РЕШЕНИЕ
гр. София, 20 Март 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10067 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. второ от ЗОДОВ.
Ищецът Н.А.Н. твърди, че на
16/2/2013 год. станал свидетел на свада пред ресторант „Наше село“ в гр.София,
бил арестуван и отведен в полицейското управление. На 17/2/2013 год. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП
416/2013 год. на 4 РПУ и пр.пр. 2946/2013 год. на СРП. Първоначално той бил
задържан за 72 часа, а впоследствие П.та поискала и съдът постановил постоянно
задържане под стража - определение по нчхд 3057/2013 год. на СРС, потвърдено с
определение на СТС по внчд № 946/2016 год. На 17/4/2013 год. П.та отменила
мярката за неотклонение от задържане под стража в подписка. С Постановление от
24/11/2015 год. на СРП наказателното производство срещу ищеца било прекратено.
Ищецът твърди, че двата месеца престой в ареста се отразили изключително
негативно на живота му - той загубил работата си, чувствал се унизен и неудобно
пред хората, от които бил нает да изпълнява работата си; оставил сама
бременната си приятелка, която трябвало да се справя сама, коeто му тежало
и го депресирало; с всеки изминал ден го напускала вярата, че нещата ще се
изяснят и той ще бъде освободен; от притеснение и лошите условия в ареста
развил алергия, като тялото му се покрило с гнойни и труднолечими рани. По
време на задържането си, ищецът бил изплашен и изнервен, чувствал се безсилен.
Дори след освобождаването му, той се чувствал травмиран психологически,
притеснявал се, че нещо може да се случи отново, страхувал се и не можел да се
зарадва на нищо. За обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди,
ищецът претендира сумата 40 000 лева, заедно със законна лихва от датата на
прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на
обезщетението и направените по делото разноски.
Ответникът П. на Р.Б.оспорва предявения иск. Счита, че
липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца, както и че
същият останал без работа в резултат от наказателното производство. Оспорва
размера на претенцията като завишен и неотговарящ на принципа на
справедливостта и икономическия стандарт в страната. Счита, че не следва да
отговаря за вредите, възникнали в резултат от лошите хигиенни условия в ареста,
тъй като ръководството и контрола на местата за лишаване от свобода се
осъществява от друг държавен орган. Оспорва началния момент на възникване на
задължението за лихва, като счита, че за такъв следва да се счита датата на
влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Моли искът да бъде отхвърлен.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
С постановление за привличане на обвиняем от 17/02/2013г.
на П.П.– младши разследващ полицай при 04 РУП – СДВР по ДП № 416/2013год. по
описа на 04 РПУ – СДВР, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че за
времето от 20,45 часа на 16,02.2013г. до 00,30 часа на 17.02,2013г. в гр.София
- ресторант „Наше село”, находящ се на бул.”Акад. И. Гешов” № 15, в съучастие с
С.Т.М.и А.А.Г., като съизвършител, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
обиждал М.Т.П.(управител на ресторанта) с думите „******”, „Ще извикаме
подкрепление и не знаеш какво ще стане с теб“, „Коя си ти?”, „******да викна ли
наказателната бригада?”, спрямо неустановен брой гости на ресторант „Наше село”
отправял думите ,,*******”,”Кои сте вие, ще се върна и ще ви заколям”, отказал
да плати сметката в ресторанта, възлизаща на стойност 358,23лв. (триста
петдесет и осем и 0.23ст), отправил обидни думи към униформените полицаи Б.Б.и К.П.–
„*******”, ”Кои сте вие?”, "Нищо не можете да ни направите”, като деянието
по своето съдържание се отличавало с изключителен цинизъм и дързост, с което
бил осъществен съставът на чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От Заповед за задържане на лице рег. № 04/Екз.
547/17/02/2013г. се установява, че на 17/02/2013г. ищецът е задържан за 24 часа
на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От Протокол за личен обиск на лице
рег. № 04-547/17/02/2013г. се установява, че по отношение на него е извършен
обиск. С постановление от 17/02/2013г. на И.Г.– деж. прокурор при СРП по ДП – ЗМ № 416/13г. по описа на 04
РУП-СДВРО на ищеца е наложена мярка за неотклонение – задържане под стража за
срок от 72 часа. С протоколно определение от 19/02/2013г. по НЧД № 3057/2013 г.
на СРС, 103-ти състав по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, потвърдено с определение от 01/03/2013г. по ВНЧД №
946/2013г. на VIII въззивен
с-в. От протокол за предявяване на разследване се установява, че на
05/04/2013г., разследването е било предявено на ищеца. С постановление за
прекратяване на наказателно производство от 20/11/2015 г., изх. №
2946/24/11/2015г. досъдебното производство по отношение на него е било
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от него, като е отменена и
взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“.
От материалите по наказателното дело не се установява
кога точно е отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ и кога е
наложена мярка „подписка“. Предвид това следва да се кредитират твърденията на
ищеца, че действието на тази мярка е продължило два месеца, предвид
разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от НПК, съгласно която при престъпления, които не
са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, задържането под стража в досъдебното производство не
може да продължи повече от два месеца, както и липсата на оспорване от страна
на ответника.
От справка за съдимост рег. № 3684 от 19/02/2013 г. се
установява, че ищецът е осъден с присъда от 06/07/2011г. по нохд 11840/2008 г.
на СРС като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
постъпките си за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК. От
същата справка се установява, че ищецът е сключил и споразумение по нохд
14615/2012 г., с което се е признал за виновен в извършването на престъпление
по чл. 214, ал. 1 от НК.
По делото е представен акт за раждане № ********** на Д.Н.Н.,
от който се установява, че тя е дъщеря на ищеца и е родена на 22/8/2013г.
Свидетелката Д.Ц.П.– съпруга на ищеца, дава показания,
че е била бременна по време на задържането му в ареста. Свидетелката посочва,
че той е бил тъжен, нещастен и е изпитвал притеснение както за нейното състояние
и че не е имал възможност да бъде до нея, така и за собствената си ситуация.
Оплаквал се от условията в затвора – храната не била добра, а отношението към
него също било лошо. Оплаквало се от това, че е затворен. Посочва, че е работел
преди инцидента, но не е могъл да продължи поради задържането му под стража.
Успял да си намери работа 2-3 месеца след приключване на съдебното
производство. След образуване на наказателното производство станал нервен и
докачлив. Свидетелства, че преди да влезе в ареста, ищецът бил весел и
усмихнат. Дава сведения, че ищецът е изпитвал страх, че може да бъде осъден.
От показанията на свидетеля Х.А.Г.– близък приятел на
ищеца, се установява, че заедно с него са работили заедно на обект на ул. „Пиротска“.
След освобождаването му бил променен, изнервен и неспокоен. Свидетелства, че
приятелите на ищеца също са се променили, спрели са да общуват с него,
започнали са да го отбягват, защото разбрали, че той е бил задържан.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
С прекратяване на наказателното производство, поради
това, че деянието, за което е било повдигнато обвинение на ищеца не е извършено
от него, се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал.1, т.3, предл. ІІ от ЗОДОВ. С това са настъпили условията за ангажиране на отговорността на
съответния правозащитен орган.
Първата предпоставки за пораждане на отговорността на
Държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл. ІІ от специалния закон е свързана с
образуване на наказателно производство срещу дадено лице за извършено
престъпление, след което производството да е прекратено, тъй като деянието не е
извършено от ищеца. За наличие на този първи елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2, ал.1, т.3, предложение второ от ЗОДОВ по делото бяха
събрани убедителни доказателства – Постановление за образуване на наказателно
производство срещу ищеца и Постановление за прекратяването му, тъй като
деянието не е извършено от ищеца.
За да възникне отговорност по ЗОДОВ, освен наличието
на незаконно обвинение и прекратяване на наказателното производство, е
необходимо и установяването на вреди и причинна връзка между тях и незаконното
обвинение.
Въз основа на събраните свидетелски показания съдът
приема за доказано, че във връзка с воденото наказателно производство, ищецът е
понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания
от повдигането срещу него на обвинение и конкретно изпълнение на марката за
неотклонение „задържане под стража“. Вследствие на престоя му в ареста, той се
е променил, станал нервен, неспокоен и докачлив и изпитвал страх, че може да
бъде осъден. Още повече претърпените вследствие на повдигнатото обвинение
неимуществени вреди се установяват и чрез приложението на опитните правила,
част от доказателствения процес. В този смисъл, логически и житейски обосновано
е, повдигането на обвинение в извършването на престъпление от общ характер да
създаде у обвиненото лице страх от евентуалното негово осъждане и изтърпяване
на наказания, както и да породи у ищеца негативни психически изживявания –
притеснение, отдръпнатост и прочие. В тази връзка следва да се посочи, че изтърпяването
на мярка за неотклонение „задържане под стража“, винаги води след себе си до
отрицателни изживявания, предвид временното ограничаване на свободно
предвижване.
Доказва се, от свидетелски показания, че ищецът не е
могъл да завърши работа която е поел – ремонт на фасада на сграда, находяща се
на ул. „Пиротска“, поради задържането му под стража и по този начин е била
ограничена неговата възможност да полага труд. От свидетелските показания на
свидетелката П. и представения акт за раждане се доказва също така, че той е
бил отделен от приятелката си в момент, в който тя е била бременна и това е
оказвало допълнителен негативен ефект върху емоционалното му състояние.
По делото не се доказва ищецът да е развил алергия в
ареста. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Що се касае до
условията в следствения арест, настоящият състав се придържа към изложеното в Решение
№ 333 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 445/2014 г., IV г. о., ГК, че условията
в ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под
стража" са под контрола на Главна дирекция „ИН“, и претенции за възникнали
вреди при несъответствие на условията с установени в нормативни актове
изисквания, следва да се реализират по административен ред. П.та упражнява
надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона
за съдебната власт, и има право да се запознава с цялостната работа по
изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й (чл. 5 ЗИНЗС). Върху нея не може да бъде възлагана отговорността за неблагоприятните
последици за незаконно задържани лица, произтекли от материално-битовите
условия в арестите, възложени като задължение за уреждане и пряк контрол на
административен орган.
При тези установени факти, отговорността на ответника
за обезщетяване на вредите, настъпили за ищеца от незаконното обвинение следва
да бъде ангажирана.
За определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да се основе на принципа на справедливостта,
като съобрази в допълнение характера на повдигнатото обвинение и характера и
вида на доказаните неимуществени вреди. Освен това, съдът отчита и периода на
протичане на досъдебното производство от над две години и половина. Съдът
съобрази и това, че по отношение на ищеца е наложена мярка за неотклонение
„задържане по стража“ за период от 2 месеца, която също така е изтърпяна в
период, в който приятелката на ищеца е била бременна и той е бил лишен от
възможността да сподели този момент от общия им живот. От значение за
определяне на размера на обезщетението е и отрицателното въздействие на
воденото наказателно производство върху личните контакти на ищеца,
отрицателните психически изживявания – нервност, раздразнителност, притеснения
и пр., както и ограничението върху възможността му да полага труд по време на
изтърпяване на мярката „задържане под стража“ и известен период след това. От
друга страна, следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът е бил
осъждан, макар и като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си за извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК, както и че е сключил споразумение
по друго дело, по малко от половин година от задържането му по процесното
наказателно дело, с което се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК. Тези обстоятелства говорят за по-ниска
степен на чувствителност и оценка на собственото му поведение, поради което не
може да се направи извод за значителен по обем претърпени неимуществени вреди. Предвид
изложеното и като взе предвид и жизнения стандарт и конкретните икономически
условия за живот в страната, съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би била претендираната сума от 10 000
лв., като искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 40000 лв.
Ищецът е предявил претенция
за заплащане на законна лихва върху претендираните от обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, началният момент на забава на задължението за обезщетение по ЗОДОВ
настъпва с влизането в сила на от влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. Според чл. 243, ал. 9 от НПК -
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било
обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по - горестоящата
П., а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2
от НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на
наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 от НПК). От цитираните разпоредби е
видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство, не
влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалван. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна
присъда” (така Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС). Предвид това постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство поражда действие от момента на постановяването му и
от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Постановление за прекратяване на досъдебното
производство е постановено на 20/11/2015г. (изведено на 24/11/2015г.) и именно това е моментът, от който П.та е
изпаднала в забава. Доколкото обаче ищецът претендира заплащане на законна
лихва за забава, считано от 24/11/2015г., тя следва да се присъди от тази дата.
По отношение
на разноските:
С оглед уважената част от иска да ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 435 лв.
Предвид изхода на делото право на разноски има и
ответникът, но по делото няма данни да са извършени такива.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., адрес: гр. София, бул.
„*******да заплати на Н.А.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Д.И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пред.
второ ЗОДОВ, сумата от 10 000
лв. (десет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение
за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е
образувано ДП № 416/2013год. по описа на 04 РПУ – СДВР/пр.пр. № 2946/13 г.,
прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20/11/2015 г., заедно
със законна лихва от 24/11/2015 г. до окончателното изплащане на
главницата, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
сумата 435 лв. (четиристотин тридесет и
пет лева) разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на обезщетение за разликата до пълния предявен размер от
40000лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: