РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500433 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 433/2021 г. по описа на Апелативен съд
- Бургас е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адв. К., особен представител на И.
Т. Г., против решение № 24/26.05.2021 г. по гр. дело № 11/2021г. по описа на
Сливенския окръжен съд, с което е осъден въззивника да заплати на
Гаранционен фонд-гр.София сумата от 28 583,16 лв.-обезщетение, изплатено
на пострадали при ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Иска се отмяна на решението
като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Твърди, че неправилно, в нарушение на
съдопроизводствените правила, е определена правната квалификация на
предявения иск, като вместо посочената от съда в изготвения от него устен
доклад-чл.45 ЗЗД вр. с чл.558, ал.7 КЗ, счита, че е предявен иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.2 б.“А“ вр. с ал.12 КЗ/отм/, настоящ чл. чл.558, ал.7
КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД. Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща отговор
на въззивната жалба.
Бургаският апелативен съд в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение е осъден въззивникът И.Г. да заплати на
1
Гаранционния фонд сумата от 28583,16лв. представляващи изплатено от
последния обезщетение за вреди на пострадал при ПТП възникнало на
03.11.2015г. по щета № 210190/17.06.16г., ведно със законната лихва върху
сумата от 08.01.21г.(предявяване на иска) до окночателното изплащане.
За да приеме решение в този смисъл, окръжният съд е приел за
установено, че ГФ е изплатил на пострадалия Д. Д. исковата сума именно като
обезщетение за вреди, настъпили от виновното поведение на въззивника.
Установил е също, че въззивникът не е имал валидна застраховка Гражданска
отговорност, което е преценено като основание ГФ да встъпи в правата на
пострадалия и да предяви регресния иск срещу виновния за ПТП водач на
МПС.
Единственото въззивно оплакване за неправилност на обжалваното
решение се свързва с неправилната правна квалификация, като въззивникът
от своя страна се позовава на приложимия КЗ (отм.) Не се оспорват
фактическите твърдения в исковата молба, като в отговора по чл. 131 ГПК
въззивникът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност,
което възражение съдът е намерил за неоснователно, но пред въззивната
инстанция не е направено оплакване за неправилност на решението по този
спорен въпрос.
От фактическа страна по делото е установено по несъмнен начин, че на
03.11.2015г. в гр. Сливен въззивникът като водач на лек автомобил допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата вследствие на което
причинил на пострадалия Д. средна телесна повреда. Въззивникът е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение за същото деяние със споразумение
по нохд №540/16г. на РС-Сливен.
Не се спори, че при извършване на деянието въззивникът е управлявал
превозното средство без задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ищецът е направил плащане на обезщетение на пострадалия, видно от
приложен платежен документ в изпълнение на Протокол № 21 от 22.07.16г.г.
в размер на исковата сума.
Поканата до въззивника доброволно да възстанови заплатеното
обезщетение е връчена на 04.02.2020г.
Правната квалификация на така предявения иск е по чл. 558, ал. 7 КЗ и в
този смисъл въззивният съд дава отговор на единственото въззивно оплакване
за неправилност на съдебното решение. Това е така, защото правото на
Гаранционния фонд да предяви регресен иск възниква с плащането на
обезщетение на пострадалото лице, което в случая е станало при действието
на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) и въз основа на правилото, че се прилага
законът, действал при възникване на материалното право, това е приложимия
закон. Единствено при това условие, за ищеца възниква правото да иска
възстановяване на даденото от прекия причинител на увреждането, като
законът му признава правото да встъпи в правата на пострадалия против
прекия причинител на увреждането.
2
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат изцяло с изложените в обжалваното решение и го
потвърждава като правилно.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/26.05.2021 г. по гр. дело № 11/2021 г.
по описа на Сливенския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3