Р Е Ш Е
Н И Е
№ 329
03.11.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на пети октомври, две хиляди и първа
година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 58 по
описа за 2021
г.
на Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Д.М.П. с постоянен адрес *** против Решение № 71 от 11.01.2021г.,
издадено от директора на ТП на НОИ
Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № РВ-3-24-00847012 от
27.11.2020г. на началника на сектор КР на ДОО при ТП на НОИ Добрич, с което е
определено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода 24.01.2018 – 30.04.2018 г. в
размер на 947,06 лева главница и 259 лева – лихви, изчислени към датата на
издаване на разпореждането.
Жалбоподателката счита, че
решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, необосновани
и постановени в противоречие на материалния закон. Подробно излага
съображенията си за това в жалбата като твърди, че „Черноризец Храбър
ГТ“ЕООД е осъществявало дейност през
цялата 2018 г. и че е имало възникнало трудово правоотношение между нея и
дружеството. Не е съгласна с твърдението на директора на ТП на НОИ –Добрич, че
дружеството е фиктивен осигурител. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа жалбата. Моли решението на директора на ТП на
НОИ Добрич да бъде отменено.
Ответната
страна - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, главен
юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са изпълнени
условията на чл.40 от КСО и на
жалбоподателката не се полага спорното обезщетение. Твърди, че дружеството
работодател не е декларирало извършване на стопанска дейност, няма подадени
годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и годишен финансов отчет за периода
след 17.01.2018г. Освен това не били представени счетоводни документи и данни
за начисляване и изплащане на работна заплата. Счита, че неправомерно от името
на починалия управител на дружеството след 18.01.2018г. са подавани данни в регистрите на НАП , а жалбоподателката е подавала за себе си
декларации сама. Позовава се на влязъл в сила административен акт Протокол №
П-03000820128554-073-001/04.11.2020г., издаден от инспектор по осигуряването
при ТД на НАП –Варна , въз основа на който, данните подавани от „Черноризец
Храбър ГТ“ ЕООД по чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход
на жалбоподателката за периода след 18.01.2018г. били заличени от регистъра по
чл.80 от ДОПК, преди постановяване на оспореното разпореждане. Моли жалбата да
се отхвърли като неоснователна и да се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
Добричкият административен съд, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема жалбата
за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
От фактическа страна по делото се
установи следното:
С Разпореждане
№ РВ-3-24-00847012 от 27.11.2020г. на началника на сектор КР на ДОО при ТП на
НОИ Добрич е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 24.01.2018 –
30.04.2018 г. в размер на 1206,15 лева, от които главница 947,06 лв. и 259 лв.
– лихви.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред, но жалбата е отхвърлена с оспореното в
настоящото производство Решение № 71/11.01.2021г. на директора на ТП на
НОИ-Добрич.
Решението е
съобщено на 19.01.2021г. е и обжалвано в законоустановения срок с жалба,
подадена по пощата на 01.02.2021г.
В мотивите
на решението административният орган е обсъдил установените в административното
производство факти и е приел, че дружеството-работодател, „Черноризец Храбър
ГТ“ЕООД, е фиктивен осигурител, понеже няма данни да е осъществявало реална
стопанска дейност. Поради това е извел извод, че към настъпване на временната
нетрудоспособност на Д.П., тя няма качеството осигурено лице за общо заболяване
и майчинство и няма право на парично обезщетение от бюджета на ДОО като
неотговаряща на условията на чл.53, ал.1
и чл.40, ал.1 от КСО.
Потвърденото
по този начин разпореждане е издадено след извършена проверка от органите на ТД
на НАП – Варна, офис Добрич, резултатите от която са обективирани в Протокол № П-03000820128554-073-001/04.11.2020г.,
издадено от Недка Трифонова старши инспектор по приходите към ТД на НАП-Варна.
Проверката е започнала по искане на директора
на ТП на НОИ-Добрич, видно от писмо с изх. № Ц9101-24-119 от 03.07.2020г.,
отправено до органите на ТД на НАП-Варна, в което се сочи, че е необходимо да
се установи дали „Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД, подавало данни по реда на чл5,
ал.4, т.1 от КСО като осигурител, упражнява търговска дейност след смъртта на
своя едноличен собственик на капитала и управител, И. А.в И., починал на
17.01.2018г. и предвид обстоятелството, че няма данни за наследяване на
дружествения дял на починалия собственик.
Искането е
направено, след като директорът на ТП на НОИ-Добрич е отменил по реда на чл.117
от КСО с Решение № 34/05.06.2020г. (л.53) предходно разпореждане и е върнал
преписката за събиране на допълни доказателства за изплатеното на
жалбаподателката парично обезщетение от бюджета на ДОО за периода
24.01.2018-30.04.2018г.
За
извършената проверка инспекторът по приходите към ТД на НАП-Варна е изготвил Протокол
№ П-03000820128554-073-001/04.11.2020г., изпратен на директора на ТП на НОИ
Добрич с писмо с изх. №
ВхК-31095/04.11.2020г. В това писмо директорът на ТД на НАП Варна заявява, че процесното дружество-осигурител „Черноризец
Храбър ГТ“ ЕООД е подало уведомления по чл.62, ал.4 от КТ за сключени трудови
договори с четири лица, едно от които и жалбоподателката, Д.П., назначена на
длъжността главен счетоводител със заплата 2600 лева. Заявява също, че
дружеството не декларирало стопанска дейност, не е представило документи за реално
извършвана дейност – счетоводни
документи или договори с клиенти, доставчици и няма данни за начисляване и
изплащане на работни заплати.
От данните
в Протокол № П-03000820128554-073-001/04.11.2020 г. се установява, че проверката
е започнала с изпращане на 11.08.2020 г.
на декларирания в НАП електронен адрес на
„Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД „Искане за представяне на документи и писмени обяснения“ с изх. №
П-03000820-128554-040-001. До датата на протокола, 04.11.2020г. задълженото
дружество не било представило никаква информация.
В
административното производство е установено след извършване на проверка в Информационната система на НАП, че
за периода 2017-2019г. за дружеството нямало подавани годишни данъчни
декларации по чл.92 от ЗКПО, нито годишни финансови отчети. За периода
17.01.2018 – 10.01.2020 г. имало данни за покупки на стоки и услуги на стойност
6 400 лв. и 1 340 лв. ДДС, но нямало данни за извършени продажби.
Констатацията
за липса на извършени продажби на стоки и услуги е потвърдена при проверка в ПП
„Фискални устройства с дистанционна връзка с НАП“, при която не са установени
отчетени обороти от продажби от „Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД. Справката в Търговския
регистър установява, че управителят на дружеството И. А. И. е починал на
17.01.2018г., но няма направени искания от наследниците на починалия управител
за продължаване на дейността.
В Протокол №
П-03000820128554-073-001/04.11.2020г. е допусната грешка по отношение на
годината на смъртта на едноличния собственик и управител на
дружеството-работодател като неправилно за дата на смъртта е посочена 2017г.
Административният
орган е установил, че дружеството е подавало справки по чл.73 ал.6 от ЗДДФЛ
като всички декларации обр.1, образец 6 и Справката по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ са
били подавани по електронен път, подписани с електронен подпис.
Констатациите в административното производство,
че за жалбоподателката са подавани данни за осигуряване на максималния
осигурителен праг от 2600 лева за периода до м.януари 2018г., по трудово правоотношение, прекратено на
25.05.2018г., а за периода от м.декември 2019г. до м. юли 2020г. декларации за осигуряване
на 1950 лв. по доходи от извън трудови правоотношения, не са спорни и се
потвърждават от допълнително събраните в съдебното производство писмени
доказателства.
В
административното производство е установено също, че преди смъртта си
управителят на дружеството, Иван Ангелов, е упълномощил жалбоподателката и още
две физически лица да представляват „Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД пред всички
държавни и общински органи, да съставят, попълват, подписват, получават
документи и т.н.
От
изисканите по делото данни от ТД на НАП- Варна ( писмо с изх. №
8522-1/07.07.2021г. и приложенията към него, л.61 и сл. ) се установява, че
жалбоподателката е подавала от името на дружеството декларации образец 1 и
декларации образец 6 за период от 23.02.2018 до 09.05.2018г., подписвани с
електронен подпис.
Съдът
приема за установено, че жалбоподателката е получила парично обезщетение за
временна нетрудоспособност поради общо заболяване за периода 24.01.2018-
30.04.2018г. в размер на 947,06 лева ( извлечение на л.6). От изисканата по
делото Справка за декларираните в персонален регистър и внесени в ДОО суми за
периода януари 2017-декември 2021г. ( л.55) се установява, че за процесния
период на 2018г. от името на „Черноризец
Храбър ГТ“ ЕООД не са внасяни осигурителните вноски по подаваните данни за
осигуряването на жалбоподателката, както и за останалите работещи в дружество.
За
доказване на твърденията, че дружеството-работодател е извършвало търговска
дейност жалбоподателят представят фактури, издавани за периода 30.04.2019 -
20.12.2019г., от които обаче се установява, че различно дружество, ЕООД „ДИ енд
ДИ Консулт 2009“ е заплащало наем за ползването на имот на ТПК „Труд“
гр.Генерал Тошево.
От данните
по делото е видно също, че по повод извършена проверка по разходите на ДОО на „Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД е било
образувано досъдебно производство № 109/2017г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД
на МВР-Добрич, към момента висящо, за престъпление по чл.256, ал.1 от НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема оспорения административен акт
за правилен и законосъобразен, а жалбата
за неоснователна.
Всички
събрани по делото писмени доказателства потвърждават изводите на директора на
ТПА на НОИ-Добрич в оспореното решение, че осигурителят „Черноризец Храбър ГТ“
ЕООД е фиктивен такъв, тъй като няма данни да е осъществявал реално стопанска
дейност.
По делото
не се представят доказателства за извършена реална стопанска дейност преди смъртта
на едноличния собственик на капитала и управител И.А.И., за периода на
трудовото правоотношение с жалбоподателката, 30.04.2015-25.05.2018г., съгласно
уведомлението до НАП по чл.62, ал.4 от КТ.
Съгласно
чл.157, ал.1 от Търговския закон дружеството, в което капиталът се притежава от
едно физическо лице, каквото е процесното „Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. По делото и в административното производство
няма също така данни и по какъв начин дружеството извършва стопанска дейност в
периода след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител И.А.И.,
17.01.2018 г., след като липсват заявления от наследници за наследяване на
дружествения дял.
Представените
фактури за наем на помещение са издадени от друго лице в период, в който
процесното дружество „Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД все още не е заличено в ТР. Не
се доказва, че към този период „Черноризец Храбър ГТ“ ЕООД и „Ди енд Ди Консулт
2009“ ЕООД, получател на представените фактури, са едно и също дружество с
променено наименование. Освен това фактурите за заплащане на наем за помещение
не доказват извършване на търговска дейност, тъй като и в съдебното
производство не са представени никакви счетоводни документи за извършени
продажби на стоки или услуги, няма договори с клиенти или други доказателства, нито
регистриране чрез фискално устройство на извършени продажби, от които да се
изведе противоположен извод, т.е. че дружеството-осигурител, извършва някаква стопанска дейност.
Затова
съдът не приема за доказани твърденията на жалбоподателката, че дружеството, от
чието име тя е подавала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за собственото си
осигуряване, е извършвало реална стопанска дейност.
С § 1, ал.
1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на
понятието "осигурено лице", съгласно която това е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва,
че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е
единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е
основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени
но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Основанието
за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност,
за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Предвид
обстоятелството, че Д.П., назначена за главен счетоводител в „Черноризец Храбър
ГТ“ ЕООД не е подавала годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, нито
годишни финансови отчети за периода 2017г. - 2019г., нито има данни за регистрирани
продажби чрез фискално устройство или договори с клиенти, е законосъобразен
изводът на органите по приходите и на директора на ТП на НОИ Добрич, че липсват доказателства за реално полаган труд
по трудово правоотношение, както и за некоректност на данните на
жалбоподателката, подавани за осигурителния статус в Регистъра на осигурените
лица.
Полученото
от жалбоподателката парично обезщетение е недължимо, предвид нейната
недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на
административното производство и на съдебното производство, установяват недобросъвестност,
която е доказана от административния орган.
В КСО не се
съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при
получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за
добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да
получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде
безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху
административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с
правно значение.
Видно от
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче
изключения не са осъществени за настоящия казус.
По горните
съображения съдът приема, че решението и потвърденото с него разпореждане са
издадени при правилно приложение на материалния закон и са в съответствие с
целта на закона.
Обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителят на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят с разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми
по силата на чл.114, ал.3 от КСО и при административното обжалване на
разпореждането по силата на чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО.
Решението и
потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на
административните актове, тъй като съдържат ясни мотиви, от които може да се
разбере какви са фактическите и правните основания за постановяване им.
Съдът не
установи в производството по контрол по разходите на държавното обществено
осигуряване и установяване на недобросъвестно получени суми да са допуснати
съществени процесуални нарушения. Административният орган, в съответствие със
задължението си по чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК е издал административния акт,
след като служебно е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Доказателства за различни факти, от установените в административното
производство, не се представят по делото.
По изложените
съображения съдът намира, оспореното решение за правилно и и законосъобразно, а
жалбата за неоснователна.
Процесуалният
представител на ответника претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, каквито следва да му се присъдят в размер на 100 лева на
основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд -Добрич
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Д.М.П. срещу Решение № 71 от 11.01.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена
жалба срещу Разпореждане № РВ-3-24-00847012 от 27.11.2020г. на началника на
сектор КР на ДОО при ТП на НОИ Добрич.
ОСЪЖДА Д.М.П.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт –Добрич сумата от 100 (сто) лева
– разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: