РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 1788/23.10.2023г.

 

 

гр. Пловдив,23.10.2023 год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                   ГЕОРГИ ПАСКОВ               

               

           при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №1800 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник сектор „Пътна полиция“-Пловдив към ОДМВР-Пловдив, чрез юрисконсулт Б., против Решение № 823 от 16.05.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2585 по описа на същия съд за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № 23-1030-000468 от 21.02.2023г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.И.Е. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

 

           Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е  неправилно. Твърди, че в случая след като РС е приел, че  в АУАН и в НП фактическата обстановка е съответна на реализиралото се в действителността нарушение, то същото е безспорно и доказано по делото.Намира, че в случая не е приложима нормата на чл. 9, ал.2 от НК като изводите на съда противоречат на волята на законодателя.

          Претендира отмяната на съдебния акт, респективно потвърждаване на НП и юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

          Ответникът по касационната жалба – Д.И.Е.  не изразява становище по касационните оплаквания.

          Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

          Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

         Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

         Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

         Контролът за правилност на съдебния акт, дължим от настоящата съдебна инстанция, е ограничен от въведените с жалбата основания с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които се следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

        Касационният съд намира, че АУАН и НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен  е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Предвид на това  АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните  съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може административнонаказаното лице да разбере какво е нарушението.

         С нормата на чл.162, ал. 1 от ЗДвП се определя срок за българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

        От 31 януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и това е ноторно известен факт. От тази дата е изпълнено условието за страна, която не е членка на Европейския съюз в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

 

       От посочената  по-горе дата  до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.

       От 01.01.2021 г. Обединеното кралство е окончателно третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www. mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

       Случаят касае датата 29.01.2023г., когато по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не се прилага правото на ЕС, а при извършената проверка от служител на ОД на МВР Пловдив, е установено, че нарушителят, който е български гражданин, управлява личния си автомобил с чуждестранно (английско) свидетелство за управление без да е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Република България. Нарушителят е влязъл в Република България на 07.10.2022г., установено от справка АИС Граничен контрол и 3-месечният срок, визиран в чл.162, ал.1 от ЗДвП е изтекъл.

       За така извършеното нарушение законосъобразно наказващият административен орган е приложил санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Управлението на МПС от водач в хипотезата на  чл. 162, ал. 1 ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДвП. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на жалбоподателя на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Р. България.  

       Касационният съд намира, че конкретното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай предвид забраната на чл. 189з ЗДвП, съгласно която за извършени нарушения по ЗДвП не се прилагат разпоредбите на чл. 28 и чл. 58 Г ЗАНН, респективно не следва да се прилага субсидиарно нормата на чл. 9, ал.2 от НК.

      При това положение районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а НП  следва да бъде потвърдено.

      Процесуалният представител на касационния жалбоподател своевременно е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Съгласно  чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г.), настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/, което се дължи от ответника.

       По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

 

 

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Решение № 823 от 16.05.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2585 по описа на същия съд за 2023г. и вместо него ПОСТАНОВИ:

         ПОНВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030-000468 от 21.02.2023г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.И.Е. с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

        ОСЪЖДА Д.И.Е. с ЕГН **********,с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Пловдив сумата в размер на 100 лв. /сто лева/.

       РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.