Р Е Ш Е Н И E
№ ___
гр.А., 21.12.2015 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен съд – гр. А., ІІІ граждански състав в публично
заседание на 19.11.2015 г. в състав :
Председател : Николай Гемеджиев
Съдебни заседатели :
.……….…………
Членове : …....……………..
при секретаря И.Г. и в присъствието на
прокурора……………………….…, като разгледа докладваното от съдията Гемеджиев гр.
дело № 33 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното :
Делото е за делба на недвижими имоти
и е във фазата на допускането й.
Делото
е образувано по повод постъпила искова молба на Р.Н.Р., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник адв.Д. В. от Адвокатска колегия – гр.Б. със съдебен адрес ***
– адв.Д. В..
Като ответници по делото страна са конституирани Р.Н.
Р., ЕГН ********** и И.Н.Р., ЕГН **********,***, както и А. Н. А., ЕГН **********
***.
Претендира се постановяване на решение, с което да се
допусне делба на следния недвижим имот: поземлен имот № 000239 по действащия
план за земеразделяне землището на с. Т., общ. А., с местонахождение местността
“Беж Бунар” в землището на с. Т., общ. А. с площ от 0.779 дка, при следните
граници: север - населено място (рег. граници на с. Т.), изток – имот № 000242,
юг и запад – имот № 000245, с начин на трайно ползване нива, при равни квоти от
по ¼ ид.ч. за всеки от съделителите; ищеца моли да му бъде възложен в
дял процесния недвижим имот.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници
на своя баща Н.Р. А., бивш жител ***, починал на 09.01.2006 г., който през 1962
г. закупил собствеността върху празно дворно място в същото населено място с
площ от 1 617 кв.м.
С разпореждане №2612 от 05.11.2014 г.
препис от исковата молба и приложенията към нея, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК,
са били изпратени на ответниците, ведно с Приложение №7 от Наредба
№7/22.02.2008 г. на Министерство на правосъдието.
Ответникът И.Р.Н. посочи в първото по делото о.с.з.,
че желае да се извърши делба на процесния имот. Ответницата А.А., редовно
призована, не се явява и не представя становище по иска. Двамата ответници не
сочат доказателства.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК в съда е
постъпил отговор от ответника Р.Н.Р., с който предявения иск се счита за
неоснователен и се отправя молба за отхвърлянето му. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
В отговора се посочва на първо място, че отв.Р.Р. е
установил своя фактическа власт върху имота и е ползвал еднолично същия като го
владеел повече от десет години преди завеждането на настоящото дело и още
приживе на своя баща, т.е. преди изобщо да се открие наследството, на което се
позовава ищеца. В този смисъл се твърди наличие на еднолична собственост върху
имота в полза на този ответник, която изключвала делбата.
На второ място в отговора се твърди, че упражняването
на еднолична фактическа власт върху имота от страна на отв.Р.Н.Р. е факт, която
бил сведен до знанието на страните по делото, а самото владение било продължило
да се упражнява необезпокоявано и непрекъснато, така, щото се изключва
презумпцията за евентуално съвладение върху процесния имот.
На трето място в отговора се твърди отрицателният
факт за това че процесният имот, бил с конфигурация, различна от тази, посочена
в нотариалния акт на бащата на съделителите от 1962 г., приложен към исковата
молба (т.е. твърди се липса на идентичност). Сегашната конфигурация на владения
имот включвала и такива части от имота, които изобщо не са били собственост на
общия наследодател на страните. Този факт още веднъж сочел на обстоятелството,
че владението върху процесния имот, упражнявано от отв.Р.Н.Р. не било установено по повод на
наследяването и не касаело установяване на фактическа власт върху съсобствен по
наследяване имот.
На четвърто място в отговора се посочва, че ищецът
неправилно обосновавал твърдяната от него съсобственост с влязло в сила решение
по ревандикационен иск, предявен от отв.Р.Н.Р. ***. Това решение не формирало
сила на присъдено нещо в отношенията между съделителите по настоящото дело –
субективните предели на решението касаели само ответника по приключилото дело -
Община А.. Освен това, посочва се в отговора, внимателният прочит на решението
на Окръжен съд – гр.Б. по ревандикационното решение показвало, че уважавайки
иска за ревандикация върху целия имот, този съд изобщо не изследвал въпроса
дали отв.Р.Н.Р. бил собственик на целия имот или само на идеална част от него. Окръжният
съд бил съобразил цитираната от Р.Р. по предходно дело трайна практика на ВКС
за това, че дори и ищецът по ревандикационен иск да е само съсобственик в
процесния ревандикиран имот, то той може да иска предаването на целия имот,
след като ответникът по иска сам не притежава каквато и да била собственост в
имота. От тази гледна точка решението на окръжния съд в Б. по предходно дело било
правилно, но не решавало въпроса за едноличната собственост на Р.Н.Р., която в
настоящото производство се противопоставя на настоящия иск за делба.
На пето място в отговора се посочва, че ако въпреки
изложеното досега се приеме, че влязлото в сила решение по предходното дело с Община
А. е решаващо, то и тогава делбената претенция ще се окаже неоснователна. Това било
така, защото с диспозитива на влязлото в сила ревандикационно решение Община А.
е осъдена да предаде на отв.Р.Н.Р. владението върху целия имот. При това
положение и след като силата на присъдено нещо по общо правило се формирала от
диспозитива на съдебното решение, да се възприеме тезата на ищеца за
доказателствената стойност на ревандикационното решение, би означавало да се
приеме, че съсобственост върху процесния имот няма, а целият имот бил
собственост на отв.Р.Р.. Уточнява в тази посока, че предявяването на иск за
собственост от страна на този ответник против трето за настоящия спор лице, с
изложени в исковата молба фактически твърдения за собственост върху целия имот,
доказвало по несъмнен начин анимуса на владелец, проявен именно от Р.Н.Р..
В писмена защита след обявяване на делото за
решаване, процесуалния представител посочва няколко, посочени по-долу опорни
точки, за да поиска отхвърляне на предявената искова претенция.
В
единственото открито съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си
представител, моли съда да постанови решение, с което допусне делба на
описаните в исковата молба имоти при посочените квоти.
Съдът, след като прецени, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимостта на предявения иск и липсват пречки за
разглеждането му, го намира за допустим.
След преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед изразените становища и съобразно закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.5, ал.1 и чл. 69 от Закона за наследството, а производството е по
реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Не се спори, че страните са
наследници по закон на Н.Р. А., бивш жител ***, починал на 09.01.2006 г.
С Решение №115/27.06.2013 г. по
гр.д.№919/2012 г. състав на Районен съд – гр.А. признава за установено по
отношение на Община А., че отв.Р.Н.Р. е собственик на основание наследствено
правоприемство на ¼ ид.ч. от процесния имот; отхвърля предявения
ревандикационен иск в установителната му част за признаване на правото на собственост на този настоящ
ответник за размера над уважената част от ¼ ид.ч. и в осъдителната част за
предаване владението върху целия процесен имот. С Решение №153/07.10.2013 г.
решението е допълнено в първия абзац с израза „на основание давностно владение
за периода 1962 г. до 2009 г.“.
С Решение №I-6/23.01.2014 г. по
в.гр.д.№2303/2013 г. състав на Окръжен съд – гр.Б. отменя първоинстанционното
решение в частта, с която Община А. е осъдена да предаде на настоящия ответник
Рамдан Н.Р. владението на ¼ ид.ч. от процесния имот, като вместо това
постановява да бъде ревандикиран целия процесен имот. С това решение и
по-конкретно в мотивите му, се посочва, че отв.Р.Р. е собственик на ¼
ид.ч. от имота, но въпреки това постановява ревандикация на целия имот в полза
на този ответник.
На първо място съдът приема, че твърдяната от
ищеца съсобственост, между посочените в исковата молба съделителители останала
недоказана. От заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза и
от дадените от вещото лице обяснения категорично бе установено, че в границите
на процесния неурегулиран поземлен имот се включват части, както от имота,
притежаван от наследодателя на страните, така и части от други имоти, чийто
собственик остана неизяснен по делото. За последните не се представи от ищеца
никакъв титул, който да удостовери притежанието на правото на собственост върху
тези части. При това положение и както посочва ответника в своя писмена защита,
липсата на доказване в тази посока, ищцовата страна се опита да компенсира с
твърдение за придобиване на собствеността върху тези части по давност.
Въпреки това исковата
претенция в тази посока на разсъждение остана действително недоказана, защото
при липса на данни за това чия е собствеността върху частите от делбения имот,
стоящи извън притежавания от наследодателя предходен имот, не може да са направи
извод за валидното настъпване на правните последици от евентуално давностно
владение. В тази насока на мисли, безспорно и ноторно е, че ако имотът без друг
собственик е държавен, то давност върху него не тече. Ето защо и по изложените
дотук аргументи исковата претенция остана недоказана.
На следващо място,
настоящият състав приема, че ищецът неправилно обосновал твърдяната от него
съсобственост с влязло в сила решение по ревандикационен иск, предявен от отв.Р.Н.Р.
***. Това решение не е формирало сила на присъдено нещо в отношенията между
съделителите по настоящото дело, тъй като субективните предели на този влязъл в
сила съдебен акт касаят само ответника по гр.д.№919/2012 г. по описа на Районен
съд – гр.А. и последващото уважаващо ревандикационния иск в.гр.д.№2303/2013 г.
на Окръжен съд – гр.Б., а именно - Община А.. От това решение се установява, че
уважавайки иска за ревандикация върху целия имот, окръжния съд изобщо не
е изследвал въпроса дали отв.Р.Н.Р. е собственик на целия имот или само на
идеална част от него. Окръжният съд действително е съобразил посочената от Р.Р.
трайна практика на ВКС за това, че дори и ищецът по ревандикационен иск да е
само съсобственик в процесния ревандикиран имот, то той може да иска
предаването на целия имот, след като ответникът по иска сам не притежава
каквато и да била собственост в имота. От тази гледна точка решението на
окръжния съд в Б. по предходно дело е действително правилно, но не решава
въпроса за едноличната собственост на Р.Н.Р., която в настоящото производство
се противопоставя на настоящия иск за делба.
Отделно от посоченото
и ако се приеме, че влязлото в сила решение по предходното дело с Община А. е
решаващо, то и тогава настоящата делбена претенция е неоснователна, защото с
диспозитива на влязлото в сила ревандикационно решение №I-6/23.01.2014
г. по в.гр.д.№2303/2013 г. на Окръжен съд – гр.Б., Община А. е осъдена да
предаде на отв.Р.Н.Р. владението върху целия поземлен имот №000239. Ето
защо и след като силата на присъдено нещо по общо правило и безспорно се
формира от диспозитива на съдебното решение, да се възприеме тезата на ищеца за
доказателствената стойност на този съдебен акт, би означавало да се приеме, че
съсобственост върху процесния имот няма, а целият имот собственост на отв.Р.Р..
Несъмнено предявяването на иск за собственост от страна на този ответник против
трето за настоящия спор лице (Община А.), с изложени в исковата молба фактически
твърдения за собственост върху целия имот, доказва по несъмнен начин анимуса на
владелец, проявен именно от Р.Н.Р..
Отделно от посоченото дотук и ако се приеме, че
процесният делбен имот е сънаследствен и само и единствено съделителите се
легитимират като негови формални собственици, то тогава исковата претенция за
делба следва да се отхвърли тъй като е налице изтекла в полза на отв.Р.Р.
придобивна давност. Безспорно процесния имот не е урегулиран, макар да е
урбанизирана територия. При това положение по отношение на този имот не важи
забраната по ЗТСУ, респективно по ЗУТ, за придобиване по давност на реални
части от урегулиран поземлен имот (чл.59 от ЗТСУ – отм. и чл.200 от ЗУТ).
От събраните по
делото свидетелски показания се установи, че отв.Р.Р. владее реална част от
имота, а ищецът владее останалата реална част, повече от 10 години.
Осъществяваното от ищеца и от ответника владение на реални части от имота е
еднолично и по отношение на него не може да се прилагат правилата за
презумирано съвладение върху съсобствен имот и това е така поради няколко
съображения.
На първо място безспорно бе установено, че владението
е било предоставено от бащата на страните приживе – т.е. преди въобще да
възникне съсобствеността по наследяване. В този смисъл основанието, въз основа
на което е придобито владение не разкрива елементи на съсобственост и съответно
на съвладение. Имотът е еднолична собственост на бащата на страните; бил е
безспорно придобит по наследяване от неговия баща и в този смисъл по-ранната
смърт на майката не поражда съсобственост към по-ранния момент от смъртта на
бащата на страните, т.е. имота не е бил СИО на родителите на страните.
На следващо място, от
свидетелските показания се установиха вътрешните отношения между страните по
делото, които се подчиняват на волята на баща им за разпределение на
едноличното владение на ищеца от една страна и на отв.Р.Р. от друга страна, на
определените от баща им реални части от процесното дворно място. Според свидетелите,
разпитани по време на другите двама
съделители признават едноличната собственост на ищеца и на отв.Р.Р. върху
владените от двамата реални части от процесния имот. Ето защо съдебния състав
приема, че не може да се презюмира съвладение върху наследствен имот,
осъществявано от двамата – ищеца и отв.Р.Р..
Отново отделно от
всичко посочено дотук, както ищецът, така и отв.Р.Р. са манифестирали по
отношение на останалите процесни съделители намерението си за еднолично своене
на съответните реални части от делбения имот. Тези части са оградени и достъп
до тях останалите процесни съделители нямат и никога не са имали. Върху
реалната част от имота, владяна от Р.Р., същият е извършил трайни подобрения,
като е засадил трайни насаждения (череши), без съгласието на останалите процесни
съделители, като осъществява еднолично плодоползване, а преди това е премахнал отново
еднолично и без съгласието на останалите съделители съществувалите в имота
други трайни насаждения (сливи). Ограждането на реална част от поземлен имот,
премахването на съществуващи трайни насаждения в него, засаждането на други
трайни насаждения, придружено от едноличното ползване на имота и ограничаването
на достъпа на всички други лица, по категоричен начин сочи на наличие на
манифестиране на еднолично владение
върху оградената част от имота. Между другото изводът за валидно осъществено от
отв.Р.Р. владение е възприет, както от Районен съд – гр.А., така и от въззивния
Окръжен съд – гр.Б. с препращане към мотивите на първоинстанционния съд и в
решенията по предходното дело, водено от този ответник против Община А..
На последно място, наличието
на част от процесния имот, стояща извън заснетите огради и ползвана като полски
път, в конкретния случай не следва да се приеме като пречка и да се отрече
придобиването на реални части от процесния делбен имот по давност. От
заключението на допълнителата експертиза се установи, че в този случай става
дума за техническа неточност при заснемането на процесния имот и отлагането на
неговите геодезически граници. С други думи, трудно може да се приеме, че е
налице някакво съзнателно признание, за това, че процесния имот е чужд и не се
владее, а само се държи.
Наличието на еднолично владение
върху реални части от процесния поземлен имот изключва по категоричен начин
твърденията на ищеца за наличие на съсобственост върху имота. Извън
недоказаността на исковата претенция, изложена по-горе, това е още едно
самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск за делба.
Направените от ответника Р.Н.Р.
разноски възлизат на общата сума от 1 200.00 лева, представляваща сбор от
адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещото лице В.Г. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Водим от изложеното по-горе. ІІІ
граждански състав на Районен съд – гр. А.
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН иска с правно основание основание чл.5, ал.1 и чл. 69 от Закона за
наследството във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, предявен от
Р.Н.Р., ЕГН ********** ***
против
Р.Н.Р.,
ЕГН ********** и И.Н.Р., ЕГН **********,***, както и А. Н. А., ЕГН ********** ***
за постановяване на решение, с което да се допусне
делба на следния недвижим имот: поземлен имот № 000239 по действащия план за
земеразделяне землището на с. Т., общ. А., с местонахождение местността “Беж
Бунар” в землището на с. Т., общ. А. с площ от 0.779 дка, при следните граници:
север - населено място (рег. граници на с. Т.), изток – имот № 000242, юг и
запад – имот № 000245, с начин на трайно ползване нива, при равни квоти от по
¼ ид.ч. за всяка една от страните по делото, както и на Р.Н.Р. да бъде
възложен в дял процесния недвижим имот;
ОСЪЖДА Р.Н.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Р.,
ЕГН ********** *** сумата от 1 200.00 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Б. в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:_______________