Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 25.08.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, на четиринадесети юни
през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар
АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА,
като
разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 1919 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 03.06.2016 г. по гр.д. № 46761/2012 г. във фаза по извършването на
съдебна делба, на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следния
недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4083.275.2.23 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с на адрес: гр.
София, район „******”, ж.к. „******3”, бл. ********, находящ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4083.275, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, с посочена площ в
документа за собственост – 73.17 кв.м., с прилежащи части – избено помещение №
23 и 0,7705% ид.ч. от общите части на сградата, допуснат до съдебна делба между М.А.Т., ЕГН **********, К.М.Т. с
ЕГН **********, Н.К.А. с ЕГН ********** и Х. К.А. с ЕГН **********, действащ
чрез законен представител – Н.А.-майка, при
квоти 8/12 идеални част за Н.К.А., 1/12 идеални части за Х.Х.А., 1/12
идеална част за М.А.Т. и 1/12 идеална част за К.М.Т..
Постъпила
е въззивна жалба с вх. № 1103172/01.07.2016 г. и жалба с вх. № 1104306/05.07.2016 г. от Н.К.А. –
съделител в производство по съдебна делба по гр.д. №
46761/2012 г. на СРС, II г.о., 58-ми състав. В изпълнение на указания дадени с
разпореждане от 27.02.2017 г. е постъпила и уточнителна молба с вх. №
37059/20.03.2017 г.
Във въззивната жалба и постъпилата уточнителна молба се излага несъгласие
за метода за ликвидиране на собствеността – изнасяне на имота на публична
продан. Същото становище се поддържа от въззивницата и при проведеното открито
съдебно заседание пред настоящата инстанция, като се сочи още, че страните не
могат да постигнат споразумение.
Останалите
съделители не вземат отношение по депозираната жалба.
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и
като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи
по реда на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
От представения договор за покупко-продажба се установява, че
процесният апартамент е придобит на 15.04.1991 г. от Х.Л.А. и Н.К.А. в режим на
съпружеска имуществена общност, тъй като към този момент двамата са се намирали
в граждански брак. След смъртта на Х.А., настъпила на 14.10.2009 г., съпругата
му е придобила собствеността върху 4/6 идеални части от процесния имот, а Х.Х.А.
и Л.Х.А.-Т. съответно по 1/6 идеална част. Л.А.-Т. е починала на 07.01.2012 г.
поради което нейната 1/6 идеална част е наследена поравно от наследниците по
закон – преживелият съпруг М.А.Т. и дъшеря – К.М.Т..
С влязло в сила решение от
16.12.2013 г. по първа фаза на делбата процесния недвижим имот е допуснат до
делба между страните във въззивното производство - М.А.Т., К.М.Т., Н.К.А.
и Х. К.А., при квоти 8/12 идеални
част за Н.К.А., 1/12 идеални части за Х.Х.А., 1/12 идеална част за М.А.Т. и
1/12 идеална част за К.М.Т..
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е реално неподеляем.
При това положение и
доколкото в производството не е направено и съответно прието за разглеждане
искане за възлагане на неподеляемия имот по реда на чл. 349 ГПК, то
единствената възможност за ликвидиране на съсобствеността е изнасяне на имота
на публична продан на
основание чл. 348 ГПК. От една страна никой от съсобствениците не може да бъде
принуден да притежава общо с останалите съсобственици недвижимия имот, а от
друга страна видно от данните по делото (включително и изявлението на
въззивницата в съдебно заседание пред настоящата инстанция) липсва всякаква
възможност за добороволно уреждане на спора между съделителите, поради което за
съда не остава друга законосъобразна възможност освен публична продан на
съсобствения апартамент.
Предвид това първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено
за ответниците по въззивната жалба. Такива обаче не се претендират поради което
и не следва да бъдат присъждани.
Водим
от горното и на основание чл. 269 и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 03.06.2016 г. на СРС, 58-ми състав, постановено по гр.
д № 46761/2012 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията
на чл. 280 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.