Решение по дело №475/2020 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  23.04.2021 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на  чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от С.Д.Г. с ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление (НП) № 20-0271-001333 от  01.10.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ- Харманли, с което на С.Д.Г. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр с чл. 461, т. 1 от КЗ административно наказание "Глоба" в размер на 250 лв.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като от жалбоподателя не се сочиат конкретни съображения за поддържаната теза. Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил престъплението по чл.483 т.1 от КЗ, липсвали както обективни, така и субективни признаци на същото. Така наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. А.Г., преупълномощен от адв. Г.Г. ***, който поддържа въззивната жалба.

АНО (въззиваемата страна) - Началник РУ към ОД на МВР – Хасково, РУ Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

 На 16.09.2020 г.  в 09:40 часа свид.  М.Д.Д.  и свид. М.  З. Г., първият заемащ  длъжността „младши  автоконтрольор“, а вторият на длъжност „ Районен полицейски инспектор“ при РУ- Харманли участвали в СПО, свързано със ЗДвП. Били паркирани с полицейският автомобил на паркинг „Г.“ на път I- 8 и извършвали проверка на МПС-та и на пътуващите лица в двете посоки. Около 09,40 ч. в гр. Харманли на път I- 8 до паркинг „Г.“ при извършена проверка в посока на движение към центъра на града бил спрян за проверка товарен автомобил „Фолксваген LT 35“ с рег.№****, управляван от С.Д.Г.. При поискване, водачът не представил на свидетелите валиден документ за сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност " за автомобилистите. В тази връзка свидетелите направили справка в системата на АИС ПП с техническо средство таблет, от която проверка се установило, че към момента на проверката МПС на 16.09.2020г., към 09,40 ч., няма сключена застраховка „Гражданска отговорност за автомобилисти“, към датата на проверката. Отрицателният факт за отсъствието и непредставянето на застрахователен договор, потвърждават – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и двамата разпитани свидетели (М.Д.Д.  и свид. М.  З. Г./. Не е спорно, че след извършената проверка  жалбоподателят е представил застрахователен договор с  сключен на 16.09.2020г. от 10,00 часа с покритие от 16.09.2020г. от 10,56 часа до 15.09.2021г. - 23,59 часа за управляваният от него товарен автомобил. В допълнение свидетелите изясняват и уточняват принципния подход да се извършва и допълнителна проверка относно наличието на действително сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", преди издаването на НП, която реализирали чрез справка в масивите на Гаранционния фонд.

Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите, свидетелят М.Д.Д., съставил против жалбоподателя С.Д.Г. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков  № 529506. Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля – М.З.К., очевидец на нарушението. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя С.Д.Г. собственик на МПС-то. А досежно квалификацията, нарушението е правно квалифицирал с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която вписал за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя С.Д.Г., който не вписал възражения против констатациите.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началник РУ към ОД на МВР – Хасково, РУ Харманли е издал процесното НП № 20-0271-001333 от 01.10.2020г. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е наложил на жалбоподателя С.Д.Г. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр с чл. 461, т. 1 от КЗ административно наказание "Глоба" в размер на 250 лв, в качеството му на водач на МПС и негов собственик.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.11.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по КЗ се доказва предвид факта, че М.Д.Д. заема длъжността "младши автоконтрольор" в звено "Пътен контрол", група "Пътна полиция", в РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково и, че длъжностно лице на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, видно от приетата по делото Заповед № 1253з-260/05.12.2018 година на Директора на ОДМВР – Хасково е делигирал права на Началникът на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково, поради което последният  се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директорът на ОДМВР, по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като в качеството на собственик на МПС, което управлява, няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на нарушителя е наложено администратгивно наказание "Глоба" в размер на 250 лв.

От писмо с вх.№263213/07.12.2020 г. от Комисия за финансов надзор гр. София , към което е приложена справка от информационната система на Гаранционния фонд се установява, че в периода  00,00 ч. на 26.08.2019 г. до 10,56 ч. на 16.09.2020 г. лек автомобил „Фолксваген LT” с рег. №****,т.е. към 16.09.2020г. -9,40 часа датата на проверката няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилисти. Към писмото е приложена и справка на база подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (ГОА), „Гражданска отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците (ГОА+ЗП) по регистрационен номер Х4059КВ.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – М.Д.Д.  и свид. М.  З. Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и настоящата инстанция ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установи между показанията на свидетелите М.Д.Д.  и свид. М.  З. Г. да са налице противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според настоящата инстанция показанията и на двамата свидетели по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14 от НПК,  настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН  и същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като настоящият състав достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 2 от КЗ, поради което не се споделя доводът на процесуалният представител на жалбоподателя за липса на компетентност на административно наказващият орган, впредвид приобщената по делото изрична Заповед № 1253з-260/05.12.2018 година на Директора на ОДМВР – Хасково, с която е делегирано правомощия на Началник РУ към ОД на МВР – Хасково, РУ Харманли да издава НП за нарушения по КЗ. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 16.09.2020г. в 09,40 часа актосъставителят М.Д.Д. е заемал длъжността "младши автоконтрольор" в звено "Пътен контрол", група "Пътна полиция", в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково и е работил като "пътен контрол" в автопатрул във връзка със специализирана полицейска операция, т. е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а група "Пътна полиция" е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителя М.Д.д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Не е спорно, че мястото на нарушението е на път I-8 до паркинг „Изворът на Белоногата“ от страната на ресторанта и е в границите на град Харманли, където са били позиционирани и контролните органи за проверка при движение на МПС при влизане в град Харманли от гр. Свиленград, както се е движил товарения автомобил „Фолксваген LT 35“ с рег.№****, управляван от С.Д.Г., без сключен и действащ Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при проверката на 16.09.2020г. в 9,40 часа.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ, буква "А", т. 10. 1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. ЗЗ от КЗ, легално определение на понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на НП е разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага Глоба в размер на 250 лв.

Казано по друг начин нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ  санкционира липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на водача – лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл, собствениците на МПС са обвързани от задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Предвид изложеното в обжалваното НП нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 638,ал.1,т.1 от КЗ, която административно-наказателната разпоредба предвижда санкция за лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ пък от своя страна (както вече бе посочено) въвежда задължението за сключване на Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Свидетелските показания, кредитирани от настоящият състав, обосновават преки и категорични изводи относно обективният факт, че към момента на проверката на 16.09.2020 година, около 9,40 часа, жалбоподателят –собственик, е управлявал товарен автомобил „Фолксваген LT 35“ с рег.№**** не е имало действащ Договор за застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна. След като е така, собственикът -жалбоподател, предприемайки управлението на това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилисти, безспорно е осъществил всички съставомерни признаци на административнонаказателния състав на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Няма данни по делото, а и не се твърди същото МПС да е било спряно от движение, както и да не е регистрирано на територията на Република България. Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан от АНО и на посоченото правно основание ангажирана админиситративно-наказателната му отговорност. Осъщественото от жалбоподателя деяние, във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят, като собственик на МПС, който го управлява по обществени пътища е бил длъжен и следвало да знае изискването и задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване.

Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, собственик на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, във връзка с използването на което няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на физическо лице се налага административно наказание "Глоба" в размер на 250 лв.

Административното наказание "Глоба" в размер на 250 лв. е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксираният размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание настоящият сътав намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според настоящият. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (липсата на предходни наложени наказания на дееца), но и на отегчаващи (налагани ЗППАМ) обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено място и по улица в централната част с обичайно интензивно и натоварено движение. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление на МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена защита и превенция. В този смисъл, типичната обществената опасност на нарушенията от вида на конкретното е завишена, от друга страна и с оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди, вследствие интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили, включително и с високи технически възможности за развивана скорост. Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение, което налага и неговото потвърждаване.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 20-0271-001333 от 01.10.2020г.на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ- Харманли Началник, с което на С.Д.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр с чл. 461, т. 1 от КЗ административно наказание "Глоба" в размер на 250 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                                                                СЪДИЯ: