Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 215 / 18.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1846 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят
Г.С.Т.,***, чрез адвокат Ж.И.Д., САК, е оспорил заповед № УРИ-251з-2859/09.07.2021г.,
издадена от началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас. С оспорената
заповед, на основание чл.194, ал.2, т.4, във вр. т. 56 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, вр. с чл.200, ал.1, т.12 и във вр. с
чл.197, ал.1, т.3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при
неспазване на предвидената в закона форма, при съществено нарушение на
административно производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Жалбопадателят счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на чл. 225, ал.1 от ЗМВР, а именно след изтичане на предвидения в закона
двумесечен срок от откриване на нарушението. Освен това твърди, че не се е
държал грубо, обидно, заплашително, скандално или арогантно към инспектор Л., с
което да е уронил престижа й на началник, поради което не е извършено
визираното в заповедта дисциплинарно нарушение. Счита, че е налице нарушение на
чл.206, ал. 1- 4 от ЗМВР, тъй като не са посочени доказателствата въз основа на
които дисциплинарнонаказващият орган приема, че е извършено дисциплинарно
нарушение. Твърди, че заповедта не е мотивирано в частта относно определяне на
вида и размера на наложеното наказание, тъй като не съдържа мотиви за
налагането му, съгласно изискванията на разпоредбите в ЗМВР, съобразно с
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Иска съдът да отмени оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният си представител ангажира
доказателства и иска заповедта да бъде отменена. Представя писмено становище.
Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, не изпраща представител.
В писмено становище оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена.
ФАКТИ:
Не
се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Г.С.Т.
е инспектор – разследващ полицай в сектор „Разследване“ Пето РУ – Бургас към
отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас.
На
25.03.2021г. до началника на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас е
изготвена докладна записка рег. № 3388р-6944/25.03.2021г. от главен инспектор И.Л.
– началник сектор „Разследване“ Пето РУ – Бургас. Съгласно докладната записка
на 24.03.2021г. в 16:30ч. главен инспектор Л. е провела служебно съвещание с
разследващите полицаи от сектора. По време на съвещанието е пристъпила към
разясняване по темата за намаляване на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности на служители от отдел „Разследване“
при ОД на МВР – Бургас и в частност на служители от сектор „Разследване Пето РУ
– Бургас“, в съответствие с определените месечни лимити за посоченото перо в
различните структури на ОД на МВР – Бургас за 2021г. по силата на заповед № 251з-573/1.02.2021г.
на директора на ОД на МВР – Бургас. В докладната е посочено, че докато главен
инспектор Л. е разяснявала причината за наложилото се намаляване на
възнагражденията и критериите за това, инспектор Г.С.Т. грубо я прекъснал и на
висок тон заявил, че на нея лично никой не й се сърди за това, че именно на
него и на инспектор С. Г. Т. са били намалени парите. Обяснено е, че предвид
остротата на тона на инспектор Т., му била направена забележка да не я прекъсва
и да не я репликира докато говори. Посочено е, че в отговор инспектор Т.
извикал: „Да те репликирам?!“, след което рязко станал от стола си, избутал го звучно
назад, отворил вратата със замах и напуснал кабинета гневно. Главен инспектор Л.
твърди, че е извикала на инспектор Т. да се върне в кабинета, но той не се
подчинил. Л. веднага позвънила от личния си мобилен телефон на мобилния телефон
на инспектор Т., но след свободен сигнал е последвал зает сигнал, като при
второ позвъняване инспектор Т. заявил, че е много ядосан и въпреки разпореждане
от страна на главен инспектор Л. да се върне в кабинета, тъй като съвещанието
не е приключило и не е освободен, заявил, че няма да се върне в кабинета, защото
е ядосан и по-добре да не връща. В докладната е посочено, че до края на
съвещанието инспектор Т. не се върнал в кабинета. Главен инспектор Л. посочила,
че при отваряне на вратата на кабинета от страна на инспектор Т., за да излезе,
видяла, че в коридора пред кабинета бил началникът на Пето РУ – Бургас главен
инспектор Г. И. и инспектор Д.А.. По време на инцидента в кабинета са
присъствали освен нея и инспектор Г.Т., още инспектор К.Т.Н., инспектор Т.П.,
инспектор В.Б., инспектор Ч.Я., инспектор Н.С., инспектор Р.П.и инспектор С.Т.
(л.27-28).
За
изясняване на постъпилите предварителни данни от докладна записка рег. №
3388р-6944/25.03.2021г. на началник сектор „Разследване Пето РУ - Бургас“ към
отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас, в която се съдържат твърдения за
нарушения на служебната дисциплина от разследващ полицай Г.Т. със заповед №
251з-1172/25.03.2021г. началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас разпоредил
извършването на проверка, затова че инспектор Г.Т. – разследващ полицай в
сектор „Разследване Пето РУ - Бургас“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР –
Бургас, на 24.03.2021г., в сградата на Пето РУ – Бургас, на служебно съвещание
водено от началник сектор „Разследване Пето РУ – Бургас“ главен инспектор И.Л.,
в присъствието на всички служители от сектор „Разследване Пето РУ – Бургас“,
прекъсвал и репликирал с висок тон прекия си ръководител и демонстративно
напуснал съвещанието, преди неговото приключване, без да се подчини на
разпореждане на прекия си ръководител да не напуска самоволно съвещанието, след
което не се подчинил и на разпореждането на прекия си ръководител, който му е
разпоредил да се върне обратно и да участва в съвещанието. Проверката е
възложена на комисия в състав: председател – главен инспектор С.Я.С.– главен
разследващ полицай, началник сектор „Разследване РУ Созопол, РУ Приморско, РУ
Царево и РУ Малко Търново“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас и
членове – инспектор И.М.– старши разследващ полицай в отдел „Разследване“ при
ОД на МВР – Бургас и инспектор П.М.– старши разследващ полицай в отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Бургас. Разпоредено е за резултата от проверката
да се изготви писмена справка, която да му се докладва в срок до 25.04.2021г.
(л.25-26).
На
26.03.2021г. в 09:54 часа инспектор Г.Т. бил поканен по телефона да се яви на
26.03.2021г. в 13.30 часа в служебен кабинет № 16, в сградата на ОД на МВР –
Бургас за запознаване със заповед № 251з-1172/25.03.2021г. на началник отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Бургас, за което е съставен протокол с рег. №
251р-10877/26.03.2021г. (л.53). Инспектор Г.Т. е запознат със заповедта на
26.03.2021г. в 13:29 часа.
С
покана с рег. № 251р-10878/26.03.2021г. по описа на ОД на МВР – Бургас от
главен инспектор С.С.в качеството му на председател на комисията, инспектор Г.Т.
е поканен да даде писмени обяснения по образуваната проверка, в срок до 12:00
часа на 30.03.2021г., като същата е връчена на служителя срещу подпис на
26.03.2021г. в 13:38 часа. На инспектор Т. е разяснено правото съгласно чл.205,
ал.3 от ЗМВР, че държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно
производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде
подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат
(л.55 – 56).
На
26.03.2021г. на инспектор Т. е предоставено копие на докладна записка с рег. №
3388р-6944/25.03.2021г. по описа на Пето РУ – Бургас до началник отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Бургас, за което е съставен протокол с рег. №
251р-10949/26.03.2021г. (л.54).
На
26.03.2021г., в предоставения му срок инспектор Т. е представил писмени
обяснения с рег. № 251р-10950/26.03.2021г. по опис на ОД на МВР – Бургас в
които заявил, че на този етап няма да дава обяснения по проверката, а ще даде
такива на по-късен етап (л.57).
На
13.04.2021г. инспектор Т.П. – старши разследващ полицай в сектор „Разследване
Пето РУ – Бургас“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас е дал
сведения, съгласно които на 24.03.2021г. в кабинета на началник сектор
„Разследване Пето РУ – Бургас“ – главен инспектор И.Л. се е провело служебно
съвещание. На него са присъствали старши разследващ полицай К.Н., старши
разследващ полицай В.Б., старши разследващ полицай С.Т., старши разследващ
полицай Н.С., старши разследващ полицай Ч.Я., разследващ полицай Р.П.,
разследващ полицай Д.А. и разследващ полицай Г.Т.. Според П. главен инспектор Л.
започнала да ги запознава с темите на съвещанието, като една от била намаленият
лимит на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас за допълнителни
възнаграждения за разследване, по повод на която посочила трима служители от
сектор „Разследване Пето РУ – Бургас“, на които месечният лимит е намален по
решение на комисар З.П.. В сведенията си инспектор П. твърди, че инспектор Г.Т.
е изказал недоволството си от това, че е намалено и неговото възнаграждение,
като е говорел на висок тон и е прекъсвал главен инспектор Л., която се е
опитвала да обясни критериите за намалените възнаграждения. Инспектор П. сочи,
че на няколко пъти инспектор Т. е попитал главен инспектор Л. дали тя лично е
посочила на комисар П. имената на разследващите полицаи, на които следва да
бъдат намалени възнагражденията и е възразил, че той досега не е отвеждан от
нито едно дело и няма логика да му бъде намалено възнаграждението, като е
говорел на висок тон. Според П., главен инспектор Л. няколко пъти предупредила
инспектор Т. да не вика и да не я репликира, тъй като няма как да продължи оперативката
в нормални темпове, но Г.Т. е продължавал с недоволството, като говорел на
висок тон. Инспектор П. твърди, че думите на инспектор Т. не са съдържали обиди
към главен инспектор Л. или към някой друг от присъстващите. В този момент
началника на управлението главен инспектор Г. И. отворил вратата на стаята и
повикал навън разследващ полицай Д.А., който с разрешението на главен инспектор
Л. излязъл, като през това време Г.Т. е продължавал да я репликира на висок
тон. След около минута, инспектор Г.Т., видимо афектиран, станал рязко от
стола, избутал го настрани, отворил врата и излязъл забързан навън, затваряйки
вратата рязко. Пояснява, че при излизането му, преди да успее да затвори вратата
отвън, главен инспектор Л. му казала: „Г., върни се, не сме приключили!“. Тъй
като Г.Т. не се върнал, тя пред тях позвънила на мобилния му телефон и го
поканила да се върне, тъй като има още важни неща, които да им сведе от съвещанието
при комисар П.. След края на разговора с Т., инспектор П. посочва, че главен
инспектор Л. казала: „Нямало да се върне, защото бил много ядосан“. Посочва, че
до края на съвещанието инспектор Т. не се върнал в стаята (л.71).
На
14.04.2021г. сведения е депозирала инспектор В.Б. – старши разследващ полицай в
сектор „Разследване“ – Пето РУ – Бургас. В тях първите два абзаца са абсолютно
идентични с тези в сведението на инспектор Т.П.. В трети абзац на сведенията е
казано, че по време на съвещанието главен инспектор И.Л. е уведомила останалите
разследващи полицаи, че по силата на заповед на директора на ОД на МВР Бургас е
намалено допълнителното възнаграждение, предвидено за изпълнение на специфични
служебни дейности, като поименно е посочила на кои конкретно разследващи
полицаи ще бъде намалено това възнаграждение. Сред тях бил и жалбоподателя Г.Т..
Според сведението на В.Б. жалбоподателят репликирал главния инспектор Л., но Бицина
не може да си спомни точните думи. Спомня си само смисъла, а именно, че Г. Т.
не е съгласен и е поискал да разбере причините за намаляване на допълнителното
му възнаграждение. Тогава инспектор Л. започнала да разяснява критериите, по
които е било взето решението за намаляване на допълнителното възнаграждение, но
Г.Т. я прекъсвал. Тя му направила забележка, като го поканила да се успокои и
да я остави да се доизкаже, но той продължил да говори, като заявил, че не я
репликира. След това станал от стола и напуснал служебния кабинет, като
затворил силно вратата. Главен инспектор Л. позвънила от мобилния си телефон на
Г.Т. и казала „Г., върни се! Не сме приключили съвещанието.“, но той не се
върнал до приключване на съвещанието.
На
13.04.2021г. сведения пред комисията, конституирана от дисциплинарнонаказващия
орган е депозирал и разследващ полицай инспектор Ч.Я., като следва да се
отбележи, че отново първите два абзаца от това сведение са почти цитат на
първите два абзаца от до сега описаните сведения. След това е посочено, че
съвещанието е започнало в 16:30 часа, като първо главен инспектор Л. напомнила,
че стриктно следва да се спазва работното време, тъй като е недопустимо да се
идва на работа след 08:30 часа и да се тръгва преди 17:30 часа, като твърдяла,
че началник група „ООР“ при Пето РУ Бургас констатирал същия ден закъснение на
няколко разследващи полицаи - между 4 и 6 минути. Л. посочила поименно тези
полицаи и между тях бил жалбоподателят Г.Т.. Той поискал да узнае колко точно
се твърди, че е закъснял, като в отговор главен инспектор Л. отново цитирала
началник група „ООР“ при Пето РУ Бургас – между 4 и 6 минути, тъй като самата тя
не е участвала в проверката и не е констатирала лично за колко време става
въпрос. След това инспектор Л. уведомила участниците в съвещанието, че лимитът
за допълнителни възнаграждения на техния отдел е намален, което наложило да се
намали размерът на възнагражденията на отделни разследващи полицаи. Станало
ясно, че между тези с намалено допълнително възнаграждение е жалбоподателят Г.Т..
Тогава той и старши разследващ полицай С.Т. изказали недоволство, че именно
тяхното допълнително възнаграждение е намалено. Инспектор Л. обяснила причините
за това намаляване, а Г. Т. продължавал на висок тон да недоволства, че именно
неговото възнаграждение е намалено. Л. разяснила критериите, според които е
направен подборът, а именно отвод на разследващ полицай, генериране на проверки
и проблеми с прокуратура, но жалбоподателят продължил да прекъсва главен
инспектор Л. и да възразява срещу намаленото възнаграждение. Тогава тя се
обърнала към него с думите: „Г., спри да ме репликираш и ме остави да се
доизкажа!“ В отговор той заявил: „Защо си мислиш, че те репликирам? Не те
репликирам, а искам да знам защо се намалява точно моето допълнително
възнаграждение.“ След това жалбоподателят станал от стола, блъснал го, излязъл
от стаята и демонстративно блъснал вратата. Л. му позвънила по телефона и му
разпоредила да се върне в кабинета, за да продължи съвещанието, след което
заявила на всички, че Г.Т. отказал да се върне, защото бил много ядосан.
На
14.04.2021г. сведения с идентично на горните съдържание е дал и инспектор Р.П..
В тях се твърди, че след съобщаване на новината за намаленото допълнително
възнаграждение, Г.Т. видимо бил недоволен и обиден от това и започнал диалог с
главен инспектор Л., като попитал какви са причините за намаляване на неговото
допълнително възнаграждение и по какъв критерий е определен той. Тогава Л.
изброила следните критерии: служителят да не е наказван дисциплинарно, да не е
инициирал проверки, да не е отвеждан от разследване по досъдебни производства.
Г. Т. възразил, че това не е справедливо и бил видимо обиден и афектиран, като
повишил тон. Главен инспектор И.Л. няколко пъти се опитала да вземе думата,
като казала на Г. Т. да не я прекъсва. В един момент той станал и напуснал
оперативката. Л. му се обадила по мобилния телефон, като му разпоредила да се
върне на оперативката, защото не е приключила, но той не се върнал до
приключването й.
На
13.04.2021г. сведения до назначената комисия е депозирала и инспектор Н.С.. В
съществената си част те са идентични със сведенията на останалите разследващи
полицаи, присъствали на съвещанието. В тях се твърд, че Г.Т. изказал
недоволство от намаляване на допълнителното възнаграждение, като говорел на
висок тон и прекъсвал главен инспектор Л.. Инспектор Н.С. твърди, че Л. се
опитала да обясни причините, като посочила отстраняване от разследване и
генериране на проблеми с прокуратурата като такива причини, но Г. Т. не спирал
да я репликира и не я оставил да се доизкаже, като инспектор Н.С. не си спомня
точно неговите думи. След това твърди, както и останалите, че Г.Т. станал,
блъснал стола, на който стоял, и излязъл от стаята, като демонстративно блъснал
вратата, докато през това време продължавал да крещи. След това Л. му позвънила
по телефона и разпоредила да се върне незабавно в кабинета, където се
провеждало съвещанието, но той отказал.
На
13.04.2021г. сведения е депозирал и старши разследващ полицай К.Т.Н.. Нейните
сведения почти напълно преповтарят написаното от инспектор В.Б., с много леки
несъществени редакции на текста.
На
14.04.2021г. сведения е депозирал и инспектор Д.А., който на 18.01.2022г. беше
разпитан от съда в качеството на свидетел. В сведенията А. е заявил, че в
началото е участвал в съвещанието, като е чул започналото разискване на
намеления лимит на допълнителните възнаграждения. Главен инспектор Л. ги
уведомила, че в техния сектор има трима служители, на които е намален процентът
на допълнителните възнаграждения, като е посочила общите критерии за това
намаляване и заявила, че е получила информацията относно намаляването на
допълнителните възнаграждения само за сведение, без някой да се е допитал
предварително до нея. Тогава изброила тримата служители, чийто месечен лимит е
намален и между тях бил жалбоподателят. Той видимо се възмутил и на висок тон
се поинтересувал защо е сред тези служители. В сведенията си инспектор Д. А.е
заявил, че познава Г. Т. от месец април 2019г. и от тогава не му е известно
жалбоподателят да е наказван, отвеждан или да се е коментирало, че води
неритмично разследване. Тогава вратата на кабинета се отворила и там влязъл
началникът на управлението главен инспектор Г. И., който извикал инспектор Д.А..
След този момент А. нямал възможност лично да възприема случващото се на
съвещанието, тъй като излязъл в коридора заедно с главен инспектор И. и
застанали на разстояние около една крачка от вратата на кабинета, в който се
провеждало съвещанието. А. описва тази врата като по-висока от обичайните,
широка, дебела около 5 см, изработена от желязо. След минута-две откакто е
излязъл, от кабинета на И.Л. излязъл и жалбоподателят Т., като дръпнал след себе
си вратата, но не я задържал за дръжката до момента на нейното затваряне и тя
се треснала. След това тръгнал по стълбището с нормална крачка и угрижена
физиономия. Не казал нищо. Инспектор А. не е сигурен дали жалбоподателят
умишлено е затворил по-силно вратата или т.нар. тряскане се дължи на факта, че
вратата е тежка, метална и без монтиран ограничител на скоростта при затваряне.
В този момента свършил и разговорът между А. и главен инспектор И. и А. се
върнал обратно в стаята, където се провеждало съвещанието. При влизането
усетил, че обстановката е нагнетена. Той видял как Л. взела мобилния си телефон
и казала на висок тон: „Г., върни се веднага!“ Отговорът не се чувал. След това
тя отвърнала: „Не ме интересува, ще си сдържаш нервите.“ След това разговорът
бил прекратен и Л. обявила на всички, че Г.Т. казал, че няма да се върне,
защото бил много ядосан. Оперативката приключила.
На
16.04.2021г. сведения до комисията е дал старши разследващ полицай С.Т. – баща
на жалбоподателя. В тях той е посочил, че съвещанието е преминало в спокойна
обстановка до момента, в който Л. заявила, че на някой от присъстващите са
намалени парите за разследване, като посочила него и сина му Г.. Когато Л. го
казала, С.Т. я попитал на какво основание са намалени и каква е причината, като
бил несъгласен и възмутен, ядосан, защото счита, че е показал добри резултати в
работата си, като според него същото се отнася и за сина му. В отговор Л. му
казала, че има недостиг на средства в сектора и затова са намалени парите на
някой. Той не останал доволен от отговора и отново попитал за причината, поради
която са избрали точно него и сина му. Л. казала, че предполага като причина
отзоваването на С.Т. по две дела, а Г. просто не бил харесван от никой. Тогава С.Т.
попитал защо след като има недостиг на средства, не бъдат намалени парите за
разследване на всеки един от разследващите по равно. Това дало повод да
започнат коментари и сред останалите му колеги. В този момент Л. се ядосала и
на висок глас се обърнала към него и сина му Г. с думите: „Когато станете
началници, тогава ще преценявате.“ С.Т. твърди, че бил учуден от отговора и не
предполагал тази реакция. През това време коментарите между останалите
разследващи полицаи продължили. В това време той попитал Л. кога обратно ще
бъдат повишени тези пари след като сега се намаляват. Тя му отговорила, че няма
как да бъдат увеличени на служителите, на които вече са намалени, тъй като
трябва да се вземат от някой друг. В този момент всеки присъстващ започнал да
говори. С това, според С.Т., поради изчерпване на въпросите съвещанието
завършило. Той твърди, че до този момент синът му Г. нищо не е казал, не е взел
никакво отношение и не е коментирал въпроса. Тогава Л. станала права и на висок
тон се обърнала към С.Т. с въпрос защо й правят фасони и защо се сърдят на нея,
като говорела на висок тон и в гласа й имало упрек. В този момент синът му се
обадил, като казал, че никой не й се сърди. В отговор Л. на висок тон казала на
Г. да спре да й отговаря и въобще да не говори, защото тя разговаряла със С.Т..
Тогава Г. излязъл от кабинета. Л. му се обадила по телефона да се върне, но той
не се върнал. Според С.Т., Г. през цялото време мълчал, не говорел и се държал
нормално на съвещанието. Обадил се само веднъж, когато се опитал да каже на Л.,
че не й се сърди и че никой не я обвинява за намалените възнаграждения, но тя
реагирала остро на неговото изказване и го предизвикала той да напусне. С.Т.
твърди, че Г. не е репликирал Л. и не я е прекъсвал по време на съвещанието.
Освен това твърди, че Г. напуснал кабинета след като съвещанието е приключило,
защото всички въпроси били изчерпани.
На
16.04.2021г. подробни обяснения до комисията е дал Г.Т.. В тях той твърди, че
на съвещанието, проведено на 24.03.2021г., Л. ги запознавала с въпросите, които
са обсъждани на ежеседмичното съвещание на началниците на сектори в отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Бургас, като казала, че нямало кой знае какво да се
преразказва от това съвещание. Приключила изложението си за около 10 минути и с
това изчерпала въпросите от съвещанието. Понеже направила пауза и спряла да
говори, Г. Т. и други негови колеги помислили, че съвещанието приключило. В
стаята станало шумно. Колегите му започнали да говорят помежду си. Тогава Л.
казала, че парите за разследване са намалени за някои разследващи от всички
сектори. Жалбоподателят твърди в обясненията си, че същия ден по-рано е
разбрал, че той е сред служителите, чието допълнително възнаграждение е
намалено. Нещо повече, твърди, че този ден много преди съвещанието е провел
разговор с Л. при случайна среща в канцеларията й, като тя заявила, че нищо не
зависи от нея. Така е преценил началникът на отдела, който е чувал за Г.Т.
негативни неща от различни места. Казала, че бърза и трябва да излиза. По-късно
на съвещанието, след като Л. съобщила на всички присъстващи, че парите за
разследване са намалени и посочила конкретните служители, между които и той, на
които те реално ще бъдат намалени, баща му С.Т. попитал защо след като има
недостиг на средства, не се намалят по равно на всички. Л. му отвърнала с
репликата: „Като станете началници, тогава ще преценявате вие.“ Жалбоподателят
в обясненията си твърди, че това е фраза, която Л. често използва в отговор на
зададени към нея въпроси. След това продължила, като заявила, че критериите са
отвеждане по дела и поведение, иницииращо проверки. Жалбоподателят твърди, че
замълчал поради нежелание да нажежава обстановката, въпреки че не бил отвеждан
от дела до този момент и не е ставал причина да се инициират проверки.
Разстроил се, защото по думите на Л. излизало, че само той и баща му излъчват
негативи. В един момент Л. заявила, че впоследствие тези пари няма как да бъдат
увеличени по отношение на служителите, на които са били намалени, тъй като трябва
да бъдат взети от някой друг в сектора. Г. Т. твърди, че в този момент всички
колеги започнали да говорят на висок глас, да се смеят, да се шегуват, затова
той бил убеден, че събранието е приключило, защото в други случаи точно така се
случвало и когато приключва такова съвещание всеки напускал стаята по различно
време, без преди това да му бъде разпоредено от Л., че може да напусне. Твърди,
че тези съвещания никога не са имали някаква задължителна форма или ред. Тогава
вратата се отворила и влязъл главен инспектор И., който попитал дали може
разследващ полицай Д.А. да излезе, за да разговарят. Л. се съгласила, я някои
от присъстващите казали: „Ние и без това приключихме.“ Според Г. Т. в този
момент всички участници в съвещанието показали, че считат същото за приключило
и неговият баща се насочил към вратата. Тогава Л. казала на баща му: „С.е, ама
сега няма какво да ми правите фасони, да ми се сърдите на мен.“ Тогава баща му
седнал. Жалбоподателят също седнал на стола си, а Л. заявила, че не зависи от
нея, а от началника на отдела, който така е преценил. Тя говорела в множествено
число, а според жалбоподателя в този момент само той и баща му били
служителите, намиращи се на съвещанието, на които ще се намалява допълнителното
възнаграждение. Видял, че лицето на баща му се зачервило и се притеснил, че той
вдига кръвно. Затова решил да каже на Л., че не й се сърдят, с думите: „На теб
никой не ти се сърди. Защо си мислиш, че се сърдим?“ В отговор Л. на висок тон
му заявила, че не говори с него и да спре да я репликира. Понеже целта му била
да успокои баща си и Л., се изненадал от нейната реакция. Твърди, че не е искал
никой да ядосва, обратно, искал да успокои ситуацията. Затова учудено попитал Л.
защо счита, че я репликира и повече не казал нищо. Твърди, че вероятно бил
човекът в стаята, който по време на съвещанието е изрекъл най-малко думи. В
този момент усетил как сърцето му започва да тупти силно и му изтръпнала
задната част на главата, както и лявата ръка. Твърди, че усетил, че получава
паник-атака, което не му се случвало за първи път. Тъй като обсъждането на
въпросите приключило и Л. му казала, че не иска да говори с него, а той самият
се почувствал зле, станал от стола и излязъл. Твърди, че не е искал и не е
демонстрирал неуважение, тъй като мястото, на което бил поставен столът му,
било в непосредствена близост до парното, при ставането му столът се опрял в
радиатора и вдигнал незначителен шум. Твърди, че не е излязъл демонстративно от
стаята, а просто излязъл, защото усетил, че получава паник атака. След като се
прибрал в стаята си, му се обадила Л.. Той се изненадал, защото малко преди
това тя му заявила, че не иска да говори с него. Казала му: „Г., върне се
долу!“ Той отвърнал, че не се чувства добре. Тя повторила да се върне, а той,
че не му е добре и я попитал трябва ли да се връща, но докато зададе въпроса,
връзката била прекъсната от нея. Това поведение той възприел като знак, че тя
не желае да се връща, а и той не искал да влиза в конфликти с нея. Твърди, че
по никакъв начин не е нагрубявал или обиждал Л. и винаги е изпълнявал
разпорежданията й. След като наплискал лицето си с вода, решил все пак да се
върне, но чул на стълбите гласа на полицай П., че съвещанието е свършило.
Твърди, че през целия ден Л. се държала грубо с него, говорела му на висок тон
и го гледала накриво. Всъщност нейното отношение към него било такова от месец,
след като той й заявил, че има заявление за преместване на друго място. Твърди,
че не е повишавал тон и не е нагрубявал Л..
След
събиране на описаните по-горе сведения и обяснението на жалбоподател,
назначената от дисциплинарнонаказващия орган комисия съставила справка, която е
регистрирана в деловодната система на 04.06.2021г. В нея са описани всички
действия на комисията, които се изразяват в отправяне на покани до лицата,
които впоследствие са дали сведения, след което е възпроизведено съдържанието
на всяко от дадените сведения, както и съдържанието на обясненията на Г.Т. и на
докладната записка, депозирана от И.Л.. Съдържанието на събраните сведения е
цитирано избирателно, а не преразказано. Описано е и съдържанието на
предоставените от „Човешки ресурси“ документи, които са част от кадровото досие
на жалбоподателя. Направеният от комисията извод в справката е кратък. Няма
анализ на събраните сведения. Използвани са изводите на самата Л., които се
съдържат в нейната докладна записка. В края е направено предложение, според
което Г.Т. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение, регламентирани в т.56,
според която държавният служител зачита достойнството и правата на
ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебни
помещения, така и на обществени места.
На
същия ден председателят на комисията, назначена със заповед №
251з-1172/25.03.2021г. на началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР Бургас, е
отправил покана (л.116) до Г.Т. да се запознае с обобщената справка и да даде
допълнителни обяснения или възражения, като в поканата е записано под титулната
част, че тя е от дисциплинарно разследващ орган до инспектор Г.Т.. С нея е
даден срок 24 часа за запознава със справката, както и за даване на
допълнителни писмени обяснения или възражения относно фактическата обстановка,
съдържаща се в справката, правната квалификация на деянието и предложеното
наказание. Същият е срокът и за представяне на доказателства. Изрично е
посочено, че обясненията следва да се дадат лично на комисията или да са
регистрирани в деловодството на Пето РУ в указания срок. Поканата е връчена на Г.Т.
на 10.06.2021г. При получаването той е записал следното: „Считам, че не съм
извършил нарушението, посочено в становището, с което бях запознат.“ Независимо
от това на следващия ден – 11.06.2021г., Г.Т. е депозирал обяснения (л.121), в
които заявил, че се е запознал с материалите по извършената проверка. Посочил
е, че вече е дал подробни обяснения и няма да дава нови такива. Твърди, че част
от сведенията, които неговите колеги са дали, не отговарят на действителността,
защото в някакви части касаят други съвещания, а не това проведено на 24.03.2021г.
В друга част от сведенията фактите, осъществили се на съвещанието, са
възпроизведени едностранчиво, като е акцентирано върху неговите реплики, без да
се посочва, че всъщност инспектор Л. е водела разговор за намаленото
възнаграждение предимно с баща му. Твърди, че не е извършвал нарушението,
описано в справката.
На
23.06.2021г. началникът на отдел „Разследване“ при ОД на МВР Бургас изпратил
нова покана до Г.Т. за изслушване и даване на обяснения, която била връчена на
същата дата. На следващия ден Г. Т. депозирал нови обяснения, в които препратил
към обясненията, които вече е дал. Новото, което посочил е, че съдържанието на
сведенията, дадени от неговите колеги относно репликирането, говореното на
висок тон от негова страна и блъскането на вратата не отговарят на истината.
Жалбоподателят подчертал, че инспектор Л. е техен ръководител и може да им
оказва въздействие. Освен това е посочил, че в общодостъпна за всички
разследващи полицаи електронна база е имало качена папка от старши разследващ
полицай Н.С., в която се съдържал файл с образец на сведенията. Същата заявила,
пред колегите си, че Т. трябва да бъде наказан и че те трябва да подкрепят Л..
В обясненията си жалбоподателят твърди, че лично видял тази папка, която
по-късно вече не била активна. Твърди, че колегите са писали срещу него едно и
също, както и че лично разследващ полицай П. му заявил, че май малко го е
украсил, но трябвало всички да се съберат и да обсъдят какво да пишат, за да
няма разминаване и да няма очни ставки. След това му казал, че си е показал
сведението на останалите колеги и на главен инспектор Л..
След
получаване на това обяснение, дисциплинарнонаказващят орган не пристъпил към
обсъждане на доказателствата и издаване на заповедта, а започнал да събира нови
сведения от същите служители, в които те се твърдят, че не им е оказвано
въздействие, когато са давали сведенията по случая. Текстът на новите сведения
отново е доста близък по съдържание с използване на едни и същи думи и изрази.
Някои от служителите все пак са признали, че действително е имало генерирано
електронно съдържание на образец на сведение, което те използвали „само за
техническо оформление“. По-подробно сведение е дал инспектор Н.С., която
поименно е цитирана в обясненията. Тя е заявила, че нейни колеги от сектора,
които не си спомня, я попитали как трябва да изглеждат сведенията и как да се
оформят, а тя като бивш началник имала опит в извършването на проверка и
писането на сведения и за улеснение качила примерна бланка.
На
09.07.2021г. дисциплинарнонаказващият орган – началник отдел „Разследване“ при
ОД на МВР Бургас, издал процесната заповед, с която наложил на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца. В нея от
фактическа страна е прието, че на 24.03.2021г., в работно време, в служебния
кабинет на началник сектор „Разследване – Пето РУ Бургас“ към отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Бургас, в сградата на Пето РУ, по време на
проведено служебно съвещание инспектор Г.Т. извършил следните действия, с които
нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР: по време
на присъствието си на служебното съвещание инспектор Г.Т. прекъсвал и
репликирал с висок тон главен инспектор И.Л. в присъствието на служители от
сектора, въпреки направената му забележка от нейна страна да не я прекъсва и
репликира докато говори. След това Т. демонстративно напуснал съвещанието преди
неговото приключване, като станал от стола, на който седял, блъснал го и
излязъл от стаята, като затворил рязко вратата, без да се подчини на
разпореждане на прекия си ръководител – главен инспектор Л., да се върне,
защото съвещанието не е приключило.
Описаните
по този начин факти са квалифицирани като нарушение на чл.94, ал.2, т.4 ЗМВР –
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
във вр. с т. 56 от същия кодекс, за което на основание чл.197, ал.1, т.3 и
чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от шест месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на датата на нейното
съставяне. Жалбата, сезирала съда, е депозирана на 19.07.2021г. в
Административен съд Бургас.
В
хода на съдебното производство дисциплинарнонаказващият орган по разпореждане
на съда представи кадрова справка за получени отличия и награди и наложени
дисциплинарни наказания на жалбоподателя. От нея се установява, че Г.Т. заема
длъжността „разследващ полицай в РУ“, считано от 28.12.2018г., а в органите на
МВР е постъпил на 17.10.2016г. на длъжността „младши разследващ полицай в РУ“.
За това време е награждаван осем пъти, пет от които с индивидуална парична
награда в различен размер и три пъти с писмена похвала. Няма наказания, обратно
на записаното в кадровата справка, където са посочени две наказания, защото
едно от наказанията на основание чл.213, ал.1 от ЗМВР е заличено поради
изтичане на съответните срокове, а другото наказание, което е записано в
кадровата справка е това, произтичащо от процесната заповед. Доколкото обаче
тази заповед не е влязла в сила, следва да се счита, че към настоящия момент
такова наказание няма.
В
съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С. Г. Т. и Д.В.А.. Първият свидетел е баща на жалбоподателя. В
показанията си той подробно описа същите факти и обстоятелства, които вече е
изложил в хода на дисциплинарното производство и които се съдържат по делото на
л.64 и л.65. От тези показания става ясно, че основният диалог се е водел между
инспектор Л. и свидетеля, а не между жалбоподателя и Л.. Жалбоподателят
единствено е казал това, което се потвърждава и в останалите сведения -
обяснявайки на Л., че не й се сърдят на нея, поискал да разбере мотивите за
намаляване на неговото допълнително възнаграждение.
Другият
свидетел Д.А. в хода на дисциплинарното производство също е депозирал сведения
след надлежна покана от комисията. Съдържанието на показанията пред съда се
препокрива с фактите, изложени в тези сведения на л.89 от делото. Същественото
за процесния казус е, че според свидетеля А. вратата на кабинета, в който са се
съвещавали, е с по-големи от стандартните размери и е изработена от желязо.
Същевременно няма ограничител на скоростта. Тези факти според свидетеля не
позволяват да се установи в конкретната ситуация дали вратата е била умишлено
тресната или този звук се е възпроизвел в следствие на размерите и материала,
от които е изработена вратата. Свидетелят заяви, че понеже е голяма и тежка,
вратата по принцип се тряска като се затваря и затова не му е направило
впечатление в конкретния случай да се е ударила по-силно от обичайното.
Обжалваната
заповед е връчена на жалбоподателя на датата на нейното издаване – 09.07.2021г.
Жалбата, сезирала съда, е подадена на
19.07.2021г. – в рамките на 14-дневния срок.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – началник отдел „Разследване“ при ОД
на МВР Бургас. Разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР предвижда, че наказанията се
налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности –
когато тези наказания са основани на чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР. Съгласно раздел
ІХ.2 от Класификатора на длъжностите в МВР (утвърден със заповед №
8121з-140/24.01.2017г.) началник отдел „Разследване“ заема ръководна длъжност и
може да налага дисциплинарно наказание „Порицание“ на всеки от подчинените му
служители.
В
хода на дисциплинарното производство на жалбоподателя е била предоставена
възможност на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да даде писмени обяснения относно
установеното дисциплинарно нарушение. Законът вменява на дисциплинарнонаказващя
орган задължение да гарантира упражняване на правото на защита на привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице чрез предоставяне на възможност да даде
обяснения относно нарушението, за което е образувано производството, както и да
подкрепи възраженията си с доказателства, които органът е длъжен да разгледа
след това. Дали лицето ще се възползва от това свое право, е предоставено само
на неговата воля, т.е. може да реши да не дава обяснения. В процесния случай жалбоподателят
е дал обяснения няколко пъти в хода на производството, като най-пълни и
подробни са обясненията, депозирани на 16.04.2021г. по повод заповяданото
извършване на проверка със заповед № 251з-1172/25.03.2021г. на началник отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Бургас (л.58-61). След изготвянето на справката от
комисията, назначена да извърши проверка, и по повод покана от председателя на
комисията жалбоподателят е дал нови обяснения, в които предимно е препратил към
обясненията, които вече е депозирал в хода на производството (л.121). До тук
обясненията, които са събрани, могат да се оприличат на свидетелски показания,
тъй като целят събиране на данни за изясняване на действителната фактическа
обстановка, но не са обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Такива
обяснения са дадени (л.124) след нарочна покана от дисциплинарнонаказващия
орган, в която ясно е описано нарушението, за което е образувано дисциплинарно
производство и по повод на което е възможно да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя. Затова съдът счита, че няма нарушение на чл.206,
ал.1 от ЗМВР.
Съгласно
чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на
извършителя на дисциплинарното нарушение, дисциплинарнонаказващият орган може
да разпореди извършване на проверка, като определи срок за нейното приключване.
В процесния случай такава заповед е издадена – заповед № 251з-1172/25.03.2021г.
на началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР Бургас (л.25), с която е
заповядано извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни от
докладната записка на главен инспектор И.Л., за да се установи дали инспектор Г.Т.
в присъствието на всички служители на сектор „Разследване в Пето РУ“ е
прекъсвал и репликирал с висок тон прекия си ръководител и демонстративно е
напуснал съвещанието преди неговото приключване, без да се подчини на
разпореждане на прекия си ръководител да не напуска самоволно съвещанието, след
което не се е подчинил и на разпореждането на същия ръководител да се върне
обратно и да участва в съвещанието. Със заповедта е назначена и комисия, която
да извърши проверката. След това тази комисията е събрала сведения от всички
лица, участвали в съвещанието, и е съставила справка рег. индекс
251р-19390/04.06.2021г. (л.94-115).
Съгласно
чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват извършителя, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и
наказанието, което се налага, срокът на наказанието, както и пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай заповедта формално
отговаря на тези изисквания.
Съдът
счита, че при фактическото описание на нарушението дисциплинарнонаказващят
орган освен времето и мястото, не е описал други факти, а изводи. Не са описани
думите на жалбоподателя, по повод на които в заповедта се съдържат изводи, че
те представляват прекъсване и репликиране на главен инспектор Л.. Описание на
факти има само в частта, в която се твърди, че Г. Т. излязъл от служебното
помещение и не се подчинил на разпореждането на Л. да се върне, което тя
разпоредила по телефона. Лисват обаче фактите, които са се осъществили по време
на съвещанието и които са накарали дисциплинарнонаказващия орган да направи
изводи, че Г.Т. е извършил действия, с които е нарушил етичните правила на
поведение на държавните служители в МВР. Това процесуално нарушение съдът
намира за съществено, защото допускането му не дава възможност да се установи
кои точно факти наказващият орган е приел, че са се осъществили и по повод на
тях е направил извод за допуснато нарушение на етичните правила, с изключение на
фактите, в които се твърди, че има неподчинение на отправено разпореждане от
ръководител. С други думи фактическата обстановка, съдържаща се в заповедта, е
непълна и неясна.
По-същественото
обаче е, че е налице нарушение на материалния закон, защото от събраните
доказателства, в т.ч. и всички сведения, които са депозирани в хода на
дисциплинарното производство, не се установяват твърденията в заповедта, които
дисциплинарнонаказващият орган счита, че следва да се възприемат като
фактически основания за наложеното наказание.
На
първо място съдът следва да посочи, че дава пълна вяра само на показанията на
свидетеля Д.В.А., който не се намира в родствена връзка с жалбоподателя и
посочва едни и същи факти както в показанията си пред съда, така и в
показанията, дадени под формата на сведения в хода на дисциплинарното
производство. Този свидетел обаче е възприел само част от фактите, тъй като се
е наложило да излезе от кабинета, в който се е извършвало съвещание.
Другият
свидетел – С.Т. е баща на жалбоподателя и е силно емоционално обвързан от
изхода на делото. Затова съдът счита, че неговите показания следва да се
кредитират само дотам, докъдето изнесените в тях факти кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
При
преценка и обсъждане на сведенията, дадени в хода на дисциплинарното
производство от И.Л., Т.П., В.Б., Ч.Я., Р.П., Н.С., К.Т.Н. съдът ще отчете
обстоятелството, че техническото оформление и езиковите средства, които са
използвани в тях, са твърде сходни, за да отразяват мислите на различни лица. В
тях се използват много абсолютно идентични изрази, а в някои от тях има цели
абзаци, които практически са еднакви. Освен това по делото с преписката са
представени доказателства, с които се установяват твърденията на жалбоподателя,
изложени в последното обяснение, което е дал именно на дисциплинарнонаказващия
орган (л.124). Там се твърди, че в електронна папка, достъпна до всички в
отдела, са се съдържали „готови“ бланки на сведения по конкретния казус. Този
факт се потвърждава от нарочно дадените нови сведения от инспектор Н.С., която
не отрича съществуването на такава примерна бланка, която сама е съставила.
Всички сведения, дадени от същите лица само относно твърдението на
жалбоподателя за съществуването на въпросната електронна папка, с изключение на
сведенията на Недка Стоянов, са абсолютно идентични по съдържание. В тях
разследващите полицаи препотвърждават вече дадените сведения и уточняват, че
никой не им е оказвал натиск или въздействие в тази връзка. Фактът обаче, че
такива сведения са дадени и още повече, че са абсолютно идентични с
използването на едни и същи изрази, води до обратния извод.
По
тези съображения съдът ще се съобрази с фактите, изложени в сведенията на
изброените лица само дотам, докъдето тези сведения кореспондират с други
събрани доказателства.
Предвид
изложеното до тук за оценка на достоверността на гласните доказателства,
събрани от съда, както и тези, събрани под формата на сведения в хода на
дисциплинарното производство, съдът счита, че по делото не се установяват
факти, които да обосноват извода на дисциплинарнонаказващия орган за
осъществено нарушение на т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР.
От
събраните доказателства – гласни и писмени, в т.ч. дадените сведения в
дисциплинарното производство, се установява, че между жалбоподателя и главен
инспектор И.Л. е имало много кратък диалог, иницииран от жалбоподателя, който е
желаел да разбере какви са конкретните мотиви да му бъде намалено
допълнителното възнаграждение. По повод на това той е отправил само една
реплика, първата част от която е продължение на разговора, воден до този момент
между Л. и С.Т.. Жалбоподателят е казал „На теб никой не ти се сърди. Защо си
мислиш, че се сърдим? Аз само искам да разбера защо на мен са ми намалени
парите.“ Това се установява от анализа на всички сведения, събрани по делото и
от свидетелските показания. По отношение тона, с който е казана тази реплика,
доказателствата са противоречиви. От една страна служителите, дали сведения,
твърдят, че жалбоподателят е говорил на висок тон. От друга страна, според
свидетеля С.Т. това не е така, а свидетелят А. твърди, че отвън не са се чували
разговори на висок тон, доколкото той не е чувал какво се случва вътре.
Съдът
счита, че това обстоятелство не е съществено, тъй като всеки има право да се
ядоса, когато му се намалява възнаграждението без наличие на каквито и да е мотиви
за това. В процесния случай по делото няма никакви данни за причините, поради
които жалбоподателят и още двама служители са единствените разследващи полицаи,
чието допълнително възнаграждение следва да се намали. Всички участници в
съвещанието, в т.ч. и главен инспектор Л., твърдят, че тя е обяснила мотивите,
като посочват, че това са три критерия: наличие на дисциплинарно наказание,
наличие на отводи от разследване по досъдебни производства и наличие на
действия, които инициират проверки. Освен, че с изключение на дисциплинарните
наказания, останалите критерии са безкрайно неясни, те сами по себе си са
абстрактни предпоставки за редуциране на допълнителното възнаграждение на онези
разследващи полицаи, по отношение на които е налице една или повече от тези
предпоставки. Отсъстват обаче мотиви, които би следвало да са конкретно
установените по отношение на всеки от разследващите полицаи факти, които се
отнасят към някой или към трите критерия. Няма конкретни факти, чрез
съпоставката, на които да се откроят разследващите полицаи, при които са налице
най-много факти, които изпълват критериите. Например, разследващ полицай с
най-много дисциплинарни наказания. Такива факти по време на съвещанието не са
изнесени по отношение на жалбоподателя. Нещо повече, от кадровата справка става
ясно, че той има само награди и едно заличено наказание, което по смисъла на
чл.213, ал.1 от ЗМВР не следва да се отчита. При тези обстоятелства е нормално
жалбоподателят да изисква от непосредствения си ръководител някакви мотиви,
които са обосновали намаляване на възнаграждението му, независимо от
обстоятелството, че този непосредствен ръководител е само приносител на
съобщението за намаленото възнаграждение, но не и органът, който е взел
решението. В този смисъл няма нищо възмутително в поведението на жалбоподателя
да изисква мотиви, които са обосновали намаляване на неговото възнаграждение.
Останалата
част от описаните в заповедта факти, а именно, че жалбоподателят е излязъл от
кабинета, в който се е провеждало съвещанието и не се е върнал въпреки
разпореждането, отправено му от главен инспектор Л. по телефона, съдът счита за
доказани. За целите на дисциплинарното производство обаче те следва да се
интерпретират, за да се установи дали представляват неспазване на необходимата
субординация по смисъла на т.56 от Етичния кодекс или представляват действия,
които обичайно се извършват след края на подобни съвещания. Тук е мястото да се
посочи, че в тази част съдът не дава вяра на сведенията на служителите, с
изключение на свидетеля А., които са дадени в хода на дисциплинарното
производство. Те са едностранчиви и тенденциозни. В тях се съдържат малко факти
и предимно изводи – Г. Т. изказал недоволство, прекъсвал главен инспектор Л.,
изразил несъгласие, продължил да недоволства, пречел на инспектор Л. да
продължи с другите теми от съвещанието. В тези сведения не са пресъздадени
конкретните реплики, дори на места често се твърди, че даващият сведения не си
ги спомня, което не му е попречило да даде квалификации на репликите, които не
си спомня. Поведението на жалбоподателя е описано като изцяло негативно, а
поведението на главен инспектор Л. – като добронамерено желание да обясни
всичко. Тези обстоятелства на фона на очевидните данни, че сведенията, дадени
от различни лица, са твърде близки от гледна точка на използваните езикови
средства, на еднаквите изрази и на установения по делото факт, че същите
служители са разполагали в електронен вариант със „сламка“ на сведения по
конкретния казус, изготвена от инспектор Н.С., водят до извода, че съдържанието
на сведенията е непълно от гледна точка на всички осъществили се факти по време
на съвещанието, като е акцентирано само на някои факти, други са пропуснати, а
трети тенденциозно преувеличени, като са използвани изводи на лицето, даващо
сведения, без да са описани конкретните думи на жалбоподателя.
Такава
тенденциозност се открива е в изготвената справка, която по същество съдържа
цитати от всички събрани сведения. Тези цитати обаче са подбрани като част от
съдържанието на сведенията и на обясненията на жалбоподателя е пропуснато. Там
липсва и съществен анализ на установените факти.
Съдът
от доказателствата счита, че провежданото на 24.03.2021г. съвещание е
приключило преди жалбоподателят да излезе от залата. Никой от даващите сведения
не е посочил какви точки са останали за разглеждане. Същевременно
жалбоподателят и свидетелят С.Т. твърдят, че съвещанието е приключило още преди
да се засегне въпросът за намалените възнаграждения, доколкото главен инспектор
Л. го е повдигнала, когато всички служители започнали да шумят и да си общуват
помежду си, след като тя изчерпала предходните въпроси и направила голяма пауза
в изказа си. Ако събранията обичайно са провеждани така, че приключването им да
се установява от конклудентни действия (приключване на изложението на водещия
съвещанието, разговори между останалите участници в съвещанието на свободни
теми и др.) и без формално искане на разрешение от непосредствения ръководител,
както твърди във всичките си обяснения жалбоподателят, то няма основания да се
счита, че неговото напускане на кабинета, в който се е провеждало конкретното
съвещание, е действие, изразяващо се в неспазване на субординацията.
На
последно място съдът счита, че по делото няма категорични доказателства, че
жалбоподателят е тряскал вратата. Установи се, че предвид размерите, масата и
материала, от който е изработена тази врата – голяма, метална и дебела, без
ограничителен скоростта механизъм, тя се е затваряла шумно, като този шум
наподобява тряскане. Затова конкретното тряскане не може категорично да се
квалифицира като неетично действие на процесния жалбоподател.
В
заключение следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е извършил действия, които да представляват
нарушение на т.56 от Етичния кодекс. Той по никакъв начин не е използвал думи,
нито е извършил действия, които да представляват незачитане на достойнството и
правата на неговия пряк ръководител. Не е казал обидни думи (факт, който се
установява от всички сведения по делото). Не е препятствал по какъвто и да е
начин правата на ръководителя. Единствено е искал да разбере конкретните
мотиви, въз основа на които е намалено неговото трудово възнаграждение, още
повече, че посочените от Л. абстрактни критерии при него не са налице. В този
момент, дори и да е говорил на висок тон, това е факт, който сам по себе си, с
оглед конкретните обстоятелства, не може да се квалифицира като нарушение на
етичните правила, тъй като всеки има право да се ядоса, че му нарушават правата
без да му обяснят мотивите за това. Не е налице и нарушаване на необходимата
субординация, доколкото съвещанието е изчерпало дневния си ред, когато
жалбоподателят го е напуснал и обичайното приключване на такива съвещания не е
изисквало вземане на разрешение от непосредствения ръководител.
По
изложените мотиви обжалваната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна поради нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, както и поради
нарушение на материалния закон.
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника, в размер на 510
лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 500 лв. платено възнаграждение за
един адвокат.
Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед № УРИ-251з-2859/09.07.2021г., издадена от началник отдел „Разследване“
при ОД на МВР – Бургас, с която на Г.С.Т., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4,
във вр. т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, вр. с чл.200, ал. 1, т. 12 и във вр. с чл. 197, ал. 1, т.
3 от Закона за Министерство на вътрешните работи е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Бургас да заплати на Г.С.Т.,***, чрез адвокат Ж.И.Д., направените
по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: