Р Е Ш Е Н И Е
Номер
431 21.12.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На шести декември две хиляди
и осемнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер 11 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал.1, предл.
ІІІ от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът Кооперация „ПК Наркооп” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Кооперативна”
№ 6, със съдебен адрес гр. Карнобат, ул. „Сашо Кофарджиев” № 2 - адв.Светла
Христова Гонкова – Трайкова, е предявил иск за приемане за установено, че
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот пл.
№ 88 по кадастралния план на гр. Карнобат, Промишлена зона от 1991 г., при
граници: изток - поземлен имот пл. № 86, запад- улица и поземлен имот пл. № 87,
север – поземлен имот пл. № 87 и юг –улица, целият с площ от 6919 кв.м., за
част от който били отредени УПИ III, УПИ XIII, УПИ XXXII, УПИ XXXIII, УПИ
XXXIV, УПИ XXXV, УПИ XXXVI и УПИ XXXVII по ПУП – ПРЗ, последно изменен с
Заповед № РД – 685 от 19.10.2011 г. на Кмета на Община Карнобат.
По исковата молба първоначално е било
образувано гр. дело № 637/2017 г. на КРС, което е било прекратено и изпратено
по подсъдност на настоящата инстанция.
Претенцията е уточнена с молба от
19.01.2018г. Основава се на следните релевантни обстоятелства:
Поземлен имот пл. № 88 по кадастралния
план на гр. Карнобат от 1991 г. (част от имот пл. № 41 по плана от 1958 г.) с
площ около 7 дка в промишлената зона на града бил държавен. За него имало
съставен Акт за държавна собственост № 435 от 18.01.1962 г. През периода от
1973 г. - 1978 г. ищцовата кооперация „ПК Наркооп” изградила там със собствени
сили и средства сгради с производствено предназначение – за хлебозавод и
сладкарски цехове. Постройките също станали държавна собственост - по
приращение. На основание § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, в сила от 17.09.1991 г.,
целият застроен имот преминал в собственост на Община Карнобат. Ищецът счита,
че е придобил имота по силата на чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската
собственост, в сила от 01.06.1996 г., според който не са общинската собственост
„постройки на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях
до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен“. Понастоящем по ПУП – ПРЗ
за поземления имот били отредени описаните по-горе УПИ III, УПИ XIII, УПИ
XXXII, УПИ XXXIII, УПИ XXXIV, УПИ XXXV, УПИ XXXVI и УПИ XXXVII.
През 2003 г. кооперацията се снабдила с
констативен нотариален акт за собственост върху сградите. Между 2005 и 2011 г.
тя прехвърлила част от тях на трети лица.
Настоящият отрицателен установителен иск е
предявен против държавата, която продължавала да се легитимира като собственик
на терена с описания по-горе акт за държавна собственост .
Ответникът оспорва иска. Изразил е
несъгласие с тезата, че през 1991 г. по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА
имотът бил преминал от държавна в общинска собственост. Затова и ищецът не
можел да черпи права от цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 3 от ЗОС в
редакцията й към 1996 г. Ответникът изрично е оспорил титула за собственост на
ищеца за сградите.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Вещният спор касае поземлен имот пл. № 88
по кадастралния план на гр. Карнобат от 1991 г., за част от който са отредени
УПИ III, УПИ XIII, УПИ XXXII, УПИ XXXIII, УПИ XXXIV, УПИ XXXV, УПИ XXXVI и УПИ
XXXVII по ПУП – ПРЗ, последно изменен с Заповед № РД – 685 от 19.10.2011 г. на
Кмета на Община Карнобат. Извън предмета на делото е собствеността върху
постройките.
Не се спори, че до 1991 г. теренът е бил държавен.
Положението му според кадастралните и регулационните планове от 50-те години на
миналия век насам е проследено от вещите лица Рачева и Гълъбова по изслушаните
съдебнотехнически експертизи. Той е заемал южната част от територия с площ от
18880 кв. м. в кв. 48 по плана на гр. Карнобат от 1958г., отредена „за ТПК
„Изгрев” и хлебозавод”, за която е бил съставен Акт за държавна собственост №
435 от 18.01.1962 г. (л. 58 от делото на КРС). Заснет е като имот пл. № 88 с
площ от 6919 кв.м. по кадастралния план от 1991 г., записан по разписен лист на
„Хлебозавода” и ПК „Наркооп”.
Със Заповед № 109 от 21.03.1991 г. на
Кмета на Община Карнобат за имота е бил отреден УПИ III-88 в кв. 16 по
регулационния план от 1991 г. Между 1999 г. и 2011 г. са извършени регулационни
промени, като са били образувани УПИ III, УПИ XIII, УПИ XXXII; УПИ XXXIII, УПИ
XXXIV, УПИ XXXV, УПИ XXXVI и УПИ XXXVII с обща площ 4473 кв.м. След оглед
вещите лица са констатирали, че няма обособени на място парцелни граници т.е.
регулацията не е приложена. Очертанията на имот пл. № 88 са отбелязани с жълт
непрекъснат контур на изготвената от вещите лица скица – Приложение № 2 към
експертното заключение от 18.11.2018 (л. 87 от делото). С черен цвят на същата
скица са изобразени няколко масивни сгради.
По делото не са представени убедителни
писмени доказателства, че ищцовата кооперация е осъществила строителство на
сградите в процесния имот. Показанията на свидетелката Д.Д. (бивш служител в
кооперацията) в тази насока не са достатъчни.
Съдът не споделя тезата на ищеца, че през
1991 г. по силата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА имотът бил преминал от държавна в
общинска собственост поради местното си търговско предназначение.
Имотът не е бил актуван за общински, видно
от изисканото по реда на чл. 192 от ГПК Писмо изх. № 11-00-745 (1) от
24.10.2018 г. на Община Карнобат – л. 72 от делото. Няма и данни да са били
правени постъпки в тази връзка.
На базата на събрания доказателствен
материал не може да се приеме, че сградите в процесния имот са имали търговско
предназначение за задоволяване на потребности на местното население съгл.
хипотезата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Ангажираната от самия ищец свидетелка
говори, че сградите са били част от комплекс за производство на хлебни и
сладкарски изделия, които са били пласирани далеч извън територията на общината
– в цялата страна.
След като имотът е останал държавен,
ищцовата кооперация не може да се позовава на нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС (в
първоначалната й редакция към 1996 г.), която урежда конкуренцията на права
между общини и кооперации относно построени от последните до 13.07.1991 г.
сгради заедно с прилежащите им терени.
Изложеното обосновава отхвърлянето на предявената
отрицателна вещна претенция по чл.124, ал.1, предл. ІІІ от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът
присъжда в полза на ответника съдебноделоводни разноски (юрисконсултско
възнаграждение) в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Кооперация „ПК Наркооп” с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Кооперативна” №6, със
съдебен адрес гр. Карнобат, ул. „Сашо Кофарджиев” № 2 - адв.Светла Христова
Гонкова – Трайкова, за приемане за установено, че Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на
следния недвижим имот: поземлен имот пл. № 88 по кадастралния план на гр.
Карнобат, Промишлена зона от 1991 г., при граници: изток - поземлен имот пл. №
86, запад- улица и поземлен имот пл. № 87, север – поземлен имот пл. № 87 и юг
–улица, целият с площ от 6919 кв.м., за част от който били отредени УПИ III,
УПИ XIII, УПИ XXXII, УПИ XXXIII, УПИ XXXIV, УПИ XXXV, УПИ XXXVI и УПИ XXXVII по
ПУП – ПРЗ, последно изменен с Заповед № РД – 685 от 19.10.2011 г. на Кмета на
Община Карнобат.
ОСЪЖДА Кооперация „ПК Наркооп”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Кооперативна”
№ 6, със съдебен адрес гр. Карнобат, ул. „Сашо Кофарджиев” № 2 - адв.Светла
Христова Гонкова – Трайкова да заплати на Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството съдебноделоводни
разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: