Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „E” въззивен
състав в публично заседание на десети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 5984 по описа на СГС за
2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 341и сл. от ГПК, във фаза по допускане на съдебната делба.
С решение № III-144-21355 постановено на 20.12.2016г. по гр.д. № 60223/2015г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 144 състав, е било допуснато извършване на съдебна делба между П.Х. и В.Ц.Г., на следния
недвижим имот: ап.138, находящ се в гр.София, ж.к.С.т., ул.“**********, с площ
75,31 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, и други сервизни помещения,
при съседи по нотариален акт: стълбище, двор, Е. и В.М., М.Б.М., двор, заедно
със зимнично помещение, при съседи по нотариален акт: коридор, двор, Н.Н.С., М.И.Ш., заедно с
0,6426 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на
строеж върху държавна земя, при следните квоти: ½ идеална част за П.Х. и
½ идеална част за В.Ц.Г..
Недоволна от така постановеното решение, ответницата В.Ц.Г. го обжалва в
срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото е неправилно, т.к. първоинстанционният
съд, за да приеме че между страните е възникнала съсобственост на делбения
имот, е установил, че отказът от наследство на ищцата, заявен с нотариална
заверка на подписа й и вписан пред съда по откриване на наследството в
гр.Берлин, Германия, е недействителен, т.к. не бил вписан в специалния регистър
на районния съд в гр.София, където е било последното местожителство на
покойната наследодателка - С. Ц.Х.. До този извод СРС е стигнал, поради грешно
разпределена доказателствена тежест в процеса, в частност в липсата на дадени
на ответника указания, че носи тежест за доказване на факта на последно
местожителство на починалата, поради което е приел, на база представените в
първоинстанционното производство писмени доказателства, че последното местожителство на
наследодателката е в България, София. В тази връзка жалбподателката е направила
по реда на чл.266, ал.3 от ГПК доказателствено искане за приемане по делото от
въззивният съд на препис – извлечение от оригиналния акт за смърт на С. Х., в
едно с превода му на български език, в който е отбелязан последния й адрес.
Поради изложеното въззвиницата намира изводът на СРС за допустимост на
делба по отношение на процесния имот за неправилен и моли въззивият съд да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания съдебен акт, а
предявеният от ищцата иск – да отхвърли като неоснователен.
Въззиваемата страна, П.Х., в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор,
с който е взела становище по въззивната жалба. Излага доводи за нейната
неоснователност, респективно – за правилност и обоснованост на атакуваното с нея
първоинстанционно решение. Твърди, че правилно СРС е приел, че направеният
отказ от наследство на въззиваемата не е произвел правното си действие, т.к. не
е вписан по реда на чл.52 от Закон за налседтвото. По тези съображения въззиваемата прави искане
за оставяне на подадената въззвна жалба без уважение и потвърждаване изцяло на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от въззивницата – ответница
доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства нотариален акт за дарение на недвижим имот от
30.12.1993г.; удостоверение за идентичност на административен адрес на делбения
имот и удостоверение за данъчна оценка; удостоверение за наследници, отказ от
наследството на С. Ц.Х., нотариално
заверен и вписан от ищцата пред районния съд в Шьонеберг; удостоврение за
родствени връзки на С. Ц.Х.; Удостоверения за раждане на С. Ц.Х. (родена Ц.) и В.Ц.Г. (родена Ц.).
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите – И.К. и М.Г..
В хода на съдебно дирене, проведено пред настоящата инстанция, са приети и приложените
на л.22-л.26 Препис от оригиналния акт за смърт на С. Ц.Х., съставен на немски
език, ведно с превода му на български език и апостил.
При тези факти, въззивният съд намира за установено следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с иск за делба на обща вещ с правно основание чл. 34 от ЗС,
във вр. с чл.344 от ГПК, предвид което за да е допустим следва да са налице
следните предпоставки:1)
ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни
всички съсобственици, а също така 4) между кои страни и при какви квоти
следва да се допусне делбата.
В тежест на ответницата е да докаже наведеното от нея с отговора възражение
за наличие на действителен отказ от наследството на починалата наследодателка С.
Х., направен от ищцата – П.Х.. Предвид възражението на ищцата за конклудентно
приемане от нея на откритото наследството, в нейна тежест е да докаже
извършване на такива действия, предшестващи направения от нея отказ от
откритото наследство.
Страните не спорят, че процесният
делбен имот е бил съсобствен на ответницата В.Г. и С. Х., при ½ идеална
част за всяка от тях, след като им е бил дарен от техните родители – Ц.Ц.и Пена
Ц., с нотариален акт за дарение от 30.12.1993г. Не е спорно, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищцата е дъщеря на починалата С. Х.,
а ответницата В.Г. е нейна сестра. Не се спори, че С. Х. е живяла дълги години
и е починала във ФР Германия.
Спорни за страните се явяват
обстоятелствата, кое е мястото на откриване на наследството след настъпилата
смърт на С. Х., респективно – произвел
ли е правното си действие вписания в немски съд отказ от наследство на нейната
дъщеря и ищца в настоящото дело П.Х., както и извършени ли са от нея действия
преди вписване на отказа, които да съставляват конклудентно приемане на
откритото наследство на нейната майка.
От представения на л. 38- л.39 от
първоинстанционното дело отказ от наследството на С. Х. (придружен с
легализиран превод на български език) се установява, че ищцата П.Х. е заявила
изрично и вписала същия пред Районен съд Шьонеберг – съд по наследствени дела
на 30.07.2012г.
От приетите във въззивното
производство писмени доказателства, приложените на л.22- л.26, а именно препис–извлечение от оригиналния акт за смърт на С. Ц.Х., съставен
на немски език, ведно с превода му на български език и апостил, се установява,
че последното местожителство на същата е на територията на ФР Германия – Берлин-
Щеглитц –Целендорф. От него се
установява също така, че смъртта на наследодателката е настъпила на 21.06.2012г.
в Берлин.
При така установената дата на настъпила смърт на наследодателката Х.,
въззивният съд намира, че СРС правилно е определил приложимото право в
настоящия случай.
Съгласно Решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г., II г.о., правоотношенията по наследяване, възникнали преди
влизане в сила на 15.08.2015 г. на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския
парламент и на Съвета, се уреждат съгласно Кодекса за международно частно право.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от
Кодекса за международно частно право наследяването на движими вещи се урежда от
правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване
към момента на неговата смърт. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба
наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която
вещите се намират. Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на
наследниците, който ще бъде формиран от българския закон във връзка с
наследяването на движимите вещи и недвижими имоти, находящи се в Р България,
които са собственост на починалия /чл.91 от КМЧП/. – Така и според Решение № 274 от 20.12.2012 Г. по гр. д. №
265/2011г., Г. К., І Г. О. на ВКС и Решение № 486 от 16.12.2011 г. по гр. д. №
99/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Като съобрази посоченото, съставът на въззивния съд намира, че българското
право е това, което е приложимо към настоящия случай, в частност - Закона за
наследството, включително и разпоредбата на чл. 52 във вр.с чл.49, ал. 1 от ЗН
като такива, които пряко влияят върху определяне кръга на наследниците, т.к.
всеки валидно заявен отказ от наследство, уголемява дяловете на тези наследници
от същия кръг, които не са се отказали от него, а при липса на такива, води до
призоваване на следващия ред за наследяване.
В този смисъл, като е приел, че представеният по делото отказ от наследство,
направен пред немски съд, не е произвел правното си действие на формално
основание, т.к. не е бил вписан в специалния регистър, воден за това от СРС,
както предвижда и Решение № 513 от 30.06.2010г.
по гр. д. № 1318/2009 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС, първоинстанционният
съд е достигнал до правилен извод, към който по изложените съображения и
настощият въззивен състав се присъединява. Поради това се явява неоснователен
аргументът на въззивнцата, че на основание чл.31 от КМЧП българският съд следва
да прецени валидността на представения отказ от наследство съобразно
действащото немско право и това е така, т.к. нормата на чл. 89 от КМЧПК е
специална по отношение на чл.31 от КМЧП и предписва конкретно приложимо право в
определен обем на приложимост при конкретни отношения с международен елемент – в
този случай, касаещи наследяването.
За пълнота на настоящото изложение и предвид
задължението, което има въззвният съд, да обсъди всички заявени в жалбата
доводи съгласно чл.269 от ГПК, настоящият състав намира за нужно да обсъди и
наличието на действия по конклудентно приемане на наследство от страна на
ищцата. Решение № 535 от 02.09.2011 Г. по гр. д. № 92/2010
г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС: “мълчаливо
приемане има когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши,
освен в качеството му на наследник. Действията могат да са различни, като
законът предоставя на съда за всеки конкретен случай да прецени доколко те
предполагат волята на наследника да приеме наследството.“
От разпита на свидетеля И.К., се установява,
че П.Х. е живеела с майка си и след нейната смърт се е преместила в по-малка
квартира, т.к. не е можела да си позволи по-големият наем. При преместването си
тя взела вещи с битово предназначение – хладилник, пералня, съдомиялна машина,
телевизор, легло, чаршафи и възглавници. Заедно с тях, свидетелката твърди, че ищцата е взела перлени обеци на покойната, герданче
и портмоне, които носела и на
погребението, за които лично й казала, че й са за спомен от майка й.
Разпитаният
в същото съдебно заседание свидетел М.Г. (син на ответницата и братовчед на
ищцата по спора), твърди че ищцата при изнасянето си от апартамента на
покойната си майка, не е взела нищо, което да не е било лично нейно. Твърди, че
не е виждал ищцата да носи бижута на покойната си майка.
От
противоречивите свидетелски показания, настоящият състав намира, че вяра следва
да бъде дадена на тези, депозирани от свидетелката К., т.к. са последователни,
изчерпателни и се отличават с конкретика и категоричност към възприетия от
свидетеля детайл. Дори в проведения в същото заседание преразпит на
свидетелката, тя ясно и описателно заявява, че на погребението на С. Х., ищцата
П.Х. е носела нейни бижута и едно нейно портмоне, за което свидетелката отново
подчертава, че било много хубаво. Ясни и недвусмислени са показанията на
свидетелката, която е и незаинтересована от изхода на спора, поради което съдът
намира, следва да ги кредитира.
По отношение на показанията на свидетеля Г., син на ответницата и братовчед
на ищцата по спора, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани, поради
това, че дори и изчерпателни, съдържат вътрешно противоречие. От една страна
свидетелят заявява, че ищцата е взела вещи от дома на майка си, но само лично
нейни, а не такива на майка си. На конкретния въпрос, дали е взела бижута на
майка си, свидетелят заявява, че лично не е видял, но не допуска това да се е
случило, тъй като П. не била така възпитана, да взима чужди неща. Последното
съдът намира за житейски недостоверно (особено като взе предвид показанията на
свидетелката К., касаещи носените от ищцата на погребението на майка й бижута и
портмоне), тъй като в такава негативно-емоционална ситуация, каквато е смърт на
родител, едва ли детето му би гледало на негови бижута, като на чужди вещи, а
по – скоро като на такива, каквито свидетелката К. назовава – вещи за спомен. По
тази причина, настоящият съд намира, че ищцата, като наследница на почналата си
майка, е извършила действия, които несъмнено предполагат приемане на
наследството на покойната.
Поради изложените
съображения, настоящият състав намира крайният изводът на първоинстанционния
съд, че искът за делба на процесния недвижим имот е основателен, поради което
следва да бъде допусната съдебна делба между П.Х. и В.Ц.Г., на следния недвижим имот: ап.138,
находящ се в гр.София, ж.к.Света троица, ул.“**********, с площ 75,31 кв.м, при
квоти ½ идеална част за П.Х.
½ идеална част за В.Ц.Г.,
за правилен.
Предвид съвпадението в изводите на
двете съдебни инстанции, възивната жалба на ответницата следва да бъде оставена без уважение, а решението на Софийският районен
съд като правилно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II Е въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № III-144-21355, постановено на 20.12.2016г. по гр.д. № 60223/2015г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 144 състав.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: