Р Е Ш
Е Н И Е № 53
гр.В*
26.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет
и трети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В* В*
Членове: Ан* П*
В* М*
при секретаря В* У*
и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия В* В* въззивно гражданско дело
№171 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба
от И.В.В. от гр.К*
против решение №623/09.10.20г. по гр.д.№3169/19г.
на ВРС с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Р.М.В. *** иск за сумата от 871.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените на 21.06.2019г. от ПТП
имуществени вреди на лек автомобил марка БМВ, модел 320Д с ДК № ВН
1118АВ, собственост на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска в съда до окончателното плащане. Подържа се в жалбата,че решението е
незаконосъобразно,поради това,че ВРС
след като правилно възприел фактическата обстановка е постановил решение в противоречие със
събраните доказателстваСпоред жалбоподателя налице са всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане,което е извършено от ответницата
по жалбата.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решения,с което предявения иск бъде отхвърлен.
В съдебно заседание процесуалния представител
на ответника оспорва подадената жалба и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 от ГПК и при
спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за
установено следното: Гр.д.№3169/19г. на ВРС е образувано по искова молба от И.В.В. от гр.К* против Р.М.В..Подържа се в
исковата молба,че
на 20.06.2019г. предоставил на ответницата собствения си лек
автомобил марка БМВ, модел 320Д с ДК № ВН 1118АВ. На 21.06.2019г.
ответницата, управлявайки автомобила на ищеца причинила ПТП, за което е
съставен АУАН № 1717072/21.06.2019г., въз основа на който е издадено НП № 19-0953-000-797/17.07.2019г.
и на ответницата е наложено административно наказание – глоба.
Посочва се, че ответницата е заявила на ищеца, че ще поеме разноските по
възстановяването на автомобила, тъй като на същия били причинени щети –
повредена изцяло предна броня, ляв праг, лагер главина, полуоска, спирачен диск
и датчик АБС,но въпреки
това, впоследствие заявила, че няма да
поеме ремонта. Поради това ищецът оставил автомобила за известно време в
сервиз, като закупил необходимите резервни авточасти на обща стойност 703.51
лева, а за ремонта заплатил 500.00 лева.Иска се от Съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 1203.51 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди за процесното МПС,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното
плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответницата
е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Наведени са доводи, че не са налице доказателства
за наличието на причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите
вреди. Оспорено е, че от представената фактура не става ясно закупените
авточасти за каква марка автомобил са, както и не е ясно извършения ремонт дали
касае точно ремонта и подмяната на частите, за което се твърди.
С протоколно
определение от 09.09.2020г. на основание чл. 214 от ГПК по искане на ищеца
съдът е допуснал намаление в размера на иска, като същия се счита предявен за
сумата от 871.00 лева.
От фактическа страна
ВРС е установил следното:Ищецът е собственик на лек
автомобил марка *, модел *** с ДК № ВН ****, което е видно от
свидетелство за регистрация, част І, изд. от МВР. Не е спорно, че ищецът е
предоставил автомобила на ответницата, както и че на 21.06.2019г. същата е
реализирала ПТП с материални щети по процесния
автомобил, което е видно от издаденото НП №
19-0953-000-797/17.07.2019г., влязло в сила като необжалвано.
По делото са представени два
броя фактури с получател ищеца, ведно с фискални бонове. Едната
фактура с номер ********** от 05.10.2019г. е за закупени авточасти –
предна броня, праг ляв, лагер главина, полуоска, спирачен диск, датчик ABS на обща стойност 703.51
лева с ДДС.Другата фактура с номер ********** от 22.10.2019г. е за заплатен
труд ремонтни услуги на стойност 500.00 лева с ДДС.Вещото лице по назначената
съдебно-автотехническа експертиза е дало заключение, че щетите по
процесния лек автомобил, степента на унищожаване и увреждане на
авточастите, и описаните такива във фактура № ********** от 05.10.2019г.,
пряко кореспондират с механизма на настъпилото ПТП и могат да се дължат на
него. Според заключението, размерът на щетата възлиза на сумата от 871.00 лева.
За да
отхвърли предявения иск и постанови обжалваното решение ВРС е приел,че съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За успешното провеждане на иска следва да се
установят елементите на сложния фактически състав на института на непозволено
увреждане, а именно да е налице противоправно
деяние , в резултат на това деяние да са причинени вреди, вредите да
са причинени виновно и да е налице причинна връзка между
деянието и настъпилите вреди. Отговорността на ответника би
могла да бъде ангажирна при положение, че бъде установена причинната
връзка между противоправното и виновно поведение и настъпилият вредоносен
резултат.
В настоящия случай не е спорно,
че на посочената дата ответницата е реализирала ПТП с процесния автомобил, като
на автомобила са причинени материални щети. Не е спорно също, че ПТП е резултат
от нарушение на правилата за движение от ответницата– чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Налице са част от елементите на непозволеното увреждане - противоправно
деяние и виновно причинени
вреди. В процеса
не се доказаха обаче останалите предпоставки на непозволеното увреждане, а
именно причинната връзка между деянието и настъпилите
вреди, както и
вида на вредите.
В тежест на ищеца е
в условията на главно и пълно доказване да установи по несъмнен
начин елементите на твърдяното непозволено увреждане. В случая ищецът не
установи вида на вредите от реализираното ПТП. От представените фактури не може
да се направи извод, че закупените от ищеца авточасти са за процесния автомобил
и то във връзка с реализираното на 21.06.2019г. ПТП и причинените материални
щети. Нито в АУАН, нито в НП са описани материалните щети,
нито са ангажирани други доказателства за тяхната индивидуализация. Същото се отнася
и за представената фактура за труд и ремонтни услуги.
Съдът
кредитира автотехническата експертиза на вещото лице доколкото
същото е дало заключение за размера на посочените в исковата молба вреди,
изчислен по Наредба № 24 от 2006 г. Заключението обаче
е направено единствено по данни на ищеца и въз
основа на документите по делото, без да е извършен оглед на автомобила.
Независимо от това съдът, приема че дори да беше извършен оглед на
автомобила от вещото лице, при липсата на други дори косвени доказателства за вида
на причинените вреди, заключението отново щеше да е хипотетично.ВРС е приел,че ищецът не
установил по безспорен
и категоричен начин всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: настъпилите вреди, а оттук и техния размер, поради което отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
ВОС като взе
предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.ВОС изцяло споделя съображенията
на ВРС изложени в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към
същите на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в
жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради това,че ВРС правилно възприел
фактическата обстановка,но постановил
решение в противоречие със събраните доказателства.ВОС не споделя тези
съображения на жалбоподателя.Поделото няма ангажирани каквито и да било
доказателства,че закупените части за автомобил по цитираната по-горе фактура са
използвани за ремонта на автомобила на жалбоподателя.В представената фактура
частите не са издивидуализирани така,че да може категорично да се направи извод
,че става въпрос за автомобила на жалбоподателя-„***“.Същото се отнася и за
представената фактура за „труд ремонтни услуги“ на стойност 500лв.Отделно от
това по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
жалбоподателя,че вследствие причиненото от ответницата ПТП са повредени точно
частите закупени с цитираната по-горе фактура.Вещото лице е отговорило,че
повредите по автомобила кореспондират с
механизма на ПТП-то,но съдът счита,че правилно е прието от съда,че това
предположение е хипотетично и не почива
на извършен от вещото лице оглед на автомобила.
С оглед на горното
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава №623/09.10.20г. по гр.д.№3169/19г.
на ВРС .
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.