№ 5494
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20221100901716 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Д., с която срещу
„У.М.Б.ЗА А.Л. „Проф.д-р А.Ч.“ЕАД и Министерството на здравеопазването
на Република България, в качеството му на едноличен собственик на капитала
са предявени искове , както следва:
- за прогласяване на нищожността, евентуално незаконосъобразността
на решенията на Министерството на здравеопазването на Република
България, в качеството му на едноличен собственик на капитала на
„У.М.Б.ЗА А.Л. „Проф.д-р А.Ч.“ЕАД като противоречащи на устава на
дружеството и ТЗ и на договор №РД-16-155/12.07.2022 за възлагане на
управлението на лечебното заведение;
- искове за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ, че обстоятелствата, за които е подадено заявление А5 вх.№
20220919162719 за вписване на промени по партидата на „У.М.Б.ЗА А.Л.
„Проф.д-р А.Ч.“ЕАД в търговския регистър (за освобождаване на ищеца като
изпълнителен директор е несъществуващо обстоятелство.
Съдът като обсъди доводите на ищеца и се запозна с доказателствата по
делото намира исковете за процесуално недопустими по следните
съображения:
Исковете за прогласяване на нищожността на процесните решения на
едноличния собственик на „У.М.Б.ЗА А.Л. „Проф.д-р А.Ч.“ЕАД са
недопустими, тъй като няма нормативен акт, който да предвиждат
самостоятелната им проверка за законосъобразност. Следователно такава
може да бъде извършвана от съда единствено инцидентно в хипотезата на
1
предявен иск относно съществуването на мандатното правоотношение на
ищеца или осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди, които той
може да е претърпял от евентуалното незаконосъобразно прекратяване на
мандатното правоотношение. Такива искове с процесната искова молба не са
предявени, с оглед на което исковете за прогласяване нищожността на
решенията на принципала са недопустими.
Исковете за установяване по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че
обстоятелствата, заявени за вписване с процесното заявление, представляват
несъществуващи обстоятелства, също са недопустими, тъй като от една
страна член на управителен орган не е легитимиран/няма признат правен
интерес да предяви искове за защита срещу заличаването му от търговския
регистър като последица от решение на едноличния собственик на капитала
на дружеството, още по-малко искове за защита срещу вписването на
новоизбрани членове на управителния орган. Относно липсата на правен
интерес за заличен управителен орган на търговско дружество от предявяване
на искове за защита срещу заличаването му от партидата на дружеството в
търговския регистър е налице и трайно установена съдебна практика на ВКС
(виж решение №311 от 06.02.2019г. по т.д. №2742/2017г. на ВКС, II ТО и
цитираната в него съдебна практика, която макар да касае хипотезите на
освободен управител на дружество с ограничена отговорност е в пълна степен
приложима и към хипотезите на освободен член на управителен съвет на
държавно предприятие, доколкото последното се подчинява на аналогични
правни разпоредби относно действието на решенията за назначаване и
освобождаване на управителните органи.
По изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Н. Г. Д. вх.№
59284/20.09.2022 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №1716/2022г. на
СГС, ТО, 7 с-в.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2
3