Решение по дело №322/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20197260700322
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№1062

15.01.2020 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на   седемнадесети декември   две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар:  Йорданка Попова

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело № 322 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 ал.1 във вр.с чл 195, ал.5 от   от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Производството е образувано по жалба на С.И.С.,*** против Заповед № 188 издадена от  Кмета на Община Хасково на  07.02.2019г., с която на оспорващия е наредено премахване на  неподходящ по местоположение строеж, а именно „Леко ограждение”, изпълнено в УПИ I-8, кв.21 по плана на с. Стамболийски , община Хасково и освободи заеманият участък от имота, като по този начин осигури достъпа до имота .

 Жалбоподателят, твърди,че заедно с брат си Т.И. са съсобственици на  парцел 1-8 кв.21 по плана на селото. Приживе, с нотариален акт№ 166/1987г. неговият баща му прехвърлил, 532 кв.м., а останалите останали в собственост на брат му.  Твърди, че леката ограда от мрежа между двамата била поставена  от баща му през 1987г. и в нотариалният акт била посочена частта, която да се ползва от семейството му. Оспорващият сочи, че е не поставял и разделял нищо от негово име. Волята за подялба била на неговия баща. Останалата част от имота била прехвърлена на брат му , с достъп до улица. През 2005г., брат му се настанил в имота, направил си вила и затворил достъпа до парцела. Сега претендирал и неговият малък двор, същият нямало да има вход. Що се отнася до строежа който се считал за незаконен, излага твърдения че всичко е построено от баща му и оставено на жалбоподателя, който го ползвал като работилница. Покрива на сградата  лежал на оградата  с цел да се запази свлачището.   Излагат се и твърдения за заключенията на вещи лица назначени по  дело в районен съд.

Ответникът – Кмет на Община  Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител   ангажира становище за неоснователност на жалбата  и законосъобразност на оспорената заповед.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е съсобственик на  недвижим имот представляващ УПИ I-8, кв.21 по плана на с. Стамболийски, обл. Хасково,  като се легитимира като собственик на 532/1558 идеални части от  същия,  с нотариален акт №  166, том ІІ, дело № 797, от  17.06.1987г. на Нотариус при Районен съд, гр. Хасково,  за дарение на недвижим имот, с който било разпределено и ползването на терена.   

Видно от нотариален акт № 1620, том IX, рег. № 5953, дело № 1236/21.12.2004г. на Нотариус с район на действие района на РС-Хасково, ½  идеална част от същия парцел е прехвърлена на Т.И.И.-брат на жалбоподателя срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите.

На 12.12.2018г. от служители на Община Хасково  в  Дирекция”АГСИ” ,  била извършена проверка    по отношение  състоянието на обект”Леко ограждение”разположена в УПИ I-8, кв. 21 по плана на с.Стамболийски, общ.Хасково, резултатите от която били отразени в констативен протокол№ 40  от същата дата. В протокола било посочено, че оградата е изпълнена северно от жилищна сграда,   находяща се в имот УПИ I-8, кв.21 по плана с. Стамболийски, като същата е необходимо да се премахне, тъй като местоположението е неподходящо и не отговаря на изискванията на чл. 195 от ЗУТ.  Видно от протокола същият е бил съставен в отсъствие на собствениците на имота. 

Констативният протокол е бил изпратен на жалбоподателя с писмо рег. индекс 94 Т-993-1#2 от 19.12.2018г. , което видно от известие за доставяне  с бар  код ИД PS 6300 00XIFY I, било  получено на 27.12.2018г.   Със съпроводителното писмо, адресата му бил уведомен, че е започната процедура по чл. 196 от ЗУТ, като в 7-дневен срок от получаването му може да се яви в Община Хасково, Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции”, където  на основание чл. 196, ал.2 от ЗУТ да бъде изслушан или да подаде  писмено становище или възражение по направените констатации в Община Хасково. 

Под рег. Индекс 94 С-1999-2 от 03.01.2019г.  в Община Хасково постъпило възражение от С.С., против  Констативен протокол № 40/12.12.2018г.

Въз основа на резултатите от проверката, закрепени в констативния протокол, Кмета на Община Хасково издал своя Заповед №  188 от 07.02.2019г.,  с  която като приел,  че   жалбоподателя  е  собственик на строеж „Леко ограждение” изпълнен в УПИ I-8, кв. 21 по плана на с. Стамболийски, който е  неподходящ по местонахождение, наредил  жалбоподателя да го премахне.

Заповедта била връчена  на жалбоподателя на  21.02.2019г.,  като жалбата срещу нея била депозирана  чрез административният орган на 28.12.2019г., и заведена с рег. индекс 94 С-1999-6.

По делото като писмени доказателства  са приети  документите съдържащи се в административната преписка, както и допълнително представени от жалбоподателя такива свързани с имота и такива удостоверяващи здравословното му състояние.

          В хода на производството по делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, като от заключението на вещото лице се установява следното:  Процесният обект  „Леко ограждение”, предмет на оспорената заповед, е изпълнен   северно от жилищна сграда, свободно разположена в УПИ I-8, кв. 21 по плана на с. Стамболийски и северно на ул.”Е. П.”, като достига до северната имотна граница, така както е посочено в приложена схема със син цвят.  Чрез това ограждение УПИ I-8 , кв. 21 по плана на с. Стамболийски е придаден и от него са обособени две части: западна и източна. На север от жилищната сграда ограждението е с височина 1.40 кв.м. изпълнено е от оградна мрежа  и подпрени на нея етернитови плоскости. На юг от жилищната сграда ограждението е :метална врата  с ширина 1.10м. и височина 1.40м. и оградна режа на колчета с височина 1.30 м.  Процесният обект според вещото лице попада  в приложното поле на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ.  Предназначението на обекта е ограда и същият е строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, от VI категория съгласно чл. 137, ал.1,т.6 от ЗУТ, тъй като попада в приложното поле на чл. 147  от ЗУТ.  Според вещото лице обектът прегражда УПИ I-8, кв. 21 по плана на с. Стамболийски и обособява от него две части, като препятства достъпа до източната част от ул. „Елин Пелин”. До източната част се стига от ул.”Първи май” по съществуващ път. Достъп до западната част се осъществява от ул. Елин Пелин.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна.

            Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.5  от ЗУТ кметът на общината  е органът, който  има право да издава заповеди с които задължава собственик на заварен или търпим строеж  да премахне същия, ако той е неподходящ по местонахождение.    Ето защо оспореният административен акт се явява  издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

           Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити.  Посочени  са   фактически основания за издаването,  така и правните норми, които органа счита за нарушени.  Като правно основание е посочена нормата на чл. 195, ал.5  от ЗУТ, а  от  фактическите основания изложени в заповедта  и констативният протокол към който препраща, приложение към който е снимков материал е видно, че според административният орган строежът на обект” Леко ограждение”  със   собственик жалбоподателят  е неподходящ  по местонахождение,  е изградена северно от жилищната сграда в  имот I-8, кв.21 по плана на с. Стамболийски,  и ограничава достъпа до имота от другия съсобственик.   

           При проверка на оспорената заповед относно спазване на административно-производствените правила по издаването й съдът констатира следното:

           Спазена  е  нормата на  чл. 196, ал.1  от ЗУТ, като състоянието на обекта  е  установено  с протокол  от комисия поименно определена и назначена със Заповед  №181/13.02.2018г. на Кмета на Общината. По делото не се  установява   комисията   да е изпълнила изискването на ал.2 на чл.196 от ЗУТ, а именно  да е изслушала заинтересованото лице, което в случая е възложителя на строежа.  Това безспорно представлява нарушение на процедурата по премахване на неподходящи по местоположение строежи предвидена в ЗУТ, но предвид факта, че ответната страна  е ангажирала безспорни писмени  доказателства установяващи факта,  че протокола на комисията  е бил съобщен на жалбоподателя и съответно че същия е имал възможност да направи възражения и да даде обяснения по него и такива  действително са дадени,респ. са взети предвид от административният орган преди издаване на  оспорената заповед, това нарушение  в случая не се явява съществено такова.  Това е така, тъй като с връчване на констативният акт и даване възможност на жалбоподателя да изложи възраженията си не е било нарушено правото му на защита, а и дори и при спазване на това изискване в случая не би довело  друг извод, различен от този обективиран в оспореният акт. 

            По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно спазени ли са материално-правните разпоредби на закона, съда намира следното:

            Съгласно, чл.195, ал.5 от ЗУТ  кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданитe.

            В конкретния случай административният орган е приел, че обекта е неподходящ по местонахождение, тъй като е изграден във вътрешността на съсобствен имот и ограничава правото на достъп до имота на другия съсобственик .

             Съдът намира, че от   приетата  по делото и неоспорена от страните   съдебно- техническа експертиза,  изготвена от вещо  лице,   която съда кредитира изцяло, като компетентна, обективна и безпристрастно дадена, безспорно се установява че, процесната ограда е заварен строеж по смисъла на чл. 195, ал.5 от ЗУТ, т.е. законен такъв по смисъла на  § 21 от ДР на ЗУТ и за изграждането  й,  независимо че е строеж по смисъла на пар. 5, т.38 от ЗУТ, не е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешително за строеж, доколкото попада в приложното поле на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ и чл. чл.147 от ЗУТ.

Правото на собственост е абсолютно и то дава право на собственика да извършва каквито и да било действия с веща, вкл. недвижимата такава, стига да не нарушава правата на другите.  В случая процесният имот, е в режим на съсобственост  между  две лица, което не е спорно  по делото. Съсобствеността върху имота е обикновена такава  и тя към момента на постановяване на обжалваният акт, а и към настоящият момент не е прекратена.

            От  заключението по съдебно-техническата експертиза, безспорно се установява, че оградата  е поставена по начин, по който  прегражда имот УПИ I -8, кв. 21 по плана на с. Стамболийски, общ. Хасково,  така че от него  практически се образуват две отделни части,  и по този начин се  ограничава достъпа  от  източната обособена част до западната такава.  Изграждането  на оградата по посоченият начин- във вътрешността на  неподелен между съсобствениците недвижим имот, т.е. изграждането й  не в указаното от чл. 48 ЗУТ местоположение (от към улицата или по регулационната граница с равни части в двата имота или изцяло в имота на възложителите, но отново  на  регулационната граница със съседен УПИ)  води на извода, че  същата се явява неподходяща по местонахождение, поради което премахването й   законосъобразно е разпоредено с обжалваната заповед.  В този смисъл и практиката на ВАС, изразена в решение: Решение № 7545 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 14689/2018 на Върховния административен съд.  Дали другият съсобственик може да влезе в имота си  от друг вход, дали жалбоподателят е във влошено здравословно състояние  и дали между страните по настоящото производство са водени други административни дела касаещи други сгради находящи се в имота , са иррелевантни за настоящия  казус обстоятелства.

Твърденията на  оспорващия, че не той а неговият баща е поставил оградата са останали недоказани, като по делото не са ангажирани доказателства удостоверяващи този факт.  Действително,  от нотариален акт №166, том II, дело № 797 от 17.06.1987г. на Нотариус при Хасковски районен съд, се установява, че жалбоподателят и неговите възходящи са разпредели помежду си ползването на терена, но  не и че оградата е била поставена, към този момент.

              Ето защо, правилно и законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено на жалбоподателя, като собственик на ограждението да го премахне.

              Премахването на  оградата не означава,  че се   отнема правото на собственост на оспорващия върху имота, както неправилно се възприема от него- напротив и след премахването на неподходящия по местоположение строеж, жалбоподателят ще продължи да е собственик на дарените му с горецитираният нотариален акт 532/1558 идеални части от имота, ведно с построените в тази част  на парцела  вилна сграда и гараж.

 При  тези  обстоятелства заповедта се явява съответна на материалният закон .  Съответствието на акта със нормативната уредба води на извода, че същият е съобразен и с целта на закона.

  Поради горните съображения съдът намира, че ,  оспорваната заповед № 188 от 07.02.2019г. на     Кмета на Община Хасково на  07.02.2019г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените  и материално правни норми и в съответствие с целта на закона. Не са налице  визираните в чл.146, т.1-т.5 от АПК основания за отмяна на индивидуалният административен акт,   поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. 

            При този изход на  спора  съда намира, че направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на  ответната страна се явява основателно. В полза на  Община Хасково  на основание чл. 143, ал.1 от АПК  следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по  делото   разноски  в размер на 200.00 лева, представляващи депозит за възнаграждение на вещо лице. Искане за присъждане на дължимото юрисконсулско възнаграждение не е направено от ответната страна, поради което и съдът не следва да присъжда такова.

Водим от горното  и на основание  чл. 172, ал.2 от АПК   съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ  Заповед № 188/07.02.2019г. издадена от  Кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА  С.И.С., с ЕГН ********** *** да заплати на Община Хасково, с адрес: гр. Хасково, пл.“Общински“ №1,  разноски по делото в размер на  200.00(двеста) лева.

  Решението подлежи на обжалване пред Върховният административен  с касационна жалба в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                   

 

 

                                                                                              Съдия: