Решение по дело №12175/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………..

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 12175 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К.И.Д., ЕГН *********, срещу „***“, АД, ЕИК *** искове с правно основание с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.с чл.150 от КТ и чл.86 от ЗЗД .

Ищецът К.Д. твърди, че е работил при ответника на длъжност „експерт суперинтендант" стажант по трудов договор № ***. на пълен работен ден от 8 часа и петдневна работна седмица с основно месечно възнаграждение 2500 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% от основното възнаграждение. С допълнително споразумение № 302089/29.12.2017г. към горепосочения трудов договор бил назначен на длъжност „експерт суперинтендант" с основно месечно трудово възнаграждение 5000 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% от основното възнаграждение. Трудовото си възнаграждение е получавал по банкова сметка. *** № 208588/04.06.2018г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.

Ищецът твърди, че в периода 14.11.2016г. до 01.01.2018г. е получавал основно трудово възнаграждение в размер на 2500 лв. Излага, че с допълнително споразумение, за периода от 01.01.2018г. до 04.06.2018г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 5000 лв. твърди, че в периода 01.06.2017г. до 01.01.2018г. ищецът е получавал трудово възнаграждение в размер на 4 500 лева.

Претендира възнаграждение за извънреден труд, искове с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ вр.с чл.150 от КТ, след допуснато от съда изменение на предявените искове, както следва:

21.01.2017г. /събота/ възнаграждение - 222.08 лв.,
законна лихва от 18.02.2017г. до 10.08.2018г. - 33.25 лв.

22.01.2017г. /неделя/ възнаграждение - 222.08., лихва за забава от 18.02.2017г. до 10.08.2018г. - 33.25лв.

05.08.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.09.2018г. до 10.08.2018г. - 34.64лв.

06.08.2017г./неделя/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.09.2017г. до 10.08.2018г. - 34.64лв.

19.08.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.09.2017г. до 10.08.2018г. - 34.64 лв.

20.08.2017г. /неделя/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.09.2017г. до 10.08.2018г. - 34.64лв.

26.08.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.09.2017г. до 10.08.2018г. - 34.64лв.

07.10.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

08.10.2017г./неделя/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

14.10.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

15.10.2017г./неделя/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

21.10.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

22.10.2017г-/неделя/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

28.10.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

29.10.2017г./неделя/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 18.11.2017г. до 10.08.2018г. - 28.35лв.

04.11.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.12.2018г. до 10.08.2018г. - 24.94лв.

05.11.2017г./неделя/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.12.2017г. до 10.08.2018г. - 24.94лв.

11.11.2017г./събота/ възнаграждение - 383.73лв., лихва за забава от 20.12.2017г. до 10.08.2018г. - 24.94лв.

03.02.2018г./събота/ възнаграждение - 471.63лв., лихва
за забава от 20.03.2018г. до 10.08.2018г. - 18.87лв.

04.02.2018г./неделя/ възнаграждение - 471.63лв., лихва
за забава от 20.03.2018г. до 10.08.2018г. - 18.87лв.

10.02.2018г./събота/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.03.2018г. до 10.08.2018г. - 18.87лв.

17.02.2018г./събота/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.03.2018г. до 10.08.2018г. - 18.87лв.

18.02.2018г./неделя/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.03.2018г. до 10.08.2018г. - 18.87лв.

24.02.2018г./събота/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.03.2018г. до 10.08.2018г. - 18.87лв.

25.02.2018г./неделя/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.03.2018г. до 10.08.2018г. - 18.87лв.

04.03.2018г./неделя/ възнаграждение - 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. - 14.10лв.

10.03.2018г./събота/ възнаграждение - на 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. -14.10лв.

11.03.2018г./неделя/ възнаграждение - 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. - 14.10лв.

17.03.2018г./събота/ възнаграждение - 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. - 14.10лв.

18.03.2018г./неделя/ възнаграждение - 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. - 14.10лв.

24.03.2018г./събота/ възнаграждение - 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. - 14.10лв.

25.03.2018г./неделя/ възнаграждение - 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. - 14.10лв.

31.03.2018г./събота/ възнаграждение - 449.17лв., лихва за забава от 20.04.2018г. до 10.08.2018г. -14.10лв.

01.04.2018г./неделя/ възнаграждение - 496.45лв., лихва за забава от 19.05.2018г. до 10.08.2018г. - 11.68лв.

12.05.2018г./събота/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.06.2018г. до 10.08.2018г. - 06.81лв.

13.05.2018г./неделя/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.06.2018г. до 10.08.2018г. - 06.81лв.

19.05.2018г./събота/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.06.2018г. до 10.08.2018г. - 06.81лв.

20.05.2018г./неделя/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.06.2018г. до 10.08.2018г. - 06.81лв.

26.05.2018г./събота/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.06.2018г. до 10.08.2018г. - 06.81лв.

27.05.2018г./неделя/ възнаграждение - 471.63лв., лихва за забава от 20.06.2018г. до 10.08.2018г. - 06.81лв.

Предявен е иск с правно основание чл. 128 от КТ, вр. с чл. 245,ал.2 от КТ от К.И.Д. с ЕГН ********** срещу „***“ АД с ЕИК *** за заплащане на дължимо допълнително възнаграждение за трудов стаж над стаж 6г., 9м. и 18 дни до трудов стаж 11г., 10м. и 10 дни, за всеки месец в периода от 14.11.2016г. до 04.06.2018г. ведно с мораторната лихва за съответния период, след допуснато от съда изменение на предявените искове, както следва:

за м.11.2016г. - 44,32 лв., лихва за забава върху съответната главница от 20.12.16 - 10.08.18г. - 7,38 лв.; за м.12.2016г. - 75 лв., лихва за забава от 20.01.17г. - 10.08.18г. - 11,83 лв.; за м.01.2017г. - 75 лв., лихва за забава от 20.02.17г. - 10.08.18г. - 11,18 лв.; за м.02.2017г. - 75 лв., лихва за забава от 20.03.17г. - 10.08.18г. - 10,60 лв.; за м.03.2017г. - 75 лв., лихва за забава от 20.04.17г. - 10.08.18г. - 9,95 лв.; за м.04.2017г. - 75 лв., лихва за забава от 20.05.17г. -10.08.18г. - 9,33 лв.; за м.05.2017г. - 75 лв., лихва за забава от 20.06.17г. - 10.08.18г. - 8,68 лв.; за м.06.2017г. - 135 лв., лихва за забава от 20.07.17г. - 10.08.18г. - 14,52лв.; за м.07.2017г. от 119 лв. на 135 лв., лихва за забава от 20.08.17г.-10.08.18г. - 13,36 лв.; за м.08.2017г. -135 лв., лихва за забава от 20.09.17г. - 10.08.18г. - 12,19 лв.; за м.09.2017г. - 135 лв., лихва за забава от 20.10.17г. -10.08.18г. - 11,07 лв.; за м.10.2017г. - 135 лв., лихва за забава от 20.11.17г. - 10.08.18г. - 9,91 лв.; за м.11.2017г. -135 лв., лихва за забава от 20.12.17г.-10.08.18г. - 8,78 лв.; за м.12.2017г. -135 лв., лихва за забава от 20.01.18г. -10.08.18г. - 7,62 лв.; за м.01.2018г. -150 лв., лихва за забава от 20.02.18г. -10.08.18г. - 7,17 лв.; за м.02.2018г. - 150 лв., лихва за забава от 20.03.18г. -10.08.18г. - 6,00 лв.; за м.03.2018г. -150 лв., лихва за забава от 20.04.18г. -10.08.18г. - 4,71 лв.; за м.04.2018г. -150 лв., лихва за забава от 20.05.18г. - 10.08.18г. -на 3,46 лв.; за м.05.2018г. - 150 лв._; лихва за забава от 20.06.18г. -10.08.18г. -на 2,17 лв.; за м.06.2018г. -7,17 лв., лихва за забава от 20.07.18г. - 10.08.18г. - 0,04 лв.

В едномесечния срок за отговор, ответникът „***“ АД депозира писмен отговор. Оспорва предявените искове. Счита, че в случая не е налице извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.1 КТ, тъй като работодателят не е издавал разпореждания за полагането на такъв труд, нито е знаел за полаган труд извън установеното работно време. Твърди, че в нито един от водените в Дружеството ни документи, няма отразяване на положен извънреден труд от ищеца, нито пък е констатирана, каквато и да е необходимост от полагането на такъв. Представя писмени бележки.

Предвид гореизложеното, счита че предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след работно време, през почивните дни и през официални празници са неоснователни.

Изразява становище за неоснователност на предявените искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за неправилно опредевлен коефицент за трудов стаж и професионален опит. Счита, че определения трудов стаж с протокол № 71/08.11.2016г. е елемент от договорните условия на подписания на 11.11.2016г. ТД № 2700535/11.11.2016г. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да му заплати следващите му се обезщетения.

Видно от представения по делото трудов договор № 270535/11.11.2016г. К.И.Д. е заемал длъжността „експерт, суперинтендант, стажант“ при ответника „***“ АД, и месечно трудово възнаграждение от 2500 лв. за периода от 14.11.2016г. до 14.11.2017г. Изменен с допълнително споразумение от 29.12.2017г. в безсрочен договор и възнаграждение от 5000 лева.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 208588/01.06.2018г. по взаимно съгласие, считано от 04.06.2018г.

В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от КТ извънреден е трудът, които се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на съответния ръководител, от работника или служителя, извън уговореното за него работно време.

В случая, през правнорелевантния период от м. януари 2017 г. до м. април 2018 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд при ответното дружество на длъжност „експерт суперинтердант“, на пълен работен ден.

Съдът намира, че остана недоказана претенцията за положен извънреден труд в претендираното от ищеца количество и период.

В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.

Когато насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си твърдения. Например този, който твърди, че отчитането на работното време е било сумарно, следва да го установи, а този, който поддържа, че изчисляването е било подневно – на свой ред да го докаже, същото се отнася и при спор относно начина на разпределение на работното време – дали е било с променливи граници, дали работният ден е бил разделен и по какъв начин, дали работният ден бил нормиран или ненормиран и т.н. / в този смисъл – Решение № 103/27.07.2012 г. по гр.д. № 299, по описа за 2011 г. на IV-то г.о. на ВКС/.

Съгласно експертното заключение на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, обективирано в допуснатата съдебно-счеотоводна експертиза, се установява, че няма документи за положен извънреден труд, поради което не може да се установи размера на положен извънреден труд. По представените фишове за работна заплата няма начислен извънреден труд.

Видно от представените по делото от ответника заповед № 100/0008/11/31.07.2017г., и финансов отчет към заповед за командировка № 100/000811/03.08.2017г.,заповед № 130/006943/24.01.2018г., заповед № 130/006956/12.02.2018г., финансов отчет към заповед за командировка заповед № 130/006957/15.02.2018г., финансов отчет към заповед за командировка, заповед № 130/007024/11.05.2018г., финансов отчет към заповед за командировка, заповед № 130/006872/04.10.2017г., финансов отчет към заповед за командировка, заповед № 130/006844/17.08.2017г., финансов отчет към заповед за командировка, финансов отчет към заповед за командировка № 130//006829/07.06.2017г., финансов отчет към заповед за командировка № 130//006781/28.03.2017г., то ищецът К.Д. е бил командирован за всеки отделен случай със заповед до конкретния кораб, като не се установява същият да е полагал извънреден труд. От представените по делото екипажни списъци за м/*** не се установява ищецът К. Д. да е полагал труд на тях. Липсва отразяване за положен извънреден труд и в представена Книга за отчитане на извънреден труд на персонала от управлението и бреговите звена за процесния период от К.Д..

Съответно представените по делото Служебни бележки от капитан на м/к *** и м/к Ком съставляват свидетелски показания в ненадлежна форма от една страна, от друга присъствието на К.Д. на съответния кораб не обосновава именно полагането на труд по трудово правоотношение на кораба, предвид липсата на надлежно съставена документация за това.

Предвид на което исковете за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, както и за обезщетение за забава следва да се отхвърлят като недоказани.

По предявените искове по чл. чл. 128 от КТ вр. с чл.12 от НСОРЗ, вр. с чл. 245,ал.2 от КТ. Спорът пред съда е концентриран около въпроса за продължителността на трудовия стаж на ищеца, който следва да служи за база при изчисление размера на доп.трудово възанграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ. Този въпрос е свързан с приложение на императивна материалноправна норма. Във връзка с установяване размера на дължимо допълнително възнаграждение за трудов стаж е назначена ССЕ, заключението ВХ*** по която е неоспорено от страните и прието от съда.

Допълнителните трудови възнаграждения, за разлика от основната заплата, се изплащат за специфични страни на полагания труд. Всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което даденото допълнително възнаграждение се дължи от работодателя. Една част от тези основания са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с индивидуалния трудов договор. В случая претендираното допълнително възнаграждение по чл.12, ал.2 вр. с ал.3 от НСОРЗ се отнася до наличие на трудово правоотношение при същия работодател при който работят към момента на начисляване на допълнително трудово правоотношение. Не е спорно между страните, а и видно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че при постъпване на работа по трудов договор трудов договор № 270535/11.11.2016г. на длъжността „експерт, суперинтендант, стажант“ при ответника „***“ АД К.Д. е работил по трудово правоотношение при друг работодател „***“ ЕООД като механик. Съответно по чл.12 ал.2 от НСОРЗ, за да бъде зачетен стажа, работникът/служителят следва да е работил и продължава да работи или да са налице кумулативно двете изисквания да работи и да продължава работа при същия работодател. В случая за К.Д. е възникнало ново трудово правоотношение независимо, че е с работодател при които вече е полагал труд. То в случая следва да намерят приложение общите разпоредби и да бъде начислено допълнително възнаграждение за общ трудов стаж при наличие на съответните предпоставки за това.

С чл. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се определят видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от наредбата при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година - чл. 12, ал. 9 от същата наредба. С оглед на цитираните разпоредби, ако лицата работят по трудови правоотношения, то следва да им се изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат задължително, са определени с посочената наредба и такива постоянни допълнителни трудови възнаграждения са тези посочени в чл. 11, чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 4/2007. В настоящия случай не се установи ответника да работи и да продължава да работи при същия работодател ***, поради което и такова допълнително възнаграждение не му се дължи на това основание.

Съгласно чл. 244, ал. 1, т. 2 КТ Министерският съвет определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9/2007 г., за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, приложима в случая, предвид препращането на § 1 от Заключителните разпоредби на действащата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9/2007 г., за продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор, чийто минимален размер не може да бъде по малък от 0, 6 на сто за всяка година трудов стаж.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и допълнителни обстоятелства - трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор и пр. Тази преценка за дължимост на допълнителното трудово възнаграждение не може да бъде извършена от съда, още повече, че по делото не са представени никакви доказателства в тази насока - за мястото на полагане на труд от ищеца преди процесния трудов договор, за длъжността и характера на работа по предходните трудови правоотношения на ищеца и пр.

С оглед гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Възражението на ищеца за прекомерност на претендирано от ответника възнаграждение не следва да се разглежда, тъй като се касае не за адвокатско, а за юрисконсултско такова.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП .

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.Д., ЕГН ********** срещу „***“ АД ЕИК *** искове с правно основание

чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ вр.с чл.150 от КТ, за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в почивните дни, както следва: