноски по повод
извършената на 10.09.2020 г. операция, за които са ѝ били издадени фактура № 4054 от
11.09.20 г. на стойност 1711.60 лева и фактура № 15095 от 11.09.20 г. на стойност 14,00
лева.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че процесната
тротоарна плочка е общо описана, като към исковата молба не са приложени
доказателства индивидуализиращи и конкретизиращи същата, също така не са
ангажирани и доказателства водещи до извода за наличието на процесната тротоарна
плочка. С оглед на което счита, че е нарушено правото на защита на ответника -
Община Варна. Счита, че ако в действителност състоянието на процесния тротоар е
било такова, каквото е описано в депозираната искова молба и по конкретно е била
налична „разместена, неравна и повдигната" плочка, то ищцата, движейки се по
процесния тротоар, е имала обективната възможност да възприеме процесната плочка
от дълго разстояние, респективно да предотврати настъпването на травматичното
увреждане.
В тази връзка излага, че пешеходната дейност на физическите лица, попадащи
във възрастовата група на ищцата, на които способността за самосъхранение е много
по-задълбочена от на малко дете например, не е рискова дейност, ако е съобразена с
условията, при които се е движел пешеходецът. В исковата молба не се навеждат
твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства, например нарушено
зрение или други сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение влошени
метеорологични условия, обуславящи невъзможността да се възприеме дадена
неравност. С оглед изложеното счита, че ищцата е имала обективната възможност да
възприеме, ако е съществувала процесната неравност на тротоара, по който се е
движела, респективно да предотврати настъпването на инцидента. Счита, че
цялостното поведение на пешеходците трябва да бъде съобразено с особеностите на
пътния участък и ходенето им трябва да е съобразено с правилата визирани в ЗЗД за
така наречената „дължима грижа".
Като спорно в настоящия случай определя, дали травматичното увреждане е в
причинно-следствена връзка с поведението на ответната община или с поведението на
ищцата. С оглед гореизложеното твърди, че следва да се приеме, че е налице принос на
пострадалата, което от своя страна обуславя приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чрез
намаляване размера на обезщетението за предявените неимуществени вреди. Счита, че
в настоящия случай ищцата с неспазването на дължимата грижа е улеснила механизма
на увреждането .
Оспорва твърденията, че вследствие травматичното увреждане се е налагало
3
ищцата често да посещава медицински прегледи, както и провеждането на чести
изследвания.
Оспорва твърдението, че ищцата е приемала множество медикаменти, за
влошаване на психическото здраве на ищцата, че оздравителният период по отношение
крайника на ищцата е продължил с месеци.
Счита, че претендираното от страна на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди в размер от 15000 /петнадесет хиляди/ лв. е прекомерно високо.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме исковата претенция за
основателна, моли значително да намали размера на същата, съобразно правилата
визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата в
подобни случай съдебна практика.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния
блок/спешно отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД от 08.09.2020 г. на ищцата
е поставена основна диагноза фрактура радиали.
Видно от представената епикриза от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД,
Отделение ортопедия и травматология ищцата Р. АНГ. Г. е приета в 9:35 часат на
09.09.2020 г. и е изписана в 10:30 часа на 11.09.2020 г. с окончателна диагноза
Счупване на долния край на лъчавата кост, закрито, в дясно. На 10.09.2020 г. е
предприето оперативно лечение, изразяващо се в Открита репозиция на фрактура с
вътрешна фиксация – радиус и улна (л.7).
На л.9 е представена фактура №4054/11.09.2021 г., издадена от МБАЛ „Майчин
дом – Варна“ ЕООД на ищцата за сумата от 1711,60 лв. за болничен престой,
потребителска такса и остеосинтеза. Представени са и касови бонове към фактурата,
удостоверяващи заплащането ѝ.
На л. 10 се намира фактура №15095/11.09.2020 г., издадена от АМЦСМП
„Майчин Дом“ ЕООД на стойност 14,00 лв. за медицински консуматив с касов бон за
извършено плащане.
Видно от документ, издаден от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД, Ортопедия
и травматология на Р. АНГ. Г. е поставен имплант – титаниева заключваща шина за
дистален радиус на стойност 1400 лв.
По делото са изслушани показанията на свидетелката Е. Н., от които се
установява, че на 09 септември 2020 г. била поканила цялото семейство на Р.Г. на
гости в дома си. Тъй като закъснели с идването, свидетелката се обадила на сина на
4
ищцата по телефона, който ѝ казал, че вървейки към тях майка му паднала и си
ударила ръката, и отишли с дъщеря ѝ до Спешния. Първо пристигнали синът ѝ и зет ѝ.
Около два часа по-късно дошла Р. с дъщеря си с фиксирана ръка и понеже съпругът на
свидетелката е лекар видели на рентгеновата снимка, че има счупване и на другия ден
ищцата била приета в болница и на по-следващия ден била направена операция на
ръката. Счупването станало, тъй като ищцата се спънала на надигнати плочки на
тротоара пред магазин СБА, вървейки от дома си на ул. „Райно Попович“ към дома на
свидетелката на ул. „Цар Асен І“ и паднала.
Ищцата била затруднена да изпълнява ежедневните си задължения, не можела да
вдига тежко, да готви, да се обслужва. Трудно помагала в грижите за внуците си, в
отглеждането на които активно се включвала до инцидента. Основно и помагал синът
ѝ, който живее на долния етаж – позарил. След инцидента ищцата имала силни болки в
ръката, които до момента не са напълно отминали. Не може да реже, да чисти. Пиела
обезболяващи хапчета.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Г. Г. Г. - син на ищцата,
които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед на целокупния събран по
делото доказателствен материал. От показанията на свидетеля се установява, че на 8
септември заедно с майка си отивали на гости в свидетелката Е.. По пътя, на ул. „Васил
Друмев“, той вървял пред майка си. Тя се спънала на плочки през СБА. От там сестра
му се върнала заедно с нея да вземе колата и отишли първо до Терапията, от там се
върнали до Окръжна болница, където направили преглед и гипсирали ръката. На
следващия ден тя отишла на снимка и била приета за операция вечерта. Когато се
спънала, още в момента на падане, ищцата изпитала много остра болка в китката на
дясната ръка, коляно, брадата, челото. Била в стрес. Основно си ударила коляното.
Паднала на дясната си ръка и изпитвала остра, пронизваща болка. След като се върнала
от Спешното ищцата се оплаквала от болки, на местата, където се е ударила, най-вече в
ръката. Имала оток на челото, била много стресирана, чувствала се зле. На другия ден
влязла в болницата за операция, където прекарала два дни. Когото излязла от
болницата, не можела да се грижи за себе си. Имала постоянна нужда от съдействие от
негова страна и на сестра му дори за елементарни нужди: обличане, къпане,
пазаруване, помагане в домакинската работа. След инцидента всеки ден в свободното
си време свидетелят бил до нея, за да ѝ помага, тъй като тя не можела да се справя
сама. Не можела да гледа децата – неговото и на сестра му, което ѝ тежало най-много.
Често се оплаквала от болки, дори до момента тя постоянно се оплаква от подуване, от
пронизваща болка, която описва като ток, електричество, която симтоматика се
засилва, когато извършва действия с ръката. Трудно и да носи покупки по-тежки от
един килограм от магазина и има нужда от съдействие с пазаренето. Преди инцидента
майка му помагала, гледала двете деца, вършела домакинската работа, винаги можели
да разчитат на нея. Сега вече не е така.
5
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото д-р Радослав Манчев, който дава
заключение по поставените му въпроси, че в резултат на падането ищцата е получила
счупване на дясната лъчева кост в дисталния ѝ край. Това счупване се получава при
падане от собствен ръст и в стремежа човек да се предпази инстинктивно протяга ръце
напред. Този тип счупвания се лекуват оперативно с фиксиране на костните краища с
метал. Оринтировъчният срок на лечение е около 3-4 месеца. Конкретно при ищцата не
може да каже поради липса на медицинска документация. Към настоящия момент
костта е сраснала, движенията са възстановени в задоволителен обем. Предстои при
желание от ищцата операция за отстраняване на метала. При такъв тип увреждания се
препоръчват обезболяващи средства. От прегледа се установява лека деформация на
дясна гривнена област. В областта на лъчевата кост се опипва подутина с твърда
консистенция - края на Киршнеровата игла. По дланната повърхност се вижда груб
белег с надлъжен ход и дължина около 6 см. Движенията в киткената става са
ограничени- екстензия -45 градуса при норма за възрастта 60 градуса и флексия -60
градуса при норма 70 градуса. Движенията в радио-улнарната става са в норма. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че може да има мравучкания, тъй като има
фрактури, които минават през гривнената става. Травмата предполага артрозни
промени. Може да има болка при голямо натоварване. Не е възможно пълно
възстановяване.
Към доказателствения материал по делото и приобщена и изготвената от вещото
лице инж. С.Д. съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че тротоарната
настилка по тротоар на ул. „Васил Друмев“ №4 в близост до магазин СБА посока от
ул. „Райно Попович“ към Червения площад е стара, като в радиус с приблизителна
дължина 2 м.л. до дървета на същия тротоар, тротоарните плочки са силно
компрометирани – с нарушена цялост, разместени, част от тях са надигнати /10-15 см/
от кореновата система на дърветата, част от тях изобщо липсват. Ремонт на плочките
не е правен. Приложен е и снимков материал, от който се установява състоянието на
тротоарната настилка.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Успешното провеждане на иска по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми предпоставки: вреди;
механизма на настъпване на вредите, тези вреди да са причинени от виновно
действие/бездействие на ответника. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да ангажира доказателства за
осъществяването на всички елементи, включени в предмета на доказване на
предявения иск.
6
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е
необходимо да се установи по делото, че процесните вреди са вследствие на
противоправното поведение на ответника.
От събрания по делото доказателствен материал установява, че на 08.09.2020 г.
ищцата се е спънала в повдиганата, разместена и необозначена като такава плочка на
ул. „Васил Друмев“ пред магазин СБА, поради което е паднала. При падането е
подложила дясната си ръка и дясното си коляно. Вследствие на тежестта на
собственото си тяло и съприкосновението с твърдата и неравна тротоарна настилка
ищцата е ударила силно своето коляно, а ръката ѝ е получила счупване на долния край
на лъчавата кост, закрито, в дясно. За лечение на същото се е наложило оперативна
намеса - Открита репозиция на фрактура с вътрешна фиксация – радиус и улна, като е
поставен имплант – титаниева заключваща шина за дистален радиус на стойност 1400
лв. За престоя си в болницата ищцата е заплатила отделно от тази сума още 325,60 лв.,
от които 300,00 лв. – за болничен престой, 11,60 лв. – потребителска такса и 14,00 лв. –
за медицински консумативи, или общо сумата от 1725,60 лв.
По делото не е спорно, че тротоарната площ е публична общинска собственост.
Установява се, че тротоарната настилка е стара, със съществени изменения във
вертикално отношение, като на места е силно издигната в следствие на естествения
растеж на кореновата система на разположените по тротоара дървета, а на места
изобщо липсват плочки, или същите са отместени на друго място, като на мястото им
има дупка, а там където плочката е репозиционирана се е получило препятствие -
самата плочка.
От изложеното съдът заключва, че инцидентът е настъпил върху старата
настилка, в нейна нарушена част, изразяваща се в надигната и разбита плочка,
собственост на ответника, вследствие на което са настъпили твърдените в исковата
молба травматични увреждания. Вследствие на тези травматични увреждания ищцата е
нарушила ритъма си на живот. Не е можела да изпълнява нормалните си ежедневни
ангажираности като грижа за себе си, внуците си и дома си. Не е можела да пазарува,
да чисти и да готви. Не е можела сама да се обслужва. Търпяла е силни болки.
Изпаднала е в състояние на стрес и чувство за безполезност. Въпреки извършеното
лечение видно от съдебно-медицинската експертиза и изказаното експертно мнение на
вещото лице д-р Ганчев в съдебно заседание пълно оздравяване в случая е невъзможно.
Ищцата ще търпи болка и дискомфорт при натоварване на ръката, ще има и
мравучкане, описано от ня като „биене на ток“.
Съгласно нормата на чл.11 от ЗОС общината е длъжна да управлява вещите,
общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Това задължение следва да бъде
изпълнено от отговорните служители на общината, на които е възложено да
предприемат необходимите действия за поддържането изправното състояние на
7
пешеходната зона. Противоправното бездействие на служителите на ответната община
в тази насока е станало причина за увреждане телесното и психическото здраве на
ищцата, респ. за настъпване на неимуществени вреди в правната му сфера, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в
средствата за лечение. Разпоредбата на чл.49 ЗЗД предвижда, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД на
възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за
чужди виновни противоправни действия.
Поради което съдът намира, че ищецът успя при условията на пълно и главно
доказване да установи настъпването на вредоносното събитие, виновното поведение на
ответника и причинно-следствения резултат между тях.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
В конкретния случай с оглед естеството на настъпилите вреди, съдът определя
техният размер на 8000,00 лв., поради претенцията на ищеца в тази ѝ част се явява
основателна, като за разликата над тази до предявените 15000 лева следва да бъде
отхвърлена.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът намира
същото за неоснователно. Видно от съдебно-техническата експертиза е, че дори и при
максимално старание човек не би могъл да преодолее множеството и следващи едно
след друго препятствия по тротоарната настилка в мястото на инцидента, още по-
малко от възрастен човек.
По отношение на предявеният иск за имуществени вреди, на основание
изложеното по-горе съдът намира същият за основателен, поради което и той следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от същия разноски, съобразно уважената част от
иска. Ищецът е ангажирал доказателства за реализирани разноски в размер на 669,03
лева – заплатена д.т. и 470,00 лв. – депозити за вещи лица и 1300,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, или общо 2439,03 лв.
8
От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което съдът следва да разгледа същото:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално
адвокатско възнаграждение при дела с интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или в настоящия случай се равнява на 1032,00
лв. Тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е над минималното такова
същото следва да бъде намалено до съответната стойност от 1032,00 лв. Така общият
сбор на признатите от ищеца разноски се равнява на 2171,03 лв.
От тази сума съобразно с уважената част от иска на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 1262,41 лв.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, представлявана от Иван Портних
– Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Р. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 8 000
(осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди в следствие на счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, в дясно на
09.09.2020 г., изразяващи се в претърпените от нея болки, страдания и психологически
травми, на осн. чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от 8000,00 лв., считано от датата на увреждането – 09.09.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 1 725,60 лв. (хиляда седемстотин двадесет и
пет лева и шестдесет стотинки), представляващи обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди, от които 1400 лв. за имплант, 300,00 лв. – за болничен престой,
11,60 лв. – потребителска такса и 14,00 лв. – за медицински консумативи, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова молба – 07.05.2021 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, представлявана от Иван Портних
– Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Р. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от
1262,41 лв. (хиляда двеста шестдесет и два лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред
Варненския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10