№ 19054
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110128925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. I и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от В. Б. К. срещу А.г.к.к. за заплащане на сумата 20,00 лева,
като платена на 09.05.2024 г. без основание такса за издаване на скица за ПИ
№00134.50.494 по КК и КР по съдебно удостоверение, издадено по НЧХД
№178/2024 г. по описа РС-Благоевград, и сумата 0,02 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от
17.05.2024 г. до 18.05.2024 г., ведно със законната мораторна лихва, считано от
датата на подаване на искова молба-19.05.2024 г. до окончателното им
изплащане.
Ищецът твърди, че е заплатил таксата за издаване на скица без основание
по съображения, че не е действал за лични или други нужди, а от името на съда,
съобразно издаденото му съдебно удостоверение. Посочва, че въпреки
направените възражения пред служител на ответника скица не е издадена, за
което се наложило да бъде заплатена такса за обикновена услуга. След отправена
на 13.05.2024 г. покана за възстановяване на сумата, ответникът не е взел
становище.
Ответникът оспорва материална легитимация на ищеца. Счита, че не за
него е възникнало правото на парично вземане, доколкото е действал като
пълномощник. Поддържа, че ако адвокатът действа от името на съда е следвало
да поиска документа по служебен ред, а услугата е заявена като
административна по общия ред. Намира, че разноската за платената такса следва
да се претендира пред съда по реда на чл. 190 от НПК. Оспорва акцесорния иск и
счита, че покана за плащане не е отправена, съобразно приетите правила за
възстановяване на суми на АГКК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 09.05.2024 г. ищецът е заплатил на ответника
сумата 20,00 лева за обикновена такса за издаване на скица за ПИ №00134.50.494
по КК и КР по съдебно удостоверение по НЧХД №178/2024 г. по описа РС-
Благоевград. От съдебното удостоверение се изяснява, че е издадено на ищеца в
качеството му на повереник-адвокат на Гълъбина Стойнева Атанасова – частен
тъжител по нак. дело, за да се снабди със скицата за имота.
Предпоставките при наличието, на които възниква спорното материално
право по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са: 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е без правно основание, тоест към момента на
плащането не е бил налице годен юридически факт за пораждане на
задължението за заплащане на таксата. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани ответникът
следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото, евентуално, че е върнал.
Съдът приема исковата претенция за неоснователна и споделя
съображението на ответника, че ищецът не е активно материално легитимиран
да претендира платеното за процесната скица. Ищецът, съобразно предметното
съдържание на удостоверението, пред АГКК е действал като представител на
трето лице, поради което като пълномощник всички предприети от ищеца
фактически и правни действия са от името и за сметка на това трето лице –
Гълъбина Атанасова, на основание чл. 292, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 36 от ЗА.
На следващо място, не намира опора в процесуалния закон – ГПК и НПК,
твърдението, че ищецът е действал като представител на съда и замествал съда в
неговото съдебно разпореждане с представянето на съдебното удостоверение
пред административния орган. Официалните документи и удостоверения се
представят от страните в хода на съдопроизводството. Съдът може да ги изиска
от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение,
въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде
исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Този
регламент е установен при събирането на доказателства в граждански процес,
съгласно чл. 186 от ГПК, и в наказателния процес, съгласно чл. 133, ал. 1 от
НПК. В случай че съдът снабди страната със съдебно удостоверение, то изцяло в
неина тежест е да предприеме всички необходими фактически и правни
действия, вкл. заплащане на такси за извършване на административни услуги,
респ. за получаване на документа, за чието издаване се е снабдила със съдебното
удостоверение. Издаването на съдебно удостоверение има за цел да удостовери,
че страната, която е трето лице и не може да се ползва от общия ред за издаване
на документа, разполага с легитимен правен интерес да получи документа.
Съдът потвърждава това с издаване на съдебното удостоверение, което израз на
основното положение в процеса за осигуряване на съдействие на страните за
упражняване тяхното право на защита. Формален аргумент за това е именно
алтернативната възможност съдът служебно да изиска определени официални
документи, но това не следва да се тълкува като възможност за съда служебно на
издирва и събира писмени доказателства, нито пък създава за задължение на
съда да следи служебно за интересите на страната, освен в предвидените в закон
случаи; нито ръководно-решаващият /съдебен/ орган в процеса да бъде заместен
пред административния орган от страната в процеса. В закон не е предвиден
такъв изричен мандат, а разширително тълкуване на процесуалния закон в
контекста на т.нар. заместване на съда при издаване на съдебно удостоверение е
2
неподходящо, с оглед различните функции на участниците в процеса. Следва да
се отчете, че в чл. 5 от Закона за държавните такси изрично са изброени
случаите, при които не се заплаща такса за извършване на административна
услуга, какъвто не е настоящия. Ето защо съдът намира, че таксата е платена,
съобразно установеното право, а главният осъдителен иск е неоснователен. С
оглед изхода на спора по него, явява се неоснователна и акцесорната претенция
за плащане на лихва за забава.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. К., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, срещу А.г.к.к., с Булстат:**********, със седалище и адрес:
********, осъдителни искове по чл. 55, ал.1, пр. I и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 20,00 лева, като платена на 09.05.2024 г. без основание
такса за издаване на скица за ПИ №00134.50.494 по КК и КР по съдебно
удостоверение, издадено по НЧХД №178/2024 г. по описа РС-Благоевград, и
сумата 0,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху главницата за периода от 17.05.2024 г. до 18.05.2024 г., ведно със
законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-
19.05.2024 г. до окончателното им изплащане.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3