№220
гр. Велико Търново, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. №414 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.С.П.
***, чрез ***Д.З. и ***Т.З.,*** против Уведомително писмо изх.
№02-040-6500/4024 от 15.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за неодобрение за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на
установената форма, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.
146 от АПК. Оспорващият счита, че в акта не са посочени конкретни факти и
обстоятелства, които да позволяват да бъде определена волята на
административния орган. Поддържа липса на мотиви относно правното и фактическото
основание за постановяване на акта, което е равносилно на липса на изискуемата
от закона форма. Счита за препятствана възможността за съдебен контрол, което е
самостоятелно основание за отмяна. Органът е нарушил задължението си да изясни
всички релевантни за спора факти и обстоятелства, формирани са противоречиви правни
изводи. Според оспорващия уведомителното писмо /УП/ е несъответно на целта на закона,
а именно реализиране на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони. На тези основания се претендира цялостна отмяна на
оспореното писмо. Моли за присъждане на разноски, включително адвокатски
хонорар, определен от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Представя списък. В депозирана по делото писмена молба ***Т.З. поддържа
оспорването.
Ответникът – заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, ул. „Цар орис ІІІ“ № 136,
чрез ***Ц., оспорва
жалбата като недоказана и неоснователна. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че земеделският производител не отговаря на
нормативно установените изисквания по приложимата Наредба №4 за прилагане на
Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони.
Конкретно твърди, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 20, ал. 1 от
тази наредба минималният размер на заявените площи за подпомагане по
съответното направление да бъде 5 дка, тъй като парцелите, с които кандидатства
за първа година по тази мярка, са със сумарна площ, която е по-малка от
нормативно изискуемата. Допълнително сочи, че не е спазено още едно изискване –
това по чл. 26, т. 4 от Наредба №4, съгласно която не се одобряват кандидати за
участие по мярката, когато не са представили оценка, удостоверяваща, че трайните
насаждения, които заявяват за подпомагане не са надвишили продължителността на
периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. По
тези съображения фондът не е допуснал ЗП като кандидат по тази мярка. Моли жалбата
да бъде отхвърлена. Иска присъждане на разноски, за което представя списък.
Административен
съд Велико Търново, на база събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Земеделски производител П.С.П., регистриран с Уникален регистрационен
номер /УРН/ 656853 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/,
е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с Уникален
идентификационен номер /УИН/ 04/200521/90644 от 03.05.2021 г. Една от заявените
мерки за подпомагане е Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 година. Към заявлението е приложена
Таблица за заявените площи по направления и дейности от Мярка 11 „Биологично
земеделие“, ПРСР 2014 – 2020 г., от която се вижда, че по направление
„Биологично растениевъдство“ БР12 декларираните площи за кампания 2020 г. са 0
ха, а за 2021 г. – 0,6 ха. Указани са още лицата, отговорни за осъществяване на
контрол за съответствие на биологичното производство – „Маком сертифициране“
ООД, във връзка с което са снабдени доказателства – Договор за контрол и
сертификация №0901/30.03.2018 г., Сертификационно писмо №BG-BIO-19-0901-2020-EU, както и Сертификат за съответствие
№BG-BIO-19-091-2021 от
02.06.2021 г. В Таблица на използваните парцели 2021 г. са идентифицирани два парцела,
заявени за подпомагане по Мярка 11, Направление „Биологично растениевъдство“: с
номера в ИСАК №21261-471-1-1 и 21261-471-2-1, намиращи се в землището на с.
Длъгня и съответно възлизащи на 0,13 ха и 0,47 ха, с код на културата 222010
/сливи/. Неразделна част от общото заявление за подпомагане е и Приложение за
кандидати първа година по Мярка 11 „Биологично земеделие“ 2021, от което е
видно, че под страх от наказателна отговорност земеделският производител е
декларирал, че за първа година кандидатства по Направление „Биологично
растениевъдство“. Приложени са и други общи декларации, декларации,
задължителни за участие по направление „Биологично растениевъдство“, както и
специфични документи по това направление.
Видно от Таблица на
използваните парцели за кампания 2020 г. за предходната година П.П. е заявил за
подпомагане по СЕПП и ПНДП същите два парцела в с. Длъгня – 21261-38-1-1 и
21261-38-2-1 с код на културата 222010. През 2020 г. ЗП не е кандидатствал по
Мярка 11. Според Сертификационно писмо от 04.06.2020 г. /л. 48 от делото/ през
2020 г. тези имоти са заети с трайни насаждения – биологични сливи.
Преди регистрацията на
заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни в него,
резултатите от която са обективирани в документ на л. 37 от делото. По
отношение на Мярка 11 кандидатът е информиран, че до края на 2021 г. или до
края на 2022 г. /ако има площи в преход/ следва да представи сертификат или
писмено доказателство, което да отговаря на условията на чл. 33, ал. 1, т.2, 3
и 5 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 /Наредба №4/, като
това изискване не важи за кандидати по Мярка 11, поели ангажимент през кампания
2020/. С Писмо от 28.10.2021 г. земеделският производител е предоставил
Сертификат за съответствие от 02.06.2021 г. и приложения към него /л. 76 и сл.
от делото/. На второ място земеделският производител е информиран, че следва да
спазва Заповед на министъра на земеделието, храните и горите №РД 09-216/12.03.2021
г. Според т. IV от
тази заповед кандидатите по Мярка 11 следва да удостоверят, че трайните
насаждения са в период на плододаване с изключение на тези, създадени по
проекти, финансирани от ПРСР 2007 – 2013 и ПРСР 214 – 2020, за които не се
изисква предоставяне на оценка съгласно §25 от Наредба №4. П.П. е запознат с
резултатите от проверката на 03.05.2021 г., за което е положил подписа си.
С изх. №02-040-6500/4506 от
06.07.2021 г. до кандидата е изпратено Уведомително писмо за предоставяне на
документи по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. В срок до
15.07.2021 г. е изискана оценка по реда на Наредба №4 за базисните цени на
трайните насаждения, удостоверяваща, че заявените трайни насаждения са в период
на плододаване. Изрично са посочени случаите, в които такава оценка може да не
се предоставя: когато парцелът е от държавния поземлен фонд и амортизационният
срок на насажденията не е изтекъл; когато трайните насаждения са създадени чрез
одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 – 2013 и ПРСР 2014 – 2020 г. Указано
е, че в случай на непредставяне на документи или на представяне на неотговарящи
на Наредба №4 документи парцелите ще се считат за неизбираеми за подпомагане и
няма да бъдат финансирани. Липсват доказателства за връчване на това писмо. Същите
указания са дадени и в телефонен разговор на 08.07.2021 г., което се установява
от Протокол на л. 88 от делото.
В настоящото производство
не се спори фактът, че П.П. не е представил въпросната оценка.
С писмо на л. 91 от делото
зам. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомила зам. министъра на земеделието,
че по отношение на парцели, за които са информирани /от ДОППМРСР/, че са по Мярка
6.1, ще приемат, че не попадат в хипотезата на §25 от Наредба №4. С писмото е
отправена молба до министерството в случай, че избраният подход се счита за
неправилен, да се уведоми ДФЗ за това как следва да се администрират заявления,
попадащи в описаната хипотеза.
В отговор с Писмо №10-1126/14.01.2022
г. /л. 89/ зам. министъра на земеделието е посочил, че §25 от Наредба №4
освобождава земеделските стопани от задължението за предоставяне на оценка за
трайни насаждения, с оглед на това, че тази информация може да е налична при
административния орган и на основание чл. 36, ал. 4 от АПК не следва да се
изисква.
Последвало е издаване на оспореното
Уведомително писмо изх. №02-040-6500/4024 от 15.11.2022 г. за неодобрение за
участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. В писмото, съставено на основание чл.
43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №4, е посочено, че кандидатът не e
одобрен, тъй като не отговаря
на изискването на чл. 20, ал. 1 от Наредба №4. Таблица №1 – неразделна част от
писмото, идентифицира неодобрените за участие парцели, както следва:
2161-471-1-1 и 21261-471-2-1, заети с костилкови овощни видове – сливи, заявени
за подпомагане по Направление „Биологично растениевъдство“ БР12, с площ 0,13 ха
и 0,47 ха. Като основание за неодобрение на парцелите в таблицата е посочено,
че не отговарят на чл. 26, т. 4 от Наредба №4. С тези данни се изчерпат както
писмото, така и таблицата. Съгласно известие за доставяне на л. 86 от делото уведомителното
писмо е връчено електронно на 22.06.2023 г.
П.П. е останал недоволен,
че заявените парцели не са одобрени за подпомагане, и като не му е станала ясна
причината за това, е депозирал жалба срещу уведомителното писмо директно в АСВТ
на 04.07.2023 г. чрез системата за сигурно електронно връчване.
Като писмени доказателства
по делото са приети административната преписка изх. №01-040-1100/42/17.07.2023 г.
от ДФ „Земеделие“, ОД – Велико Търново, подробно описана в съпроводителното
писмо, както и допълнително представената Заповед №РД 09-216/12.03.2021 г. на министъра
на земеделието, храните и горите.
С преписката от ответника е
представено Становище изх. №02-040-6500/4506#2/11.07.2023 г., в което се дава
разяснение относно мотивите за неодобрението на административния орган. Ответникът
изрично изтъква, че бенефициентът кандидатства за подпомагане по Направление
„Биологично растениевъдство“ за
първа година, като декларира „два парцела с обща площ от 0,6 ха“. Посочено е,
че във връзка с изискването на чл. 39, т. 1, б. „д“ от Наредба №4 за прилагане
на оценка, че заявените трайни насаждения са в период на плододаване,
кандидатът твърди, че парцелите са създадени чрез одобрен/финансиран проект по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020. Участието на бенефициента по
въпросната мярка със сливи не се оспорва от ДФЗ, напротив потвърждава се. Ответникът
се позовава в становището си на Писмо изх. №07-0400/3661 от 08.11.2021 г. на
ДФЗ, с което Министерството на земеделието е информирано, че за трайните
насаждения по Мярка 6.1 няма да се счита, че е спазено условието на §25 от
Наредба №4 за прилагане на Мярка 11 /тоест ще се изисква оценка за плододаване/.
От министерството е предоставено разяснение с Писмо вх. №07-0400/3661 от
17.01.2022 г. /и двете писма се съдържат в преписката по делото/, от което
ответникът избирателно изтъква в становището си, че Мярка 6.1 е стартова в
подкрепа на млади фермери и не е възможно да се разграничи първоначалното
състояние на стопанството от нарастването. Допълнено е, че на П.П. е изпратено
уведомително писмо за предоставяне на документи, каквито не са представени. ДФЗ
поддържа позицията си, изразена в оспореното уведомително писмо и не намира
законосъобразно основание да го промени или отмени.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт намира от
правна страна следното.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес – адресат на
уведомителното писмо, до компетентния съд и е процесуално допустима.
Оспореното по делото
уведомително писмо е валиден акт, доколкото е издадено в съответствие с чл. 46,
ал. 1 от Наредба №4, според който Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ
след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението
на изискванията за подпомаганите дейности. По силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2,
т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. С приложената по делото Заповед №03-РД-/3088 от 22.08.2022
г. и предвид Протокол №197/19.08.2022 г. от заседание на Управителния съвет на
ДФЗ изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ В.К.правомощието да издава и
подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели по Мярка
11 „Биологично земеделие“. Следователно, обжалваното уведомително писмо е
издадено и подписано от компетентен орган: заместник-изпълнителния директор К.при
наличие на съответната делегация за това.
Писмото е издадено в
писмена форма. В обстоятелствената му част, която е изключително лаконична и
несъдържателна, липсва изложение на фактически данни за неодобрението. Като
правно основание административният орган е изтъкнал несъответствие с чл. 20,
ал. 1 от Наредба №4. Същевременно, в табличен вид са изложени други основания
за постановяване на оспорения акт – несъответствие с чл. 26, т. 4 от Наредба №4.
Обосноваността на тези данни с наличните по делото доказателства е въпрос,
касаещ материалната законосъобразност на акта, но УП е издадено при липса на
мотиви, поради неизлагане на фактически основания и противоречиво посочване на
правни такива за неодобряване на парцелите. В административния акт липсват
посочени фактически основания за издаването му, формиращи мотивите на
административния орган за произнасяне с акт с посоченото правно съдържание,
което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Непосочването на фактически
основания и разнопосочни правни основания за издаването на акта от страна на
административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно
основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.
С административната
преписка от ответника е представено писмено становище /л. 32/, с което е
направен опит да се представят съображения относно постановеното неодобрение за
подпомагане на жалбоподателя, но това процесуално поведение на страната не е
годно средство за попълване на липсващите мотиви в оспорения административен
акт. Недопустимо е волята на административния орган да бъде мотивирана от
фактическа страна за първи път след издаване на административния акт, в съдебно
производство по повод оспорване на този акт. Това становище не е документ, към
който актът препраща и който е изготвен в хода на административното
производство, като част от административната преписка, допълващ мотивите на
оспорения акт /арг. Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС/. Събраните
от съда доказателства не могат да заместят липсата на фактически основания в
оспорения акт, тъй като не е налице хипотезата, когато изложените в друг
документ мотиви са част от административната преписка. Липсващите мотиви, дължими от
административния орган и то преди издаване, а не след издаване на
административния акт, не могат да бъдат заместени впоследствие, защото излагане
на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо. Становището
е опит за саниране на пороците и пропуските в изготвения акт. Мотивирането на
административния акт има предназначение да изложи преценката и изводите относно
доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса и как административният
орган прилага към тях съответната правна норма, като посочи нормативната основа
за издаването на конкретния акт със съответното съдържание. По този начин
мотивите създават възможност за контрол на дейността по издаване на акта, както
за заинтересованите лица – адресати на акта, да разберат точната воля на
административния орган, за да защитят адекватно правата и интересите си, така и
за органите, упражняващи контрол върху административното правораздаване. Респективно,
липсата на мотиви възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт.
Основателно е възражението
на жалбоподателя за материална незаконосъобразност. Както се каза, в оспореното
УП липсват фактически основания за недопускане на процесните парцели за
подпомагане по Мярка 11. В текстовата част на писмото е посочено, че те не
отговарят на изискването на чл. 20, ал. 1 от Наредба №4, а в таблицата, която е
неделима част от писмото, е посочено, че парцелите не отговарят на изискванията
на чл. 26, т. 4 от Наредба №4. Двете разпоредби се намират в Глава Четвърта от
Наредба №4, в която са регламентирани условията за одобряване за подпомагане на
парцели, животни и пчелни семейства.
Съгласно разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 минималният размер на заявената за подпомагане площ за
съответното направление е 0,5 ха при минимален размер на земеделския парцел –
0,1 ха. В документите, изготвени и/или съхранявани при административния орган
/л. 35, л. 40, л. 56, л. 81/, както и в таблицата към писмото недвусмислено са
описани парцелите, с които ЗП кандидатства за подпомага, включително и по
размер. Това е сторено и в самото становище на ответника, в което категорично е
вписано, че кандидатът участва с „два парцела с обща площ от 0,6 ха“. Единият
от тях възлиза на 0,13 ха, а другият на 0,47 ха. Съдебната проверка категорично
установява съответствието както на минималната площ на един парцел, така и на общо
заявената площ със законовите изисквания. Не се доказва изтъкването като
основание за неодобрението несъответствие с изискването на чл. 20, ал. 1 от
Наредба №4. Това от своя страна е повод за материална незаконосъобразност и
несъответствие с целта на закона.
По отношение на второто
посочено в табличната форма правно основание следва да се отбележи следното: В
разпоредбата на чл. 26, т. 4 в относимата редакция към ДВ бр. 21/2021 г., в
сила от 12.03.2021 г., действала към момента на подаване на заявлението за
подпомагане – 03.05.2021 г., е посочено, че не се одобряват за участие в Мярка „Биологично
земеделие“ новозаявени парцели с трайни насаждения, за които не е предоставена
оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили
продължителността на периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения. С изменението на тази разпоредба, влязло в сила на 26.04.2022
г., е добавен текста „и при проверка по чл. 39а, ал. 2 се установи, че трайните
насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни за плододаване“. Разпоредбата
на чл. 39а, ал. 2 от Наредба №4 регламентира, че Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, извършва проверки относно пригодността на плододаване на
заявените трайни насаждения, лозя и маслодайна роза в регистъра по чл. 16а, ал.
1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз. Министерството на земеделието предоставя
информацията по изречение първо на ДФЗ – РА, когато такава не се съдържа в
регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Тоест, установява се
законодателна промяна в интервала от 03.05.2021 г., когато е подадено
заявлението, до 15.11.2022 г., когато е постановен крайният акт. Производството
е отнело на административния орган една година, осем месеца и 12 дни, което е
недопустимо и противно на всякакви правни принципи и житейски очаквания, но
дефакто представлява порочна устойчива практика за този административен орган. Извън
това, от значение за случая е обстоятелството, че предвид §20 от ПЗР на Наредба
№4 към датата на издаване на оспореното уведомително писмо – 15.11.2022 г.,
нормативната уредба вече изрично допуска изключение от изискването за
предоставяне на оценка в случаите, когато за заявените трайни насаждения ДФЗ
може да извърши служебно проверка в публичен електронен регистър, поддържан от
Министерство на земеделието.
В случай, че фактическата
причина за постановеното неодобрение е непредставянето от жалбоподателя на
оценка за плододаване на трайните насаждения, следва да се има предвид нормата
на §25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 /ДВ, бр. 21
от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г./. Цитираната разпоредба регламентира
изключенията от въведеното изискване за представяне на оценка за периода на
плододаване на трайните насаждения, в което изключение земеделският
производител П.П. попада. Ответната
страна не оспорва факта, че процесните парцели с трайни насаждения, заявени от
жалбоподателя за подпомагане през 2021 г., са създадени по финансиран проект по
Подмярка 6.1 от ПРСР 2014 – 2020 г. Напротив в представеното писмено становище
и в доказателствата от административната преписка /л. 32, л. 35/ се установява,
че кандидатства за първа година. Доколкото ответникът е страна по договорите за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.1 би могъл
безпроблемнно да извърши нужната справка за това.
Писмо с изх. № 07-0400/3661
от 08.11.2021г., с което ДФЗ е информирал МЗ, че трайните насаждения,
финансирани по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020г. няма да се считат за такива, за които е спазено условието на § 25
от Наредба № 4 не е свеждано до знанието на жалбоподателя и представлява
вътрешна кореспонденция между ДФЗ и МЗ. От друга страна, самият отговор на МЗ
не обосновава и по принцип, и в процесния случай неприлагането на § 25 от
Наредба № 4. При това положение административният орган не е имал право да
иска, респективно жалбоподателят не е бил длъжен да представя оценката по чл.
26, т. 4 от Наредба №4. Аргументи за това се извеждат както от разпоредбата на
§25 от ПЗР на Наредба №4, така и от изричното указание в абзац втори на т. IV
от Заповедта на министъра на земеделието №РД 09-216 от 12.03.2021 г. (л. 108 от
делото), с която е открита процедурата по приемане на заявленията за
подпомагане за кампания 2021 г., и за спазването на която заявителят е бил
изрично уведомен още при извършването на автоматичната проверка на заявлението
му на 03.05.2021 г. /л. 38 от делото/. В този смисъл е и Писмо №10-1126/14.01.2022
г. /л. 89/ на заместник-министъра на земеделието. Налага се извод, че и това
основание за неодобрение противоречи на материалноправните разпоредби на
закона.
Двупосочното правното
основание в съчетание с липсата на конкретни фактически обстоятелства, които да
позволят преценката за относимост към цитираните правни норми и които да
съставляват основанието за постановеното неодобрение на административния орган /дали
защото парцелите не отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 20,
ал. 1 или защото за тях не е представена оценка за плододаване/ не води само до
липса на мотиви, но влече след себе си и материална незаконосъобразност
на акта.
От страна на
администрацията са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до процесуална
незаконосъобразност на акта. С ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба №4 /ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г./ е създаден §20,
според който не се изисква предоставяне на оценка, удостоверяваща, че трайните
насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване по
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, когато за съответните
парцели такава е предоставена през предходна кампания или когато за заявените
трайни насаждения, лозя и маслодайна роза ДФЗ – РА може да извърши проверка в
регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Тоест към 15.11.2022 г.
– датата на издаване на оспореното Уведомително писмо, нормативната уредба
изрично е допускала изключение от изискването за предоставяне на оценка в
случаите, когато за заявените трайни насаждения ДФЗ може да извърши служебно
проверка в публичен електронен регистър, поддържан от Министерство на
земеделието. По делото нито
се твърди, нито се доказва, че ответникът не е разполагал с възможност да
извърши нужната проверка. Напротив, декларативно се заявява в писмото до
Министерството на земеделието, че за парцели, създадени по Мярка 6.1, няма да
се прилага §25. Тоест, в противоречие с приложимото право, на кандидатите се
вменява от ДФЗ задължение за представяне на оценка, а администрацията се
освобождава от извършването на проверка. Нещо повече, ответникът превратно се е
възползвал от отговора на заместник-министъра, като избирателно изважда удобни
мотиви да не предприема проверка. В писмото на зам.-министъра на земеделието е
посочено, че в процеса на предоставяне на помощта се извършва проверка преди
одобрение, а посредством данните в ИСАК за всеки един от земеделските стопани
може да се проследи историята на стопанството и на основание чл. 36, ал. 4 от АПК не може ДФЗ в качеството на административен орган да изисква предоставяне
на информация или документи, които са налични при тях, а следва служебно да ги
осигурят за нуждите на производството. В същото е посочено и, че изискването
следва да може да бъде проверено на ниво стопанство, като се включат
допълнителни контроли по отношение на тези изисквания. Тези проверки може да са
допълнени по подходящ начин, например при оценката в риск анализ и контрола по
други схеми за директни плащания на площ, преди издаване на индивидуалния
административен акт.
Няма спор, че проверка не е
извършена от страна на ответната администрация. Както се каза, липсват и данни
за невъзможност да бъде извършена такава проверка от административния орган.
Като не е извършил дължимата проверка, административният орган е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Задължението
му да изследва пълно и задълбочено фактическите аспекти на конкретния случай е залегнало
в един от основните принципи на административното право – този по чл. 7 от АПК.
Принципът за истинност на фактите е доразвит в чл. 35 от АПК, изискващ актът да
се издаде, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, и в чл.
36 от АПК, който възлага като правило доказателствената тежест върху
административния орган. Следователно, последният трябва да стигне до
обективната истина чрез своите активни действия, като за целта трябва да събере
цялата релевантна информация, независимо в чий интерес е.
Доколкото от ДФЗ не се
оспорва, а се потвърждава /становище на л. 32/, че П.П. е страна по договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 за създаване на
трайни насаждения – сливи, и предвид техническия и кадрови потенциал, с който
разполага, административният орган лесно е могъл да установи, че процесните
парцели с трайни насаждения, заявени от жалбоподателя за подпомагане за
кампания 2021 г., са създадени чрез одобрен и финансиран проект по ПРСР 2014 –
2020 г., и да се съобрази с разпоредбата на §25 от ПЗР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба №4, както и с т. IV от Заповед №РД 09-216/12.03.2021
г. на заместник-министъра на земеделието. Такова поведение изисква и
разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК, съгласно която административните органи
не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични
при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. Дори
в писмото на зам.-министъра на земеделието е посочено, че в процеса на
предоставяне на помощта се извършва проверка преди одобрение, а посредством
данните в ИСАК за всеки един от земеделските стопани може да се проследи
историята на стопанството. Липсва адекватно обяснение за поведението на
ответника – да не предприеме дължимата проверка.
Съдът приема, че
административният орган не е приложил §25 от ПЗР на НИД на Наредба №4, като е
наложил административни ограничения и трудности в ущърб на земеделския
стопанин, при все, че е бил длъжен да използва наличната в ДФЗ и в Министерството
на земеделието информация за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за издаване на индивидуалния административен акт. В този смисъл е и
становището на Министерство на земеделието, видно от приложеното по делото
писмо от 14.01.2022 г, от което се установява, че същият не споделя предложения
от фонда подход хипотезата на §25 от Наредбата да не се прилага в случаите на
парцели по Мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“.
Адресирането до
зам.-министъра на земеделието на писмото, в което декларативно се оповестява,
че от ДФЗ за определени имоти ще се приема, че не попадат в хипотезата на §25
от Наредба №4, не освобождава издателя на акта от задълженията му за изясняване
на фактите и обстоятелствата и събиране на доказателства. Аналогично, предвид
цитираните норми, Уведомителното писмо за предоставяне на документи от
кандидата не компенсира липсата на служебна проверка от страна на органа в
достъпните му бази данни. Нещо повече, недопустимо е сам органът да запознае и
укаже в това писмо възможността ЗП, създали трайни насаждения по проект, да не
представят оценка, а впоследствие да процедира в ущърб на кандидата чрез
постановяването на процесното УП в нарушение на принципа за последователност и
предвидимост – чл. 13 от АПК. Включително, без значение за производството и
изхода от него е затруднението на компетентния орган да разграничи
първоначалното състояние на стопанството от нарастването му. Не следва да се
забравя ресурсът, с който разполага фонда, и целта на съществуването му. Като е
приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за подпомагане по Мярка 11
за кампания 2021 г., без да извърши дължимата проверка и нарушавайки основни
принципи на административното право, административният орган съществено е
нарушил производството по издаване на оспорения акт.
По изложените съображения за
незаконосъобразност оспореният административен акт следва да бъде отменен, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при
съобразяване с указанията на съда за прилагане и тълкуване на закона.
При този изход на делото и
с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя
се дължи присъждане на направените по делото разноски – за държавна такса -50
лева и за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА – 480 лева. В приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 03.07.2023 г. е вписана
уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ при условията на чл. 38,
ал. 2 от З***Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното
основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът
по делото следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т.З. адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева /с ДДС/, определено по реда на чл. 8, ал. 1,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На жалбоподателя следва да
се присъдят разноски в размер на 50 лв. – внесена държавна такса.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.П. ***, Уведомително писмо изх.
№02-040-6500/4024 от 15.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за неодобрение за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София за произнасяне по подаденото от П.С.П. ***
Заявление с УИН 04/200521/90644 от 03.05.2021 г. при съобразяване на дадените в
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок за
издаване на административния акт считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ –
София да заплати на
П.С.П., ЕГ ********** *** разноски
в размер на 50 лева (петдесет)
лева.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ –
София да заплати на
адвокат Т.К.З. от САК, ЕГН: **********
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: