Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 24.06.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми май Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4210 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, чл. 92, ал. 1, чл. 232, ал.
2 и чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Ищцата
Д.К.П. твърди в поправената си искова молба, че на 15.12.2017 г. в - сключила с
ответника договор за наем с нотариална заверка на подписите им от -. С него му отдала
под наем голямата северна стая от имота си в същото -. Договорът бил със срок
на действие от 15.12.2017 г. до 31.03.2018 г. Уговорен бил месечен наем от 50
лева, дължим от 5-то до 8-мо число на текущия месец, считано от 01.01.2018 г. Предвидена
била и неустойка от 50 лева при нарушаване на клаузите му. След сключването му предоставила
ползване на наетата стая от жилището й. От самото начало ответникът бил
неизряден. Не й платил нито един наем до 31.03.2018 г., поради което й дължал 150
лева неплатени наеми за януари-март 2018 г. Това било нарушение и на т. 3.1 от
договора. Продължил да ползва стаята, със знанието и без противопоставянето й,
и след края на срока на договора, до 10.06.2018 г. включително, на която дата
освободил имота. Поради това и съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД й дължал за април и
май 2018 г. по 50 лева месечен наем или общо 100 лева, както и 16.67 лева наем
за 10-те дни от юни 2018 г. Въпреки изричната забрана в договора за ползването
на натрупаните под навеса дърва за огрев, си позволил да ги използва и изгори,
като през времето, през което обитавал имота, се отоплявал с тях. Те били 3
м³ на обща стойност 210 лева, като един кубичен метър дърва струвал 70
лева. В нарушение на т. 3.1 от договора, не бил платил и консумирания от него
ток за януари-май 2018 г. и след напускането на 10.06.2018 г., електроенергията
й била прекъсната/спряна и тя била принудена да заплати всички неплатени от него
сметки за ток на 25.07.2018 г., за което й били издадени системни касови
бонове. Била принудена да заплати и такса за ново присъединяване, които
ответникът следвало да й плати с мораторните лихви за забава в плащането така,
както е посочено в поправената искова молба. В периода от 01.01.2018 г. до
10.06.2018 г. ползвал и питейна вода, която също не платил. Едва на 14.08.2018
г., след като поискала да бъде засечена отново водата и успяла да събере пари и
плати разходваната от ответника вода, при плащането й били издадени 5 системни
бона за общо 130.64 лева. Ответникът нарушил повече от една клауза на договора,
което й давало основание да претендира и уговорената в т.7.1 от него неустойка
в размера на 50 лева, за виновното му неизпълнение на т. 3.1 и т. 5.3. Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 150 лева за неплатени
наеми по договора за януари - март 2018 г., сумата от 116.67 лева за неплатени
наеми за април, май и първите 10 дни от юни 2018 г. по същия договор, сумата от
210 лева за неплатено обезщетение за претърпяна загуба от изгорени 3 м³
дървен материал, сумата от 168.24 лева за неплатени разходи за ел. енергия с
лихви за забава в плащането им за януари-май 2018 г., свързани с ползването на
наетия имот, сумата от 19 лева за неплатено обезщетение за вредите, причинени
през време на ползването на наетия имот, за заплатена такса за възстановяване
на ел. захранването му, сумата от 130.64 лева за неплатени разходи за доставена
питейна и отведена канална вода за януари-май 2018 г., свързани ползването на наетия имот, сумата от 50 лева
за неустойка по т. 7.1 от договора, и законна лихва върху тези суми от 17.08.2018
г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
Й.Л.Й., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не
се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По исковете по чл. 232,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД
На
15.12.2017 г. страните са сключили в писмена форма със заверка на подписите им от
кмета на - ** представения по делото договор за наем (л. 6).
С него ищцата предоставила на ответника, за временно и възмездно ползване, за
срок от 15.12.2017 г. до 31.03.2018 г., голямата северна стая от - си в -, срещу
задължението на ответника да й плаща от 5-то до 8-мо число на текущия месец по 50
лева месечен наем. След сключването на 15.12.2017 г. на този договор ищцата
предала ползването на наетата с него стая на ответника, който живял в нея със
съпругата си, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Л. (-), И.
и Т., които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и
логични, и не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК). От
съвкупната им преценка се установява още, че и след изтичането на 31.03.2018 г.
на уговорения наемен срок, използването на наетата с договора стая от ответника
и съпругата му е продължило със съгласието и без противопоставянето на ищцата. Поради
това, след тази дата, същият договор се счита продължен за неопределен срок (чл.
236, ал. 1 ЗЗД). Тази стая ответникът и съпругата му са ползвали до 20
април 2018 г. (св. Т.). Поради това същият договор
е прекратен с този му отказ от него на тази дата (чл. 238, изр. 1 ЗЗД).
При това положение, тежестта
да докаже, че е платил от 5-то до 8-мо число на всеки текущ месец, изцяло и без
забава, наемите за исковите месеци от януари до април 2018 г. включително, в
общ размер от 200 лева, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният
обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил тези наеми до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради
това предявените от ищцата искове по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за плащането им са
основателни и следва да се уважат заедно с акцесорното й искане за присъждане
на законната лихва върху същите от подаване на исковата й молба в съда до
изплащането им (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
А предявените искове за осъждането на ответника да заплати на ищцата и 50 лева
наем за май 2018 г. и 16.67 лева наем за първите 10 дни на
юни 2018 г., следва да се отхвърлят, като неоснователни, заедно с акцесорното
искане за присъждане на законна лихва върху тези наеми, защото по делото се
установи от показанията на свидетеля Т., че договорът за наем е бил прекратен
на 20 април 2018 г. с отказа/напускането на ответника на същата дата на наетия
имот (чл. 238, изр. 1 ЗЗД). Поради това той не й дължи по него и тези
претендирани от ищцата наеми за май и първите десет дни на юни 2018 г.
По исковете по чл. 232,
ал. 2, пр. 2 ЗЗД
Според чл. 232, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на
вещта. Това е уговорено и в т. 3.1 от договора (л. 6).
От показанията на свидетеля Т. е видно, че през времето на действието на този
договор от 15.12.2017 г. до 20.04.2018 г., ищцата не е живяла в имота си, от който
една стая е наел ответника. Поради това следва да се приеме, че консумираните през
този период ел.енергия и вода за този й имот, са разходвани изцяло от ответника
и съпругата му. От представените от ищцата и неоспорени от ответника системни
бонове и фактури се установява още, че със същите ищцата е платила общо 11.18 лева с лихви за доставената до този
й имот от 16.12.2017 г. до 03.04.2018 г. питейна и отведена канална вода, както
и 146.73 лева с лихви за доставената до същия й имот от 25.01.2018 г. до 24.04.2018
г. ел. енергия (л. 7-9 и 13-14). Вярно е, че в тези бонове
не е записано лицето, което е платило с тях тези разходи. Но също така е вярно,
че доколкото същите бонове се намират у и представят по делото от ищцата, съдът
намери, че именно тя е платила срещу тях тези разходи (аргумент от чл. 77, ал.
1 ЗЗД). През посочените в тези системни бонове и фактури периоди,
именно ответникът е ползвал процесния нает имот. Поради това именно негово е и
задължението да плати тези разходи, свързани с ползването му, които ищцата е
платила вместо него (т. 3.1 от договора и чл. 232, ал. 2, пр.
2 ЗЗД). Поради това предявените от нея искове за осъждането му да
й плати тези разходи, съдът намери за основателни за тези периоди и до тези им размери,
до които поради това следва и да ги уважи, като основателни, заедно с
акцесорната й претенция за присъждане и на законна лихва върху същите от
подаване на исковата й молба в съда до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
В останалата им част, над тези суми до претендираните с тях по-големи, тези й искове
следва да се отхвърлят, като неоснователни, защото по делото се установи, че
след 20.04.2018 г. ответникът е напуснал наетия с договора за наем имот/стая,
поради което сключеният от страните договор за наем е прекратен на тази дата с
този му отказ и след нея той не дължи на ищцата поради това плащането на
останалите претендирани от нея с тези й искове разходи и от 21.51 лева за доставена
от 25.04.2018 г. до 24.06.2018 г. ел.енергия с лихви за забава в плащането й, и
от 119.46 лева за доставена от 01.06.2018 г. до 03.07.2018 г. вода до същия
имот, защото няма данни тези разходи да са свързани с ползването му от
ответника под наем по договора (л. 10-11 и 14).
По иска по чл. 233, ал.
1, изр. 2 ЗЗД
По делото се установи,
че ответникът виновно не е платил за посочените периоди посочените разходи за
ел. енергия, свързани с ползването на наетата от него с договора стая до
прекратяването му на 20.04.2018 г. Електрозахрането на имота на ищцата обаче не
е било прекъснато и след това, за периода от 25.04.2018 г. до 24.06.2018 г.,
през който също е доставяна ел.енергия до този й имот, цената на която също не
е била платена до 25.07.2018 г. (л. 10-11), и
която, заедно с неплатените от ответника горепосочени разходи за ел.енергия до
20.04.2018 г., ищцата е платила на 25.07.2018 г., на която дата е платила и
претендираните с този й иск 19 лева за възстановяване на електрозахранването на
имота й, прекъснато за просрочени задължения (л. 12). По делото обаче няма
данни нито на коя дата, нито за кои точно неплатени разходи/задължения за ел.
енергия (тези дължими от ответника до 20.04.2018 г. или тези, дължими
за доставената след това в периода от 25.04.2018 г. до 24.06.2018 г. ел.
енергия, които той не дължи), е било прекъснато
ел.захранването на имота на ищцата, за възстановяването на което тя е платила
претендираните с този й иск 19 лева на 25.07.2018 г. (7-12). А
след като ищцата, чиято е тук доказателствената тежест, не доказа пълно и
главно, тоест несъмнено, тези вреди да са й били причинени именно поради
неплатените от ответника разходи за ел. енергия през времето на ползването на
наетата с договора стая до 20.04.2019 г., а не поради неплащането на последващите
такива, дължими за доставената след това до този й имот ел. енергия от 25.04.2018
г. до 24.06.2018 г., които той не дължи, то този й иск следва да се отхвърли,
като неоснователен, само на това основание, защото не е доказана такава причинна
връзка между тези причинени й с плащането на тази такса от 19 лева за
възстановяване на ел.захранването на имота й имуществени вреди и неплатените от
ответника през време на ползването му до 20.04.2018 г. разходи за ел.енергия (чл.
233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).
По иска по чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД
С
т. 5.3 от договора за наем ответникът е поел и задължението да не ползва
дървата за огрев на ищцата (л. 6). От
съвкупната преценка на показанията на свидетелите Л. и И. се установява, че към
датата на сключване на този договор, ищцата е имала нарязани и складирани от тези
свидетели в лятна й кухня на двора й, стари дървета от имота й, около 1,5
куб.м, които са били предназначени за огрев (л. 52-53).
Вярно е, че свидетелят Л. не даде точни показания за кубатурата на тези
дървета. Тъкмо напротив. Посочи, че същите били „..между един и два кубика..“ (л.
52). Но също така е вярно, че именно поради това съдът намери,
че тези дърва за огрев в имота на ищцата са били 1,5 куб.м (св.
Л.). От показанията на свидетелката И. се установи още, че в
нарушение на договорното му задължение за противното по т. 5.3 от сключения с
ищцата наемен договор, именно ответникът и съпругата му са изгорили изцяло тези
й дърва, които не са им и стигнали, за да се топлят в ползваната от тях под
наем през време на действието на договора от 15.12.2017 г. до 20.04.2018 г.
стая от имота на ищцата (л. 53).
Вярно е, че и свидетелят Т. даде показания, че „..преди две години..“ нарязал
по молба на ищцата стара кайсия в двора й, като полученият от нея дървен
материал за огрев бил около 0.700 куб.м (св. Т.).
Но също така е вярно, че този свидетел не дава показания, че и този материал
ищцата е съхранявала в двора си. Тъкмо напротив. Дава само показания, че не
знае къде го е пренесла (л. 53).
От друга страна никой от свидетелите по делото не е дал показания, ответникът и
съпругата му да са изгорили за огрев и този дървен материал (св.
Л., И. и Т.). Свидетелката И. дава показания, че ответникът и съпругата
му са изгорили само дървения материал на ищцата, който тази свидетелка и
свидетелят Л. са нарязали за огрев от стари дървета в двора й (св.
И.). А според свидетелят Л., този материал е бил около 1,5
куб.м (св. Л.). Поради това съдът
намери за доказано по делото, че само последният ответникът е използвал за
огрев, в нарушение на договорното му задължение за противното по т. 5.3 от договора
(чл. 154, ал. 1 ГПК).
Това
му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина,
която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). То
е и недобросъвестно, защото ответникът е поел изрично задължение да не използва
този дървен материал, въпреки което съзнателно е изгорил същия за огрев. При
това положение ищцата има право да иска обезщетение за претърпяната от нея пряко
и непосредствено имуществена вреда - загуба на този дървен материал от
неизпълнението на това му задължение, което същата е и сторила с този предявен
по делото иск за плащането му (чл. 79, ал. 1, пр. 2,
във вр. с чл. 82 ЗЗД). От представения по делото от третото
лице Е. и неоспорен от страните ценоразпис, следва да се приеме, че пазарната
стойност на същия материал е 73.20 лева/куб.м (л. 64).
При това положение за причинените на ищцата горепосочени загуби от неизпълнението
на задължението на ответника по т. 5.3 от договора, да не го ползва, същият й дължи
обезщетение в размер на 109.80 лева (1,5 куб.м х 73.20 лева).
До този размер предявеният от нея иск за плащането му се явява основателен и следва
да се уважи, заедно с акцесорната й претенция за присъждане на законна лихва
върху тази сума от подаване на исковата й молба в съда до изплащането й, а в
останалата му част отхвърли, като неоснователен (чл. 79, ал. 1, пр. 2,
във вр. с чл. 82 ЗЗД).
По иска по чл. 92, ал.
1 ЗЗД
Този иск е неоснователен.
Вярно е, че в т. 7.1 от договора за наем страните са уговорили, че при
нарушаване на клаузите му, виновната страна дължи неустойка в размер на 50 лева
месечен наем (л. 6). Вярно е, че с
поправената си искова молба ищцата претендира тази неустойка за виновно неизпълнение
от ответника на задълженията му по т. 3.1 от договора – да плаща в срок
дължимите наеми и разходи за ток и вода, свързани с ползването на наетата стая,
и по т. 5.3 – да не ползва дървата й за огрев, които по делото се установи, че
ответникът виновно не е изпълнил (л. 24).
Но също така е вярно,
че при това положение ищцата има алтернативно (а не кумулативно) едно от
следните права по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – или да иска от ответника реално
изпълнение на задължението му по т. 3.1 от договора, да й плати неплатените наеми
и разходи за ток и вода с обезщетение за забава в плащането им, или да иска от
него обезщетение за вредите от това му неизпълнение – законовото по чл. 82 ЗЗД (в
който случай следва да ги доказва) или договорното по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в размер на уговорената в
т. 7.1 от договора неустойка от 50 лева (в който случай не
следва да ги доказва). В случая ищцата е предпочела да
претендира от ответника за това му неизпълнение - първата възможност на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, като е предявила искове за реално изпълнение/плащане на неплатените
й от него наеми и разходи за ток и вода, свързани с ползването на наетата с
договора стая, заедно с обезщетение за забавата в плащането им в размер на
законната лихва от подаване на исковата й молба в съда до изплащането им. Поради
това не може сега основателно да претендира за същото неизпълнение и уговореното
в чл. 7.1 от договора, под формата на неустойка от 50 лева – обезщетение за
неизпълнение, защото чл. 79, ал. 1 ЗЗД не допуска подобна кумулация. Същото се
отнася и за неизпълнението на задължението на ответника по т. 5.3 от договора.
За него ищцата е предпочела да претендира втората възможност на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като е предявила иск за осъждането му да й плати законовото обезщетение по
чл. 82 ЗЗД за претърпяната вследствие това му неизпълнение вреда/загуба ( в
размер на пазарната стойност на изгорения за огрев неин дървен материал).
При това положение не може сега основателно да претендира за същото му неизпълнение
и уговореното в чл. 7.1 от договора, под формата на неустойка от 50 лева, договорно
обезщетение за същото неизпълнение, защото законът не допуска подобна
кумулация. Ето защо съдът намери този й иск за неоснователен и като такъв
следва да го отхвърли.
При този изход на
делото, сторените от ищцата разноски за същото в общ размер от 350 лева (от
които 50 лева внесена д.т. за образуване на делото и 300 лева платено
адвокатско възнаграждение), следва да бъдат възложени в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 193.83 лева (чл. 78, ал.
1 ГПК). По делото няма данни ответникът да е сторил разноски, нито е налице
негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат съразмерно
с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Й.Л.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Д.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50
лева за неплатен наем за януари 2018 г. по договор за наем на недвижим имот от
15.12.2017 г., сумата от 50 лева за неплатен наем за февруари 2018 г. по същия договор,
сумата от 50 лева за неплатен наем за март 2018 г. по същия договор, сумата от
50 лева за неплатен наем за април 2018 г. по същия договор, сумата от 109.80
лева за неплатено обезщетение за претърпяна от неизпълнението на т. 5.3 от
същия договор загуба от изгорени 1,5 м³ дървен материал, сумата от 146.73
лева за неплатени разходи за доставена от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г. ел.
енергия с лихви за забава в плащането им, свързани с ползването на наетия със
същия договор имот, сумата от 11.18 лева за неплатени разходи за доставена от
16.12.2017 г. до 03.04.2018 г. питейна и отведена канална вода с лихви за
забава в плащането им, свързани
ползването на наетия със същия договор имот, и законна лихва върху тези
суми от 17.08.2018 г. до изплащането им, както и сумата от 193.83 лева за
разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, исковете за неплатени обезщетение за претърпяната загуба от
изгорения дървен материал и за неплатени разходи за ел. енергия и вода, В
ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите от 109.80 лева за изгорени 1,5 м³
дървен материал, 146.73 лева за ел. енергия и 11.18 лева за вода, до
претендираните 210 лева за изгорени 3 м³ дървен материал, 168.24 лева ел.
енергия и за май 2018 г., и 130.64 лева за вода и за май 2018 г., КАКТО и
предявените искове за 50 лева неплатен наем за май 2018 г. по същия договор, за
16.67 лева неплатен наем за първите 10 дни от юни 2018 г. по същия договор, за 19
лева неплатено обезщетение за причинени през време на ползването на наетия имот
вреди за заплатена в същия размер такса за възстановяване на ел. захранването
му, и за 50 лева неустойка по т. 7.1 от същия договор за неизпълнение на
задълженията по т. 3.1 и 5.3 от него, заедно с искането за присъждане и на
законна лихва върху тези отхвърлени суми от 17.08.2018 г. до изплащането им.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: