№ 114
гр. Пловдив , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина И. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300600958 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 от НПК.
С определение №134 от 24.03.2021г. постановено по ЧНД №92/2021г.
Пловдивският районен съд – XXIV н. с. е потвърдил постановление на РП-
Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по сл.д.
№291/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура–Пловдив, водено
за извършено престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК.
Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от пострадалата Д. Д. К.,в
която се правят оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Развиват се доводи, че направените правни изводи от прокурора и съда са
неправилни и необосновани.Сочи се, че установената фрактура на прешлен
Тh12 неправилно е била определена като стара от лекуващия лекар д-р Б.,
довело до погрешно лечение и ненавременна консултация с
неврохирург,което е пропуск в диагностицирането на заболяването.В жалбата
се оспорват изводите в назначената тройна съдебномедицинска
експертиза,както и компетентността на участващите в нея медици.Прави се
искане определението на съда, с което е потвърдено прекратяването на
наказателното производство по делото и постановлението на прокурора, да
бъдат отменени от окръжният съд, а делото върнато за допълнително
разследване и назначаване на нова повторна съдебномедицинска експертиза.
1
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите,
наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира
жалбата за процесуално допустима, защото изхожда от лице, което има
качеството на пострадал,а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения :
Окръжният съд споделя напълно възприетата в прокурорския акт и
определението на съда фактическа обстановка.Същата почива на верен
прочит на събраните по делото доказателства, поради което и съдът не
намира за нужно да я преповтаря в настоящия си съдебен акт. Установено е
по несъмнен начин по делото, че на 31.12.2018г. св.К. е претърпяла битов
инцидент, като е паднала по стълбите в дома си и същата вечер е била
прегледана в УМБАЛ“Пловдив“,където работила.На 02.01.2019г. е била
приета по спешност в неврологичното отделение в същото болнично
заведение и на 07.01.2019г. изписана с подобрение и с окончателна диагноза
увреждания на междупрешленните дискове в пояснения и други отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия L5/S1 вдясно.Компресионна фрактура на
тялото на Th12.Дискови хернии на нива Th12/L1 и L5/S1. Обвинението, за
което се води настоящото наказателното производство е за периода от
02.01.2019г. до 07.01.2019г., като е инкриминирано немарливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на повишена опасност, в резултат на което
е причинена средна телесна повреда на пострадалата К..
От събраните по делото доказателства, което не се оспорва и от самата
жалбоподателка К., е видно, че цитираната диагноза й е била поставена още
при изписването й от указаното болнично заведение на 07.01.2019г. и е била
правилно диагностицирана от лекуващите лекари.В случая се оспорва
назначеното лечение, закъснялата, според жалбоподателката, операция,
липсата на препоръка да бъде консултирана с неврохирург,през което
продължително време е изпитвала болки и страдания.От заключението на
тройната съдебномедициска експертиза, от приложената по делото болнична
документация, от констатациите отразени в констативните протоколи от
извършените по сигнал на жалбоподателката проверки от страна на
ИА“Медицински одит„ към министерството на здравеопазването на всички
лечебни заведения в гр.Пловдив и гр.София имащи отношение към лечението
2
й, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели доктор Б.,
доктор М., д-р Г. е видно, че никой от тях не е определял обсъжданата
фрактура като „стара“ и подобно записване липсва и в представената по
делото медицинска документация.Впоследствие при срещата й с д-р Г. на
08.03.2019г. фрактурата би могла, според показанията му, да се определи
като „стара“, предвид изминалите месеци от увреждането. Законосъобразни и
правилни са изводите в съдебния акт, че жалбоподателката К. е била изписана
на 07.01.2019г. от неврологичното отделение при УМБАЛ „Пловдив“ ЕАД с
подобрение и с предписани два контролни прегледа в рамките на месец след
изписването й – на 21.01.2019г. и на 04.02.2019г., на които тя не се е явила,за
да бъде проследено състоянието й.В тази връзка напълно несъстоятелни са
оплакванията на жалбоподателката, че в периода от от 17 до 24.01.2019г. е
провеждала физиотерапия в същата болница и е имала контакти с лекарите,
защото от показанията на д-р Б., а и от приложената медицинска
документация, издадена от УМБАЛ“Пловдив“ е видно, че К. не се е явила на
контролни прегледи и на двете дати , за да бъде проследено състоянието й и
които включват контролни снимки, рентген, скенер и МРТ. Тези контролни
изследвания се правят след личното явяване на пациента в отделението,което
жалбоподателката не е сторила,независимо, че е била на рехабилитация в
същата болница.Наред с това пак от показанията на д-р Б. е видно, че след
проведената физиотерапия К. се е почувствала по-добре и на същата й е било
разяснено, че може да се направи консултация и с неврохирург.
Споделят се и мотивите на първата инстанция, с които е приела, че
назначената на досъдебното производство тройна съдебномедицинска
експертиза, изготвени от лекари в различни области на медицината, е
обосновано,почива на обективните данни отразени в медицинската
документация,както и на събраните по делото гласни доказателства.Няма
основание да се приеме, че експертите са предубени само защото са лекари от
гр.Пловдив или че заключението им е необосновано и възниква съмнение за
неговата правилност,налагащо назначаването на повторна
съдебномедицинска експертиза,както настоява К..Според експертизата , в
която са включени съдебен медик, неврохирург и невролог, поставената на
Д.К. в УМБАЛ“Пловдив“АД диагноза е била правилна и тя е позволявала
започването на консервативно симптоматично лечение и последваща
3
рехабилитация.Няма нарушение на установените правила при поставяне на
диагнозата от лекарите и назначеното лечение, няма данни от него на К. да е
било причинено телесно увреждане.Тези изводи са в пълно съгласие и с
констатациите от извършената цялостна проверка от Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ на всички медицински дейности относими към
лечението на жалбоподателката във всички пловдивски болници, от които е
видно, че липсват пропуски в диагностично-лечебния процес при К..
В контекста на изложеното Окръжният съд изцяло споделя изводите в
прокурорския и съдебния акт, че от събраните по делото доказателства
липсват данни за извършено престъпление по чл.134 ал.1 т.2 НК.Лекарската
професия несъмнено е правнорегламентирана дейност представляваща
източник на повишена опасност, но от събраните по делото доказателства не
се установи лекуващите медици да са проявили немарливо изпълнение,
изразяваща се в нарушение на медицински правила и стандарти или
неизвършване на задължителни действия,от които да е причинена средна
телесна повреда на пострадалата.К. е била правилно диагностицирана и
лекувана с оглед обективното й състояние и няма данни да й е било
причинено телесно увреждане в резултат от проведеното й лечение в
неврологичното отделение към УМБАЛ“Пловдив“АД.Впрочем причиняване
на телесна повреда от действията или бездействията на лекуващите лекари не
се твърди и от самата жалбоподателка, която счита, че оперативното й
лечение е закъсняло и от това е претърпяла продължителни болки и
страдалия.В тази връзка законосъобразни и напълно споделими са и изводите
на първия съд, че престъплението по чл.134 от НК е резултатно и след като не
е настъпил предвидения в закона престъпен резултат не би могла да се
ангажирана наказателната отговорност спрямо определено лице.Без значение
за съставомерността на т.нар. „лекарска грешка“ е дали при лечението на
дадено заболяване са изпълнени всички медицински стандарти и правила в
светлината на правилата на добрата медицинска практика, а в случая е
установена правилност на предприетите действия, при липса на настъпил
съставомерен резултат–в случая причиняване на средна телесна повреда на
пострадалата.
По изложените по-горе съображения Окръжният съд намира,че
разследването по делото е проведено всестранно , обективно и пълно,
4
каквото е изискването на чл.107 от НПК и са събрани всички относими към
предмета му доказателства, обосноваващи верен и законосъобразен извод за
липсата на съставомерни действия по НК, в частност на извършено
престъпление по чл.134 ал.1 от НК.
Мотивиран от изложеното Пловдивският Окръжен съд прие
атакуваното определение, с което е потвърдено прекратяването на
наказателното производство по делото, за законосъобразно и обосновано,
което налага да бъде потвърдено,поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №134 от 24.03.2021г. постановено по
ЧНД №92/2021г. на Пловдивския районен съд – XXIV н. с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5