Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г.
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Г. гражд.дело
№616 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.538, ал.1 от ТЗ вр. чл.481,
ал.1 от ТЗ и с правно основание чл.422, ал.1 ТЗ във вр. чл.485, ал.1 ТЗ вр.
чл.513, ал.1 от ТЗ.
С исковата молба „О.Н.Б12“ ЕООД твърди,
че на 10.09.2018 г. ответникът „Д.с.Б.“ ЕООД издал в негова полза запис на
заповед за сумата в размер на 60 000 лв. с падеж 25.12.2018 г., който бил
авалиран от втория ответник - Е.П.М.. Поради неизпълнението на поетото
менителнично задължение от длъжника и авалиста по записа на заповед на падежа,
на 04.01.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК. По образуваното гр.д. № 260/2019 г. по описа на СРС,
170 състав била издадена заповед за
изпълнение 09.01.2019 г. и разпореждане, с което двамата длъжници били
задължени да заплатят солидарно на кредитора „О.Н.Б12“ЕООД сумата от 60 000
лева главница, ведно със законната лихва от 04.01.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 3 600 лв., от които: 1 200
лв. платена държавна такса и 2 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Възоснова
на издадения в негова полза изпълнителен лист ищецът образувал изп. дело №
20197900400086 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, с peг. № 790 от КЧСИ. В законовия срок
ответниците подали възражение по чл.414 от ГПК.
Ищецът поддържа, че вземането му
съществува и не е погасено. Менителничният ефект бил редовен от външна страна и
подлежащ на изпълнение и притежавал задължителните реквизити, предвидени в
закона и Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС по тьлк. дело №
1 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че същият е редовен от външна страна и удостоверява
изпълняемото парично вземане в полза на ищеца, което не е погасено и съществува
в посочения размер и поради оспорването му е възникнал правен интерес
от предявяване на иска за установяването му пред съда.
ИСКАНЕТО е да се приеме за установено съществуването
на вземане на „О.Н.Б12“ЕООД солидарно спрямо ответниците „Д.с.Б.“ ЕООД с ЕИК: *******
и Е.П.М. е ЕГН:********** в размер на 60 000 лв., представляващо неизплатена
сума по запис на заповед, издаден на 10.09.2018 г. от „Д.с.Б.“ ЕООД и авалиран
от Е.П.М., ведно със законната лихва от 04.01.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК) до окончателно изплащане на сумата, ведно, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение от 09.01.2019 г. по гр. д. № 260/2019 г. на
СРС, 170 състав. Претендират се разноски в заповедното производство в размер на
3600 лв. и разноски в исковото производство.
Ответниците „Д.С.БГ“ ЕООД и Е.П.М.
оспорват иска и твърдят, че не са задължени. Поддържат, че ищецът не е
осчетоводил вземането по записа на заповед редовно в заповедните си книги.
Ищецът следвало да установи и докаже по делото наличието на каузално
правоотношение, породило задължението, обезпечено с менителничния ефект.
Съдът, като прецени всички събраните по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от съдържащите се в кориците на приложеното
в цялост Ч.гр.Дело №. д. № 260/2019г. на СРС, 170 състав ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на с вх.№
3000664/04.01.2019 г. за сумата от 60 000 лева, възоснова на запис на заповед
от 10.09.2018 г., която е представена към заявлението. Съдът е уважил заявлението
и е издал заповед за изпълнение о чл.417 ГПК
и разпореждане за незабавно изпълнение на 09.01.2019 г. Възоснова на
издадения изпълнителен лист от
09.01.2019 г., по гр. д. № 260/2019 г. на СРС, 170 състав е образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ Ренета Милчева с рег. № 790 на КЧСИ и район на
действие СГС и са връчени ПДИ на ответниците
С възражения с вх. № 3007649/30.01.2019 г. и вх. № 3007650/30.01.2019 г., в срока по
чл.414, ал.1 от ГПК, от длъжниците се оспорва изцяло вземането, като на ищеца са
дадени надлежни указания от съда с разпореждане
от 10.04.2019 г. за предявяване на иска. Същото му е съобщено на 21.05.2019
г., чрез пълномощник– адв.Б..
С оглед на горното, съдът намира за
установено спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК и наличие на
предпоставките за допустимостта на производството по установяване на вземането,
оспорено в заповедното производство. Видно от представеният запис на заповед,
същият в полза на ищеца е издаден от ответното
търговско дружество като издател и авалиран от втория ответника Е.М.. Записът
на заповед съдържа всички описани в чл.535 ГПК и сл. елементи, поради което е
представлява редовен от външна страна менителничен ефект. На падежа 25.12.2018
г. обещаната сума в размер на 60000
евро.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е предявен с оглед възражения на
длъжника срещу вземането, подаден е в едномесечния срок по чл.415, ал.4 вр. с
ал.1, т.1 от ГПК от легитимиран ищец – заявител в заповедното производство и
срещу легитимиран да отговаря по него ответник – длъжниците по заповедта за
незабавно изпълнение, а по същество е основателен.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е иск за
установяване на вземането и с него се цели да се установи съществуването му към
момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът е подал
възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на издадената
заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на обезсилване
(срв. чл.415, ал.5 от ГПК). Тази спорност на вземането блокира
развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за съществуването
на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на правния спор и
само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще може да се
ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.
Предявените искове са срещу издателя и
авалиста за вземането по записа на заповед. Съгласно чл.538 от ТЗ издателят на
записа на заповед е задължен по същия начин като платецът при менителницата.
Съгласно чл.481, ал.1 от ТЗ с приемането платецът се задължава да плати
менителницата на падежа, уговорен на определан дата – 25.12.2018 г. При записът на заповед със самото издаване
издателят поема задължение да плати. Записът на заповед е редовен от външна
страна и съставлява документ по см. на
чл.417, т.9 от ГПК, който е годен да удостовери подлежащо на изпълнение вземане
на кредитора, което е изискуемо. Същият съдържа задължителните реквизити
съгласно чл.535 от ТЗ, които следва да се съдържат в него и следва-
преценявайки само от формална страна неговата редовност, да се приеме че материализира
вземанията срещу ответника.
Съгласно т.17 на ТР №4/18.06.2014 г. по
тълк.д. №48/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК и съдебната практика на ВКС, изразена
Решение № 12/30.01.2015 г. по
т.д.№2714/2013 г. на ІІ т.о.; Решение №26/15.04.1015 г. по т.д.№ 2295/2013 г.на
ІІ т.о.; Решение № №24/20.05.2015 г. по т.д.№ 2328/2013 г. на І т.о.; Решение №76/11.05.2016
г. по т.д.№ 3503/2014 г. на ІІ т.о. , Решение
№17/16.02. 2015 г. по т.д.№116/2014 г. на ІІ т.о. и др. предметът на делото по
иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК се определя от твърденията на ищеца за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение и при заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед по чл. 419 т. 9 ГПК, подлежащото на изпълнение вземане е това по
менителничен ефект. В този случай при редовен от външна страна запис на заповед
и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да
доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е
издаден записът на заповед. В производството по чл. 422 ГПК каузалното
правоотношение подлежи на изследване само при въведени възражения, основани на
това правоотношение и доколкото те биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед. Ищецът има интерес, но не и задължение от
установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, само с оглед разглеждането на релативните
възражения на ответника, с цел преодоляване защитата на ответника - да обори
доказвана от ответника, различна от действителната каузална причина за
издаването на ефекта; да обори твърдяна от ответника недължимост на вземането
по направени правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.
Когато ответникът се защитава с общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен
да доказва каузално правоотношение.
Поради абстрактността на записа на
заповед като сделка, при която основанието стои извън съдържанието на
документа, в т.17 на ТР № 4/2013 г., при редовен от външна страна менителничен
ефект, ищецът-поемател по иска по чл.422 ГПК не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него и длъжника
–издател, във връзка с което е издаден записът на заповед. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. Тъй като по делото бе установено, че е налице редовен от външна страна
записът на заповед с настъпил падеж, с което е настъпила изискуемостта на
вземането по записа на заповед, при общо оспорване от ответниците на вземането
за ищецът не е налице задължение да сочи и да доказва каузално правоотношение,
като основание за възникване на вземането, връзката на записа с него. Ищецът доказа вземането си, основано на
редовен менителничен ефект, а в тежест на ответниците бе да докажат своите възражения
– от тяхна страна обаче, нито са направени конкретни такива, нито са заявени искания
и събрани доказателства оборващи извода за наличието на изпълняемото право.
Липсват както твърдения, така и доказателства за плащане.
С оглед
на горното, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да
се постанови решение, с което да бъде уважен. Поради липса на плащане на главницата от горепосочения
запис на заповед на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и
обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК до изплащане на
вземането, тъй като с предявяването на записа на заповед издателят е изпаднал в
забава.
Като последица и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
по делото разноски в размер на 1 200 лв. за държавна такса и 3 100 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателства за плащането (преводно нареждане от 30.04.2019 г. и договор за
правна помощ от 04.04.2019 г., служещ като разписка за получената сума). Съобразно
указанията в т.11г на ТР №4 на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва на ищеца да се присъдят и направените в заповедното производство
разноски за държавна такса 1200 лв. за
внесена държавна такса и 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „О.Н.Б12“ЕООД с ЕИК ******** солидарно спрямо ответниците „Д.с.Б.“
ЕООД с ЕИК ******* и Е.П.М. с ЕГН ********** в размер на 60 000 лв.,
представляващо неизплатена сума по запис на заповед, издаден на 10.09.2018 г.
от „Д.с.Б.“ ЕООД и авалиран от Е.П.М., ведно със законната лихва от 04.01.2019
г. до окончателно изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение от 09.01.2019 г. по гр. д. № 260/2019 г. на СРС, 170
състав
ОСЪЖДА „Д.с.Б.“ ЕООД с
ЕИК ******* и Е.П.М. с ЕГН ********** солидарно да заплатят на „О.Н.Б12“ЕООД с ЕИК ********, разноски в размер на 1200 лв.
за държавна такса и 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и разноски в размер на 1 200 лв. държавна такса и 3 100 лв. за адвокатско възнаграждение
в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
.