Р Е Ш Е Н И Е № 115
гр.Силистра, 18.11.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра С.Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№ 111 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 47/01.07.19 г., постановено по АНД № 50/2019 г. Дуловският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление № 39-0000031/07.03.2019 г., издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра, с което на
Н.Й.Н. ***, са били наложени наказания за две еднотипни административни
нарушения на чл.139 ал.1 т.1, във връзка с чл.101 ал.4 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и във връзка с Приложение № 5 Част I, т.4.1.1. б.“а“ от Наредба № Н-32/16.12.11 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства /Обн.ДВ,бр.104 /11 г.,
посл.изм.ДВ,бр.38/18 г./, като за първото от тях, на основание чл.179 ал.6 т.1 ЗДвП е наложена глоба от 50 лева, а за второто - на основание чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП - глоба от 200 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на Н.Й. ***, с искане да бъде отменено
оспореното решение на ДРС и, след решаване на делото по същество от настоящата
инстанция, да бъде отменено първоначално оспореното НП №39-0000031/07.03.19 г. и
в двете му части. Твърди, че районният съд не бил обсъдил в пълнота
доказателствата по делото, с което бил допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно е бил приложен и
материалният закон, както и че юрисдикционният акт на АНО е бил засегнат от
особено съществен порок, а именно липса на „време“ на извършване на възведеното
нарушение, като доминира оплакването, че процесните неизправности били
възникнали по време на управление на МПС и, в хипотезата на чл.101 ал.1 ЗДвП,
съдът бил длъжен да изследва обстоятелствата - била ли е отстранима повредата
на място или, при условията на чл.101 ал.2 ЗДвП, правомерно касаторът е
управлявал автомобила до подходящо място за нейното отстраняване. Обсъждайки
характера на релевираните неизправности по светлините и тяхното установяване в
светлата част на денонощието, счита, че случаят е маловажен по всичките си
характеристики и като не го е преценил в светлината на чл.28 ЗАНН, съдът бил
нарушил материалния закон. Поради всичко това моли за отмяна както на съдебното
решение, така и на НП изцяло. С Писмено становище вх. №1135/29.10.19 г.
поддържа доводите от жалбата и настоява за нейното уважаване.
Ответникът по касация - Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Силистра, не се представлява в производството и не
депозира становище в жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че атакуваното решение е законосъобразно,
а касационната жалба неоснователна. Дава заключение за неговото оставяне в сила.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК, вр. с чл.63
ал.1 ЗАНН. Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие за установено следното: Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата
инстанция са за неправилно приложение на закона
и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН/.
Касаторът счита, че противно на закона съдът е приел, без да изложи мотиви
защо, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, в частта им за
посочване на „времето“ - кога са извършени релевираните нарушения, което било засегнало
пряко правото му на защита. Твърди, че съществен обективен елемент от
възведената отговорност, а именно - кога са възникнали двете процесни
неизправности на управлявания от него автомобил, изобщо не е бил установяван в
производството, вкл. и в съдебната фаза. Поддържа, че същият е част от
фактическия състав на вменените му във вина нарушения и, след като въпреки
неговата липса, съдът е приложил санкционните разпоредби на чл.179 ал.6 ЗДвП, е
нарушил закона. Неприемането на случая за маловажен, също сочело за неправилно
приложение на материалния закон от ДРС.
Касационният състав е обвързан от
заявените с жалбата основания. Освен това, налице е законова забрана за
установяване на нови факти, извън тези, които са приети и обсъдени от районния
съд /чл.220 АПК/. Ето защо, преценката за приложението на материалния закон, се
извършва въз основа на тези именно, приети за настъпили факти, вкл. и за
осъществяване или не на елементите на фактическия състав на всяко едно от
възведените административни нарушения. Доказателства, които да ги оборват, смущават
или опровергават напълно, не са ангажирани пред настоящия състав /чл.219 АПК/, а
представените в производството пред ДРС са обсъдени в обжалваното решение и са
послужили за извеждане на фактическите му изводи.
Правилно
районният съд е установил и възприел /следвайки правилата на формалната логика/
фактическата обстановка по повдигнатия спор и е изградил съответни на нея и
закона крайни решаващи изводи. По основните факти не се е спорело, но касаторът
е поддържал доводи, че констатираните неизправности на светлините, субсумирани
под разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 във връзка с чл.100 ал.4 т.2 ЗДвП, са възникнали
вън и независимо от неговото поведение и воля, по време на осъществяване на
конкретния курс, поради което е считал, че не следва да носи административнонаказателна
отговорност, в хипотезата на чл.101 ал.2 ЗДвП. Поддържал е оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от АНО в досъдебната фаза, каквито са
инвокирани и пред настоящата инстанция. Макар и да не е изложил нарочни
съображения по тях в съдебния си акт, съдът ги е отклонил като неоснователни
извършвайки фактическите установявания по делото и тяхната правна квалификация.
Този резултат е правилен.
Жалбоподателят е поддържал противоречива позиция
относно констатираните нарушения, която е без значение за съставомерността на
установените от ДРС обстоятелства. От една страна е твърдял, че сменяйки
предпазителя, повредата в светлините е била отстранена незабавно, а от друга -
е изразявал несъгласие със задължението от чл.101 ал.1 ЗДвП, считайки, че
въпреки това е можел правомерно да продължи придвижването на автомобила на
собствен ход. Отделно от това, твърденията му са останали голословни, неподкрепени
с никакви доказателства. Представените в производството пред въззивния съд: Пътен
лист /л.8-л.9/; Разпечатки от GPS-системата на
„Пилко“ ООД гр.Разград /л.10-л.13/, която не е ясно в каква връзка се намира с
фактите по делото, тъй като е безспорно, че превозвачът, респ. възложителят на
превоза на касатора, е „Бари Спийд“ ЕООД видно от Пътен лист № 976 6344/22.02.19
г. Ето защо, като не ги е обсъждал, съдът не е допуснал нарушение на закона,
тъй като същите са ирелевантни за разрешаването на спора /вероятно превозваните
товари са били на това дружество, но по делото няма и следа от доказателство за
това/. Въпреки горното, дори и да беше установена някаква връзка между удостоверените
с документите на л.8-л.13 от делото на ДРС факти, тяхната преценката, също
следва да бъде ирелевирана, защото те самите не са годни да установят момента
на настъпване на процесните неизправности по светлините на автомобила. Проследявайки
ги хронологично, касаторът се опитва да установи, че същите са възникнали по
време на курса и то в светлата част на деня, поради което не ги бил забелязал
веднага, но това са твърдения без правно значение /дали ги е забелязал или не/,
поради което и правилно не са били обсъждани от въззивната инстанция.
Обосновани са мотивите на съда за неприложимост в
случая на чл.28 ЗАНН, защото процесните по делото неизправности засягат
съществен сегмент от обществените отношения свързани с правилата за движение по
пътищата. Изправността на светлинната система на автомобила е гаранция, че
останалите участници в движението ще бъдат адекватно и своевременно информирани
за предприеманите от водача маневри и действия, което е от решаващо значение за
съобразяване на собственото им поведение на пътя, с цел избягване на конфликтни
ситуации. Освен това, правилно ДРС е приел, че релевираните в процеса пред него
с оспореното НП нарушения не се различават от типичните за този вид, поради
което е отклонил като неоснователно искането за преценката им като „маловажни“.
В този контекст, настоящата инстанция не намира основание за ревизиране на
съдебния акт, който, като правилен, следва да бъде оставен в сила.
Касационното оплакване за необсъждане
изобщо на предпоставките от чл.101 ал.1-ал.4 ЗДвП, настоящият състав счита за
неоснователно, тъй като липсват каквито и да данни за обратното. При
установените от ДРС факти, със същия успех касаторът би могъл да се оплаква, че
не са преценявани и други текстове от ЗДвП, което като неотносимо към административнонаказателния
процес, следва да бъде отклонено. Съдът в съответствие със закона е приел, че
административното обвинение е било повдигнато ясно и конкретно с АУАН № 247787
/л.19/, в който изрично е посочено, че „неизправните къси и дълги светлини“ на
предните фарове са приети за „незначителни неизправности“ по смисъла на чл.179
ал.6 т.1 ЗДвП и са санкционирани адекватно; както и че „неизправните предна и
задна лява пътепоказателна светлини“ разкриват белезите на значителна повреда
по смисъла на чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП, по който текст са и санкционирани. Съдът
вярно е установил, че процесните по делото неизправности са съответни на
нормативната регулация от Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредба № Н-32/11 г.,
в неговата част I, елемент 4 „Светлини,
светлоотражатели и електрическо оборудване“, чиято т.4.1.1. б.“а“ визира именно
дефектна или липсваща светлина/светлинен източник.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав
намира за неоснователна касационната жалба, а оспореното въззивно решение за съответно
на приложимия закон и фактите по делото, воден от което и на основание чл.221
ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/01.07.2019 г., постановено по АНД № 50/19 г. по описа на Дуловския
районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.