П Р О Т О К О Л
Гр.София, 15.11.2016 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 31-ви
състав в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
мл.с. ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
Секретар: Н.Д.
Прокурор: РАДКА
СТОЯНОВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия КОЛЕВА НЧД № 2484 по описа за 2016 година
На именното повикване в 10.30 часа се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д.А.Я. – уведомен
от предходното съдебно заседание се явява лично и с адвокат А. с пълномощно по
делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване
ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА на страните, че по делото е постъпил отговор
от Р.П., с който уведомяват съда, че в периода на временен арест от 07.11.2009
г. до 27.12.2012 г. Д.Я. не е бил нает срещу възнаграждение; Присъда от
27.02.2012 година; Присъда от 22.10.2012 година на Апелативен съд във В.;
Присъда на Окръжен съд В. от 12.08.2013 година; Решение на Окръжен съд В. от
12.03.2015 година, както и присъда на Апелативен съд В. от 07.04.2014 година.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени
искания.
Адв. А.: Считам, че представената справка е относима и
следва да се приеме като доказателство. Имам още доказателствени искания. От
изготвената справка от Р.П. са представени няколко присъди и съдебни актове под
формата на решения, като след постановяване на първата присъда на подзащитния
ми е определено общо наказине 2 години и 6 месеца за цялата престъпна дейност. Веднага
след това той е освободен. След тази присъда има постановени още три съдебни
акта в отъстние на подсъдимия. Считам, че всички тези решения и присъди са
постановени в нарушение на конституционни принципи и Европейската конвенция за
правата на човека и по специално на чл.6 от тази конвенция. По силата на нашето
законодателство Я. е обвинен за тежко умишлено престъпление, което предполага
задължително участие във всички етапи на тези дела. Процесът в цялата съвкупнос
е проведен без негово участие, тоест по реда на тъй нареченото по нашето законодателство
задочно производство, а от справката която ни е изпратена не ни става ясно дали
са спазени изискванията за провеждане на това особенно производство в нашия
наказателен процес. Ако установим, че процедурата е нарушена, тогава ще
установим, че безспорно е нарушено правото на защита, което право е конституционен
принцип в Република България, по специално чл.122 от Конституцията. Това
обосновава необходимостта да се изиска допълнителна справка дали Я. е надлежно уведомяван
за всички етапи на наказателния процес и по всички дела, които са представени в
тази справка - дали му се е предоставило правото той да знае, че срещу него се
водят тези дела, с оглед реализирането му на конституционно закрепеното право
на лична защита. Бих помолил съдът и бихме искали мотивите към произнесените
присъди които ще ни дадат ясна представа дали са приложени основни принципи
залегнали в нашето законодателство, а именно принципа на това дали са приложени
принципните на тъй наречено множество престъпения по смисъла на чл.23 и чл.24
от НК. Ще ни стане ясно и това защо не е приложен принципа на института на
условното осъждане. В дело озаглавено ДК 34911 в края на тази присъда, това е
втората присъда по която е възобновено делото, се натъквам на следния абзац: „За
това, че четиримата в неустановен с точност период до дата 07.11.2009 г. на
територията на Р.П. и Република България действайки в кратки интервали от време
в изпълнение на предварително запланувани намерения по същия начин и съвместно с
неустановени лица, с неустановени средства в рамките на организирана група имаща
за цел извършване на престъпления и с цел на финансови облаги са фалшифицирали
разплащателни средства под формата на карти с номера. Това е тежката присъда,
която е произнесена, след като част от първата присъда е отменена и е постановена
тази присъда, която за нас се явява изключително неблагоприятна и според нашето
законодателство ако са нарушени тези принципи считам, че тя не може да бъде
приспособена в този й вид. Ето защо моля, въз основа на аргументите които
изложих, да съберем допълнителни доказателства в този смисъл, а именно справка
за всички приложени по предходната справка дела, без това дело №VІІІ К 153/2011
г., тъй като по това дело от началото до края във всички фази на наказателния
процес както в съдебната, така и в досъдебната фаза. Желаем да бъде извършена
справка по дело № VІІІ К 349/12, съответно присъда № ХІ АКа 245 /12 година, това
е присъда на Апелативен съд В., а именно справка за това дали е уведомен и дали
той е взел участие. Съответно справка относно решение № ХІІ К 111/14, също
относно това дали той е бил уведомен своевременно и мотивите към тази присъда,
от която ще разберем защо му се определя едно общо наказание лишаване от
свобода в размер на 7 години. Дали са приложени основни инстититути на правото,
а именно за тъй наречените множества престъпления извършени от едно и също
лице. Справка относно присъдата по дело № ІІ АКа 15114 заедно с мотивите за
постановяването на тази присъда. Моля, с оглед правилното решаване на случая,
да бъде уважена молбата ми.
ПРОКУРОРЪТ – Противопоставям се на направените искания
от защитата. Същите са процесуално недопустими. Съгласно чл. 459 от НПК проверка
на присъдите, постановени от компетентни органи на други държави са от компетентността
единствено на държавите, които са ги издали. Недопустимо е в производството по
чл.457 и следващите от НПК да се извършва проверка на постановени и вече влезли
в сила актове на чужди държави. Ако колегата счита, че са нарушени правата на
осъденото лице той следва да сезира компетентните органи на държавата издала
присъдите, в случая Р.П., и при наличие на акт различен от приетите за
изпълнение присъда се задейства процедурата по чл. 458 от НПК, като всяко решение
е свързано с изменение на присъдата постановена от съд на друга държава, след
трансфера на осъдения се приема отново за изпълнение по реда на чл.457 и следващите
от НПК или на чл. 460 при амнистия в Република България или в държавата, в която
е постановена присъдата, изпълнението на наказанието се прекратява. Всякакви други
действия, които целят да се извърши ревизия на вече влезли в сила постановени
от съда съдебни актове на чужда държава е пряка намеса в суверенитета на съответната
страна.
Вие сте изискали с писмото, което е от Окръжен съд В. от
20.09.2016 г., което докладвахте в днешно съдебно заседание са пристигнали
преписи на всички постановени съдебни актове спрямо лицето, независимо дали те
са озаглавени присъди или решения, както е видно от приложените и докладваните в
днешно съдебно заседание присъди, всички те съдържат и мотиви вътре в
изпратените актове. Това, че колегата иска да види мотиви написани отделно от
присъдите, така както е свикнал да ги получава от българския съд, не означава,
че съдилищата в Р.П. или където и да е другаде по света трябва да се произнасят
по начина, по който колегата е свикнал да вижда това от българския съд. За мен
е категорично ясно от събраните доказателства, че българския гражданин е бил
признат за виновен в извършване на деяние с две присъди на съдилаща в Р.П. по
една от които за множество деяния му е определено наказание от 2 години и 6
месеца лишаване от свобода, със следващата присъда от 2014 г. му е било определено
наказание за същото деяние извършено в съвкупност от 5 години и 6 месеца
лишаване от свобода и с един последен акт на Окръжен съд В., потвърден и от
Апелативен съд В., на лицето по реда на чл.23-25 е било наложено едно общо наказание
от 7 години лишаване от свобода, което ние следва да приемем, като съдът при
постановяване на присъдите е приспаднал период на задържане под стража по едно
от делата. Няма пречка да решим днес делото по същество, тъй като няма основание
от събиране на доказателства за това дали са спазени процедурите на българското
законодателство от полски съд.
Адв. А.:
Считам, че направените доказателствени искания няма да бъдат намеса в
правораздавателната система на П. ще ни даде ясна представа какво се е случило
и ние ще можем да направим преценка за прилагането на основен принцип на
правото а именно, че престъплението трябва да съответства на наказанието. Такъв
принцип има заложен и в римско време - колкото престъпление, толкова и
наказание. Моля да уважите нашите доказателствени
искания.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът, след съвещание намира, че следва да остави без
уважение доказателсвените искания на адвокат А. от компетентните съдебни власти
на Р.П. да бъдат изискани мотивите към постановените присъди по Дело К 153/11, Дело
ХІ АКа 245/2012 г., както и по Дело К 349/2012 г., както и информация дали са
спазени законовите права и интереси на българския гражданин Д.Я., защо не е
приложена разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК на Република
България. Видно от докладваните в днешното съдебно заседание присъди и решения,
същите са описани действията на всеки един от обвиняемите, времето на тяхното
извършване, а именно в периода 25.08.2009 г. - 07.11.2009 г. на територията на
Полша, Гърция, България и Малайзия.
От друга страна по силата на чл. 459, ал.1 от НПК
присъдата подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в
която е била постановена.
Видно от материалите по делото по жалби на български
гражданин се е произнесъл първоинстанционен и апелативен съд В. в Р.П..
Българският наказателен съд не разполага с правомощия
да ревизира съдебни актове, постановени от компетентен съд на друга държа,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
адвокат А. за изискване на допълнителна информация от компетентните съдебни
власти на Р.П..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
Съдът, като взе предвид становището на страните,
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И
ПРИЕМА събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства.
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Моля да уважите направеното предложени от
Главния прокурор на Република България, като постановите определение, с което
по отношение на българския гражданин Д.А.Я.,***, да приспособите присъдите посочени в
предложението и да приемете остатъка от наложените наказания, както следва:
С присъда на Окръжен съд В. от 27.02.2012 г. по дело VІІІ
К 153/11 българският гражданин Я. е бил признат за виновен в извършване на пет
деяния, квалифицирани от съда в Р.П. като извършени, съответно по параграфи 13-1
в НК във вр. чл. 267 параграф 1 от НК. В превода е написано в съпровождане и за
деяние по чл. 310, параграф 4 от НК вр. с чл.11, параграф 2 от НК, чл.65 от НК,
извършени на 06.06.2009 год., на 02.09.2009 год., на 17.10.2009 г. и на 07.11.2009
год., които съответстват на деяние по членове 171, ал 3 от НК на РБ и чл. 321
вр. чл. 243 от НК на РБ. Последното деяние е квалифицирано по същите текстове, но
извършено в периода 06.06.2009 г. – 07.11.2009 г. - то съответства на
престъпление по чл. 321 вр. чл. 243 вр. чл. 26 от НК на РБ. За тези деяния съдът
е определил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца,
което съответства на наказанието, което може да му бъде наложено и от българския
наказателен кодекс. С втората присъда на гр. В. от 11.08.2013 г. по дело VІІІ К
349/2012 г. българския гражданин е осъден за извършени престъпления посочени в
присъдата, които считам, че съответстват на деяние по чл. 243, ал. 1 и чл. 244
вр. чл. 26 от НК на РБ. С тази присъда му е било определено наказание от 5
години и 6 месеца лишаване от свобода, което също е в рамките на наказанието,
което може да му бъде определено и за извършено престъпление по българския наказателен
кодекс.
С кумулативна присъда на Окръжен съд гр. В., 12-то
наказателно отделение от 23.09.14 год., потвърдено с присъда от 01.12.14 год.
на Апелативен съд гр. В. по дело ІІ А Ка 410/2014 год. на българския гражданин
по реда на разпоредби съответстващи на нашите чл.23 и чл. 25 от НК му е било
определено едно общо наказание за извършените деяния от 7 години лишаване от
свобода, като на основание текст съответстващ на българския чл.459 от НПК е
било приспадното времето, през което българският гражданин е бил задържан по
едно от делата си, считано от 07.11.2009 г. до 27.02.2012 г..
Считам, че са налице основания за приемане за изпълнение
на постановената кумулативна присъда от 7 години лишаване от свобода, като
следва да постановите изтърпяване на остатъка от наказанието неизтърпяно до
момента да бъде при строг ражим в затвор. Следва да приспаднете периода на
задържане на лицето, приспаднат от полския съд, считано от 07.11.2009 г. до
27.02.2012 г.. Не следва да се присада период на положен труд, тъй като от
докладваните доказателства е видно, че той не е полагал такъв на територията на
Р.П.. Остатъкът от наложеното наказание следва да бъде приведен след влизане в
сила на вашето определение.
Адв. А. – Считам, че представителя на обвинението
правилно квалифицира деянията. На мен и досега не ми става ясно как при
определяне на наказанието по втората присъда, след като е възобновено, определя се наказание от
5 години и 6 месеца без да се кумулира присъдата от първото дело, което е
осъществено по едно и също време, от едни и същи лица, по един и същ предмет,
един и същ вид деяние, защо не се кумулирани предходната присъда нямам
представа. Считам, че правилно представителя на обвинението определи режима на
изтърпяване на наказанието. Искам да подчертая, че е допусната грешка в
протокола от предходното съдебно заседание, че той е изтърпял наказание до 27.12.2012
г., датата не е 27.12.2012 г., а е 27.02.2012 година. От името на моя
подзащитен считаме, че при постановяване на актовете в Полша са нарушени
основни принципи. Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес
е едно основно правило аргументирано в чл.55 от НПК, разбира се че има
диспозитивен характер, но то не може да бъде упражнявано във вреда на
подзащитния ми интерес. Според съдебната практика правото на обвиняемия на
защита обхваща всички негови процесуални права, необходими за оборване на обвинението
включително от правото му да се защитава сам. Такава защита не е получил по
присъдите, които цитирах в исканията си днес. Това негово право се простира във
всеки стадий на наказателния процес. Имаме доста практика за това, както и
върховните съдии приемат, че неспазването на принципните норми гарантирани
правото на защита на обвиняемия, винаги съставляват съществено процесуално
нарушение по смисъла на НПК, а именно нарушаване правото на защита. Институтът
на задочното производство регламентиран в нашия НПК, несъмнено представлява
ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в целия
наказателен процес. По отношение на това лично искане на подзащитния ми и то на
практика имаме отлагане на изпълнение на наказанието, след постановеното общо
наказание. Напрактика преди неговата криминална дейност в Полша, той не е
осъждан, с чисто съдебно минало е. След като е осъден с първата присъда се е
прибрал в България и живее под страх, че нещо ще му се случи и че трябва да
изтърпява наказание. Това изтърпяване от 2 години и 4 месеца, което е
осъществено в Полша е изиграло достатъчно превантивна роля и дало отпечатък за
понататъшното поведение на подзащитния ми. Желанието на моя подзащитен е
прилагането на института на чл. 66 от НК, регламентиран в НК, а именно
институтът на условното осъждане, като считам, че по този начин ще има един
възпрепятстван ефект.
ОСЪДЕНИЯТ – Тогава съм бил на 21-22 години. Сега съм
на ** години. Бяха ми обещани някакви пари и съм теглил един от някакви карти.
В случая две години и четири месеца
излежах присъда в абсолютна изолация, без свиждане и без телефони. После
върнаха делото за преразглеждане и ни дадоха нови пет години и половина, че съм
участвал някъде в България сме фалшифицирали карти. Не бяха намерили някакви
средства за фалшифицирането на тези карти. Мен ме бяха хванали с пет карти.
Цялото обвинение е за 7000 лева. Като се разделят на четири човека, се падат по
1500 лева. Не говорим за огромно престъпление. Аз се признах за виновен и съм
излежал две години и половина. Без никакви доказателства ни дадоха пет години.
И после при кумулация смятат и тези две години и половина. Престъплението е
едно и също в един и същи период. От тогава като съм излязъл работя, студент
съм, имам дете и жена. Сега ако трябва да се върна за още четири години и осем
месеца и за какво. Аз си плащам данъци и нямам никакви задължения. За какво е
това цялото нещо. Нормално е да се приеме първата присъда. На фона на това, че
прокурорът е обжалвал и лицето М. Г. беше писал много жалби и тогава адвоката
каза, че това ще допринесе да много лош край на второто дело. Аз съм си излежал
абсолютно всичко.
Съдът на оснавиен чл. 297 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
Дава последна дума на осъдения:
ОСЪДЕНИЯТ – Моля съдът за някакво наказание, което да
бъде условна присъда. Аз съм показал, че съм се социализирал. Имам семейство и
сега да влязла наново в затвора, като вече съм лежал. От както съм излязал и
уча и работя. Моля за справедливо решение.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът, след съвещание, като се запозна с материалите
по делото взе предвид доводите и възраженията на страните намира следното:
Производството е по реда на чл.457 и следващите от НПК,
Образувано е по предложение на главния прокурор за приспособяване по българското
законодателство на присъда от 23.09.2014 година по дело К 111/14 на Окръжен съд
В. и по дело № К 349/12 год. Отново на Окръжен съд В. от материалите по делото
е видно, че по дело № К 153/11 год българския гражданин Д.А.Я. е бил
признат за виновен в извършване на пет престъпления в периода 06.06.2009 – 07.11.2009
год. Същите са квалифицирани като такива по чл. 267 от НК на Р.П. и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца. С присъда
по дело К 349/12 година българския гражданин Д.А.Я. е бил признат за виновен в
извършване на престъпелние квалифицирани по чл. 310 параграф 1 от НК на Р.П. и му
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години. В
последствие с кумулативна присъда от 23.09.2014 год. на българския гражданин е
наложено общо наказание лишаване от свобода
за срок от 7 години на основание чл. 85 и чл. 86 параграф 1 от НК на Р.П..
Настоящият съдебен състав намира, че по първата присъда деянията съответстват на извършени такива по чл. 171 ал. 3 вр. чл.
321 вр. чл. 243 вр. чл. 26 ал.1 от НК на Република България. По отношение
квалифицираните деяния от Р.П. по чл. 310 от НК на Р.П., настоящият съдебен
състав намира, че същите следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 243 в.р
чл. 244 вр. чл. 241 ал. 3 вр. чл. 249 ал. 1 вр. чл. 321 вр. чл. 26 ал. 1 от НК
на Република България.
От друга страна следва да бъде приспаднато времето на
изтърпяното наказание лишаване от свобода считано от 07.11.2009 година до
27.02.2012 година.
По отношение искането на защитата съдът да приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, съдът
намира това искане за неоснователно. Действитено няма данни българският
гражданин да е осъждан, но съдът прилага разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК,
само в случаите, когато налага наказание лишаване от свобода до три години, а в
конкретния случай общото наказание на българския гражданин е наказание лишаване
от свобода за срок от 7 години.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСПОСОБЯВА присъда по дело К 153/11 год. и присъда
по дело К 349/12 год., с които на българския гражданин Д.А.Я. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца и наказание
лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца, като с кумулативна присъда
на Окръжен съд В. - 12 наказателно отделение от 23.09.2014 година му е
определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 7 години.
КВАЛИФИЦИРА деянията, извършени като такива по чл. 171
ал. 3 вр. чл. 243 вр. чл. 244 вр. чл.
321 вр. чл. 26 от НК на Република България и по чл. 243 чл. 244 чл. 249 ал.1 чл.
249 ал. 3 чл. 321 вр. чл. 26 ал. 1 от НК на Република България.
ПРИСПАДА времето на ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода считано от 07.11.2009 година до 27.02.2012
година.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим в затвор от закрит
тип на остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране в 7 дневен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1……………….
2………………..
СЕКРЕТАР: