№ 373
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000401 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„Айджигруп“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.М.К. от САК насочена против Решение №
260061/21.02.2021 г., постановено по гр.д. № 810/2019 г. по описа на ОС София, с което
въззивното дружество е осъдено да заплати на „Ив-Боди България““ЕООД на основание
чл.82 от ЗЗД сумата от 35 615,51 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби,
настъпили в резултат на неизпълнение на задължения по договор за охрана от 01.07.2012 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства; в противоречие с материалния закон – Законът за частната охранителна
дейност и ЗЗД, както и за необоснованост.
По подробно изложени оплаквания в подкрепа на всяко едно от изтъкнатите основания
за неправилност на обжалваното решение се иска неговата пълна отмяна и по същество
отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и
поддържа правилност на първоинстанционния съдебен акт.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с
1
правно основание чл.82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Ив-Боди
България“ЕООД ЕООД против „Айджигруп“ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са
били обвързани от договор за охрана, считано от 01.07.2012 г. Със същия
„Айджигруп“ЕООД е поело задължението да осъществява охрана на обект- складова база,
находяща се на ул.„Банско шосе“ № 47, вкл. като извършва физическа такава, контрол на
пропускателния режим за достъп до обекта, проверка на влизащите лица и т.н.,
осъществяваща се от 17 ч. до 8ч. на следващия ден, както и 24 часа през всички почивни и
празнични дни.
По този договор ищецът изпълнявал точно задълженията си.
Обектът, предмет на договора, бил ограден с платна ограда, с разположени прожектори
в четирите края на оградата и по средата, които светели непрекъснато през нощта. На входа
на обекта имало изграден КПП за служителите на ответника, а в района се влизало през
задвижван по ел.път портал, който се отварял посредством устройство, намиращо се в КПП-
то или дистанционно.
За допълнителна охрана в двора имало три свободно движещи се през нощта кучета.
Охранителите имали задължение да правят обход около сградата през нощта, с цел
констатиране на нередовности.
На 26.07.2019 г. между 01.30 ч. и 02.35 ч. в охраняваният обект била извършена
кражба, като неизвестни лица се покатерили на покрива на сградата и чрез взломяване с
неустановено техническо средство на дограмата на прозореца проникнали и отнели парични
средства от касите на дружеството на обща стойност 35 615,51 лв., които били разпределени
в две метални каси.
Тази стойност представлявала имуществена вреда за ищеца, претърпяна от виновното
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за охрана.
Твърди се, че проникването на неизвестните лица в сградата било усетено от кучетата,
които започнали да лаят още в момента, в който са прескочили оградата, и продължили да
лаят, следвайки движението им по покрива, но охраната не се появила.
Поддържа се, че въпреки реакцията на кучетата и звуците от падаща тежка метална каса
на земята, реакция от страна на охранителя, при който имало палка, паник-бутон, мобилен
телефон за връзка, не последвала.
Твърди се също, че проникналите в сградата лица претърсили стаите за пари и ценности,
като открили и отворили по-малката каса на място и взели цялата налична в нея сума –
1 444,89 лв. и 200 евро. По-голямата каса обаче не могли да отворят на място. Затова срязала
кабели от разклонител и компютър, които ползвали като въжета и я пренесли до мястото, от
което се изкачили на сградата. От покрива хвърлили касата директно на земята, при което се
чул силен звук – имало счупена плочка от падането, но това също не било чуто от
охранителя и нямало реакция от негова страна. След това касата била пренесена през
оградата и отворена отвън, където била намерена на сутринта от служители на СДВР
отворена на метри от оградата, без наличната в нея сума от 33 779,46 лв.
За случая било образувано досъдебно производство пред 09 РУ на СДВР с № 3384мк-
131/29.07.2019 г.
По повод причинените му имуществени вреди от неизпълнението на задълженията по
договора за охрана от ответника ищцовото дружество образувало и обезпечително
производство, в хода на което в разменена помежду им кореспонденция ответникът признал
задължението си по основание и размер до 30 000 лв. и предложил сключване на
2
споразумение за частично заплащане на причинените вреди.
До сключване на такова не се стигнало.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 35 615,51 лв., като обезщетение за имуществени вреди в резултат на
неизпълнение на договорно задължение по договор за охрана от 01.07.2012 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените против
него искове по основание и размер.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца за наличието на договорна
обвързаност между страните по делото, основана на договор за охрана, както и че на входа
на охранявания обект е имало изградено КПП за служителите на изпълнителя по договора за
охрана, че в района на обекта се влиза през портал, задвижващ се по ел.път и отварящо се от
устройство, което се намира в КПП и чрез дистанционно.
Всички останали фактически и правни твърдения на ищеца са били оспорени.
Въведено е и възражение, че ищецът е неизправна страна по договора и не положил
дължимата се грижа на добър стопанин, като не подсигурил необходимите съоръжения и
технически средства за изпълнението на задачите, предмет на договора за охрана и не
провел задължителния инструктаж със служители на ответното дружество, работещи на
територията на охранявания обект.
При условието на евентуалност е въвел възражение за съпричиняване от страна на
ищеца на постигнати вредоносен резултат, т.к. евентуалното неизпълнение на задълженията
по договора от страна на охранителя се дължало на обстоятелства, за които кредиторът
отговарял – неизпълнение на неговите задължения по чл.3.4 и чл.3.9 от договора.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:.
Страните не са спорили помежду си и първоинстанционният съд е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване релеватните факти: 1/ че са били обвързани помежду си от
договор за охрана, сключен на 01.07.2012 г., по който въззивното дружество се задължило да
осъществява по възлагане от въззиваемия физическа охрана, контрол на пропускателния
режим за достъп и проверка на влизащите лица в обект, находящ се в гр.София, ул.“Банско
шосе“ № 47, представляващ двуетажна сграда, за времето от 17 ч. до 8 ч. на следващия ден,
както и 24 часа в денонощието през почивни и празнични дни; 2/ както и че на входа на
3
обекта е бил изграден КПП за служителите на изпълнителя по договора за охрана, че в
района на обекта се влиза през портал, задвижващ се по ел.път и отварящо се от устройство,
което се намира в КПП и чрез дистанционно.
Страните не спорят още, че приобщеният по делото договор /л.8 – л.10 от
първоинстанционното дело/ е именно обвързващият ги, в който са разписани неговия
предмет, правата и задълженията на страните и др.
Не спорят, а и се установява от приобщените писмени доказателства /уведомление и
служебна бележка – л.79 – л.80 от първоинстанционното дело/, че договорът е бил прекратен
с едностранно волеизявление на управителя на „Ив-Боди България“ЕООД, считано от
04.11.2019 г.
Съвкупният анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, както
и изслушаното заключение на неоспорената съдебно-техническа експертиза установяват
еднозначно, че в обекта, предмет на охрана на обсъдения договор, на 26.07.2019 г. за
времето от 01.30 ч. до около 02.35 ч., чрез покатерване по покрива и чрез взломяване с
неустановено техническо средство на РVC-дограма на прозорец на втория етаж на сградата,
неизвестни извършители проникнали в офис-помещението, намиращо се в нея, като по
данни на А. Х. В. /търговски пълномощник и зам.управител на въззиваемото
дружество/ отнели от помещението чужди движими вещи, както следва: 1/ брой метална
каса с размери 40х40х50 см, съдържаща служебни парични средства – сумата от 33 779. 46
лева и 200 евро; 2/ сумата от 1 444.89 лева – служебни парични средства, които са се
намирали в метална каса с размери 20х20х30 см., взломена с неустановено техническо
средство.
Според приобщеното удостоверение с рег. № 3384р-23295 от 31.07.2019 г. на 09 РУ на
СДВР, по случая било образувано досъдебно производство.
По отношение на спорните въпроси дали и колко парични средства са се съхранявали
в горепосочените две метални каси, вкл. дали проникването в охраняемия обект от външни
лица е извършено поради виновно неизпълнение на задълженията на въззивното дружество
по договора за охрана, по делото са били ангажирани писмени и гласни доказателства, вкл. е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Установява се от тях, че едноличният собственик на капитала на „Ив-Боди България“
ЕООД е взел решение на 10.12.2018 г. /представен е препис на гръцки език с превод на
български/, който съдържа заверка на датата и подписа, извършена от адвокат В. Т. от
гр.Солун, с което за подобряване отчетността в дружеството е следвало да се съставя
протокол за касова наличност в края на всеки работен ден за всяка от трите метални каси,
находящи се в офиса на дружеството, които са подробно индивидуализирани. Протоколите е
следвало да се изготвят от касиера /за каса 1/ и счетоводителя /каси 2 и 3/ на дружеството, в
присъствието на управителя или търговския пълномощник. Въз основа на решението е била
издадена и нарочна заповед с идентично съдържание от 13.12.2018 г. на търговския
пълномощник на дружеството. С нея е наредено още да се използват следните обозначения:
с „каса 1“ да бъде отчитана метална каса с размери 35х35х50 см., находяща се в касов салон
за обслужване на клиенти на първи етаж в офиса на дружеството; с „каса 2“ да бъде
отчитана метална каса с размери 40х40х50 см., находяща се в счетоводството на втори етаж
в офиса на дружеството, с „каса 3“ да бъде отчитана метална каса с размери 20х20х30 см.,
находяща се в счетоводството на втори етаж в офиса на дружеството.
Според представените два броя протоколи за касова наличност, съставени на 25 юли
2019 г. от комисия в състав А. Ч. – счетоводител и А. В. – търговски пълномощник,
касовите наличности в „каса 3“ са били 1 444,89 лева и 200 евро, и в „каса 2“ – 33 77,46
лева.
Разпитани в качеството им на свидетели пред първоинстанционния съд
горепосочените лица са потвърдили, че „Ив Боди България“ЕООД стопанисва складова база
4
с административна част – офис и склад, находящи се в гр. София, ул. „Банско шосе“ № 47,
който обект бил ограден от трите си страни с висока бетонова ограда, а откъм лицето на
обекта – с метална ограда и плъзгаща метална врата.
Контролно пропускателния пункт представлявал самостоятелна сграда, изградена до
входната врата, с прозорци с видимост към входа и страните на обекта. В него се намирал
бутон за управление на плъзгащата врата. Освен това по периферията на обекта били
разположени камери, които обхващали и оградата и чийто монитори се намирали в
сървърно помещение, отделно от пропускателния пункт. Били монтирани и силни
прожектори, разположени на ъглите на оградата. Освен това в обекта имало и три кучета,
обучени.
И двамата свидетели са категорични, че в сградата се съхранявали пари в брой - в
основната „първа“ каса, която се намирала в партерно помещение - помещение на първия
етаж, както и в касата на касиер-фактурист. В края на всеки работен ден наличните парични
суми от първа каса се преброявали и премествали във „втора каса“ при главния
счетоводител, с цел допълнителен контрол върху наличните парични средства и подготвяне
на инкасо. Последното /пренасяне на парични суми/ се извършвало регулярно, седмично,
без да е фиксиран точно определен ден за това. Касите били масивни, метални и тежки –
представлявали сейф, с код, стояли на пода, но не били застопорени.
Освен обсъдените две, в дружеството имало и трета каса, в която се съхранявали парите за
ежедневни разходи. Тя се намирала при главния счетоводител.
Свидетелите установяват, че наличностите в касите се броели всеки работен ден, за
това бил съставян протокол, в който се отразявали датата и касовите наличности.
Протоколите се съставяли от търговския пълномощник, който полагал подписа са последен,
главния счетоводител и касиер – фактурист.
Тази практика била установена от 01.01.2019 г. и се наложила, т.к. в предходен период се
констатирали злоупотреби с оборотни парични средства на дружеството от бивш служител.
И двамата свидетели са категорични, че в деня преди кражба съставили такъв
протокол.
За самата кражба разбрали от служителя в склада и чистачката, които първи отивали
на работа. На място установили, че в офисите на втория етаж, вкл. този на главния
счетоводител, били разхвърляни документи, каса № 2, която съдържала парите за инкасо,
липсвала, а каса № 3 била разбита и се намирала на пода празна. По-късно служители на
полицията открили и каса № 2 празна, извън оградата.
Решаващият състав споделя доводът на първоинстанционния съд, че показанията на
свидетелите Ч. и В., преценени в светлината на чл.172 ГПК поради обстоятелството, че са
служители на въззиваемото дружество, следва да се кредитират безкритично.
Горният извод се налага от обстоятелството, че техните показания изцяло се подкрепят
от анализа на приобщените по делото писмени доказателства, касаещи фактите, които
установяват, както и от заключенията на двете експертизи – счетоводна и техническа.
Така заключението на счетоводната експертиза, която следва да се кредитира като
компетентна и безпристрастна, вкл. допълнителните пояснения на експерта в о.с.з., както и
данните от представените съкратени отчети на фискална памет за м. юни – юли 2019 г. на
„Ив Боди България“ЕООД установяват, че в края на деня 25.07.2019 г. в каса № 2 на
посоченото дружество е била налична паричната сума от 33 779. 46 лева, а в каса № 3 –
1 836.05 лева. Експертът е обосновал този извод въз основа на установения от него факт, че
счетоводството на дружеството е водено редовно, като и на анализа на движението по
сметка каса – 501 и сметка 422 – подотчетни лица, вкл. останалите счетоводни записвания на
дружеството.
5
Релевантният и спорен за предмета на производството факт дали пред нощта на
26.07.2019 г. в охранявания от въззивното дружество и стопанисван от въззиваемото такова
обект е имало взломно проникване от лица, които не са служители на двете дружества,
решаващият състав приема установен както от съвкупният анализ на обсъдените по-горе
доказателства, така и най-вече от заключението на изслушаната от първоинстанционния съд
съдебно-техническата експертиза, която също следва да се кредитира, като компетентна и
безпристрастна.
Същата е изготвена след пълен преглед на записите от охранителните камери на
обекта, съхраняващи се в материалите по образуваното досъдебно производство при 09 РУ
на СДВР и представляващи две флаш памети установява, че на 26.07.2019 г. е извършено
проникване през покрива на две нива на сградата, находяща се в гр. София, ул. „Банско
шосе“ № 47.
Експертизата докладва, че в обекта е имало изградена система за външно
видеонаблюдение, в която са били включени 7 броя камери и такава за
вътрешно видеонаблюдение, с включени 6 броя камери, всяка от които записва 24/7 само
при движение, а записващото устройство се намира в сървърно помещение в
административната част на сградата.
Прегледът на записите от камерите установява, че покривът на сградата е на две нива,
като до първото се е стигало по метална тръба с фланци, а от покрива на първо ниво по
метална стълба се достига до второто ниво на покрива.
Установява и че в процесната нощ се вижда движение на лица като силуети натри
лица и три кучета в периода от 01:57:02 ч. до 02:51:35 ч., фиксиран от таймера на
устройството.
От тях камерите първо регистрират движението на кучетата пред охраната, а
впоследствие и на трите лица, намиращи се на първо, а в последствие качващи се на второ
ниво на покрива.
Отделните камери са заснели движението на лицата, слизащи и качващи се на
отделните нива, респ. – излизащи от обекта.
С оглед на така възприетото за установено решаващият състав не кредитира
установяваното от показанията на свидетеля Р. А. – служител във въззивното дружество,
който е бил на дежурство на 25 срещу 26 юли 2019 г. в процесния обект, според които по
време на дежурството не се е случило нищо необичайно, което да го отличава от останалите
дежурства – не чул нито шум, нито забелязал движение. За извършената кражба от сградата
разбрал на следващия ден.
В тази им част показанията на свидетеля А. са в категорично противоречие с
установеното от обсъдените писмени доказателства, както и заключението на съдебно-
техническата експертиза, от една страна.
От друга – като служител на въззивника, дежурен в нощта на извършената взломна
кражба, А. е пряко заинтересован от изхода на спора, поради което и преценени при
хипотезата на чл.172 ГПК показанията му, установяващи единствено изгодни за него факти,
не следва да се кредитират.
По изложените съображения показанията му не следва да се кредитират и в частта им, в
която е заявил, че е правил обход на обекта /сградата/, без да е уточнил броя им, независимо
че задължението да извършват такива, по преценка на самия охранител, е установено и от
дадените от управителя на въззивното дружество обяснения по реда на чл.176 ГПК.
Следва да се кредитират и в частта им, в която се установява, че за мястото, за което
на следващия ден било установено, че е с отворен прозорец, е нямало пряка видимост от
6
постовата стая на охранителите – обстоятелство, установено от анализа на останалите
приобщени по делото доказателства.
Като съответстващи на част от приобщените писмени доказателства и обективни
следва да се кредитират показанията на свидетеля П. С., според които по възлагане от
управителя на въззивното дружество тя е осъществила връзка с представител на въззиваемия
с цел постигане на споразумение за начина, по който да бъде вдигнат запор, наложен върху
вземания на ответника в развило се по инициатива на последния обезпечително
производство, чрез поемане на задължение за разсрочено заплащане на по-голямата част /30
000 лв./ от претендираната в настоящето производство парична сума.
Така възприетото от фактическа страна обосновава извод за правилност на крайния
извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените главен и акцесорен иск.
Изложените мотиви в подкрепа на същия от ОС София изцяло се споделят и от
въззивната инстанция, като поради споделянето им и за избягване на излишното им
приповтаряне, се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с доводите за неправилност, развити във въззивната жалба, се излага и
следното:
Несъстоятелно е оплакването, че първоинстанционният съд е приел неправилно за
доказани твърденията на ищеца-въззиваем за посегателство върху охраняваната база и липса
на парични средства от същата.
Както вече се посочи, и настоящият решаващ състав също приема тези твърдения за
доказани, предвид безспорното им установяване от съвкупната преценка на приобщените и
кредитирани по делото писмени и гласни доказателства.
Вярно е, че протоколите за касова наличност са съставени от ищеца-въззивник
писмени доказателства, но също така е вярно, че установените от тях факти се подкрепят
както от гласните доказателства на разпитаните по делото свидетели Ч. и В., за
кредитирането на които вече бяха изложени съображения, така и от заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, чийто основен и решаващ извод въз основа на
извършената от нея проверка е, че счетоводството на „Ив Боди България“ЕООД е водено
редовно. Следователно и по арг. от чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги на
посоченото дружество могат да служат като доказателство в негова полза.
Горните аргументи следва да се считат за относими и към изложените възражения, че
двата протокола за касова наличност от 25.07.2019 г., като частни свидетелстващи
документи, могат да се ползват с доказателствена сила само, ако удостоверяват неизгодни за
издателя си факти.
За пълнота само следва да се допълни, че обсъдените частни свидетелстващи
документи съответстват като съдържание и на обсъденото по-горе решение на едноличния
собственик на капитала на въззиваемото дружество от 10.12.2018 г., което има достоверна
дата, предхождаща 25.07.2019 г. /автентичността на подписа и съдържанието е удостоверена
от трето лице за процеса – адв.Т. – чл.181, пр.1 ГПК/.
Несъстоятелно е и оплакването, че неправилно е възприето от първоинстанционния съд
действителната обща воля на страните по процесния договор за охрана да е в насока, че
предмет на охрана е цялото недвижимо и движимо имущество, намиращо се на територията
на обекта.
Това оплакване се основава на извършеното тълкуване от страна на въззивника на
клаузите на чл.1 и чл.2 от процесния договор, но следва да се подчертае, че тълкуване на
договорите или отделни техни клаузи се налага тогава, когато те са неясни и трябва да се
разкрие действителната воля на страните или които, макар и ясни от външна страна, са
7
предмет на спор между страните.
Доколкото въззивникът е повдигнал спор относно действителната воля на страните,
закрепена в посочените текстове от процесния договор, то такова трябва да се извърши при
установените от чл. 20 ЗЗД изисквания – като се търси действителната обща воля на
страните, а отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, като се държи сметка за целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Задължение на съда в подобни случаи е да изясни само изявената воля на страните, а
не предполагаемата такава, както и да не подменя нейното съдържание, с оглед
задължителната сила на договорите между страните /чл.20а ЗЗД/.
Съобразявайки се с посочените императивни постановки, закрепени в приложимия
материален закон решаващият състав приема, че граматическото и систематично тълкуване
на нормите от чл.1 и чл.2 от процесния договор сочи на единствено обоснован извод, че
предмет на договора за охрана е имуществото на възложителя, конкретизирано в чл.1 от
него като „складова база, находяща се на ул.“Банско шосе“ № 47“.
При липса на каквато и да е друга индивидуализация на обекта, посочен в този текст
като предмет на договора следва да се приеме, че същият обема цялата складова база, вкл.
намиращите се в нея недвижимости и движими вещи, в т.ч. и парични средства.
Извод в обратната насока, вкл. в поддържаната от въззивника такава, че предмета на
възложената охрана не включва необявени и неизвестни за изпълнителя ценности и парични
средства не може да се обоснове, предвид липсата на каквито и да е други условия или
модалитети, уговорени в клаузите от договора в тази насока. Такова тълкуване би довело до
подмяна на обективираната в договора воля на страните /защото подобна изобщо не е
изразена/, което е недопустимо, с оглед изяснените вече принципи, залегнали в чл.20 –
чл.20а ЗЗД. То би довело и до неопределеност на предмета на договора, ако за да се
обхванат от него би се налагало всеки път отделни движими вещи, в т.ч. и ценности и
парични средства, които постъпват или напускат района на процесната складова база, да
бъдат отделно и изрично индивидуализирани.
Според решаващият състав, както изричната редакция на чл.1 и чл.2 от договора, така
и търговската характеристика на охранявания обект /складова база, което предполага
активен и постоянен оборот на стоки и средства/, изключват извод различен от вече
посочения, а именно – предмет на процесния договор за охрана е складовата база,
включваща всички недвижимости и движими вещи, намиращи се в нея.
За пълнота на изложението е необходимо да се добави в отговор на доводите на
въззивника, че обявяването и свеждането до знанието на изпълнителя по договора за охрана
и неговите служители от страна на възложителя на факта какви движими вещи, ценности
и/или парични средства се съхраняват във всеки един момент в обекта на договора, не е
уговорено никъде в клаузите му. Такова императивно изискване не е установено и от Закона
за частната охранителна дейност в относимата му към предмета на спора редакция / Обн.,
ДВ, бр. 15/24.02.2004 г., отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г./, поради
което и вменяването на подобно задължение в тежест на възложителя в случая би било в
противоречие с принципите на чл.20 – чл.20а ЗЗД.
На отделно и самостоятелно основание нормата на чл.7 ЗЧОД, във вр с чл.5 от същия
установява, че охрана на имущество е дейност по неговата физическа защита от
противоправни посегателства, а в случая обекта на процесния договор за охрана е именно
такава на конкретно определено имущество. В този смисъл следва да се приеме, че именно в
посоченото задължение на охранителя се изразява и дължимата се от него престация по
договора.
При установените по делото факти, че към 25-26.07.2019 г. страните по делото са били
8
обвързани от процесния договор за охрана, както и че в период от време от 17 ч. на
25.07.2019 г. до 8 ч. сутринта на следващия ден, когато е следвало да се извършва охрана,
според чл.2.12 от договора, неизвестни три лица са проникнали в охранявания обект и са
отнели парични средства на възложителя в размер на процесната сума се налага извод, че
така причинената имуществена вреда на възложителя е в пряка причинна връзка с
неизпълнение на задълженията на охранителя по чл.1 и чл.2 от договора за охрана.
Упражняването на строг, постоянен и ефективен контрол в обекта, както и
предотвратяването и пресичането на действия на лица, проникнали неправомерно в
охранявания обект и задържането им до пристигането на органите на МВР, са задължения
на изпълнителя по договора, изрично вменени му от чл. 2.5 и чл.2.6, а тяхното виновно
нарушение за времето от 01:57:02 ч. до 02:51:35 ч. на 26.07.2019 г. се установи категорично
от заключението на техническата експертиза и кредитираните писмени и гласни
доказателства, обсъдени по делото.
При установените факти безсъмнено е, че в случая длъжникът не може да бъде
освободен от отговорност за неизпълнението на посочените му задължения по реда на чл.81,
ал.1 ЗЗД, предвид че причината за неизпълнението е била предвидима и пречките са могли
да бъдат преодолени, при полагане на дължимата за това грижа – охраната на обекта, с оглед
стопанската му специфика, да бъде организирана по начин, който да препятства
възможността за посегателство или повреждане върху охраняваното имущество.
Доказателства относно релевантния факт, че охраната на обекта е била организирана
по посочения начин, който е и да е съответен на дължимата се грижа на добрия търговец по
смисъла на чл.302 ТЗ във вр. с чл.24 ЗЧОД, не са ангажирани от въззивната страна.
Приобщените такива относно обстоятелствата, че свидетелят А., който е бил на дежурство в
периода 25-26.07.2019 г. на процесния обект, отговаря на изискванията за заеманата от него
длъжност „охранител“, установени от ЗЧОД, както и че въззивното дружество е изготвило
план за действие при подготвен или извършен терористичен акт и е водило книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, не установяват по никакъв начин
горепосочените релевантни за предмета на спора факти.
Несъстоятелно е и въведеното възражение от въззивната страна за наличие на
предпоставките по чл.83, ал.2 ЗЗД, освобождаващи го от отговорност в случая поради
причина, че възложителя по договора за охрана не е изпълнил своите задължения по чл.3.4 и
чл.3.9 от договора, а при условието на евентуалност – предпоставящи наличието на
съпричиняване от страна на възложителя на понесените от него имуществени вреди.
По делото е безсъмнено установено, че именно възложителят-въззиваем е ангажирал
видеонаблюдението на охранявания обект, както и поставянето на осветителни тела, които
да позволяват адекватното му наблюдение в тъмната част от денонощието, вкл. че в
изграденото от него КПП е наличен паник-бутон и бутон, осигуряващ контролиран достъп в
охранявания обект.
Въпреки въведеното възражение въззивникът не е посочил конкретно за какви други
необходими съоръжения и технически средства, използващи се за изпълнението на
задачите, предмет на договора, не е оказал необходимото съдействие възложителя, за да се
приеме, че това му поведение трябва да се квалифицира като неизпълнение на задължението
му по чл.3.4.
Изложените от него конкретни доводи в тази насока едва във въззивната жалба не са
били заявявани в хода на първоинстанционното производство и следва ад се счетат
преклудирани, от една страна, а от друга – липсват доказателства изпълнителят по договора
за охрана да е искал съдействие от възложителя за отстраняване на тези пропуски, улеснили
проникването в сградата, и да не е получил такова.
Що се касае до задължението по чл.3.9, то същото няма пряко отношение с конкретния
казус, т.к. касае провеждането на задължителен инструктаж, съгласно Закона за
9
здравословни и безопасни условия на труд. Според чл.26, ал.1 от с.з., работодателят е този,
който е длъжен да осигури подходящо обучение и инструктаж на работника по безопасност
и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и
на професията, а в случая работодател на охранителите е въззивното дружество.
В мотивите на ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК е възприето
задължителното и за настоящата инстанция разбиране по тълкуването на чл.82 ЗЗД, според
което посочената правна норма регламентира обема и границите на отговорността за вреди
от виновно неизпълнение на договорните задължения и обезщетението в тези случаи
обхваща всички причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като
при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди в двете им проявления - претърпяна загуба и пропусната полза.
В случая, според решаващия състав, се установи наличието в кумулативна даденост на
всички посочени предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на въззивника за
виновно неизпълнение на задълженията му по договора за охрана, сключен с въззиваемия,
от което неизпълнение за последния са настъпили имуществени вреди, под формата на
претърпяна загуба, намиращи се в пряка причинна връзка с неизпълнението на
задълженията на въззивника, съизмерими със сумата от 35 615,51 лв. Общо същата се е
намирала в двете каси, обект на престъпно посегателство от страна на трети неизвестни
лица, по време на извършвана охрана на охранявания обект от „Айджигруп“ЕООД.
Затова и правилно предявеният главен иск е бил уважен до пълния му предявен размер.
Основателността му и безсъмнено установената забава при изпълнение на търсеното
парично вземане обосновават основателността и на предявения акцесорен иск, за периода от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
По изложените съображения като правилно, обжалваното решение следва да се
потвърди.
При този изход от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.7,8 ал.3 ГПК
в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените от него разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, в размер на 1 600 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата към същия за действително
заплащане на претендираните разноски.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260061/21.02.2021 г., постановено по гр.д. № 810/2019 г.
по описа на ОС София.
ОСЪЖДА „Айджигруп“ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.Божурище, ул.“Витоша“ №
24 да заплати на „Ив Боди България“ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 600 лв. разноски
по делото, сторени пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение за
процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
10
връчването му на страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1, и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11