№ 294
гр. Благоевград, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20251200500184 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №28935/17.12.2024 г.,
подадена от Е. З. Х. и К. К. Х., чрез адв. С. А. и по въззивна жалба с вх. №29718/30.12.2024
г., подадена от адв. Г. Ю., процесуален представител на Д. Е. С., против Решение №
877/25.11.2024 г. постановено по гр.д.№1516/2023 г. по описа на РС – Благоевград.
След като извърши проверка по редовността на постъпилите жалби, съдът установи, че
същите са депозирани в срок, чрез надлежно упълномощени процесуални представители и
отговарят на законовите изисквания.
В законоустановените срокове по жалбите са постъпили писмени отговори от страна на А.
С., чрез проц. й представител адв. Б..
Във въззивната жалба, подадена от Е. З. Х. и К. К. Х. се поддържа, че в случая, са били
налице всички законови изисквания и всички необходими документи, съгласно които
нотариусът е съставил Нотариален акт №124, том II, рег. номер 5333, дело
№297/01.06.2022г., а като е достигнал до различен извод, РС Благоевград е постановил
неправилно решение, което се моли да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се
отхвърли депозираният на основание чл. 33 ал.2 ЗС иск изцяло.
Във въззивната жалба, подадена от от адв. Г. Ю., като процесуален представител на Д. Е. С.
се сочи, че решението е постановено при неправилно установена и изведена от съда
фактическа обстановка, което се е отразило на неправилността и обосноваността на
постановеното решение. На следващо място, се сочи, че решението е постановено при
превратно тълкуване на част от събраните по делото доказателства, като за декларацията по
чл.ЗЗ ЗС, първата инстанция е изискала съдържание и срок, каквито нито законът е поставил
и изисква, нито самите декларатори са поставили, като условия при изготвянето й, с която
декларация са декларирали обстоятелства, даващи право на всеки от съсобствениците да се
разпорежда с дела си. Релевирани са оплаквания, че решението е постановено и при
превратно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, което се
1
отразило на обосноваността на обжалваното решение, както и нa неговата правилност.
Решението се твърди, че е постановено и при липса на каквото и да било обсъждане на
доказателствата, събрани в насока дали в указания двумесечен срок е предявен процесния
иск.
В постъпили писмени отговори от страна на А. С., чрез проц. й представител адв. Б. се
отправя искане да се оставят без уважение депозираните въззивни жалби и да се потвърди
като правилен, законосъобразен и обоснован атакуваният съдебен акт №877/25.11.2024г.,
пост. по гр.дело №1516/2023г. по описа на PC-Благоевград, както и да се присъдят сторените
и пред въззивната инстанция съдебни разноски.
С атакуваното Решение №877/25.11.2024г., пост. по гр.дело №1516/2023г. по описа на PC-
Благоевград, първата инстанция е постановила на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване от
А. Л. С., с ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен адрес: ********* на продадената
от продавачите Е. З. Х., с ЕГН ********** и К. К. Х., с ЕГН **********, и двамата с
постоянно местожителство и със съдебен адрес: ********* на купувача Д. Е. С., с ЕГН
**********, с адрес г********* с договор за покупко –продажба от 01.06.2022г.,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №
124,том II, peг. №5333, дело №297 от 01.06.2022г. на нотариус К. М., рег. №415, с район на
действие БлРС, вписан в СлВП с дв.вх.рег.2988/2022г., Акт №120, том X, дело
№1449/01.06.2022г., част от недвижим имот: 1/8 идеална част от недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор №04279.101.29, находящ се в гр.Благоевград,
общ.Благоевград, обл.Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК,
вписан с административен адрес: гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - от 22.02.2023г., с адрес на
поземления имот- гр.Благоевград, местност „Айдаровско дере“ с площ от 5 859кв.м.; трайно
предназначение на територията-Земеделска; Начин на трайно ползване-Нива, категория на
земята: 8-ма, предишен идентификатор -няма; номер по предходен план-101029, при съседи:
ПИ с идент.№ 04279.101.71; ПИ с идент.№ 04279.101.21; ПИ с идент.№ 04279.101.96, ПИ
иден. №04279.101.30 и ПИ с идент.№ 04279.101.35, за цената от 9500, 00 лв. /девет хиляди и
петстотин лева/, която изкупвачът А. Л. С., с ЕГН ********** следва да заплати на купувача
Д. Е. С., с ЕГН **********, с адрес г********* в едномесечен срок от влизането в сила на
настоящото решение. Указано е на А. Л. С., с ЕГН **********, че ако не заплати цялата
дължима сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, то се счита обезсилено
по право.
Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо, а по същество – правилно.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния по отношение на установените факти и направените правни изводи.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за
правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови
доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
За пълнота, настоящия съдебен състав счита да изложи и следните допълнителни
съображения:
Анализиайки събрания в хода на процеса доказателствен материал БлОС счита, че въз
основа на Решение №Г-1/05.11.1998г. на ПК-Благоевград /сега ОСЗ-Благоевград/, влязло в
законна сила на 11.05.1999г. и Удостоверение за наследници изх. № 1385/24.04.2023г. на
Община Благоевград е възникнала съсобствеността между страните по делото и респ.
материалноправно положение на ищцата като наследник и правоприемник на право на
собственост по наследство върху реституирана собственост на реституирания собственик,
който е и нейн наследодател, като не се спори относно дяловете на разпределение
ползването на имота между съсобствениците. Според клаузите на представената по делото
продажба съдът е възприел ответниците като договарящи и изложил параметрите на
2
спорното договаряне и предмета на прехвърляне -1/8 ид.ч. срещу сумата от 9 500,00 лв.
Безспорно е по делото, че в нот. дело № 297/2022г. на Нотариус К. М., при изповядване на
сделката покупко[1]продажба за прехвърляне на процесната 1/8 ид.ч. срещу сумата от 9
500,00 лв., се съдържа декларация от С.С.Б., В.С.К., О.С. С., в качеството им на наследници
на С.Б.Ц. и Е.З.Л., с която са декларирали, че са съгласни съсобственика им К. К. Х. да
продаде на когото намери за добре и за цена каквато прецени собствената си 1/8 ид.ч. от
съсобствения им процесен по делото имот. Безспорно е и , че декларацията съдържа
подписи на деклараторите, като същата е без дата и не е с нотариална заверка на подписите.
В нотариалното дело не се съдържа описаните в нотариалния акт декларации по чл. 33 от ЗС
от продавачите на имота, че са предложили за изкупуване на продаваните от тях идеални
части на всички съсобственици на имота. Доколкото декларацията е без дата, а един от
съсобствениците, подписал декларацията - С.С.Б. е починал на 11.12.2011г. се приема, че
декларацията е съществувала и е подписана от наследодателката на ищцата към тази дата,
което е 11 години преди сделката, и не представлява изискващата се според разпоредбата на
чл. 33 от ЗС декларация. Отделно от това, общото право на изкупуване е уредено в чл. 33,
ал. 2 ЗС. То възниква за съсобственика тогава, когато другият съсобственик не му е
предложил да закупи неговата част и я е продал на трето лице, или тогава, когато
продавачът-съсобственик и третото лице-купувач са сключили договора за продажба на
идеалната част на първия от съсобствения недвижим имот при условия, уговорени привидно
във вреда на съсобственика-непродавач. В този случай в двумесечен срок от продажбата
последният може да предяви иск за изкупуване на продадената идеална част. Предварителен
отказ на съсобственика-непродавач от правото му е недействителен, защото това право не
възниква, преди да е извършена продажбата между съсобственика-продавач и трето лице. В
този смисъл предварително съгласие за продажба не е допустимо предвид императивния
характер на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Съгласие следва да има преди всяка конкретна сделка, а не
общо съгласие за евентуални бъдещи сделки. Затова и в настощия процес, единствения
възможен извод е, че наследодателката на ищцата като съсобственик не е била поканена да
изкупи продадената идеална част и двумесечния срок за предявяване на иска тече от
момента на фактическото узнаване за продажбата. Няма доказателства по делото до смъртта
си Олга С. да е узнала за извършената продажба. Събрани са обаче доказателства за това, че
наследницата й -ищца А. С. евентуалмо е узнала за това в края на м. май 2023г., като в тази
връзка са събрани писмени и гласни доказателства. От друга страна, при липса на
доказателства по делото, че ищцата или нейната наследодателката в случая, са били
известени за продажбата или при липсата на безспорни данни за момента на узнаване на
договора, се приема, че узнаването е налице преди да е изтекъл двумесечния срок по чл. 33,
ал. 2 ЗС.
С оглед на изложеното до тук и предвид оплакванията във въззивните жалби, може да се
очертаят спорните факти в процеса, а те са - дали представената Декларация съставлява
надлежно уведомление на съсобственика и дали правото на изкупуване се явява предявено в
двумесечния срок по чл.33 ал.2 от ЗС. От съдържанието на въпросната декларация обаче не
се констатира, че съсобственика С. първо - е поканена за закупи процесната идеална част в
размер на 1/8 от другите съсобственици при същите условия, каквито са договорени за
конкретната сделка, и второ - че не е приела това предложение. Вярно е, законът не
предвижда някаква специална форма или особени реквизити, които следва да са налични
задължително в това "писмено доказателство" по см. на чл.33 ал.1 от ЗС, но при всяко
положение за целите на доказването, следва в един такъв нарочен документ - да е видно кое
лице от съсобствениците е адресата на поканата, какво му се предлага като предмет и цена
на сделката, респ. следва да е категорично ясно и недвусмислено, че адресатът се е запознал
с тъкмо тези предлагани му условия по конкретната сделка и че не приема това изрично
предложение. Очевидно е, че приложената декларация не може да отговори на нито едно от
3
тези изисквания, понеже същата е с напълно общо и изразено принципно съгласие, като
липсват параметрите на конкретната процесна сделка, а и както се посочи и по-горе
предварително съгласие за продажба не е допустимо предвид императивния характер на чл.
33, ал. 2 от ЗС. На следващо място, искът е предявен и в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2
ЗС.
В тази връзка, БлОС не споделя релевираните във ВЖ оплаквания и твърдения за
недопустимост и неправилност на атакуваното съдебно решение. Не се констатират
нарушения на процесуалните правила, още по-малко на диспозитивното начало в
гражданския процес. Не се констатира и произнасяне на първата инстанция, извън обхвата
на търсената от ищеца защита, както и не се констатира противоречие между изготвения
доклад по делото и постановеното решение.
С оглед горното РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав
на предявения иск, уважавайки като основателна предявената искова претенция. Изложените
в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани
на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил
обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на
останалите доводи е безпредметно, в предвид съвпадението в крайните изводи на двете
инстанции.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, БлОС следва да присъди разноски на
ответната страна, с оглед формулираното искане в тази насока, в размер на 1400лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 877/25.11.2024 г. постановено по гр.д.№1516/2023 г. по описа
на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА Е. З. Х., с ЕГН **********, К. К. Х., с ЕГН **********, и двамата с постоянно
местожителство и със съдебен адрес: ********* и Д. Е. С., с ЕГН **********, с адрес
г********* да заплатят на А. Л. С., с ЕГН **********, с местожителство и съдебен адрес:
*********, съдебен адрес: ********* сумата от 1 400, 00 лв., представляваща сторени по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5