О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 264
гр. П., 31.07.2020 година
П.ският апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито съдебно
заседание на тридесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова въззивно частно т. дело № 348 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение № 2420/20.11.2019 година, постановено по т. дело № 101/2019
година по описа на Окръжен съд – П., е прекратено производството по делото
поради липса на международна компетентност за разглеждането му.
Определението е обжалвано с частна
жалба от „Б.Д.“ ЕАД – ищец в първоинстанционното производство с подробно
развити съображения за незаконосъобразност и с искане обжалваното определение
да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане по същество на компетентния за това съд - Окръжен съд
П. съобразно правилата на Регламент 1215/2012 година на Европейския
парламент и на Съвета.
Срещу частната жалба не е подаден
писмен отговор от другата страна в процеса - Т.Т.Е.А.. Видно от данните по
делото, на ответницата е връчен препис от исковата молба с приложенията по реда
на Регламент № 1393/2007 година на Европейския парламент и на Съвета от
13.11.2007 година. Потвърждението за връчването е на стр. 82 от първоинстанционното дело. Връчено
ѝ е и обжалваното прекратителното определение на съда поради липса на международна компетентност да
разгледа спора, както и препис от подадената от „Б.Д.“ ЕАД частна жалба срещу
него. Тя не е
изразила становище по делото във връзка
с компетентността на българския съд да разгледа спора.
Апелативният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие, че частната
жалба е процесуално допустима. Въпросът, който е разрешен с обжалваното
определение на П.ския окръжен съд, е
такъв, касаещ международната компетентност на български съд, в частност на
Окръжен съд – П., да се произнесе по спора, с който е сезиран. Произнасянето по
въпроса за компетентността на съда на
определена държава да разгледа спора е от категорията определения, които
съгласно съдебната практика подлежат на съдебен контрол, и то както пред въззивната,
така и пред касационната инстанция, доколкото с постановяването им се прегражда
развитието на производството пред компетентния за това по правилата на
международната компетентност съд.
При подаване на частната жалба е
спазен едноседмичния срок, предвиден в чл. 275 от ГПК - съобщението за обжалваното определение е
връчено на частния жалбоподател на 29.11.2019 година, а частната жалба е с вх. № 36293 от 04.12.2019 година.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
Искът, с който е сезиран Окръжен съд
– П. по т. дело № 101/2019 година е осъдителен. Ищецът „Б.Д.“ ЕАД в качеството си на кредитор предявява
иск срещу ответницата Т.Т.Е.А. в качеството ѝ на кредитополучател за
реално изпълнение на задължения – заплащане на главница, лихви и разноски, по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти. Договорът е сключен между страните на 27.02.2015 година.
Видно е от данните по делото, че ответницата е била студентка по медицина в МУ
– град П., имала е настоящ адрес ***,
България и в това си качество е получила
целевия потребителски кредит. Предназначението на кредита е посочено в чл. 1
от договора. От него е видно, че той се отпуска за заплащане на такси за
обучение.
Ищецът по делото е юридическо лице,
регистрирано в Република България. От значение за преценка на международната
компетентност на българския съд да разгледа и да се произнесе по спора, с който
е сезиран, са актуалните данни за местоживеенето на ответницата. В процесния договор от 27.02.2015 година е
посочен постоянен адрес на ответницата във В., както и настоящ адрес ***. При опит за връчване на препис от исковата
молба с приложенията на адреса в град П. е установено, че ответницата не се
намира на него. В удостоверение изх. № 00-774/11.04.2019 година на ОДМВР- П.,
сектор „М.“ е посочено, че в информационните системи няма данни за адресна
регистрация и разрешено пребиваване в България на ответницата. От друга страна
е извършено редовно връчване на книжа по делото на постоянния адрес на ответницата
във В. по реда на Регламент № 1393/2007
година на Европейския парламент и на Съвета
относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи
по граждански и търговски дела. Съобразявайки тези данни по делото, съдът
приема, че местоживеенето на ответницата е в О..
Спорът по настоящото дело е за частноправни отношения с международен
елемент по смисъла на чл. 1 ал. 2 от
КМЧП, доколкото ответницата не е
български гражданин и има местоживеене във В.. С оглед на това въпросът за компетентния да се произнесе по
спора съд следва да бъде решен съобразно
разпоредбите на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета
от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела, във връзка с чл. 3 ал. 1 от КМЧП. Приложимостта на този регламент по настоящото дело е уредена в Споразумението за оттеглянето на О.В. и С.от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. В чл. 67, т. 1, б. А
от това споразумение изрично е предвидено, че разпоредбите на Регламент
№ 1215/2012 година се прилагат по
отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период.
Този преходен период съгласно чл. 126 от Споразумението започва да тече от
датата на влизането му сила и приключва на 31.12.2020 година. Съобразявайки тези разпоредби, съдът приема,
че по настоящия спор международната
компетентност следва да бъде определена съобразно разпоредбите на Регламент
1215/2012 година.
Обективираното в договора за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
27.02.2015 година правоотношение сочи, че предназначението на сумите по кредита не е за целите на
търговска и професионална дейност, а за заплащане на такси за обучение на ответницата / чл. 1 от договора/. В чл. 11 от договора е уговорено погасяването
на задълженията от кредитополучателя на
месечни вноски на определена падежна дата. Поради това следва да се приеме, че
кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на чл. 17, т. 1
от Регламент 1215/2012 година на
Европейския Парламент и на Съвета, респ. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Аргумент
за извода на съда, че сключения между ответницата и „Б.Д.“
ЕАД договор е потребителски, респ. че ответницата има качеството на потребител,
е и разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, в която изрично е посочено,
че за договори за кредит по този закон се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за
защита на потребителите.
Процесният договор
за кредит съставлява реален заем за потребление, изплатим на банката на вноски,
предоставен на ответницата за
заплащане на таксите за обучение, поради което приложимите разпоредби за определяне на съда, който е компетентен да
разгледа спора по предявения иск, са тези на чл.17 и
чл.18 от Регламента, уреждащи компетентността при потребителски договори.
Съгласно чл. 17 т. 1 б. „б“,
предложение първо от Регламент 1215/2012 година, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице –
потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да
се засягат чл. 6 и чл. 7, т. 5, ако се
отнася до договор за заем, изплатим на вноски.
Имайки предвид тази разпоредба на
Регламент 1215/2012 година и изложените по-горе съображения, съдът не споделя доводите
на частния жалбоподател, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.
17 от Регламент 1215/2012 година. Става дума за правоотношения по договор за заем, изплатим на
вноски, сключен от лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия. Поради това следва да се приеме, че компетентен да разгледа иска е съдът по местоживеенето на ответницата, а не
българският съд, доколкото съгласно чл.18 т.2 от Регламента другата страна по договора може да предяви иск
срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят. По конкретното дело
приложение намира чл. 18 ал. 2, а не чл. 7, § 1, т. 1, б. „а“ от
Регламента, предвид качеството на ответника на потребител.
Неоснователни са и доводите в
частната жалба, свързани с невъзможността
на съда служебно, без искане на страните
да се произнася по въпроса за международната си компетентност и да прекрати
производството по делото пред себе си поради липса на такава. В частната си
жалба жалбоподателят поддържа, че съдът разполага с възможност за служебно
прекратяване на производството по делото, предоставена му с чл. 27 от Регламент 1215/2012 година само в случаите на изключителна компетентност,
уредени в чл. 24.
Въпросът, който се поставя по настоящото дело,
е за международна компетентност по спорове с потребители, за които се
предполага, че са по-слабата страна и се нуждаят от по-голяма защита. Тази
компетентност е уредена в чл. 18 ал. 2 от Регламент 1215/2012 година и беше обсъдена
от съда по-горе. В тази хипотеза българският съд не може да се обяви служебно за некомпетентен, преди да връчи
препис от исковата молба и приложенията на ответника и да изчака отговора му,
респ. явяването му по делото. Ако ответникът подаде отговор или се яви пред
съда, без да оспори компетентността на съда, различен от този по неговото
местоживеене, се приема съгласно чл. 26 от Регламент 1215/2012 година, че е
учредена мълчаливо международна компетентност на българския съд. Ако обаче ответникът оспори
изрично компетентността на българския съд или не се яви, респ. не подаде
отговор на исковата молба в съответните срокове, какъвто е настоящия случай,
съдът следва да прекрати служебно производството по делото пред себе си по
аргумент от разпоредбата на чл. 28, т. 1
от Регламент 1215/2012 година.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Ето защо П.ският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2420/20.11.2019 година, постановено по т. дело № 101/2019
година по описа на Окръжен съд – П., с което е прекратено производството по делото поради липса на
международна компетентност за разглеждането му.
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Връчването на препис от
определението на ответницата Т.Т.Е.А. да се извърши на постоянния ѝ
адреса в О. по реда на Регламент 1393/2007 година на Европейския парламент и на
Съвета, за което да се изготви превод на книжата на английски език за сметка на
„Б.Д.“ ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.