№ 228
гр. Кърджали, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140101456 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „СТИЛМЕД-СА“
ЕООД против Община Кърджали обективно съединени искове по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – установителни искове за вземания в размер на сумата 1250 лева –
главница, представляваща неплатена продажна цена за продажба на стоки, за които е
издадена фактура № **** от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.10.2024 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането и сумата 372.76 лева – обезщетение за забава за периода 04.03.2022 г. до
21.08.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № **** по описа на РС –
Кърджали.
Ищецът „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД твърди в исковата си молба, че между него, в
качеството на продавач и Община Кърджали, в качеството на купувач е сключен неформален
договор за покупко-продажба на тръба ПЕ Ф90/100 метра , с доставка за ****, за която били
издадени фактура № **** от 04.03.2022 г. и стокова разписка № **** Посочва, че
материалите били получени от кмета на **** – Е. Ю., като сумата не е била заплатена от
Община Кърджали.
Поради неизпълнение от страна на ответника ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ****
по описа на РС – Кърджали, по което била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение. Поради което ищецът предявява правата си при
условията на чл. 422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането в
полза на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД против Община Кърджали за сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № **** по описа на РС – Кърджали, а именно сумата 1250
лева – главница, представляваща неплатена продажна цена за продажба на стоки, за които е
издадена фактура № **** от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.10.2024 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането и сумата 372.76 лева – обезщетение за забава за периода 04.03.2022 г. до
1
21.08.2024 г. Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане за
назначаване на ССчЕ. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община
Кърджали, с който се оспорва иска по основание и размер. Отрича съществуването на
договор между страните, позовава се на липсата на доказателства за възлагане на доставка
на описаната във фактурата стока, както и на такива установяващи място, дата и получател
на същата . Отрича фактурата да е подписана от лице с представителна власт за това.
Конкретно и за посоченото в исковата молба лице твърди, че същото не е упълномощено за
целта, независимо от това дали подписът му принадлежи или не, като обосновава
твърденията си, включително и с разпоредби от ЗМСМА. Сочи, че при ответника е налице
формална процедура, каквато не е изпълнена в случая. За процесната фактура твърди, че
същата е представена на ответника две години след издаването й, без стоковата разписка,
приложена по делото и поради липсата на потвърждение за получаването на стоката от
лицето, от който се твърди, че се подписала на нея, както и с оглед липсата на други
писмени доказателства в тази насока, същата не е била осчетоводена в Община Кърджали.
Поради незабавното противопоставяне от страна на ответника след узнаването за процесната
фактура, приема, че същата не поражда годни облигационни отношения между страните,
като се позовава на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ и посочва съдебна практика в тази връзка.
Счита, че доказателствата по делото не установяват непременно такива облигационни
отношения между страните, респ. предаване на въпросната стока и породеното от това
задължение на общината да плати цената, тъй като отрича получаването на твърдяното
изпълнение от страна на ищеца. С оглед посочените съображения счита предявения иск за
неоснователен и недоказан. Относно акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва –
посочва, че не може да се установи кога е възникнало задължението на община Кърджали да
заплати посочените във фактурата материали, кой е началният момент на забавата за
съответната доставка, кое главно плащане не е било извършено, за да се начисляват лихви за
него, поради което счита, че и тази искова претенция следва да бъде отхвърлена. Оспорва
съдържанието на представената фактура и стокова разписка и моли за откриване на
производство по чл. 193 ГПК. Не възразява да бъде назначена исканата ССчЕ, като поставя
и допълнителни задачи към нея. Прави доказателствено искане за допускане на свидетел.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски за
правна защита и съдействие. Ответникът в съдебно заседание, както и с депозирано писмено
становище чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение исковата претенция. Претендира разноски за
адвокатско възнагарждение.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
По предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ в тежест на ищеца
е да установи наличието на валидно възникнало търговско правоотношение с ответника по
силата на процесния неформален договор за продажба /доставка на стоки, обективирани в
процесната фактура/; изпълнението на задълженията си по договора чрез доставяне на
стоките /тръба ПЕ Ф90/100 м./; цената на доставената стока и размера на претендираното
вземане за главницата; настъпването на изискуемостта на процесното вземане; всички
факти, на които основава своите искания или възражения. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на
дълга в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства, както и всички факти, на
които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и настъпването на забава, а в тежест на ответника при установяване на горните
факти – погасяване на дълга на падежа.
По иска с пр. основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ:
2
От представените по делото Фактура № ****/04.03.2022г., стокова разписка № ****
от 04.03.2022г., имащи характера на сключен договор, е видно, че ищецът /продавач/ е
предал описаната в тях стока на ответника /купувач/ и последният я е получил в съответния
ден на издаване на всеки документ. С това ищецът /продавач/ е изпълнил задължението си
като е предал стоката на ответника. Ответникът е приел доставените стоки без забележки и е
подписал представената фактура. В подкрепа на изложеното са и показанията на
разпитаните свидетели по делото Х.А.И. и Е. Ю., с които по безспорен начин се установява,
че материалите са доставени и използвани по предназначение. В тази връзка следва да бъде
посочено, че настоящият състав кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, с
които се доказва и сключването на процесния договор предвид разпоредбата на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК, но същите имат значение за установяване на обстоятелствата, при които той е
сключен, каква е била действителната обща воля на страните, как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му, каква е била установената обичайна практика в
Община Кърджали при закупуването на материали за кметствата включително от
уведомяването на кмета на общината до получаването на материалите.
Освен това от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза и
допълнителна такава, които не се оспорват от страните и се възприемат изцяло от съда, се
установява по несъмнен начин, че фактура № 0****/04.03.2022 г. е надлежно осчетоводена
по надлежния ред в счетоводството на Община Кърджали по ДТ см. 6016 „Разходи КТ
см/1040- Доставчици“ на обща стойност 1250.00 лева, като по нея не е извършено плащане
от ответника и неизплатеното задължение е в размер на 1250.00 лева. В съдебно заседание
вещото лице от назначената съдебно – счетоводна експертиза пояснява, че фактурата
отговаря на изискванията на Закона за счетоводството.
По делото безспорно се установи че процесната фактура е осчетоводена с коректна
счетоводна операция в счетоводните регистри, от което се прави извод, че в
счетоводството е извършено редовно записване по смисъла на чл.55, ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и могат да служат като доказателство на лицето, което е водило книгите.
Ето защо съдът намира, че безспорно страните в настоящото производство са сключили
неформален договор за продажба на стоки, като цената на стоката е установена и последната
е предадена на купувача /ответника/. С подписването на фактурата от страна на ищеца и
ответника е налице сключен валиден договор за продажба в параметрите, посочени в
съответната фактура, като не са налице доказателства за заплащане на стойността на
предоставените материали по цитираната фактура от страна на ответника, включително до
приключване на устните състезания по делото.
Договорът за търговска покупко-продажба е двустранен, възмезден и консенсуален
договор, който се счита сключен между страните в момента, в който стоката премине в
собственост от продавача на купувача, което, предвид консенсуалния характер на договора, е
от момента на неговото сключване. От този момент за купувача възниква задължението да
плати договорената цена. Договорът за търговска продажба е и неформален договор, освен в
предвидените от закона случаи, поради което съставянето на счетоводни или други
документи /фактури, разписки, приемо-предавателни протоколи и др./, не е изискване за
действителност на сделката, а касае установяването на факти относно цената и количеството
на стоката, предаването й от продавача на купувача и др.
Процесната фактура, като частен документ, свидетелстващ за облигационни
отношения между страните, може да се счита за валиден договор, ако носи реквизитите на
такъв. Фактурата може да се обсъжда и като счетоводен документ, който, като такъв, да
свидетелства за облигационни отношения между търговци, на основание разпоредбата на чл.
53, ал.1 от ТЗ, според която всеки търговец е длъжен да води счетоводство и на основание
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, според която редовно водените търговски книги и
записвания в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки. Значението на фактурата като доказателство за сключен договор за
търговска продажба на стоки е даден с множество решения на ВКС- Решение №
3
46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009
г.; Решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д.
№ 593/2009 г. на II т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; Решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д №
465/2010 г., II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Тези решения, предвид
указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС имат
характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Със същите е прието,
че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска
продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставяне.
Неоснователни са възраженията на ответника, че процесната фактура е подписана от
лице без представителна власт, тъй като, както се установи от показанията на ****,
представляващ общината към датата на подписване на фактурата, последната е подписана от
него. Видно от допълнително приетото и неоспорено заключение по назначената съдебно-
счетоводната експертиза, се установява, че в счетоводните регистри на ответника има и
други осчетоводени фактури на дружеството на ищеца, по голяма част от които са налице
извършени плащания, което води до извода за една трайност в търговските отношения
между страните. Възраженията, че кметствата не са правосубектни нямат отношение към
изхода на делото, тъй като не кореспондират с фактическата обстановка. Същите биха имали
значение само, ако по делото бе установено, че фактурата е подписана от кмета на
съответното кметство, а не от кмета на общината, процесният случай не е такъв.
По изложените по-горе мотиви съдът приема за доказано, че страните са постигнали
съгласие за сключване на договори със съдържанието, обективирано в издадената от ищеца
и приета от ответника фактура, както и че стоката е предадена от ищеца и получена от
ответника. Тъй като във фактурата не е посочен срок за плащане, поради което ответникът
изпада в забава след получаване на стоката или на документите, даващи право за
получаването й. Доколкото ответникът е осчетоводил фактурата, удостоверяваща правото му
да получи стоката, като е получил и самата стока, съгласно стокова разписка, подписана от
кмета на кметството – Е. Ю. (свидетел по делото), то същият дължи цената – чл. 327, ал. 1 от
ТЗ, която възлиза на 1250.00 лева, съответно изпада в забава по отношение на задължението
си да заплати цената. Свидетелят потвърждава в съдебно заседание, че е получил поръчаната
стока – тръба от 100 метра с диаметър Ф-90 на 04.03.2022г., че той е положил подписа на
стоковата разписка от 04.03.2022г., съответно е приета доставената стока от ответника без
възражения, както и че същата е вече използвана за нуждите на населеното място, което
установява изпълнението на задължението на ищеца за предаване на стоката, предмет на
процесния договор, като в тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Задължение на продавача по търговската продажба е да предаде на купувача стоката,
а задължение на купувача е да заплати цената. Основанието за плащане е самата доставка
/вж. в т. см. Решение № 1064/27.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 215/2003 г., I г. о. и Решение №
987/26.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 157/2004 г., ТК/. Цената се дължи защото е извършена
доставка и затова купувачът дължи заплащането на цената при предадена стока.
Приложимата за договорите, сключени след 15.03.2013 г., норма на чл. 327, ал. 3 от
ТЗ предвижда относно сроковете за плащане да се прилагат съответно общите правила на
глава двадесет и първа от ТЗ – чл. 303а, ал. 3. Съгласно посочената норма при липса на
уговорен срок за плащане паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане; когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В случая не е уговорен срок за плащане, а стоката
по фактура № **** от 04.03.2022 г. е предадена на 04.03.2022 г. По делото липсват
4
доказателства ответника да е платил доставената му стока или да е погасило чрез друг
способ задълженията си. В случая е налице приемане на стоката на 04.03.2022 г., издаване
на фактурата на 04.03.2022 г. и осчетоводяване на същата от платеца /ответник/, поради
което последният е в забава от 04.03.2022 г., при липса на възражения относно получаването
на тази дата, поради което освен цената по фактурата в размер на 1250.00 лв., ответникът
дължи и обезщетение за забава в размер на 372.56 лева за периода от 04.03.2022 г. до
21.08.2024 г., върху неизплатената сума по фактурата, както и лихва върху главницата
считано от датата на издаването на Заповед за изпълнение № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № **** на PC Кърджали - 22.08.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Що се касае до правилата за функциониране на Система за финансово управление и
контрол в Община Кърджали, то съгласно становището на вещото лице, дадено в съдебно
заседание, същите касаят дейността на служителите на Община Кърджали и нямат
отношение към външните доставчици, какъвто е и ищеца, поради което същите са
ирелевантни за настоящия спор. Без правно значение за изхода на делото е какви са
вътрешните правила в ответната община що се отнася до сключването на подобен вид
договори и спазени ли са същите, доколкото правилата касаят вътрешноорганизационни
процеси, във връзка с контрола, отчетността и документооборота.. Правилата не са известни
на третите лица, които договарят с общината и за тях са без правна стойност.
Предвид гореизложеното предявените искове са доказани по основание и размер.
Съдът намира исковете за доказани в пълните предявени размери с оглед приетите като
доказателства по делото фактура, заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза и свидетелските показания.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
уважената част от предявените кумулативно обективно съединени искове, по правилата на
чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него деловодни
разноски направените в настоящото производство разноски в размер на 64.90 лв. - държавна
такса и 580 лв. - адвокатско възнаграждение, 150 лева депозит за ССчЕ и 20 лв. депозит за
свидетел.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени
в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № **** по описа
на PC Кърджали, включително и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство
разноски в размер на 32.45 лв. - държавна такса и 500 лв. - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Кърджали, ЕИК
*********, представлявана от кмета Е.Е.М., че дължи на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „Христо Ботев“ № 46,
вх. А, ет. 2, ап. 7, представлявано от управителя Л.Б.Ч. посочените в Заповед за изпълнение
№ **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****
на PC Кърджали суми, а именно: сумата в размер на 1 250 лева – главница по фактура №
****/04.03.2022г., сумата от 372.56 лева - лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД върху
сумата в размер на 1250 лв., представляваща главницата по посочената фактура за времето
от 04.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от издаването
на заповедта – 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА Община Кърджали, ЕИК *********, представлявана от кмета Е.Е.М. да
заплати на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кърджали, бул. „Христо Ботев“ № 46, вх. А, ет. 2, ап. 7, представлявано от управителя
Л.Б.Ч. направените по ч.гр.д. № **** на PC Кърджали разноски в размер на 32.45 лв. за
държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Кърджали, ЕИК *********, представлявана от кмета Е.Е.М. да
заплати на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кърджали, бул. „Христо Ботев“ № 46, вх. А, ет. 2, ап. 7, представлявано от управителя
Л.Б.Ч. направените в настоящото производство разноски в размер на 64.90 лв. за държавна
такса и 580 лв. за адвокатско възнаграждение, 150 лева депозит за ССчЕ и 20 лв. депозит за
свидетел.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС- Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6