Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12791 по описа за **
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от Община Варна срещу
Е.Й. Ст. за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №7/03.01.**г., издадена по ч.гр.д.
№20961/**. по описа на ВРС, в полза на ищеца, а именно :сумата от 4 516.10 лева, представляваща дължима
главница за извършени действия по премахване на преместваем обект – модулен
павилион за мебели с площ от 36.60 кв.м., разположен в имот с идентификатор **към
ул.”Баоч Киро” гр.Варна в изпълнение на Заповед на кмета на район Одесос
№31/31.01.***., сумата в размер на 392.65 лева- лихва за забава за периода
20.01.**. до 28.11.**., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 20.12.**. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се излага, че на 15.01.2018г. бил извършен оглед на
място и преглед на налични документи за преместваем обект – павилион-склад за
мебелис площ от 36.60 кв.м., разположен в имот с идентификатор **към ул.”Бао
Киро” гр.Варна. Теренът, върху който бил
разположен обекта бил общински, а обектът бил собственост на ответницата.
Обектът представлявал част от модулен павилион за мебели и бил използван за
склад за мебели и бил разположен на позиция №* от Схемата за разполагане на
преместваеми обекти на територията на район Одесос –Варна за периода 2013,
2014, 2015г. от длъжностни лица от районната администрация бил съставен
констативен протокол №8/05.06.2017г. за преустановяване дейността на обекта и
същият бил запечатан. Обектът бил разположен на позиция №*от Схемата за
разполагане на преместваеми обекти на територията на район „Одесос” –Варна за
периода 2013, 2014, 2015г. , изготвена съгласно Наредбата за реда за поставяне
на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал. ЗУТ на Общинския съвет и
одобрена от Главния архитект на Община Варма въз основа на разрешение за
поставяне №58/7/ 30.06.2015г. , който бил подписан лично от ответницата в
качеството й на собственик на обекта. В законния тридневен срок не било
постъпило възражение срещу констативния акт. Предвид констатациите и
установените нарушения на чл.56, ал.2 ЗУТ и на основание чл.57а, ал.1 ЗУТ,
чл.68, ал.1, т.1. и т.7 от НРППО било наредено в срок от 14 дни обектът да бъде
премахнат. Кметът на район „Одесос” отправил до ответницата покана за
доброволно изпълнение на заповедта в 14-дневен срок от получаването й съгласно
чл.277,ал.1 АПК. Заповедта за премахване била обявена на ответницата на
31.01.2018г. и в законния 14-дневен срок не било постъпило възражение. При
извършена на място проверка се констатирало, че конструкцията на павилиона е
премахната, но не са премахнати бетонна настилка, върху която бил поставен
павилиона, цокъл и стълби. Заповедта била частично изпълнена, тъй като липсвало
доброволното й изпълнение в цялост. Пристъпило се към принудително изпълнение с
възлагателно писмо от 15.03.2018г., съгласно разпоредбата на чл.70, ал.7 НРППО
на Общинския съвет. Дължимите суми представлявали извършен разход по премахване
на обекта в общ размер на 4 516.10 лева,от които : 1454.66 лева за разбиване
на основа и 2 308.75 лева за натоварване, транспорт и разтоварване на
строителни отпадъци до терен за рекултивация.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на иска.
Процесните разходи за
премахване на обекта се оспорват по основание и размер с твърдението, че същите
са недължими от ответницата.
Сочи се, че от Протокола
за установяване завършването и заплащането на натурални строителни и монтажни
работи /обр.19/ , който бил изготвен от дружеството- изпълнител, правело впечатление,
че за идентични имоти по площ били начислени различни цени като разликата
достигала два пъти повече за някои обекти. Очевидно било, че начислената цена
се различавала съществено, въпреки че обектите били с една и съща площ, но
нямало доказателства, от които да се направи извод на какво се дължи тази
разлика. Не било ясно дали останалите обекти са били частично премахнати, както
се твърдяло за процесния обект в ИМ, предвид на това, че вземането на Община
Варна произтичало от заплащане на услуга по премахване на бетонна настилка,
върху която бил поставен павилиона, цокъл и стълби. Неизяснен оставал и въпроса
как за складово помещение от 36.60 кв.м. се дължала сумата от 3 763.41 лева,
а за основното помещение със значително по-голяма площ магазин за мебели от
54.90 кв.м. цената била по-малка в размер на 3199.22 лева. Не било ясно за коя
точно услуга по пера се отнасяла претендираната сума, съответно за отделните
услуги какви са начислените цени и стойности и как са определени те.
Твърди се, че складовото
помещение като част от мебелен магазин не е разполагало с отделни стълби и
цокъл. Те не били част от обекта на ответницата.
Правело впечатление, че
КП №ОД 04.02-05 ОТ 28.01.2018г. бил издаден преди Заповед №31/31.01.2018г. В
приложения КП се твърдяло, че след като
заповедта за премахване била връчена на ответницата в законоустановения срок не
било постъпило възражение. Твърди се, че заповедта не била връчена на
ответницата и не можело да се направи извод, че срокът за обжалване е изтекъл.
От протокола ставало ясно, че е връчено съобщение на продавачката в магазина.
Процесният имот не бил магазина, а бил склад, който бил самостоятелен обект и
бил отделно от магазина, като двата обекта склад и магазин били ползвани от
различни субекти. Изрично в самата заповед било посочено, че обектът на
ответницата е бил запечатан през 2017г. по нейно искане поради прекратяване
дейността на обекта. От това следвало, че няма как Община Варна да е връчила
заповед за премахване на обект на място в обекта.
В заповедта било
посочено, че павилионът е част от друг обект, разположен на ъгъла на ул.”Бачо
Киро” и ул.”Русе”, изпълнен от алуминиева конструкция, която е монтирана върху
стоманенобетонна плоча, изградена на приблизителна височина, която не се четяла
от кота тротоар +/-0.00 като ограждащите бетонни стени са облепени с теракотни плочки. Съгласно КП
№067/21.03.2018г. било констатирано, че обектите 17 броя са били изградени
върху бетонова площадка на 4 нива.
На ответницата била
връчена покана за плащане на 22.01.**., с която Община Варна я поканила да заплати
4 516.10 лева. Към поканата не бил представен писмен документ за
извършения разход. Имало несъответствие, тъй като заповедта се отнасяла до преместваем обект
склад, а
в поканата се говорело за модулен павилион за мебели. Срещу поканата
ответницата депозирала възражение от 28.01.**. Въпреки оспореното вземане до
настоящия момент ответницата нямала издаден акт за установяване на нарушение,
акт за премахване на незаконен строеж или друг документ за установено вземане.
При липса на влязъл акт за установено вземане Община Варна нямала възможност да
претендира посочените от нея вземания, тъй като липсата на такъв акт водел до
невъзможност ответницата да го оспори по съответния ред.
Оспорва се, че
павилионът е преместваем обект и че е собственост на ответницата. Твърди се, че
процесният обект е собственост на Община Варна и че ответницата е плащала наем
за процесния обект. Сочи се, че процесният обект е бил част от сграда,
разположена по протежението на поземлен имот, собственост на Община Варна.
Такива били констатациите на вещото лице
във връзка с оспорването на заповедта за премахване от друг наемател.
Било образувано адм.д. №574/**., което завършило с решение, с което заповедта
на кмета била отменена изцяло. Съгласно това съдебно решение Община Варна била
собственик на сградата, в която се намирал обекта на ответницата и нямало как
тя да бъде осъдена да заплаща разноски по премахване на обекта. Въз основа на
това решение се твърди, че павилионът не бил преместваем обект и не можел да
бъде обект на премахване като преместваем обект. По начина на изграждането му
той не притежавал характеристики да може да се отдели от повърхността и да бъде
преместен в пространството без да загуби своята индивидуализация и да бъде
използван на друго място със същото или подобно предназначение.
Отправя се искане за
отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно АЧОС №7517/13.06.2013г. собственост на Община Варна е ПИ с идентификатор **.
Със Заявление от 24.11.**. Е.Й.С. е отправила искане до Кмета на Район „Одесос“ да й бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по реда на НРППО за търговия обект тип павилион – склад за мебели на ул.“Бачо Киро“.
Със Заявление от 18.05.**. Е.Й.С. като собственик на павилион, намиращ се на ул.“Бачо Киро“ 1/3, ползващ се за складово помещение е отправила искане до Кмета на Район „Одесос“ същият да бъде запечатан поради приключване на дейността. Посочила е , че помещението е модул към други павилиони и не може да бъде самостоятелно демотирано.
Със Заповед №31/31.01.**. на Кмета на Район „Одесос“ е наредено в срок от 14 дни да бъде премахнат преместваем обект-склад за мебели с площ от 36.60 кв.м., разположен в имот с идентификатор **към ул.“Бачо Киро“ гр.Варна и терена под павилиона да бъде възстановен в първоначалния му вид. Посочено е, че при липса на доброволно изпълнение следва да се пристъпи към принудително изпълнение съгласно разпоредбата на чл.70,ал.7 НРППО на ОС Варна.
С възлагателно писмо от 15.03.2018г. на „**“ЕООД е възложено изпълнението на 17 броя заповеди за премахване на преместваеми обекти, сред които е и Заповед №31/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“. В писмото е посочено, че всички заповеди са частично изпълнени, като от изградените 17 броя павилиони са с изцяло демонтирани метални конструкции са 14 броя, а 3 броя са частично демонтирани и всички 17 броя обекти не са премахнали бетонната основа, върху която са поставени цокъла и стълбите към обектите, съответно откъм ул.“Бачо Киро“, ул.“Русе“ и бул.“Христо Ботев“.
Съставен е Протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, подписан от представители на Дирекция УСКОР към Община Варна и изпълнителя „**“ЕООД, съгласно който при изпълнение на Заповед №31/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“ е извършено разбиване на основа вкл. покритие, замазка, бетонна армирана или неармирана основа от 4.61 куб.м. на стойност 1454.66 лева и натоварване, транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци до терен за рекултивация и/или фирма, притежаваща разрешение за дейности със строителни отпадъци от РИОСВ-Варна от 76.55 т на стойност 2308.75 лева.
Представена е фактура №**********/31.07.**. с издател „**“ЕООД и получател Община Варна, в която е начислена сумата от 92131.98 лева с ДДС за услуги по договор за премахване на обекти за търговия- преместваеми обекти павилиони в ПИ идентификатор ***.
Съгласно преводно нареждане от 20.12.2018г. сумата от 92131.98 лева е изплатена по сметката на „***“ЕООД от Община Варна.
С покана с изх. номер от 22.01.**. Е.Й.С. е поканена да заплати сумата от 4 516.10 лева – разход за премахване на преместваем обект- модулен павилион за мебели, разположен в имот с идентификатор 10135.1506.35.
На 28.01.**. Е.Й.С. е оспорила дължимостта на сумата от 4 516.10 лева като е подало писмено възражение до Община Варна.
Свидетелят Йо. Й. Д. /сестра на ответницата/ излага, че Е.Й.С. е ползвала обект под наем на ул.“Бачо Киро“, както и че самата тя е ползвала такъв обект. Прехвърлила помещението, което било склад на сестра си. Било една голяма обща площ, разпределена на клетки. Обектът бил изграден от Общината. В началото плащали за помещенията, а след това само за земята. Купили помещенията без земята. Тя също получила заповед за премахване на това, което закупила, но тъй като не била закупила земя и фундамент, нямало как да го махне.
Свидетелят Бр. К. Н., заемащ длъжността „Главен инспектор“ в Дирекция „ Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна излага, че процесните преместваеми обекти са били разположени съгласно схема, изработена от Кметство „Одесос“.Обектите били изградени от Здравко Александров преди години и не били собственост на Общината. Това лице ги продало на граждани и фирми. Бил начисляван наем за ползване на общинска земя. Въз основа на заповедите за премахване бил даден срок за доброволен демонтаж и следвало принудителен демонтаж чрез фирма, която спечелила обществена поръчка за премахване на преместваеми съоръжения.на някои обекти били премахнати само павилионите, като в т. 2 от заповедите гласяла, че при премахването на обектите трябва да се възстанови първоначалния вид на заемания терен, а първоначалният вид на терена не бил с бетонова основа и площадка, там на времето било асфалтирано и било двор на училище „Димчо Дебелянов“. Бетоновата площадка за разполагане на обектите била с различна височина поради денивелацията. Съгласно заповедите задължение на собствениците било да премахнат не само павилионите, но и бетоновите площадки, като възстановят първоначалния вид на заемания терен.
Свидетелят Н. К. С.- ръководител на отдел в „Общинско предприятие инвестиционна политика“ от 20г. излага, че в момента на ул.“Бачо Киро“ има зона за отдих, а преди това имало алуминиеви бараки- магазинчета, които били съборени и премахнати. По цялото протежение, където били магазините имало изградени бетонови основи, с които се изравнявал терена, понеже бил с наклон. Те били на стъпала. Тази бетонна основа била, за да се изравни терена. Всички павилиони били взаимно свързани един с друг. Тези павилиони не можели да съществуват без бетоновата основа.
Съгласно заключението на изготвената по делото първоначална СТЕ са били изпълнение нетонови основи с дълбочина 80 см от повърхността на тротоара, който с 60 см до 130 см по-ниско от нивото на павилионите. На котата на пода на павилиона е била изградена армирана бетонова настилка с дебелина 10 см. Върху нея е бил положен теракот. Конструкцията на сграда с идентификатор ** се е състояла от носещи тухлени стени с дебелина 25 см в северната част на сградата, стоманени колони с планки в горната и долната част, стоманени ферми с едностранен наклон, стоманени столици с кутиеобразен профил и покритие с ламарина. Били са изпълнени стоманени надлъжни греди между стоманени колони по надлъжните оси и от двете къси страни на наклона. Бил е изпълнен окачен таван. Ограждащите стени са били изпълнени от тухлена зидария, бетонов подпрозоръчен цокъл и остъкляване с алуминиева дограма в северната част на сградата. Ограждащите бетонови стени /бетоновия цокъл/ са били облепени с теракотни плочки. В останалата част ограждащите стени са били изпълнени от алуминиева дограма и остъкление. Покривът е бил с площ 36.60 кв.м с едностранен наклон. В бетоновата настилка са били изпълнени стоманени планки с мустаци. За тях са били заварени планките на стоманените колони. Вещото лице е направило извод, че сграда с идентификатор **, част от павилиона за мебели не е сглобяемо-разглобяема и представлява строеж. За сградата няма строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Общата стойност на СМР във връзка със събаряне на основата на обекта по средни строителни цени е 1305.70 лева.
Съгласно заключението на повторната СТЕ за стойност на извършените СМР , съгласно сключения договор между Община Варна и „**“ЕООД е посочена сумата от 2 179.81 лева, а средна пазарна стойност на необходимите СМР сумата отт 1307.40 лева.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - пораждането на
задължението, а ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи и/или
правопогасяващи исковата претенция обстоятелства.
Съдът намира, че
предявената претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.59 ЗЗД.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД, следва да бъде
установено наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: намаляване на
имуществото на ищеца, увеличаване имуществото на ответника, причинна връзка
между тях, липса на правно основание за разместването на имуществените блага и
липса на друг ред за защита на ищеца.
Редът за премахване
на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е уреден в чл. 57а от ЗУТ, както и в НАРЕДБА за
условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.
1 от ЗУТ на Община Варна. Съгласно чл.68,ал.1 от Наредбата тези обекти се
премахват със заповед на кмета на общината, който определя срок за доброволното
им премахване от страна на собственика на обекта, като при неизпълнение се
пристъпва към принудително премахване на обекта за сметка на неизпълнилия
собственик. Последният следва да заплати сумата на направените разходи за
премахване съобразно чл.70,ал.7 от Наредбата, тъй като в резултат на
премахването неоснователно се обогатява за сметка на общината, спестявайки си
разходи до размера на обедняването на общината.
По делото безспорно се
установява, че Е.С. е била собственик на павилион за мебели с позиция №*,
разположен на ъгъла на ул.“Бачо Киро“ и ул.“Русе“ с вход откъм ул.“Русе“,
разположен в ПИ ** който е общинска собственост. Същата е разполагала с
разрешение да разположи обекта върху общинския имот до 2015г. Със Заповед
№31/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“ е наредено в срок от 14 дни да бъде
премахнат преместваем обект-склад за мебели с площ от 36.60 кв.м., разположен в
имот с идентификатор **към ул.“Бачо
Киро“ гр.Варна и терена под павилиона да бъде възстановен в първоначалния му
вид. Безспорно по делото е и че ответницата доброволно е премахнала
конструкцията на павилиона в срока за доброволно изпълнение. Спорът се свежда
до това дали същата е имала задължение да премахне намиращата се под павилиона
бетонова конструкция, стълби и цокъл, за които Община Варна е извършила разходи
по демонтиране.
От събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите водени от ищеца се установява, че
върху целия терен, върху който са били разположени павилиони изградена бетонова основа поради неговата
голяма денивелация и за изравняване на нивото. Свидетелят Бр. Н. сочи, че тези
павилиони са били изградени от Здр.Ал., но не става ясно кога и на какво
основание това е било осъществено. Свидетелката Ив. Д., която също е
разполагала с обект на този терен сочи, че повилионът е бил закупен от нея от
общината и впоследствие тя е продала част от него на ответницата.
Същевременно се
установява, че процесната бетонова основа е била трайно прикрепена към земята и
е била необходимо условие за поставяне на постройки върху нея поради голямата
денивелация на терена.Трайното прикрепване върху терена изключва възможността
тази бетонова основа да е част от разположените върху нея преместваеми обекти,
тъй като съгласно чл.2 от Наредбата преместваем
обект е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност, който може след отделянето си от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Очевидно е, че бетоновата основа не отговаря
на критериите за преместваем обект и не може да се разглежда като едно цяло с такъв в конструктивно отношение.
Нещо повече като трайно прикрепена към земята тази бетонова основа е
собственост по приращение на собственика на терена, който в случая е Община
Варна, поради и което е крайно нелогично собственика на преместваемия обект да
има задължение да я премахне, като
извършените разходи в тази връзка не следва да се поставят в негова
тежест, а следва да бъдат поети и да останат за сметка на общината.
На
изложените съображения съдът намира претенцията за неоснователна, поради и което
същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските :
С оглед изхода на делото
в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски : разноски по заповедното производство – в размер на 480 лева
за адвокатско възнаграждение; разноски в установителното производство – 200
лева за депозит за вещо лице и 700.80 лева за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
Разноски в полза на
ответницата по ч.възз.гр.д. №2864/**г. по описа на ВОС не се следват, тъй като
същата е било образувано по депозирана от нея частна жалба, която не е била
уважена.
Воден от горното, съдът
:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна
срещу Е.Й.С., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №7/03.01.**г., издадена по
ч.гр.д. №20961/**. по описа на ВРС, в полза на ищеца, а именно :сумата от 4 516.10 лева, представляваща дължима
главница за извършени действия по премахване на преместваем обект – модулен
павилион за мебели с площ от 36.60 кв.м., разположен в имот с идентификатор **към
ул.”Баоч Киро” гр.Варна в изпълнение на Заповед на кмета на район Одесос
№31/31.01.2018г., сумата в размер на 392.65 лева- лихва за забава за периода
20.01.**. до 28.11.**., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 20.12.**. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на
Е.Й.С., ЕГН: ********** с адрес *** сумата
от 1380.80 /хиляда триста и осемдесет лева и осемдесет ст./
лева, представляващи сторените разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: