Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
… януари 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№1008 по описа за 2011 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.247 ГПК и чл.251 ГПК.
По делото е постъпила молба вх.№113975/03.09.2018
година, изходяща от „К.“ ЕООД, ЕИК ******* и Р.Т.Н..С тази молба се иска от
съда да отстрани очевидна фактическа грешка в постановеното решение, която се
изразява в следното: В мотивите на съдебния акт е установено, че задължението
по дълга, по който са издадени два изпълнителни листа е от главница от
21 579,99лв и обезщетение в размер на 52 852,17лв, а в диспозитива на
акта, който представлява логически извод от мотивите към него, съдебният състав
е признал за установено, че ищецът има вземане към „К.“ ЕООД, ЕИК ******* и Р.Т.Н.
в размер на 50 000лв и лихва от 20.09.2010 година.В молбата се твърди, че
по този начин длъжниците ще заплатят един и същ дълг два пъти- по двата
издадени изпълнителни листа.В молбата се твърди, че по двете изпълнителни дела
се продават недвижими имоти на длъжника за удовлетворяване на вземанията на Б.ата.По
този начин взискателят неоснователно ще се обогати.Твърди, че с постановеното
решение е нарушен принципа на справедливостта, който е залегнал и в правилата
за професианална етика на съдиите в България.
Молят съда да отчете наличие на два изпълнителни
листа и две изпълнителни дела за един и същи дълг, по които са извършват
изпълнителни действия и да отстрани очевидна фактическа грешка в решение
№1052/29.06.2015 година по т.д.№1008/2011 г. по описа на СГС.
В срока за отговор на тази молба другата страна в
процесуалната връзка „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, твърди, че тази молба е
недопустима.Това е така, тъй като диспозитивът на съдебния акт, който е влязъл
в сила, е формулиран съобразно исковата претенция.Твърди, че неправилно
ответниците правят извод, че диспозитивът на акта не е логически извод от
мотивите на съда.Ето защо няма основание в диспозитива на съдебното решение да
се сочи наличие на два изпълнителни листа и на две изпълнителни дела, а ако
стори това съдът ще се произнесе по искане, каквото не е отправяно към нея и ще
е недопустимо.Липсата на фактическа грешка е основание молбата да се отхвърли
като неоснователна.
С молба вх.№141547/31.10.2018 година, изходяща от
„К.“ ЕООД, ЕИК ******* и Р.Т.Н., е отправено искане до съда за тълкуване на
постановеното по делото решение.Излагайки същите факти, каквито са изложени и в
молбата по чл.247 ГПК, тези страни молят съда да тълкува диспозитива на
постановеното от него съдебно решение№1052/29.06.2015 година по т.д.№1008/2011
г. по описа на СГС, в смисъл- следва ли да се плати два пъти, по посочените изпълнителни
листове въз основа на които са образувани две изпълните дела: изп.д.№84/2009г.
и изп.д.№7082010година.
В срока за отговор на това искане другата страна в
процесуалната връзка, „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със становище вх.№3351/11.01.2019
година счита, че тази молба е недопустима.Това е така, тъй като поставеният
въпрос е извън предмета на решението, а искането за тълкуване на решението
относно това как следва да се извърши плащане е нонсенс.Осъдителният диспозитив
в това решение касае само разноските и е напълно нелогично и излишно съдът да
тълкува как да се изпълни съдебното решение.Твърди, че е налице злоупотреба с
права, чиято цел е да се шиканира процеса и да се забави производството.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Настоящият състав на съда е постановил Решение №1052/29.06.2015
година, с което е уважил предявените от ищеца „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******,
положителни установителни искове, насочени срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ******* и Р.Т.Н.,
като е признал, че ответниците имат дълг към банката, при условие на пасивна
солидарност, произтичащ от описаната ценна книга, в размер на 50 000лв,
ведно с лихвата, начиная от 20.09.2010 година до окончателното плащане на
сумата и ги е осъдил да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на 2 500лв.
Този акт на съда е потвърден с Решение №1709/13.07.2017
година, постановено по т.д.№4385/2015г. по описа на СГС, което не е допуснато
до касация с Определение №504/24.07.2018г. по т.д.№3139/2017г. по описа на
Първо т.о. на ТК на ВКС.
По молбата по чл.247 ГПК.
Молбата се явява неоснователна и това е така, тъй
като не е налице противоречение между мотивите на съда и диспозитива на
постановения от него съдебен акт.В мотивите на съдебния акт е посочено изрично,
че остатък от дълга, произтичащ от банковата сделка е главница в посочения
размер и обезщетение за забавено плащане, като общият размер на тези суми
надвишава съдебно заявеното вземане по реда на чл.417, т.9 ГПК, което е дало
основание на съда да уважи предявения установителен иск.Фактът, че между тези
страни са висящи две изпълнителни производства не е основание това
обстоятелства да се включи в диспозитива на решението по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК, тъй като предмет на този иск е установяване на
това дали заявителят в заповедното производство има вземане, за което се е
снабдил с изпълнително основание и изпълнителен лист.
Ето защо не е налице твърдяното от ответниците по
делото противоречие между диспозитив и постановени мотиви като елементи на Решение
№1052/29.06.2015 година, постановено по
т.д.№1008/2011 година по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
По искането за тълкуване на постановеното решение.
Всъщност молбата за тълкуване е начин ответниците
да получат указание от съда за това как следва да изпълнят издадените заповеди
за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК и по чл.417, т.9 ГПК – т.е. как да
процедират в изпълнителните производства.
Постановеният диспозитив на решението е ясен и не се нуждае от тълкуване. В константната съдебна практика: решение № 249 от 21.02.2006 г. по гр. д. №
2863/2004 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 113 от 1997 г. на ВКС, І г. о.;
решение № 774 от 8.1.1996 г. по гр. д. № 805/1995 г. на ВС, І г. о.; решение №
118 от 16.02.1974 г. по гр. д. № 3093/1973 г., на ВС, ІV г. о.; решение № 52 от
10.08.2004 г. по гр. д. № 10/2000 г. на БАС и с писмения отговор - решение №
469 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 233/2009. на ВКС, І г. о.; решение № 499 от
22.06.2009 г. по гр. д. № 1370/2008 г. на ВКС, І г. о.; решение № 1352 от
24.02.2009 г. по гр. д. № 395/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че тълкуване по чл.194 ГПК/отм./ се налага, когато решението е
двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение.
Недопустимо е по пътя на тълкуването да се иска признаване на нови факти,
респективно постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори и то
да е неправилно.Както изрично се
сочи в Решение
№ 769 от 17.01.2011 г.
по гр.д.
№ 236/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС:”…тълкуването по чл.194 ГПК (отм.) и чл. 251 ГПК е специфична
форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна
сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в
постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да
бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива
на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе
действителната воля на съда, който го е постановил“.
В
настоящия случай действителната воля на съда е ясна и тя е, че ищецът има
вземане спрямо двамата ответниците, отговорни солидарно, в размер на сумата от
50 000лв, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2010 година.Въпросът
дали в резултат на изпълнение по двете индивидуални изпълнения е възможно ищецът
да се обогати неоснователно е хипотетичен и той не попада в предметния обхват
на постановеното решение, за да се иска тълкуване на диспозитива на акта. Искането
за тълкуване се явява недопустимо домогване до произнасяне от съда по въпрос,
който е извън предмета на делото.
Ето
защо и тази молба следва да се остави без уважение.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.247 ГПК, с
вх.№113975/03.09.2018 година, изходяща от „К.“ ЕООД, ЕИК ******* и Р.Т.Н. и молба с правно основание чл.251 ГПК, с вх.№141547/31.10.2018
година, изходяща от същите страни, поради тяхната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: