Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Йорданова, като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 359 по описа на ДРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод искова молба, подадена от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр... представляван от Д. Т. Д., с която против С. И.
А. с ЕГН ******* с настоящ адрес: гр. *** са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №15342/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 от ГПК №7458 от 01.10.2019г.,
а именно:
- 552,62 лв.,
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD –******, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлениетo за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане;
- 140,47 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2018 до
07.02.2019;
- 33,29 лв., представляващ обезщетение за забава, за
периода от 07.02.2019 до 11.09.2019г.
При
условията на евентуалност- в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, са предявени осъдителни
искове против ответницата за същите суми.
Претендират се сторените
разноски в исковото и в заповедното производство.
Исковата молба се
основава на следните обстоятелства:
При сключване на договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-****** С. И.А. е дала
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Кредитна карта
No CARD-****** с максимален кредитен лимит в размер 700.00 лв. е активирана от
страна на ответницата. Касае се за револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM,
плащания чрез терминални устройства (POS) и др. осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.1 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението.
С. А. е преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2018г., когато е последното
плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 693,09 лв. Това
принуждава кредиторът да блокира използването й. Въпреки многократните опити за
контакт с ответницата и отправените й покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, тя продължава виновно да не изпълнява, което поражда
интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България да
потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответницата по кредитната
карта е в размер на 693,09 лв., представляващо използваната главница в размер
на 552,62 лв., както и договорна лихва от 01.12.2018 (първа пропусната вноска)
до 07.02.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение върху
използваната сума в размер на 140.47 лв.) С. А.
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
33,29 лв. за периода от 07.02.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) до 11.09.2019 (дата на завеждане на дело).
При условие, че
установителните искове, бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителни искове в същите размери.
Претендират се
разноските по заповедното и по установителното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник чрез назначения от съда
особен представител – адв. И. М. с които се настоява за отхвърляне на
предявения иск по следните съображения : ищецът не е ангажиран каквито и да е
доказателства, от които да се установява, че действително на ответницата е била
предоставена посочената кредитна карта, ведно със запечатан плик с пин кода за
ползване на картата, нито че действително е била издадена такава карта и
ответницата я е получила, че са били извършвани тегления, плащания и погасяване
на задължения по картата; доколкото
ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че действително
ответницата е получила посочената кредитна карта и е теглила суми от нея, които
са останали непогасени, следва да се приеме, че тя не дължи на ищеца каквито и
да е суми по договора. Наред с това процесният договор и условията към него от
името на праводателя на ищеца са били подписани от Н. Н., в качеството й на
търговски директор, без от страна на ищеца да са били ангажирани каквито и да е
доказателства, че същата е била законен представител на дружеството,
респективно на неговия праводател, или надлежно упълномощена от името на
законния представител да сключва договори от името и за сметка на ищеца,
респективно - на праводателя му. Поради изложеното се твърди, че сключеният от
името на праводателя на ищеца договор от лице без представителна власт не
обвързва ответницата.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №15342
по описа за 2019г. на Варненски районен съд. С разпореждане от 01.10.2019г. е
издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът С.И.А.с ЕГН ********* да заплати на кредитора “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
***, представляван от Д. Т. Д. следните суми: - 552.62 лв., представляваща
главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №CARD - *****.
- 140.47 лв., представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 01.12.2018 до 07.02.2019;
- 33.29 лв., представляващ обезщетение
за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 07.02.2019 до
11.09.2019, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлениетo за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане; както и съдебно деловодни разноски в
размер на 75 лева – 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на
длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение, че не
дължи процесното вземане поради изтекла погасителна давност. С разпореждане от
04.12.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е връчено на 12.112.2019г. Исковата молба е подадена на дата
30.12.2019г., поради което като допустима, подлежи на преценка по
основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като
установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Съобразно правилата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и
главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за
револвиращ потребителски кредит , усвоен чрез фактически получена кредитна
карта №CARD - ********, изпълнение на задълженията на кредитора по него,
размера на претендираната главница и договорна лихва, изпадане на длъжника в
забава и началната дата на същата. В тежест на ищеца е да установи, че надлежно
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на
длъжника предсрочната изискуемост. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава, в
условията на пълно и главно доказване. Длъжникът следва да установи наличието
на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
По делото е представен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит за издаване и ползване
на кредитна карта CARD-****** от 10.09.2018 г. , сключен между страните по
делото, по силата на който ищецът е отпуснал на ответницата револвиращ кредит
под формата на кредитна карта MasterCard с кредитен лимит в размер на 700 лв.
при сключването на договор за покупка на стоки с № CREX******** от 10.*** г. /
л.15 по ГД 21120/2019 г. на ВРС /. В тази връзка по сключения между страните по делото Договор за покупка
на стоки с № CREX-******* от ** /л.15 по ГД 21120/2019 г. на ВРС / за 1 бр.
Таблет, марка Samsung SM-J858 Galany Jab А черен, на стойност 479 лв. чрез
усвояване през кредитната карта, е уговорен начин на издължаване на падежна
дата 1-во число от месеца чрез 24 бр. месечни вноски по погасителен план в
размер на 28.44 лв. всяка , при ГЛП от 34.41 % и ГПР 40.40 % . , с краен падеж:
01.10.2020г. и общо дължима сума от
682,56 лева. За покупката на 1 бр. Таблет, марка Samsung SM-J858 Galany
Jab A черен, е съставена фактура с № *****13.09.2018 г. с издател „ Ардес
Информационни Технологии „ ЕООД
/ л.29 по ГД 21120/2019 г. на ВРС/, с начин на плащане по сметка и
допълнително записано основание „ ****** ; лизинг БНП Париба онлайн CREX-******
По сключения между
страните по делото договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за издаване и ползване на
кредитна карта CARD- ******от 10.09.2018 г./ л.17 по ГД 21120/2019 г. на ВРС /
, са уговорени използването на услуги „ превод на пари от сметка“ /чл.З от договора / и „ покупка на изплащане
в мрежата от търговски партньори на кредитора / чл.4 от договора /, от размера
на револвиращия кредит в рамките на съответните наличности. Съгласно чл.13 от
договора - месечните вноски са правят на 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечение по чл.15 от договора, като неплатените вноски се
удържат от размера на разполагаеми кредитен лимит /чл.4 от договора /. За
ползването на картата договореният ГЛП е 35 % - или месечен от 2.91 % и ГПР от
44.90 % , а месечната такса за обслужване е в размер на 4,00 лв.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на в.л. Е. Й. не е оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира изцяло като обективно и
безпристрастно. От предоставени от ищеца счетоводни записвания по процесния
кредит и 4 бр. месечни извлечения по кредитна карта, експертът, е установил, че от отпуснатия
кредитен лимит са усвоени следните суми: 479.00 лв. на 27.09.2018 г. за плащане
по фактура № ***** от 13.09.2018 г. за покупка на 1 бр. Таблет, марка Samsung
SM-J858 Galany Jab А черен, c начин на плащане „ по сметка“ ; 23.59 лв. на
01.11.2018 г. за погасяване на лихва по първа месечна вноска с падеж 01.11.2018
г. по кредит № CREX-*******/ 10.09.2018 г.; 13.60 лв. на 01.12.2018 г. за
погасяване на лихва по втора месечна вноска с падеж 01.12.2018 г. по кредит №
CREX-***** г.; 4.84 лв. на 14.12.2018 г. за погасявате на месечна лихва в
размер на 0.84 лв. и 4 лв. за месечна такса за обслужване по кредит CARD-******
от 10.09.2018 г. ; 13.17 лв. на 01.01.2019 г. за погасяване на лихва по трета
месечна вноска по кредит № CREX-**** г.; 5.69 лв. на 15.01.2019 г. за
погасявате на месечна лихва в размер на 1.69 лв. и 4 лв. за месечна такса за
обслужване по кредит CARD-***** от 10.09.2018 г.; 12.73 лв. на 01.02.2019 г. за
погасяване на лихва по трета месечна вноска по кредит № **** г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , неплатените
задължения според вещото лице са в размер на общо 726.38 лв., в т.ч.: 552.62
лв. усвоена главница от кредитна карта по договор за кредит CARD-***** от
10.09.2018 г.; 140.47 лв. договорна лихва по договор за кредит CREX-***** от
10.09.2018 г.; 33.29 лв. лихва за забава по размер на законната лихва изчислена
върху усвоената главница от 552.62 лв. за периода 07.02.2019 г. до 11.09.2019
г., съгласно чл.17 от договор за кредит CARD-*****от 10.09.2018 г., а към
датата на изготвяне на заключението, задължението на ответницата, е в размер на
общо 806.07 лв., в т.ч. 552.62 лв. усвоена главница от кредитна карта по
договор за кредит CARD-***** от 10.09.2018 г.; 140.47 лв. договорна лихва по
договор за кредит CREX-***** от 10.09.2018 г. и 112.98 лв. лихва за забава по
размер на законната лихва изчислена върху усвоената главница от 552.62 лв. за
периода 07.02.2019 г. до 12.02.2021 г. От
предоставените от ищеца счетоводни записвания по процесния кредит, вещото лице
е установило, че както към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на изготвяне на заключението
няма извършени плащания от ответницата
по претендиращите вземания за главница, договорна лихва и законна лихва
за забава.
Предсрочната
изискуемост по договора за кредит, на която се позовава ищецът, не е надлежно обявена на ответника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Към
исковата молба е приложена последна покана до С.И.А. от 12.02.2019 г., като липсват обаче
доказателства същата да е връчена надлежно на адресата. Следва да се отбележи
обаче, че предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на
процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на ответника, което
е осъществено на 09.09.2020 г. Този факт, настъпил в хода на процеса, следва да
бъде зачетен и съобразен от съда, съгласно чл. 235, ал. З от ГПК. Съгласно константната съдебна
практика и задължителната практика на Върховния касационен съд - исковата молба
се счита за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор между
страните, а в конкретния случай - за покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В този смисъл са разрешенията, дадени в постановените по
реда на чл. 290 от ГПК решения №№ 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. по
описа на ВКС, II т. о. и 156/30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г. по описа на
ВКС, II т. о. Специфичното в случая е, че исковата молба не е връчена лично на
ответника, а на назначения му от съда по реда на чл. 47 от ГПК особен
представител. Особеният представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал.
6 ГПК, може надлежно да приема изявления от името и за сметка на страната,
която е назначен от съда да представлява /така определение № 736/2016 г. по т.
д. № 2352/2015 г. по описа на ВКС, II т. о./. В тази връзка следва да се
приеме, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчването правни последици.
Отделно от посоченото
следва да се отбележи и обстоятелството, че крайният падеж на плащанията по
договора за кредит е 01.10.2020 г., поради което и на това основание съдът
приема, че в случая са дължими и изискуеми всички вземания по процесния кредит.
Съгласно задължителните
разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д.
№ 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, според които е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
На още по-голямо
основание съдът приема, че тези разрешения са относими и в производството по
чл. 422, ал. 1 от ГПК като продължение на издадена по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай.
Съдът не споделя
възражението на особения представител на ответника за липса на представителна власт на лицето,
сключило процесния договор от името на ищеца. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 2
от ЗЗД сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, доколкото същата
може да бъде потвърдена във всеки момент от ненадлежно представлявания, т.е. тя
е висящо недействителна до потвърждаването ѝ от лицето или до прогласяването ѝ за недействителна. И в този смисъл единствено лицето, което е било ненадлежно представлявано, т.е. упълномощителят има правен интерес да се позовава на недействителността ѝ в хода на процеса. Неоснователно е и
бланкетно релевираното в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК възражение за погасяване
на вземането по заповедта по давност.
По изложените
съображения съдът намира, че установителните претенции за главница и
възнаградителна лихва са доказани по основание. Относно размера на същите съдът
цени заключението на вещото лице Е. Й.
по допуснатата и приета без възражение от страните съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което непогасената главница по кредита възлиза на сумата
552,62 лв., а възнаградителната лихва за претендирания период от 01.12.2018г.
до 07.02.2019г. – 140,47 лв.
В този смисъл съдът
приема, че предявеният иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен
в претендирания размер от 552,62 лева. По отношение на законната лихва съдът
приема, че същата е дължима от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 27.09.2019 г. Исковата претенция относно
възнаградителната лихва следва да бъде уважена изцяло. В тази връзка следва да
се отбележи, че независимо, че предсрочната изискуемост на кредита не е
надлежно обявена на ответника, то кредиторът е спрял да начислява договорна
/възнаградителна/ лихва, доколкото е счел, че са настъпили предпоставките за
предсрочна изискуемост. Това обстоятелство в случая ползва ответникът,
доколкото сумата, която се претендира от него, е в минимален размер - след
07.02.2019 г. кредиторът не търси заплащане на възнаградителна лихва.
По отношение на иска за
обезщетение за забава върху главницата за периода 07.02.2019 г. - 11.09.2019 г.
същото е основателно в претендирания размер от 33,29 лв. Тъй като предявеното
парично притезание е срочно /така погасителен план/ и за да бъде поставен
ответникът в забава, не е необходимо да бъде поканен - арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Наред с това в чл. 17
от процесния договор за паричен заем страните са се договорили, че при забава
на плащане на задълженията на заемателя по договора за предоставяне на паричен
заем, същият дължи законната лихва върху всяка забавена вноска.
Относно отговорността
за разноски:
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното
производство, както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
За установителното
произодство ищецът има право на разноски, както следва: 125 лева – държавна
такса; 300 лева – депозит за особен представител; 250 лева – възнаграждение за
вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и
правна сложност на делото.
С оглед изложените
съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзнка
с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в отношенията между ищеца БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***представлявано
от Зам. управителя Д. Д., и ответницата С.И. А. с ЕГН ********** с настоящ
адрес: гр. *** , че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по
ч.гр.д. №15342/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 от ГПК №7458 от 01.10.2019г., а
именно:
- 552,62 лв., представляваща главница по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №CARD – *****, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлениетo -
27.09.2019г. за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане;
- 140.47 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2018 до
07.02.2019;
- 33.29 лв., представляващ обезщетение за забава, за периода от 07.02.2019 до 11.09.2019.
ОСЪЖДА , на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК, С. И.А.с ЕГН ********* с настоящ адрес: гр. **, да заплати на
БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Зам. управителя Д. Д., съдебно – деловодни
разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №15342 /2019г. на ВРС,
както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, и съдебно – деловодни разноски по настоящото гр. дело №359
/2020 г. на ДРС, както следва: 125 лева – държавна такса; 300 лева – депозит за
особен представител; 250 лева – възнаграждение за вещо лице и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: