Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.05.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6040 по описа на съда за
2012 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по
подадена от Д.Н.О. срещу С.С.Н. искова молба и в допълнителни уточнителни
молби, в които твърди, че е собственик на основание давностно владение на недвижими
имоти: двустайно жилище, находящо се на първи жилищен етаж в двуетажна
трифамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.4328.1551.1, построена в УПИ №
ХІV-4, с идентификатор 68134.4328.1551, кв. 38, местност Горна баня – София,
със застроена площ от 61.80 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна – трапезария,
кухненски бокс, спалня, баня и складово помещение, представляващо самостоятелен
обект, при съседи: север, изток, юг – имот с идентификатор 68134.4328.1551,
запад – самостоятелен обект от същия етаж на сградата – жилище, състоящо се от
входно антре, стая и баня, отгоре – втори жилищен етаж от сградата, отдолу –
полуподземен етаж от сградата, състоящ се от три помещения; на ½ ид.ч. от
общото мазе с вход от юг със застроена площ от 18.745 кв.м., при съседи: юг –
двор, север – мазе с вход от север, изток – двор, запад – склад; на ¼ ид.ч.
от складово помещение със застроена площ от 37.835 кв.м., при съседи: юг –
двор, север – двор, изток – мазе с вход от юг и мазе с вход от север, запад –
вход към самостоятелно жилище на първия етаж.
Ответникът С.С.Н. бил бивш съпруг на
майката на ищеца, чийто брак, сключен на 06.07.1991 г., бил прекратен с решение
по гр.д. № 3104/2003 г. по описа на СРС. В периода 1997 г. – 01.10.1998 г.
майката на ищеца построила в имота с изцяло свои (извънсемейни) средства
двуетажна трифамилна масивна жилищна сграда. След построяването на сградата
ищецът се нанесъл на 28.10.1998 г. в двустайното жилище на първия етаж, което
било с отделен вход. От този момент О. владял процесните имоти със съзнанието
на собственик, без някой да му е оспорвал това право до 2009 г., когато
ответникът завел дело за делба на цялата жилищна сграда срещу майката на ищеца.
Тъй като ответникът му оспорвал правото на собственост, за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на иск за признаване правото му на собственост
върху описаните имоти.
Ответникът С.Н. оспорва иска с
твърдения, че спорът за собственоста върху къщата се води между него и бившата
му съпруга, за което той завел дело за делба срещу нея. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено
следното:
Установява се от представените по делото писмени
доказателства, че ответникът и майката на ищеца са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение от 01.12.2003 г. по гр.д. № 3104/2003 г. по описа на СРС,
87 състав. Със съдебното решение, в
което е възпроизведено споразумението ползването на семейното жилище
(построената в имота на ответника сграда) е било възложено съвместно на двамата
съпрузи, като С.Н. се е съгласил да обитава самостоятелно едностайно жилище на
първия етаж с площ от 20.7 кв.м., заедно със североизточното и северозападно
мазета, с обща площ на жилището и мазетата от 59.18 кв.м., докато на съпругата
е била възложена за ползване цялата останала жилищна площ.
Безспорен е и фактът, че през 1997 г. в имота на
ответника е започнало строителство на двуетажна жилищна сграда без строителни
книжа. Спорен е въпросът за произхода и собствеността на средствата, с които
същата е била построена, но този въпрос се явява ирелевантен за настоящия
правен спор, предвид предмета на иска – установяване право на собственост върху
конкретен обект от сградата за ищеца, поради изтекла в негова полза придобивна
давност за периода от 28.10.1998 г. до 28.10.2008 г. Именно с оглед предмета на
спора, с който е сезиран настоящият съдебен състав, на обсъждане подлежат
обстоятелствата, свързани с установяване факта на владение, неговата
безспорност, публичност и продължителност.
С акт за узаконяване № 14/27.07.1999 г. е била
узаконена двуетажна жилищна сграда в УПИ ХІV-4, кв. 83 по плана на с. Горна
баня на името на С.С.Н. и Д.Н.О.. Не се спори, че към момента на узаконяването
двамата са били съсобственици на имота, в който е била построена сградата, тъй
като по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, материализиран в н.а. № 1, том І, рег. 1, дело № 1/1998 г., ответникът
е прехвърлил на ищеца 2/3 идеални части от дворното място, върху което е била
построена сградата.
На 23.07.2003 г. ответникът С.Н. е сезирал съда с иск
за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника Д.О., ищец в настоящото производство.
С решение от 26.11.2004 г. по гр.д. № 22899/2003 г. по
описа на СРС, 26 състав договорът е бил развален поради неизпълнение по реда на
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. С решение по гр.д. № 447/2005 г. по описа на СГС, ІV-Г
отд. решението на първоинстанционния съд е било отменено и искът по чл. 87, ал.
3 от ЗЗД - отхвърлен. Въззивното решение е било обжалвано и с решение №
625/28.05.2007 г. по гр.д. № 314/2006 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. решението на
СГС е било отменено изцяло и договорът - развален поради неизпълнение. С решението
е бил отменен и нотариалния акт, с който на ищеца е била прехвърлена част от
недвижимия имот.
По отношение упражняването на фактическа власт върху
процесните имоти на всяка от страните са допуснати гласни доказателства чрез разпит
на свидетели.
Свидетелката Т.Х.П. (наемател на процесното жилище от
01.03.2012 г.) твърди, че е сключила
договор с ищеца за отдаването под наем на жилището, предмет на спора. Същата не
знае на първия етаж да има друг жилищен обект, както и да се ползва помещение
от други лица. Показанията на свидетелката П. съдържат данни за период,
различен от претендирания в исковата молба, поради което са неотносими и не следва
да бъдат обсъждани при произнасяне по съществото на спора.
Свидетелката М.М.Н., майка на ищеца и бивша съпруга на
ответника, твърди, че синът й живее в процесното жилище от 28.10.1998 г. Синът
й живеел със съзнанието на собственик на жилището, тъй като негови средства от
продажбата на друго жилище били използвани за строителството на къщата. О. правил
ремонти, облицовка, сложил паркет, боядисал
и сменил санитарното оборудване. Д. отдавал процесното жилище под наем, което
наложило да се премести да живее при нея, на втория етаж от сградата. До 2009 г.
никой не бил оспорвал правото му на собственост върху този обект, докато през
2009 г. ответникът не завел дело за делба срещу нея. Н. и Д. ползвали заедно
мазето с вход от юг и складово помещение, което било с вход от север. Други
относими към спора показания свидетелката не е дала.
Свидетелката Л.Г.И., приятелка на майката на ищеца
твърди, че познава страните по делото. Ответникът С.Н. познава откакто станал
съпруг на М. Н.. Последната живеела на втория етаж от сградата, като към
момента при нея живеел и синът й. Първият етаж от сградата Д. отдал под наем,
което правил сравнително често. Свидетелката не уточнява откога и за какви
периоди от време О. е отдавал първия етаж под наем. Тази свидетелка също
твърди, че Д. се е нанесъл в жилището в края на месец октомври 1998 г., след
като била построена къщата. Ответникът съпругата му правили барбекю, чешмичка и
кът, в който често се събирали с приятели. С. ги приемал на гости в тази къща. Д.
стопанисвал жилището на първия етаж, правил ремонти и закупувал оборудване. В
южното мазе наемателите на Д. си складирали дърва за огрев, а в складовото
помещение държали мебели заедно с майка си. Както мазето, така и складовото
помещение ползвали синът и майката.
Ответникът не приел сина на съпругата си – Д.. Между тях
имало дрязги, обиди и побои, но тя не била чула да му е оспорвано правото на
собственост върху жилището.
Свидетелката О.Н.Ш., братовчед на ответника, разказва,
че след развода на С. и М. отношенията между страните по делото били много
изострени. Средствата за построяване на къщата
били осигурени от ответника, а сестра му Надежда му давала допълнително
средства за довършването й.
Други относими към предмета на спора обстоятелства от
разпита на тази свидетелка не се извличат.
Свидетелката Н.С.П., сестра на ответника, твърди, че
строежът на къщата, в която се намирало процесното жилище започнал през
пролетта на 1998 г. и завършил през юли 1999 г., когато сградата била
узаконена. И след развода със съпругата си С. продължавал да извършва
строителни работи по къщата - изграждане на тераса, остъкляване, изграждане на
камина, отделяне на помещения на първия етаж от къщата с преградни стени.
Всички тези дейности извършвал в периода
1999 г. – 2004 г. През 2008 г. – 2009 г. направил дренаж около цялата сграда
изключително със свои лични средства. Тези дейности вършил със съзнанието, че
прави ремонти на собствената си къща.
От 2002 г. отношенията между страните по делото
станали много лоши, тъй като ищецът и неговата майка искали да завладеят
къщата, докато братът на свидетелката ги гонел. Постоянно имало разправии за собствеността
върху къщата. М. и синът й го заплашвали, че ще го изгонят от собствения му
дом. Живеели в постоянен психически и физически конфликт. Завеждали дела срещу
брат й, за да го тормозят и искали да завземат бащиния имот.
Свидетелката видяла лично акта за узаконяване на
къщата през 1999 г., когато брат й се похвалил, че къщата била готова.
Свидетелят Е.А. Н. твърди в разпита си, че лично е
взел участие в строежа на къщата, като е помагал на С.Н. в нейното
строителство, а също и в извършването на отделни дейности, като изграждането на
дренажна система и др.
По делото е изготвена и приета основна и допълнителна
СТЕ, според заключението на която процесното жилище представлява самостоятелен
обект. С експертизата са определени точните размери на помещенията, предмет на
правния спор.
Други
относими към предмета на спора доказателства по делото не са ангажирани.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Предоставянето на търсената от ищеца защита е
обусловена от установяването на правно релевантния за факт – спокойно, безспорно и явно упражняване на фактическа
власт върху процесните имоти с намерение за своене за периода от 28.10.1998г.
до началото на
Според разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. В конкретния случай ищецът претендира собственически права
на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху имотите предмет на
настоящия правен спор.
За уважаване на това изключващо правата на ответника твърдение
следва да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав на
придобивната давност: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя) и определен срок от време.
Относно втория елемент, чието наличие следва да бъде
доказано – срока на упражняваното владение, съдът намира, че в случая е
необходимо същото да е продължило десет години непрекъснато или при прекъсване,
но за не повече от шест месеца (чл. 81 от ЗС).
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да проведе пълно и пълно
доказване на всеки от горепосочените елементи от състава на придобивната
давност.
Във връзка с доказване на факта на спокойното и
необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота по делото са
разпитани две групи свидетели (на всяка една от страните) и са представени
писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не беше установен по безспорен и несъмнен
начин фактът на явно, спокойно и безспорно владение върху процесните имоти от страна
на ищеца със съзнанието на собственик, както и периода на това владение.
На първо място, ищецът не доказа по несъмнен начин, че
това негово владение е започнало на посочената дата – 28.10.1998 г. Към този
момент сградата все още не е била изградена и узаконена. От узаконяването на
сградата през месец юли 1999 г. ответникът С.Н. е придобил на законно основание
право на собственост върху нея, при равни квоти с ищеца (доколкото към този
момент Д.О. е притежавал право на собственост върху дворното място, отпаднало с
обратна сила вследствие разваляне на договора за издръжка и гледане срещу
придобиване на собственост върху недвижим имот). Ето защо, едва от този момент в
полза на ищеца би могла да започне да тече давност по отношение на конкретни
обекти от узаконената сграда и то при явна демонстрация от негова страна на
това владение, доведено до знанието на ответника. В този смисъл събраните по
делото доказателства не обосновават извод за изтекъл в полза на ищеца десетгодишен
давностен срок.
На второ място, не се установи твърдяното владение да
е било необезпокоявано и неоспорвано. От всички събрани в хода на
производството доказателства се установи, че отношенията между ищеца и
ответника са били изключително обтегнати от 2002 г. насам. Независимо от факта,
че всяка една от страните е ползвала отделни помещения от сградата в периода
след нейното построяване и узаконяване, ответникът е бил със съзнанието, че
къщата е била негова, тъй като е построена в собствения му имот. В тази посока
са и наличните по делото данни за разваляне на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който ответникът е бил
прехвърлил на ищеца идеална част от дворното място, върху което е построена
жилищната сграда. Всички тези действия, както и цялостното поведение на
ответника непосредствено преди и след развода му с майката на ищеца, демонстрират
неговата съпротива, насочена срещу пребиваването на тези лица в неговата
собственост. Наличието на данни за отблъскване на твърдяното от ищеца безспорно
владение се извличат и от разпита на свидетелката Надежда П., на които съдът
дава вяра. П. разказва за заплахите на ответника от страна на ищеца и неговата майка,
че ще му вземат къщата, а С. той от своя страна реагирал, като ги гонел и завел
дело за разваляне на сключения с ищеца договор за издръжка и гледане.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът
не е владял процесните имоти явно и спокойно, със съзнанието на собственик за
посочения период. Той е ползвал обособената част от къщата по-скоро в
качеството си на син на съпругата на ответника, отколкото на собственик. Този
извод се налага и от отразеното в решението, с което е бил прекратен бракът
между ответника и майката на ищеца досежно ползването на семейното жилище от
двамата съпрузи.
По изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан на посоченото правно основание и следва да бъде
отхвърлен.
Претенции за разноски е направил ответникът С.С.Н., които,
съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да му
бъдат присъдени в размер, посочен в приложения към делото списък по чл. 80 от ГПК, а именно – 3 000 лева за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.О.,
ЕГН **********, срещу С.С.Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за
признаване правото му на собственост на основание давностно владение в периода
28.10.1998 г. – началото на 2009 г., на следните недвижими имоти: двустайно жилище,
находящо се на първи жилищен етаж в двуетажна трифамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4328.1551.1, построена в УПИ № ХІV-4, с идентификатор **********,
кв. 38, местност Горна баня – София, със застроена площ от 61.80 кв.м.,
състоящо се от входно антре, дневна – трапезария, кухненски бокс, спалня, баня
и складово помещение, представляващо самостоятелен обект, при съседи: север,
изток, юг – имот с идентификатор 68134.4328.1551, запад – самостоятелен обект
от същия етаж на сградата – жилище, състоящо се от входно антре, стая и баня,
отгоре – втори жилищен етаж от сградата, отдолу – полуподземен етаж от
сградата, състоящ се от три помещения; ½ ид.ч. от общото мазе с вход от
юг със застроена площ от 18.745 кв.м., при съседи: юг – двор, север – мазе с
вход от север, изток – двор, запад – склад; ¼ ид.ч. от складово
помещение със застроена площ от 37.835 кв.м., при съседи: юг – двор, север –
двор, изток – мазе с вход от юг и мазе с вход от север, запад – вход към
самостоятелно жилище на първия етаж.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Н.О., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.С.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 3 000 лева, представляваща сторените от ответника
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: