№ 50901
гр. София, 15.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110124833 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 351317 от 04.11.2024 г. на ответника Р.
Г. В., в която е инкорпорирано искане за изменение на решението от
20.09.2024 г., поправено с решение от 07.11.2024 г. в частта за разноските,
присъдени на ищеца, уточнено с молби от 25.11.2024 г. и 29.11.2024 г.
Молителят счита, че не дължи разноските, направени от ищеца за исковото и
заповедното производство, тъй като не е провокирал ищеца, не е бил уведомен
за намерението му да заведе дело, не е бил уведомен за дължимите суми, не е
изисквал експертизи, като техническата експертиза била и ненужна. Моли да
не бъде осъждан да заплаща разноски на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата не е
депозирала отговор.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. Съдът намира, че в
подадената въззивна жалба е инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, тъй като единственият ред за
промяна на решението на съд в частта за разноските е този уреден от
разпоредбата на чл. 248 ГПК. Липсата на уредба, аналогична на разпоредбата
на чл. 70 ГПК (отм.) не дава възможност за директно обжалване на решението
в частта на разноските пред по-горната инстанция. Новият ред, уреден в
посочената разпоредба, изисква първо да се поиска допълване или изменение
на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил, и едва
след произнасянето на съда по молбата с отделен съдебен акт, последният
може да се обжалва. В случая във въззивната жалба без съмнение е
инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, доколкото видно от съдържанието , както и от уточнителната
молба се иска изменение на решението в частта за присъдените на ищеца
разноски. Предвид, че с молбата се иска изменение на решението в частта за
разноските на насрещната страна и съгласно ТР 6/2013 г. на ВКС в случая
1
представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на
молбата.
По същество искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност; тя не е
отговорност за вреди; по правило отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението; при частично уважаване на
иска отговорността за разноски се разпределя пропорционално на уважената и
отхвърлената част - правила приложими при разглеждането на спора по
същество. Освен че на възлагане подлежат само платените разноски, при
ангажиране отговорността за разноски се покриват само тези, които по
естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно
предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда.
Връзката на направените разноски с процесуални факти - израз на
концентрационното начало в граждански процес, свежда присъждането им до
държавни такси по делото, направени разноски за производството като
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач,
както и изплатеното възнаграждение за един адвокат или възнаграждение за
юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 ГПК). Обстоятелството, че експертизи са допуснати
не по искане на ответника, а по искане на ищеца, не променя правилото, че
заплатените от ищеца разноски по производството се заплащат от ответника,
съразмерно с уважената част от иска. Неоснователни са и доводите, че
ответникът не е дал повод на ищеца за завеждане на делото за установените
като дължими суми, доколкото именно уважаването на иска за тях означава, че
същите са били дължими и неплатени към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
Съдът е посочил в решението си съотношението на уважена спрямо
отхвърлена част от иска, от значение за прилагането на чл. 78 ГПК, като е взел
предвид само платените разноски, съгласно указанията в ТР № 6/06.11.2013 г
по тълк. д № 6/2012 г ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски по производството,
съразмерно с уважената част от иска. Молбата на ответника по чл. 248 ГПК
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК на ответника Р. Г. В.,
инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 351317 от 04.11.2024 г., уточнена с
молби от 25.11.2024 г. и 29.11.2024 г., за изменение на Решение № 17067 от
20.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 24833 по описа за 2023 г. на
СРС, 119 състав, поправено с Решение № 20114 от 07.11.2024 г. по гражданско
2
дело № 24833 по описа за 2023 г. на СРС, 119 състав, в частта за присъдените
на ищеца разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3