Р Е Ш Е Н И Е
13.07.2021 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10
състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като
разгледа докладваното т.д № 480/2021 г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано
е по жалба, вх. номер 20210315181745 на „Ф.Н.П.“ ООД, чрез адв. И.Т., срещу
отказ № 20210304151806/08.03.2021 г. на Агенция по вписванията, постановен по
заявление образец А4 с вх. 20210304151806/04.03.2021 г. за вписване промени по
партидата на „Ф.Н.П.“ ООД, ЕИК********.
В
жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е
неправилен и незаконосъобразен. Счита, че длъжностното лице по регистрацията е
следвало да даде указания на заявителя, в съответствие с чл. 22 ЗТРЮЛНЦ, да
представи декларации към датата на подаването на заявленията. На следващо място
счита, че представеното пълномощно е валидно, доколкото чуждестранният нотариус
Т. е спазил формата за удостоверяване, съгласно действащото право в Обединеното
Кралство Великобритания. Също така длъжностното лице по регистрацията няма
правомощия да се произнесе по валидността на сделката.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа страна
следното:
Със заявление вх.
20210304151806/04.03.2021 г. е направено искане за вписване промени на
обстоятелства по партидата на дружеството „Ф.Н.П.“ ООД, а именно, че
съдружникът Т.К.е прехвърлила всичките си дружествени дялове на другия
съдружник К.С.Е..
Представен договор за продажба на
дружествени дялове датиращ от 28.01.2021 г. с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, от който се установява, че Т.К., чрез пълномощник адв. С.Й., е
прехвърлила в полза на К.С.Е., притежаваните от нея 26 000 дружествени дяла от
капитала на „Ф.Н.П.“ ООД с номинална стойност от 26 000 лв. Подписите на
страните по така цитирания договор, както и съдържанието му са заверени от
нотариус на същата дата.
Представено е и апостил пълномощно, с
което Т.К.е упълномощила адв. С.Й. да се разпорежда с всичките притежавани от
нея дружествения дялове от капитала на „Ф.Н.П.“ ООД в полза на К.С.Е..
Пълномощното е заверено от нотариус Д.М. Т.. Издаден е и апостил.
За
да постанови обжалвания отказ № 20210304151806/08.03.2021 г. на Агенция по
вписванията, ДЛР е приело, че не са налице законовите предпоставки за вписване
заявеното заличаване. Според длъжностното лице по регистрацията е следвало да
бъде посочено лицето, което еднолично придобива дяловете на дружеството. На
следващо място не били представени актуални декларации по чл. 129,ал. 2 ТЗ, а представените били от датата на
прехвърлянето на дружествените дялове. Също така пълномощното, приложено към
договора за прехвърляне на дружествени дялове, не е в изискуемата от закона
форма.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима.
Така постановеният отказ е
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Нормата на чл. 129, ал.
2 от ТЗ (след измененията в ТЗ с ДВ бр. 105/2016 г.) предвижда форма за действителност на договора
за прехвърляне на дяловете – писмен, с нотариална заверка на подписите и
съдържанието.
Съгласно чл. 37 от ЗЗД същата форма
следва да бъде спазена и за пълномощното при осъществяване на такава сделка.
Последното представлява съвкупност от две отделни заверки - съответно на
подписа на упълномощителя/ите и на съдържанието на пълномощното, извършени от
нотариуса в един същи ден, като задължително регистърните им номера трябва да
са два поредни. Разпоредбата на чл. 37 ЗЗД е повелителна и всяко отклонение от
нея води до нищожност на пълномощното на основание липса на форма.
Същевременно следва да се има предвид,
че макар при договора за прехвърляне на дружествени дялове нотариусът да
заверява подписа и съдържанието на документа, не се касае за сделка, сключвана
под формата на нотариален акт и не нотариусът прави преценка дали са изпълнени
всички изисквания на закона за настъпване на нейния прехвърлителен ефект.
Преценката дали валидно са прехвърлени дружествените дялове се извършва от
длъжностното лице от АВ - ТР, което следва да се увери въз основа на
представените документи, че е настъпила валидна промяна на обстоятелствата.
Предвид горното доводите на
жалбоподателя, че длъжностното лице е излязло извън обхвата на правомощията си
са неоснователни.
Договорът за продажба на дружествени
дялове от 28.01.2021 г. е представен към заявлението, но дали същият е породил
действие и е валиден е въпрос на преценка от ДЛР.
Валидността на сделката, която е договор
за продажба на дружествени дялове следва да се прецени към момента на
сключването й, като при преценка на обстоятелствата следва да се отчете и дали
е спазена императивната разпоредба на чл. 37 от ЗЗД.
В конкретния случай, при сключване на
договора съдружникът Т.К. е била представлявана от адв. Й., въз основа на
представено към заявлението пълномощно.
Това пълномощно е удостоверено с подписа
на публичен нотариус Д.Т., видно от направения апостил съгласно Хагската
конвенция от 05.10.2.19621 година. Не се установява обаче каква точно дейност е
осъществил нотариусът – дали е направил заверка на подписа на упълномощителя,
на съдържанието на пълномощното или и на двете.
Съгласно чл. 61 от Кодекса на
международното частно право /КМЧП/ формата на правните сделки се урежда от
правото, което е приложимо към сделката, но е достатъчно е обаче да бъдат
спазени условията за форма, определени от правото на държавата по
местоизвършването на сделката. Следователно, допуска се алтернативно уреждане
на формата на правните сделки с международно-частен елемент.
Съгласно чл. 98, ал. 5 КМЧП "за
действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или
бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени
от правото, което /…/ се прилага или би се прилагало към договора, или от
правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.
При удостоверяването в чужбина на
подписа на пълномощни за сключването на договори на територията на Република
България овластяването възниква по местоизвършване на едностранната сделка.
Представителната власт се поражда
вследствие волеизявлението на представлявания съобразно местните законови
изисквания.
В конкретния случай преценката дали
волезиявлението при упълномощаването на адв. С.Й. от Т.К. е валидно, зависи от факта,
че е извършено на територията на Кралство Великобритания и Северна Ирландия и
ще се определи от местното законодателство.
За Съда не е известно съдържанието на
приложимото местно законодателство (за съответната територия на Кралство
Великобритания и Северна Ирландия), за да се прецени дали са спазени
изискванията за надлежно упълномощаване на пълномощника, сключил договора за
прехвърляне на дялове от 28.01.2021 година.
От заявителя не се установява каква е
приложимата форма при пълномощно за разпоредителни сделки на територията на
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, като жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства в подкрепа на извода, че е спазено законодателството на Кралство
Великобритания и Северна Ирландия относно упълномощаването за разпоредителни
сделки.
Установяването на този факт е в тежест
на страната, която обосновава твърденията си от същото.
Поради това Съдът приема, че не е
установено надлежно спазване на изискванията на местното законодателство.
Този извод не се опровергава от
обстоятелството, че към
момента на подписване на пълномощното както Р България, където ще се ползва,
така и Великобритания, където е заверено, са страни по Хагската конвенция за
премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че поставянето на апостил на пълномощното не променя
горният извод.
По
смисъла на чл. 1 от Конвенцията, за публични актове се считат документите,
издавани от орган или длъжностно лице, подробно изброени от този текст като в
т. "д" е посочено - официалните заверки, като вписвания в регистър
или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ. Съгласно чл. 3 от
Конвенцията, единствената формална процедура, която може да се изисква за
удостоверение истинността на подписа, на качеството, в което е действало
лицето, подписало документа и при необходимост достоверността на печата и
марката е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за
това орган на държавата, от която произхожда документа, като чл. 4 урежда т.
нар апостил - удостоверение поставено върху самият документ. Така, само при
спазване на тази процедура, публичните актове се считат за официални документи,
със съответните правни последици от това, със зачитане на неговата
доказателствена сила.
Касае
се за удостоверяване на истинността на подписа, на качеството, в което е
действало лицето, подписало документа, а именно, че в случая, че се касае за
подпис на публичен нотариус Т., но не и каква е компетентността на този
нотариус според вътрешното законодателство – дали нотариусът е заверил подписа на
упълномощителя или и съдържанието на пълномощното, съответно и не установява
съдържанието на чуждото право, от значение за преценка спазване на изискванията
на ТЗ.
Приетото
по друго производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не обвързва съда в настоящото
производство.
Не се установява да е спазен и чл. 37 от ЗЗД във връзка с чл. 129, ал.1 от ТЗ с посочения начин на упълномощаване за
сключване на договор за прехвърляне на дялове.
Предвид горното Съдът намира, че отказът
на ДЛР следва да бъде потвърден по посочените мотиви.
За пълнота следва да се отбележи, че
Съдът не споделя извода на ДЛР, че е необходимо да се представя декларация по
чл. 126, ал.2 от ТЗ при прехвърляне на дялове от един съдружник на друг.
Както граматическото, така и логическото
тълкуване на нормата сочат, че изискването е относимо към прехвърляне на
дяловете на трети лица. В такъв смисъл са и мотивите към ЗИДТЗ (сигн.
754-01-39/06.07.2017 г.), съгласно които целта на изменението е прекратяване на
порочната практика фирми със задължения да се прехвърлят на малоимотни и
социално слаби граждани, на които се позовава жалбоподателя.
Тъй като е налице транслативна сделка
между съдружници, изискването на ч л. 129, ал. 1 ТЗ не намира приложение в
конкретната хипотеза.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, вх. номер 20210315181745 на „Ф.Н.П.“
ООД, чрез адв. И.Т., срещу отказ № 20210304151806/08.03.2021 г. на Агенция по
вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. 20210304151806/04.03.2021
г. за вписване промени по партидата на „Ф.Н.П.“ ООД, ЕИК********.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в седмодневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Препис от решението – на жалбоподателя
на посочения адрес.
СЪДИЯ: