Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на осми декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15781 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 27.03.2019 г. СРС, 175 с-в, по гр.д.№ 65089/18
г. е осъдил „М.п.“ ООД да заплати на Е.А.Г. на основание чл.82 ЗЗД вр. чл.369 ТЗ вр. чл.52 ЗЗД сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на договор за превоз на пътници
от 30.08.2017 г. по маршрута гр.Пловдив /Република България/-гр.Чорлу
/Република Турция/ със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-07.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил
иска за разликата над сумата от 1 500 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищцата- Е.А.Г. в частта, с която е отхвърлен иска.Жалбоподателката
излага оплаквания, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени
вреди е несправедливо занижен.Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ищцата е престояла около половин час на магистралата и това не й е
създало голям дискомфорт, както и че не е възникнала реална опасност за живота
й от ПТП.Поддържа, че стресът влияе по различен начин на всеки организъм, и че
съдът е длъжен да прецени конкретната ситуацията, като съобрази посочените в
решението критерии: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и интензитет,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.Твърди, че
неизпълнението на договора за превоз е поведение, застрашаващо живота й, и че
съдът е преценил неправилно, че изживените емоции не надхвърлят обичайните човешки
такива в подобна ситуация, като продължителността им и степента на интензитет е
достатъчна, за да породи основателен страх за живота й.Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да уважи иска за сумата от 10 000 лв.Претендира
разноски, както и заплащане на адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2
ЗА.
Ответникът по въззивната жалба- „М.п.“ ООД не взема
становище по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.82 ЗЗД вр. вр. чл.369 ТЗ вр. чл.52 ЗЗД.Ищцата- Е.А.Г. твърди, че на 30.08.2017
г. е пътувала с автобус на „М.п.“ ООД, който тръгнал в 11,00 ч. от гр.Пловдив
/Република България/ за гр.Чорлу /Република Турция/.Твърди, че е закупила
билета от Автогара Пловдив, като на него е посочена спирка-гр.Чорлу.Ищцата
знаела, че автобусът не влиза в самия град, и че трябва да слезе на съответната
бензиностанция пред града, която била на приблизително 20 км преди град Чорлу и
автобусите на фирмата били длъжни да спират там.Шофьорът на автобуса подминал
спирката и продължил за гр.Истанбул, въпреки че знаел, че има пътник, който
трябва да слезе на бензиностанцията.На поставен от нея въпрос защо не е спрял
той й отвърнал, че е пропуснал спирката и няма да се връща само за един пътник.Твърди,
че е видяла по интернет, че има отбивка в обратна посока на магистралата за
бензиностанцията, която подминали, а автобусът можел да завие по нея и да я
върне на бензиностанцията, където било предвидено слизане, тъй като следващата
спирка е гр.Истанбул, който е много далеч.Между 16,30 ч. и 17,00 ч. шофьорът спрял
автобуса, стюардът я свалил с багажа й на магистралата, като са й казали да се
върне пеша до бензиностанцията, въпреки че тя била на няколко километра.Ищцата
твърди, че е била объркана, изплашена, изпаднала е в паника заради факта, че
била оставена сама на магистралата, където е забранено да се движат пешеходци,
била в чужда държава, в опасност за живота.Твърди, че се е опитала да върви с
багажа в аварийната лента, но се оказало невъзможно заради огромния трафик и
опасностите от тежки коли ТИР, които на няколко пъти застрашили живота й и за
да избегне опасността е паднала и е наранила крака си, от което изпитва болки и
към момента на завеждане на иска.Изтърпяла е и стрес от неодобрително
подсвиркване от преминаващи автомобили затова, че е била на магистралата,
притеснила се и от спиране на чужди автомобили, тъй като не е разбирала какво й
казват шофьорите, които говорели на чужд
език.Твърди, че в отчаянието си, че можело да бъде отвлечена, убита, смачкана,
без някой да разбере какво се е случило, се е обадила на роднини от гр.Чорлу,
които след няколко часа са я прибрали от магистралата и тя останала няколко дни
при тях, след което се върнала в България.Твърди, че не може да се отърси от
преживяното, да забрави изпитания ужас, болка и обида.През времето на престоя
си в Република Турция ищцата била изплашена, нервна, объркана, получавала
главоболия, плачела, не можела да спи, а ако заспяла, се будела стресирана през
нощта, с което затруднила и роднините си.След завръщането си в България стресът
е продължил да оказва влияние върху нея и не можела да върши работата си
нормално дълго време, изпитвала страх само при вида на автобус и страх да
пътува изобщо.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати обезщетение за причинения й стрес и за опасността за живота й, в която
е била поставена заради неизпълнение на задълженията на шофьора и стюарда да
пазят пътниците в размер на 10 000 лв. със законната лихва от 30.08.2017
г. до окончателното изплащане.С определение от 12.02.2019 г. е прекратено
производството по иска за заплащане на мораторна лихва за периода от 30.08.2017
г. до 06.12.2017 г. поради отказ от иска на основание чл.233 ГПК.
С определение от 22.12.2018 г. първоинстанционният съд е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор за превоз на пътници от 30.08.2017 г., по силата на който ищцата е
пътувала с автобус на „Метро плюс“ ЕООД.Представен е и закупен билет за автобус
за посочената дата от 11,00 ч. с място на качване-гр.Пловдив и място на
слизане-гр.Чорлу.
Разпитаният по делото свидетел Б.Б. твърди, че ищцата е дъщеря
на леля му, и че той живее в гр.Чорлу.Ищцата е трябвало да им дойде на гости,
като е трябвало да тръгне от гр.Пловдив в 11,00 ч. и да пристигне към 16-17 ч.
следобяд.Свидетелят твърди, че на около 20 км от града има автобусна спирка и
там има бензиностанция с голяма табела „Метро“, откъдето са взимали и други
познати, но Е. не е дошла.По-късно тя им се е обадила и е казала, че автобусът
не я е свалил там, където е трябвало да слезе, а на магистралата, дала им е описание
на мястото, където се намира, което е било на 1 км от спирката на автобусите.За
да се върне обратно, ищцата е трябвало да върви пеша, тъй като е имало телена
ограда около 180 см висока и нещо като гора.Когато я е открил, тя е била
паднала, плачела е и е била изплашена.Ищцата е останала около две седмици при
тях, през цялото време е разказвала, че преди това не е преживявала подобно
нещо, била е сама на магистралата в чужда държава, при преминаващи тирове с
натиснати клаксони.Когато Е. му се е обадила, свидетелят е бил на спирката и е пристигнал
при ищцата за около 30 минути.
Свидетелката М.А.-майка на ищцата твърди, че дъщеря й за
първи път е пътувала сама до Турция-гр.Чорлу, където е трябвало да я посрещнат
роднини, но са я намерили не на спирката, а е била сама надолу по магистралата,
била е в паника, уплашена от случилото се, разплакана, трепереща, чувствала се
е много зле, което състояние продължава и към момента, когато се говори за дълъг
път.Когато се говори на тази тема тя изпитва панически страх, започва да
трепери и го преживява постоянно.
Пред въззивната инстанция е приет амбулаторен лист за
извършен преглед на ищцата на 22.04.2019 г. с описано обективно състояние-в
ясно съзнание, ориентирана всестранно, психомоторно леко напрегната,
емоционално дистимна, много тревожна, мисловен процес правилен по темп и
структура, сомастични оплаквания в депресивен стил, описва типични паник атаки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е безспорно , а и от
събраните доказателства е установено наличието на облигационна връзка по
договор за превоз на пътници по линията гр.Пловдив-гр.Истанбул до спирка Чорлу,
като спирката се намира в близост до бензиностанция на 20 км от града и е
обозначена с табела с наименованието на дружеството превозвач.Приел е за
доказано твърдението на ищцата, че ответникът е нарушил договорното правоотношение,
като не е спрял на спирката, за да остави ищцата и багажа й и да осигури
безопасността й, като я свали на подходящо за това място, а не на самата
магистрала.Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели в частта относно
твърдените неимуществени вреди и причинно-следствена връзка с неизпълнение на
договорните задължения на превозвача, като логични, непротиворечиви и в
съответствие с останалите доказателства относно това, че свидетелят Б. е открил
ищцата паднала, плачеща и изплашена, че по време на престоя си му е разказвала
как преди това не е преживявала подобно нещо да бъде оставена сама в чужда
държава, как по магистралата минавали тирове, които натискали клаксона заради
нея, както и че свидетелката А. установява, че и понастоящем ищцата изпитва
притеснения да пътува на дълги разстояния.За недоказани са приети твърденията
на ищцата, че докато е била на магистралата е щяла да я блъсне кола, и че това
е причината тя да падне и да нарани крака си, като болките от това са
продължили до месец декември 2017 г., и че ищцата е получила панически страх,
за който се е налагало да приема успокоителни, тъй като такова състояние сочи
надхвърляне на обичайните негативни емоции, свързани с развиване на психическо
състояние, което свидетелката не е компетентна да диагностицира, а липсват
други доказателства за съществуването на такива, нито за предписани
медикаменти.Съдът е изложил подробни мотиви, че по делото е доказано, че ищцата
е изпитала страх, напрежение и стрес от оставянето й сама на магистралата, и че
продължава да изпитва притеснения да пътува сама на дълги разстояния, които са
пряко причинени от поведението на ответника и са предвидими при сключване на
договора, като е определил размер на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД на
1 500 лв., отчитайки обема и интензитета на преживените от ищцата страх,
напрежение, стрес, притеснение при пътуване; фактът, че се касае за млада жена
/23 г./, която в тази възраст е по-податлива на психическо напрежение;
обстоятелството, че е била оставена в аварийната лента на магистрала, по която
превозните средства се движат с висока скорост, която не е безопасно място за
движение на пешеходци, с което ответникът я е оставил в опасност да й бъдат
нанесени вреди от движещи се превозни средства.Приел е, че описаните негативни
емоции не надхвърлят обичайните човешки реакции на подобно събитие, че няма
данни за трайно нарушение на нормалния й начин на живот, и че ищцата е била
оставена на сравнително близко разстояние-на около един километър от спирката,
че е взета от магистралата в рамките на около половин час, както и че не е
доказано да е възникнала реална непосредствена заплаха от ПТП, при която ищцата
да е паднала и да си е наранила крака.
Предмет на въззивното производство е размера на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно
наличието на основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и относно това кои неимуществени
вреди са установени и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е
постановено след подробен анализ и правилна преценка на всички събрани по
делото доказателства.При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни разпоредби.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано
падането на ищцата и нараняването на крака да е било причинено от реална
опасност да бъде блъсната от автомобил, както и наличието на панически
атаки.Представеният пред настоящата инстанция амбулаторен лист отразява
отразява само обективно състояние на ищцата към момента на прегледа /22.04.2019
г./, но не установява пряка причинна връзка на това състояние с поведението на
ответника.
Съдът намира обаче, че с оглед принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД
размерът на обезщетението, което компенсира претърпените от ищцата
неимуществени вреди, възлиза на 3 000 лв.При определянето му съдът съобрази обстоятелствата,
при които е настъпило увреждането-фактът, че ищцата, която е млада жена /на 23
г./, е оставена сама на магистрала на необезопасен участък в непознат за нея
район в чужда държава; социално-икономическите условия в страната; негативното
отражение върху емоционалното й състояние и изпитаните от нея страх и притеснение;
продължаващия и до момента страх на ищцата да пътува сама на дълги разстояния.Независимо
от сравнително близкото разстояние до спирката и краткия интервал от време, през който ищцата е
пребивавала на магистралата, преживяното е оказало силно въздействие върху психологичното
й състояние и до по-голям интензитет на вредите, което обуславя завишаване на
размера на обезщетението.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са
въведени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска за разликата над 1 500 лв. до 3 000 лв., както и в частта, с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК за сумата над 686 лв., вместо което да се постанови решение, с което в
тази част иска да се уважи.В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата сумата от 207 лв.-разноски по делото за първата инстанция, а на
основание чл.38, т.2 ЗА- на адвокат Д.А.-сумата 204 лв.Въззиваемият не
претендира разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на СГС сумата от 30 лв.-държавна такса за въззивната
инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 27.03.2019 г. на СРС, 175 с-в, по гр.д.№
65089/18 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Е.А.Г. срещу „М.п.“ ООД
иск с правно основание чл.82 ЗЗД вр. чл.369 ТЗ вр. чл.52 ЗЗД за разликата над
1 500 лв. до 3 000 лв., както и в частта, с
която Е.А.Г. е осъдена да заплати на ответника разноски на „М.п.“ ООД на основание чл.78, ал.1 ГПК за сумата над 686 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.п.“
ООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.А.Г.
с ЕГН ********** и с адрес: *** и сумата от 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение
на договор за превоз на пътници от 30.08.2017 г. по маршрута гр.Пловдив
/Република България/-гр.Чорлу /Република Турция/ със законната лихва върху нея
от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 207 лв.
/двеста и седем лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА „М.п.“ ООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адвокат Д.П.А. ***, оф.2 сумата 204 лв. /двеста и
четири лева/ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „М.п.“ ООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на СГС сумата от 30 лв. /тридесет лева/ за държавна такса на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.