№ 485
гр. С., 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500521 по описа за 2025 година
С решение № 54 от 10.04.2025 год. по гр. дело № 744/2024 год. С.нският районен съд е
отхвърлил иска, предявен от М. И. М. срещу Д. Ц. М. за осъждане на ответницата на
основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК да предаде държането върху предоставен й за
послужване недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „С.К.“ № 3, състоящ се от дворно място
– УПИ IX-1597 в кв. 150 по ПУП на гр. С. и намиращата се в него масивна жилищна сграда,
цялата застроена на 62 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, съдържащ склад, мазе и баня и
етаж, състоящ се от две стаи, хол и кухня, като неоснователен. С решението ищцата е
осъдена да заплати на ответницата сумата 1500 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с твърдения,
че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Ответницата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния
съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата твърди в исковата молба, че през 2010 год. сключила с ответницата – нейна
дъщеря устен договор за заем за послужване, по силата на който й предоставила
безвъзмездно за послужване собствения й недвижим имот, описан по-горе, като договорът
1
бил сключен за неопределено време. През м. юли 2024 год. ищцата депозирала пред ЧСИ
Радост Чолакова покана-уведомление, адресирана до ответницата за прекратяване на
договора и освобождаване на имота, като поканата била връчена на 06.08.2024 год. В
определения с поканата 30-дневен срок ответницата не предала имота на ищцата, като на
посочената дата – 02.09.2024 год. същата не се явила и не го е освободила, видно от
констативен протокол – акт № 195, рег. № 4803/02.09.2024 год. на нотариус М. Маринова с
рег. № 703 на НК. До настоящия момент момент имотът продължава да се ползва от
ответницата, което обуславя и правния интерес от предявения иск по чл. 249, ал. 2 от ЗЗД.
В писмения отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск с
твърдението, че между страните не е бил сключен договор за послужване на описания
недвижим имот. Твърди, че ответницата е негов собственик на основание изтекла
придобивна давност през периода от 2003 год. до настоящия момент, като го е владяла
непрекъснато и необезпокоявано, вкл. извършила в него редица ремонтни дейности –
подмяна на покрива, укрепителни стени и вътрешни ремонти на втория етаж, подмяна на
дограма и др. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
С н.а № 61, том 1, дело № 111/1987 год. на РС-С. П.Х. Г. прехвърлила на дъщеря си
М. И. М. следния свой собствен недвижим имот: ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда със
застроена площ 62 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, съдържащ склад, мазе и баня и
първи етаж, състоящ с от две стаи, хол и кухня, построена в парцел IX-1597 в кв. 150 по
плана на гр. С. с площ 599 кв.м. при посочени граници и съседи, срещу задължението на
приобретателката да поеме гледането и издръжката на майка си, като й осигури спокоен и
нормален живот, като последната запазила правото си на ползване на описания недвижим
имот, докато е жива. Прехвърлителката е починала на 28.12.2016 год., видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници № 31 от 16.10.2024 год. на община С..
С покана-уведомление, връчена на ответницата на 06.08.2024 год. чрез ЧСИ Радост
Горанова-Чолакова, ищцата я е поканила в 30-дневен срок от датата на получаване да
освободи гореописания имот и да й предаде владението/ключовете от същия, поради
едностранно прекратяване на сключения договор за послужване. Посочено е, че предаването
на владението следва да се извърши в 10.00 ч. на 02.09.2024 год. в кантората на нотариус М.
Маринова рег. № 703 с район на действие РС-С. с посочен адрес на кантората, за изготвяне
на констативен протокол.
Видно от констативен протокол – Акт № 195, том 1, рег. № 4803/02.09.2024 год. на
помощник-нотариус по заместване при нотариус М. Маринова с рег. № 703 на НК, на
посочената дата и час не се е явило лицето Д. М. или негов представител.
Според показанията на св. В. – близък приятел на ответницата Д. М., понастоящем
същата живее в гр. С. в къщата на майка си. Първоначално ответницата живеела на
квартира в С. заедно с втория си съпруг, но след раждането на детето им Б. ищцата ги
поканила да заживеят в нейната къща в гр. С.. Ищцата живее постоянно в гр. С..
Ответницата пребивава в имота от 15 години, като по времето, когато се нанесла в него, все
още била жива нейната баба по майчина линия. Свидетелят и ответницата станали близки и
2
имали намерение да заживеят заедно, като стегнат две стаи от процесната къща. Знае, че
между страните по делото не е имало уговорки за заплащане на наем. Ищцата била
недоволна от това как дъщеря й поддържа къщата и я помолила да напусне. Разправиите
започнали преди няколко месеца. Свидетелят няма достъп до имота, но знае за проблеми на
ищцата във връзка с ключовете за него, тъй като нямала достъп до имота.
Съгласно показанията на св. М. – син на ищцата, ответницата Д. М. живее постоянно
в процесната къща в гр. С., собственост на нейната майка. През 2010 год. майка й позволила
да живее в имота, защото й било тясно в къщата, където живеела по наем, а и идеята била тя
да помага на баба си. Така ответницата се настанила в процесния имот със семейството си.
Не е имало уговорка за период на ползването, като единствено се разбрали да живее в дома
и да го ползва безвъзмездно за неопределен срок. Сметките за имота плащала бабата на
ответницата, а впоследствие – ответницата и семейството й. Бабата починала през 2016 год.
Ищцата поискала с нотариална покана от ответницата да освободи имота, но към настоящия
момент владението не й е предадено, като ищцата няма достъп до него. Майката посещавала
дъщеря си в процесния имот през 2010 год., като й ходела на гости заедно със свидетеля.
Според показанията на св. С. – съсед на процесния имот, през последните години
единствено ответницата живее в същия, като първоначално живеела в него заедно с баба си.
Не знае за уговорка между М. и Д. за този имот. М. посещавала дъщеря си в имота поне
веднъж годишно. Д. дошла да живее в имота, когато родила първото си дете, преди около 20
години, като тогава споделила, че майка й обещала този имот да остане за нея, а тя да живее
при баба си и да я гледа. Докато живеела в имота, Д. се държала като негов собственик;
направила ремонт на покрива, на шкарпите и на втория етаж, поставила дограма и обзавела
жилището с всичко необходимо. Ответницата не е споделяла със свидетелката притеснения,
че някой може да я изгони от къщата. Преди няколко години ответницата заживяла със
свидетеля В..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, като производството се
разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно
ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е
неформален, реален, безвъзмезден и едностранен, поради което за сключването му законът
не изисква писмена форма. Предвид факта, че за действителността на този договор не се
изисква писмена форма, доказването на неговата действителност може да се осъществи със
свидетелски показания. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е
необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а
именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно
ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне в уговорения срок или след
3
уговореното ползване. Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор, е
необходимо също така, въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.
В настоящия случай, въпросът за собствеността върху имота не подлежи на
изследване и установяване със сила на присъдено нещо, нито като елемент на претенцията,
имаща облигационно- правен, а не петиторен характер, нито чрез насрещен петиторен или
инцидентен установителен иск за наличие, респ. липса на право на собственост върху
предоставения въз основа на договора за заем за послужване имот. Достатъчно е ищецът да
установи качеството си на заемодател, както и че са налице предпоставките за прекратяване
на договора по чл. 249, ал. 1 ЗЗД - изтичане на уговорения срок или завършване на
ползването или тази по ал. 2 на същата законова разпоредба - ако не е уговорен срок или не е
определена целта на ползването.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен
начин страните да са сключили именно договор за заем за послужване на процесния имот,
тъй като не се доказа ищцата да се е съгласила да предостави безвъзмездно вещта за
временно ползване от ответницата, а последната да се е задължила да я върне в уговорен
срок или след определено ползване. Според показанията на св. М. между страните не е
имало уговорка за период от време, през който ответницата да ползва къщата, като ищцата й
позволила да живее в нея за неопределен срок, за да си помагат взаимно и да се грижи за
своята баба, която била сама в имота. Ищцата споделила и желанието си процесната къща
след време да стане собственост на ответницата, като изобщо не е ставало въпрос за
временно ползване и за уговорка ответницата да освободи имота в определен момент или
след неопределено време /св. С./. Установи се, че през 1987 год. бабата на ответницата
прехвърлила процесния имот на своята дъщеря срещу задължението на последната да
осигури гледането и издръжката й, докато е жива. Предвид обстоятелството, че ищцата
живее от години в гр. С., разбираемо е желанието й да продължи да изпълнява договора за
издръжка и гледане чрез трето лице – нейната дъщеря, като за целта й предостави и
ползването на имота съвместно с прехвърлителката и със съгласието на последната. Това е
така, тъй като престацията по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане не е intuito personae - изпълнението на задължението за издръжка и
гледане се проявява основно чрез дейности от битов характер – приготовлението и
обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за
издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат осъществени и чрез други
лица, т.е. заместими действия. Това принципно положение е формулирано и мотивирано в
Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС. Върховният
съд отчита и факта, че връзката между длъжника и близките му е така житейски обусловена,
че тези външни за облигационното отношение лица фактически подпомагат длъжника в
изпълнението на задължението за издръжка и гледане. Не се установи страните по делото да
са сключили договор за заем за послужване на имота и след смъртта на бабата на
ответницата през 2016 год., като в тази насока по делото не са събрани каквито и да било
доказателства. Не може само от обстоятелството, че ответницата е продължила да живее в
4
имота със семейството си, да се приеме, че по този начин е сключен договор за заем за
послужване. Възможно е да съществува конкретно правно основание за това пребиваване в
имота, ако е постигнато съгласие в този смисъл между страните, като то може да
представлява различен вид договор. Възможно е да е налице и заем за послужване, ако
страните са постигнали съгласие ответницата временно да ползва жилището, но такова
уговорка по делото не се установи. Както посочва разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД, една от
съществените характеристиките на договора за заем за послужване е, че ползването на
вещта е временно за определен срок или до приключването на необходимостта, за която е
предоставено ползването /чл. 249, ал. 1 от ЗЗД/. Дори и при договорите за заем за
послужване без конкретно определен срок или цел на ползването, отново съществува
намерението на страните и съгласието им за това, че ползването не е предоставено завинаги,
а временно /макар и продължителността да не е отнапред определена/. Ако липсва
намерението на страните да се задължат за едно временно ползване на определена вещ, то
липса намерение за сключване на договор за заем за послужване. Тогава ползването на
жилището от страна на ответницата може да се извършва поради това, че ищцата като неин
родител, изпълнявайки свой нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е приел
доброволно да ограничи правата си да ползва имота, за да може семейството на дъщеря й
необезпокоявано да пребивава там, задоволявайки жилищните си нужди при подходящи
битови условия и да отглежда там децата си. Съгласно показанията на св. В. именно след
раждането на детето на Д. ищцата ги поканила да заживеят в нейната къща в гр. С., а
според св. М. през 2010 год. майка й позволила да живее в имота, защото на ответницата
вече й било малко жилището под наем, а и трябвало някой да помага на възрастната жена.
Тези отношения не е необходимо непременно да бъдат регулирани от правото, те почиват на
нормалните отношения в семейството между родители и деца и се развиват на плоскостта на
обществените отношения, регулирани от неписаните морални норми и от традициите. Това
разбиране е естествено при отношения между близки роднини, както е и в процесния
случай. Именно поради това, ако в имота напр. бъде поканено лице извън близките, за да го
обитава за един по-значим период, това може да се определи като заем за послужване, тъй
като, доколкото лицето е "чуждо" на семейството, нормалното очакване е то да ползва
жилището временно и за това страните се съгласяват. Когато обаче ползвателят е близък
роднина на собственика на имота и той го допуска да живее в него неограничено във
времето, може да се мисли, че става въпрос за едни търпими действия от гледна точка на
собственика, за едни отношения, регулирани не от правото, а от морала и българските
традиции. При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на
собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но
основано на добрите междуличностни отношения (съседски, предполагаеми или роднински),
поради което се търпи едно действие върху имот, за което лицето, което го извършва няма
никакво право. Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с
междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено
търпими действия.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че ищцата не доказа
5
съществуването на твърдяния от нея договор за заем за послужване с ответницата, поради
което искът за осъждане на ответницата по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК да предаде
държането върху имота на предявеното основание, се явява неоснователен.
В настоящото производство съдът не следва да обсъжда възражението на
ответницата, че е придобила собствеността върху имота на основание давностно владение,
по аргумент на разпоредбата на чл. 314, ал. 3 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 10.04.2025 год. по гр. дело № 744/2024 год. по
описа на РС-С..
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от
датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение – 15.10.2025 год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6