Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 13 14.02.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Емил Енчев, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин
Маринов КАН дело № 208 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ц. П. П. от
с. М., обл. Р. против Решение № 258 от 23.09.2021 год., постановено по АНД №
381/2021 г. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил Електронен
фиш Серия К, № 4875029 на ОД на МВР – Разград, с който на основание чл. 189,
ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 750 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21,
ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, и необосновано. В подкрепа на сочените отменителни основания се излагат
доводи, че решението не е съобразено със събрания по делото доказателствен
материал и, че съдът не е установил по несъмнен и категоричен начин
съставомерността на деянието, мястото на неговото извършване, спазването на
правилата за работа с АТСС, както и неговата техническа годност и изправност.
Твърди се още, че правната квалификация на деянието е неправилна, тъй като посочените
като нарушени правни норми са взаимоизключващи се и обективират два различни
състава на нарушения.От съда се иска да отмени въззивното решение, като отмени и
електронния фиш. Претендират се направените пред Районен съд – Разград разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Областна дирекция на
МВР – Разград, в писмено становище до съда чрез процесуалния си представител,
счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че жалбата е основателна и
предлага на съда да отмени решението на районния съд.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: На 23.04.2021 год. в 16:00
ч. в с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Девети септември“ № 48, с
автоматизирано техническо средство/система (АТСС) „ARHCAM S1“ с № 11743d2, насочено
в посока гр. Русе, е заснет лек автомобил „Мерцедес ГЛ450“ с рег. № ********, който при
ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. се движел със 116 км/ч.,
превишавайки разрешената скорост с 66 км/ч., като е отчетен толеранс от – 3
км/ч. допустима грешка на техническото средство, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. За нарушението
първоначално бил издаден Електронен фиш Серия К, № 4767381 на собственика на автомобила С. С. Р. от гр. Р.
На 27.05.2021 год. същият подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която
декларирал, че на 23.04.2021 год. собственият му лек автомобил „Мерцедес ГЛ450“
с рег. № ******** бил управляван
от Ц. П. П. от с. М., обл. Р., като
приложил и копие на СУМПС на посоченото лице. Издаденият на собственика ЕФ бил
анулиран и на ползвателя на автомобила Ц. П. П. бил издаден процесния Електронен фиш Серия К, №
4875029 на ОД на МВР – Разград, в който нарушението било описано по същия
начин, отново било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП и му
било наложено наказание глоба в размер
на 750 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Доказателствата по делото сочат, че
нарушението е установено със
стационарно преносим уред за контрол на скоростта - АТСС „ARHCAM S1“, което
представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникация и е одобрено за
използване със срок на валидност до 07.09.2027 год. Техническото средство
отговаря на изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и на тези в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год. на Министъра на
вътрешните работи. Нарушението е установено автоматично от съответната система,
без намесата на човешки фактор. Техническото средство е било изправно и годно към момента на процесното
заснемане.
При тази фактическа обстановка
районният съд приел от правна страна, че електронният фиш е издаден съобразно
предвидените в закона процедура, ред и срокове, отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и на тези в специалната Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год.
на Министъра на вътрешните работи, описаното в него нарушение е
индивидуализирано точно, ясно и с посочване на всички съставомерни негови признаци.
Приел е, че по делото безспорно е установено описаното в електронния фиш и
извършено с процесното МПС, на посочената дата, място и време нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Констатирал е, че санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е приложена неправилно, тъй като предвижда наказание за превишаване на
разрешената скорост извън населено място, което не съответства на описаното в
ЕФ и реално извършено нарушение. Преценил е обаче, че макар и неправилно
наложено, това наказание се явява по-благоприятно за жалбоподателя и предвид
действието на принципа за неутежняване положението на нарушителя не е налице
основание за отмяна на електронния фиш. По тези съображения съдът потвърдил
обжалвания ЕФ.
Разградският административен съд
счита решението на районния съд за неправилно.
Противно на направените в касационната
жалба твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните
правила при събирането и оценката на доказателствения материал, настоящият
състав счита, че въззивният съд е събрал достатъчно доказателства, които по
несъмнен и категоричен начин изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Мястото на извършването на нарушението е безспорно установено от
приложените по делото снимка № 0146515, заснета от техническото средство и Протокола
за използване на АТСС „ARH CAM S1“ № 11743d2 с рег. № 330р-10424/26.04.2021 год.
На снимката, като място на заснемане на
нарушението, е посочено с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Девети
септември“ № 48. В протокола за използване на техническото средство, съставен
съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год., е отразено, че посоченото
АТСС е използвано на 23.04.2021 год., с начало на работа 09.30 ч. и край 12.20
ч., за контрол на участъка в с. Осенец, общ. Разград, с точно разположение на
ул. „Девети септември“ № 48, като камерата е била насочена в посока гр. Русе за
контрол на скоростта на движение на МПС, движещи се от гр. Русе към гр. Варна.
В протокола е отбелязано още, че контролираният пътен участък е част от
първокласен път с ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч., като
изрично е посочено, че няма пътен знак за ограничение на скоростта. Отразено е,
че режимът на измерване на скоростта е стационарен, а посоката на движение, в
която се задейства средството е при приближаване на автомобил.
Категорично е доказана и
съставомерността на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – извършено
е с превозно средство от категория B – лек автомобил, в границите на
населено място, като в участъка не е имало пътен знак за ограничение на
скоростта. На следващо място, приложените като доказателства по делото, Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, издадено от Български институт по
метрология, и Протокол № 24-С-ИСИС/29.04.2020 год. за извършена техническа и
метеорологична проверка, по несъмнен начин доказват, че използваното АТСС тип „ARH
CAM S1“ представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС, а в
протокола за използване на АТСС изрично е посочено, че режимът на измерване на
скоростта е стационарен. В този смисъл са неоснователни и аргументите за
неспазване на изискванията на чл. 11 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год.,
който касае използването на мобилно АТСС по време на движение. Действително, по
делото няма приложена снимка на разположението на АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3
от наредбата, но в случая това нарушение не е съществено, защото по делото е
установено, че нарушението не е извършено на пътен участък, където е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак, а в границите на населеното място, при общо
ограничение на скоростта. По делото са събрани и доказателства за техническата
изправност и годност на АТСС – удостоверението за одобрен тип средство за
измерване и протокола за извършена техническа и метеорологична проверка, които
установяват както първоначалния и последващия технически и метеорологичен
контрол върху уреда, така и срока му на валидност. Освен това, с положените в
протокола за използване на АТСС, имена и подпис на полицейския служител,
използвал средството, е удостоверено, че същото е било разположено и настроено
съгласно изискванията на производителя за работа с него и съобразно нормативните
предписания, а наличните пътни знаци в участъка били проверени.
При постановяване на решението си
обаче въззивният съд е нарушил материалния закон.
Нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са
въведени общи ограничения на скоростта с оглед категорията превозно средство и
мястото на движение, като за автомобил от категория B, каквото е процесното
превозно средство, в населено място максимално разрешената за движение скорост
е 50 км./ч. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП нарушаването на горната забрана,
изразяващо се в превишение на скоростта с над 50 км./ч., се наказва с глоба в
размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км./ч. превишаване над 50 км./ч. глобата се
увеличава с 50 лв.
От обективна страна в ЕФ е посочено, че нарушителят се е движил със
скорост от 116 км./ч. в границите на населено място при максимално разрешена
скорост на движение от 50 км/ч., като е превишил скоростта с 66 км./ч - деяние
състамвомерно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което съответната санкционна норма е
тази на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
В случая обаче деянието е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който въвежда
ограничения на скоростта с пътен знак, а
такова нарушение не е описано от фактическа страна в процесния електронен фиш и не е вменено във
вина на жалбоподателя.
Наред с това жалбоподателят е
санкциониран не по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а по чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия
закон, предвиждащ санкция за превишаване на разрешената скорост извън населено
място над 50 км/ч.. Районният
съд е констатирал, че е приложена неправилна санкционна норма, но е преценил,
че тя се явява по-благоприятна за жалбоподателя и предвид действието на
принципа за неутежняване положението на нарушителя не е налице основание за
отмяна на електронния фиш.
Този извод на съда е неправилен. В
случая извършеното от касационния
жалбоподател деяние е наказуемо по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП и тъй като
разпоредбата предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС, деецът изобщо не може да бъде санкциониран
чрез електронен фиш с оглед разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С обжалвания пред районния съд ЕФ касационният
жалбоподател а наказан за деяние, което не е извършил, поради което ЕФ е
издаден в нарушение на материалния закон и е следвало да бъде отменен.
Потвърждавайки го, въззивният съд е
приложил неправилно материалния закон, поради което решението следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което електронният фиш да се отмени.
Предвид изхода
на делото искането на оспорващия за присъждане на направените пред Районен съд
– Разград разноски за адвокатско възнаграждение, като направено своевременно, е
основателно, но недоказано. В материалите по делото не се съдържат доказателства
жалбоподателят да е сторил разноски пред въззивната инстанция и не е направил искане за присъждането на
такива.
Мотивиран така и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
258 от 23.09.2021 год., постановено по АНД № 381/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш Серия К, № 4875029 , издаден от Областна дирекция на МВР – Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/