Р Е Ш Е Н И Е
№ 933
Гр. Перник, 14.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04866/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Ц.
Г.Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата от 807,11 лв., представляваща стойност на
доставена и неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г.,
отразена в общи фактури №
**********/30.09.2015 г. и № **********/31.07.2016 г.; сумата от 104,57 лв., представляваща законна
лихва за забава върху задължението за доставена и неплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г.; сумата от 30,38 лв., представляваща стойност на услуга дялово разпределение
за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., както и сумата от 6,54 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху задължението за стойност на услуга
дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
01.09.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
02207/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, I-ви
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2018 г.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че е
налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Ц. Г.Т.,
като ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, с аб. № 267140, като
купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и такса за извършена услуга дялово разпределение. Съгласно приложимите
общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
общите условия от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, а съгласно тези от 03.02.2014 г., в сила от
14.03.2014 г. в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на
интернет страницата на продавача. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава,
поради което претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяка от главниците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. Г.Т.
оспорва предявените искове при твърдението, че между страните не е налице
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, тъй като не
е доказано да е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване по
отношение на процесния имот, респ. не се явява легитимирано лице да отговаря по
тях. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца документи,
тъй като същите имат частен характер и не я обвързват. Оспорва действието на
общите условия за продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г. предвид
липсата на представени от ищеца доказателства за тяхното публикуване, респ. за
влизането им в сила. Навежда довод за погасяване на част от вземанията по
давност и конкретно сумите за периода преди м.03.2014 г. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно призовано, не изпраща представител.
Ответницата Ц. Т. оспорва исковете като
твърди, че не е била ползвател на имота, не ѝ е издавана настанителна
заповед, нито е била собственик на жилището. Посочва, че живее на адреса си в
гр. П.от повече от 40 години, като счита, че най-вероятно има съвпадане в
имената на действителния длъжник с нейните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно
обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 02207/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от
търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично
известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С.,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Съдът,
при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в
нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице,
което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди със съгласието на
собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно е сключило
с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този имот при публично
известни общи условия. В посочената хипотеза именно това трето ползващо имота
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на
страна по договора за доставка на топлинна енергия, която дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по реда на чл. 154 ГПК – пълно
и главно, включително с установяване откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, и не се презюмира с установяване на
самия факт на ползване на топлоснабдения имот.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че през
исковия период сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва съществуването
през исковия период на облигационноправна обвързаност между нея и ищцовото
дружество с твърдението, че не е и през процесния период не е била собственик
на имота, а с това и не се явява легитимирана страна по исковете, което
обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна
материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 12.09.2002 г.
между третото за процеса лице „Бруната България“ ООД, като изпълнител и Етажна
собственост с адрес: гр. С., ж.к. „***, като възложител, бил сключен договор № 1850 за извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия. В приложения към
договора протокол от 05.09.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици,
обективиращ взетото решение за сключване на договора за извършване на услугата
дялово разпределение, се съдържа списък на етажните собственици, от който се
изяснява, че срещу процесния апартамент *** се е подписало лицето Х.В.Т..
От
приобщените по делото писма, представляващи кореспонденция между ищцовото
дружество и Столична община, район Връбница, следва, че по информация на
Общината за периода от месец януари 2010 г. до месец април 2012 г. и към
05.07.2013 г. ползвател – наемател на ***в гр. С., ж.к. „***, представляващ
частна общинска собственост, е лицето Ц. Г.Т.. За периода от месец май 2014 г.
до месец декември 2016 г. ползвател е лицето Ц.Г.Т., а за периода от месец
април 2017 г. до предоставяне на данните – месец юли 2017 г. наемател е трето
за процеса лице – М.Г..
С
оглед така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът
намира, че по делото не е установено през процесния период – месец май 2014 г.
– месец април 2016 г. ответницата Ц. Г.Т. да е била собственик на имота,
съответно в нейна полза да е съществувало учредено/запазено вещно право на
ползване или същата да е била наемател, ползваща топлоснабдения имот за
собствени битови нужди със съгласието на собственика и сключила с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този
имот, а оттук и да е материалноправно легитимирана да отговаря по исковите
претенции.
В
писмото на Столична община от месец юли 2017 г. /л. 19/ единствено се посочва,
че лице с имена Ц.Г.Т. /които не съвпадат напълно с имената на ответната
страна/ е било наемател на процесния имот за периода от месец май 2014 г. до
месец април 2017 г., включващ целия исков период, както и, че този имот е
частна общинска собственост. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че
наемател е имено ответницата Ц. Т. – не са представени заповед за настаняване
или наемен договор, от които да се направи извод, че именно тя е лицето Ц.Т.,
съгласно писмото на Общината. Същевременно остава недоказано обстоятелството,
че между нея и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия, в т. ч. и чрез откриване на индивидуална партида. Данните по
делото единствено сочат, че до лице Ц. Т. е било изпратено писмо от
„Топлофикация С.“ ЕАД от 14.01.2014 г. с искане за попълване на формуляр за
откриване на партида, но не и, че такъв е съставен и подписан от ответницата.
Ето
защо, процесните искове се явяват недоказани по своето основание – поради
липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на
облигационно правоотношение между страните. Това прави ненеобходимо обсъждането
на останалите събрани по делото доказателства, насочени към установяване
реалната доставка на топлинна енергия до имота, дължимата за това цена и
отделните компоненти, включени в нея.
Изложеното
дотук обуславя извода, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, поначало както за тези,
сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № 02207/2018 г. по описа на Районен съд – П.– арг. т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Доколкото
обаче такива липсват доказателства за реалното им извършване, то и такива не
следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените от ищцовото дружество разноски
следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Ц. Г.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата от 807,11
лв., представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна енергия за
периода месец май 2014 г. – месец април 2016 г., отразена в общи фактури №
**********/30.09.2015 г. и № **********/31.07.2016 г.; сумата от 104,57 лв., представляваща законна
лихва за забава върху задължението за доставена и неплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г.; сумата от 30,38 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода месец май 2014 г. – месец
април 2016 г., както и сумата от 6,54 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху задължението за стойност на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
01.09.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
02207/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, I-ви
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 02207/2018
г. по описа на съда, с ч. гр. дело ***0817/2017 г. по описа на СРС
и с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на
съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: