Р Е Ш Е Н И Е
№
260864 14.12.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2118 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев” 21, искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./, с искане съдът да установи наличието на дискриминационното отношение на ответника към ищеца, в качеството му на извърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора Бургас, изразяващо се в различно третиране и прилагане на двойни стандарти към лишените от свобода в затвора в Бургас, спрямо лишените от свобода в затворите в София и Варна, свързани със следните дейности – престой на открито, възможност за спортна дейност, хигиенни условия, комуникация на лишените от свобода помежду си. Изложени са подробни съображения за различни условия в затвора в Бургас, спрямо тези в София и Варна. Настоява се, че гореизброените дейности са осигурени на лишените от свобода, които изтърпяват наказанията си в затворите в София и Варна, а на тези в Бургас – не са осигурени. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор страна на ответника, който счита исковете за допустими, но неоснователни и излага подробни съображения за тяхното отхвърляне. Твърди се, че не е налице дискриминация по отношение на лишените от свобода в затвора в Бургас. Оспорват се всички въведени от ищеца твърдения за наличие на двойни стандарти и се излагат съображения, че на лишените от свобода са осигурени престой на открито, възможност за лична хигиена, възможност за регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност, които са съобразени с режима, при който осъдените лица, изтърпяват наказанието си. Представени са писмени доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер..
Предявените искове са с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Според задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 са подсъдни на районния съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискриминация ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които
може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само
тогава законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи
обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай
не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона
доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Също така,
за да е налице дискриминация, трябва да
бъде установено не само по-неблагоприятното третиране, но и това че същото се
дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. (Решение № 153/2010г. по гр.д. № 6/2009 г. на ІІІ г.о.
и решение № 85/2016г. на ІV г.о на ВКС и др.). Следва да е налице обективно съществуващия
недопустим противоправен резултат, проявен в която и да е от очертаните в закона
форми на по-неблагоприятно третиране, според признаците установени в закона, или
международен акт. (В този смисъл решение №3/2013г.
по гр.д. № 534/2012 ІV г.о. на ВКС). Неблагоприятното третиране съгласно легалната дефиниция е
всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или
законни интереси.
В случая се твърди дискриминация осъществена посредством бездействието на затворническата администрация да осигури условия за престой на открито и спорт на осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи наказанието си в затвора в гр. Бургас, такива каквито имат другите затворници, изтърпяващи наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Варна и гр.София. Също така и да осигури хигиенни условия след работа, каквито има в другите две пенетенциарни заведения.
Безспорно режимът в местата за лишаване
от свобода, както и ограниченията и лишенията, на които са подложени осъдените,
е различен за осъдените на доживотен затвор и тези, които са осъдени на
лишаване от свобода за определен срок. В случая обаче не се сочи и не се
установява различно третиране на лишените от свобода изтърпяващи своите
наказания в Затвора гр. Бургас, в Зона за повишена сигурност, в която е
настанен и ищеца. Напротив, от показанията на разпитаните в хода на процеса
свидетели П. Иванов Ленков и К.С.Р., се установява, че на лишените от свобода
понастоящем е предоставена възможност за престой на открито от по 1ч. и 30 мин.
на ден. Там са налични уреди за спорт. Също така свидетелите единодушно
посочват, че в зоната за повишена сигурност не е осигурена баня, която да бъде
използвана след работа, като възможността за използване на баня е предвидена по
график – два път и в седмицата. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
представените писмени доказателства. По делото е представен График за престой
на открито на лишените от свобода в Затвора гр. Бургас, видно от който във
всяко от двете обособени места за престой е предвидено време в рамките на деня
за ползването му от различните групи лишени от свобода. Изготвен е и график за
разпределение на времето на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор,
настанени в Iва група. От документите се установява, че за лицата е предвидено
време от общо 1ч. и 30 мин престой на открито, разпределено на два пъти, по
веднъж във всяко от двете обособените места за това.
При тези факти съдът приема, че не е
налице нарушение на принципа и това
което е относимо за едно лице е относимо и за всички лица от определена група с
оглед личностните им качества при наличието на наказание “доживотен затвор” или
“доживотен затвор без замяна”. От
доказателствата по делото е установено, че всички
лишени от свобода в затвора Бургас са поставени при един и същи условия за
престой на открито, без същите да са дискриминационни. Същото се отнася и за
възможността за използване на наличните съоръжения за спорт.
Разликата в начина на организация на самата услуга в различните затвори не представлява противоправен резултат в дейността на ответника, не накърнява права на лишения от свобода и е съобразена с нормативните рамки на ППЗИНЗС. Ищецът излага съображения за неравно третиране осъществено от затворническата администрация на Затвора гр. Бургас по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр, изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица - лишени от свобода, изтърпяващи своите наказания в Затвора гр. Варна и гр. София. Съгласно задължителната съдебна практика /Решение № 244/2012г по гр.д № 777/2011г на ВКС ІV г.о./ по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Неравното третиране обосновано от ищеца с принципно сравнение на условията в различните затвори не може да доведе до обосновано предположение за неравно третиране, по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр. Това се отнася и до твърденията за липса на организирани спортни турнири за лицата в ЗПС. В правомощията на ответната ГД “ИН” е да осигурява и подпомага организирането и провеждането на творчески, културно-информационни и спортни дейности за осмисляне свободното време на лишените от свобода. Не е налице задължение, което е останало неизпълнено по отношение на ищеца, за разлика от останалите лишени от свобода изтърпяващи наказания при същите условия. Липсата на такова организирано спортно мероприятие за настанените в ЗПС не води до извода за нарушение на правилата за равно третиране. Следва да се подчертае, че различният режим на изтърпяване на наказанията е установен нормативно в ЗИНЗС и създадените специални условия за определена група лица не представляват нарушение водещо до извод за дискриминационно отношение. За да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятното третиране, но и това че същото се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, което в случая не е установено. Аналогични са съображенията и относно твърдението за липса на осигурена възможност за ползване на баня след работа, доколкото хигиенните нужди на лишените от свобода са осигурени по график.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че принципът на равно третиране не е нарушен, доколкото не поставя ищеца в неравно положение спрямо другите, изтърпяващи идентично наказание. Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване на дискриминацията и нейното преустановяване, са неоснователни.
Предвид изхода от делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, следва в тежест на ищеца да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев” 21, искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./, за установяване наличието на дискриминационното отношение на ответника към ищеца, в качеството му на извърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна" в Затвора Бургас, изразяващо се в различно третиране и прилагане на двойни стандарти към лишените от свобода в затвора в Бургас, спрямо лишените от свобода в затворите в София и Варна, свързани със следните дейности – престой на открито, възможност за спортна дейност, хигиенни условия, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев” 21, сумата от 100 лв. (сто лева), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с оригинала!
С. Добрева