РЕШЕНИЕ
гр.
София, 22.01.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25
състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Е. Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 686 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 430, ал. 1, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че на 21.03.2008 г. е сключил с ответника М.Й.
договор за ипотечен кредит, по силата на който на ответника е предоставен
кредит в размер на 33 000 евро със срок на издължаване 360 месеца, който е
усвоен на 27.03.2008 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава в плащанията
по кредита, поради което банката се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит, като заявява, че обявява настъпването ѝ на
длъжника с получаване на исковата молба. Сочи, че ответникът е преустановил
плащанията по кредита, като последно е погасена част от дължима вноска за м.
03.2011 г., а дължимата вноска за м. 04.2011 г. е непълна. Посочва и че
към датата на подаване на исковата молба не са погасени 94 броя погасителни
вноски по кредита. Допълнително ищецът твърди, че за събиране на вземанията по
процесния договор за кредит е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по което е образувано гр. д. № 45075/2011 г. на СРС, 34
състав. Твърди обаче, че разпореждането за незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение е отменено и изпълнителният лист – обезсилен, поради
липса на доказателства, че волеизявлението на банката, с което е обявила
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до ответника. Поради това ищецът
счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния
договор в по-ранен момент, тъй като моментът на настъпването ѝ е моментът
на получаване от длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, което в случая, според ищеца, е моментът на получаване на
исковата молба, съдържаща това изявление, от ответника. При това положение
ищецът твърди, че ответникът дължи по договора за кредит, с оглед на
обявяването на вземанията по него за предсрочно изискуеми, следните суми: 31 796,49
евро, представляваща неплатена главница по договора, договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 18 178,09 евро за периода 13.03.2011 г. – 15.01.2019 г.,
заемни такси в размер на 1 592,58 евро и обезщетение (лихва) за забава в
размер на 340,96 евро за периода 06.02.2012 г. – 15.01.2019 г. Поради това иска
ответникът да заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху
главницата от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски по делото.
Ответникът М.Й. оспорва исковете.
Твърди, че вземанията по процесния договор за кредит са обявени от банката за предсрочно изискуеми още през 2011 г.,
като твърди, че за това той е научил от сестра си, която е получила вместо него
писмо от банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Поради
това твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.10.2011 г. чрез
полученото от сестра му писмо или евентуално през същата година чрез подаденото
от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В тази
връзка ответникът счита, че кредиторът не може да обявява многократно
предсрочната изискуемост на кредита. Допълнително твърди и че банката е
признала, че предсрочната изискуемост е настъпила на 17.05.2010 г. При
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита през 2011 г. и поради липса на
действия от страна на банката по събирането му, ответникът твърди, че в периода
2011 г. – 2018 г. липсва спиране или прекъсване на погасителната давност за
вземанията на банката, поради което възразява, че вземанията на банката по
процесния кредит за погасени по давност. Освен това ответникът оспорва и
размера на вземанията с възражения за недължимост на възнаградителна лихва след
обявяване на предсрочната изискуемост и неравноправност на клаузата, даваща
право на банката едностранно да изменя лихвения процент. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото страните не спорят, а
това се установява и от представения договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.,
че на посочената дата между страните е сключен договор за банков кредит, по
който ищецът „Банка ДСК“ АД е кредитор, а ответникът М.Й. е кредитополучател. Не
е спорно и това, че размерът на отпуснатата по договора сума възлиза общо на
33 000 евро със срок на издължаване 360 месеца, която сума е усвоена от
ответника – предоставена е по неговата банкова сметка ***.03.2008 г. (обстоятелство,
което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
делото). Не е спорно между страните и че ответникът е преустановил плащанията
по кредита през месец април 2011 г. При това положение основният спорен въпрос
по делото е относно момента, в който е настъпила предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит, като според ищеца това е моментът на подаване
на настоящата искова молба, а според ответника кредитът е обявен за предсрочно
изискуем още към 2011 г.
Според т. 5 от процесният договор
кредитът следва да се погасява на месечни вноски според приложения към договора
погасителен план, като крайният срок за погасяването му е 360 месеца (т. 2 от договора). Според т. 20.2 от представените
общи условия към договора за кредит при забава в плащанията по погасителния
план с повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Тази уговорка в договора следва да се разглежда като предпоставка, при която
ищецът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, но самата предсрочна изискуемост
може да настъпи едва след като до ответника достигне изявлението на ищеца за
това, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем съгласно
изискването на чл. 60, ал. 2 ЗКИ (така т. 18 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС).
По делото е представена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.10.2011 г., издадена по гр. д. № 45075/2011 г.
на СРС, 34 състав, както и дубликат от изпълнителния лист, издаден въз основа
на заповедта. Представено е и определение на СГС от 27.09.2018 г., с което
разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение е отменено.
Мотивите на въззивния съд са, че от извлечението от счетоводните книги на
банката, представено към заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, не
може да се установи кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Заявлението, въз основа на което
е издадена описаната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е подадено
през м. октомври 2011 г. и видно от заповедта за изпълнение по делото, то е
било депозирано за цялата дължима сума по кредита. Също така последната
погасена вноска от страна на ответника по процесния кредит е за месец април
2011 г., като според т. 20.2 от общите условия предсрочната изискуемост следва
да е настъпила (т.е. може да се обяви) 3 месеца след това. Тъй като банката е
депозирала заявлението за издаване на заповед за изпълнение през октомври 2011
г., което е повече от три месеца след последното плащане, тя е счела, че предсрочната
изискуемост е настъпила, тъй като обективните факти, обуславящи настъпването ѝ
са били налице към този момент. Разбира се, за да породи последици,
предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на изявлението на
кредитора за обявяването ѝ, ако към този момент са настъпили и обективните
факти, обуславящи предсрочната изискуемост (спиране на плащанията по договора)
(в този смисъл напр. решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І
т. о., решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение
№ 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о.). Изявлението
може да е обективирано не само в нарочно писмо, уведомление, нотариална покана
или в исковата молба. Липсват строги изисквания към документа, в който се
съдържа обявяването на предсрочната изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, т.е. за
това дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е
възпроизведено от трето лице. В случай, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма пречка
уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ, е
възпроизведено обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ (така и решение от 04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о.). Този документ може да бъде преписът
от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. Трябва да се отбележи
и това, че ако в предхождащ заявлението в заповедното производство момент
обявяване по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е било извършено и едва в рамките на заповедното
производство то е достигнало до длъжника, без значение би било, че исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК е прекратено и заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са обезсилени. Фактът на обявяването на кредита за
предсрочно изискуем и достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника
биха запазили правното си значение, защото последиците от обезсилването на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист касаят отпадане на действията по
събирането на вземането, но не заличават с обратна сила действията по обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за това
обстоятелство.
В случая по делото е представено
нотариално заверено пълномощно от 28.07.2009 г. от ответника, с което
упълномощава сестра си Ю.П.да го представлява пред всички институции,
включително и банките. Пълномощникът е разпитана като свидетел по делото. От
показанията ѝ се установява, че ответникът е заминал в чужбина през 2009
г., както и че е спрял плащанията си по кредита през 2011 г. Установява се
и това, че банката е уведомила ответника, че е обявила кредита за предсрочно
изискуем чрез пълномощника му. Свидетелката заявява, че е получила плик с печат
от банката, в който се съдържа уведомление, че кредитът става предсрочно
изискуем. След това тя е уведомила за това обстоятелство ответника. Тези
показания на свидетелката съответстват и на другите събрани по делото
доказателства. Както бе посочено, заявлението, въз основа на което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е подадено през м. октомври
2011 г. за цялата дължима сума по кредита, а длъжникът е спрял да извършва
плащания през м. април 2011 г. От това следва, че към посочения момент банката също
е приела, че вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.
Следователно установява се, че банката
е уведомила ответника чрез неговия пълномощник за настъпването на предсрочната
изискуемост през 2011 г. Тъй като към този момент ответникът вече е прекратил
плащанията по договора и с оглед на извършеното уведомяване от банката,
получено от пълномощника на ответника, следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на задълженията на ответника е настъпила през 2011 г., преди месец
октомври, когато е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
При направеното възражение от
страна на ответника за погасяване по
давност на процесните задължения следва да се съобрази, че при обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният
срок за вноските по главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост (така ТР № 3/2024 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно в случая погасителната давност за
вземането за главница по кредита е започнала да тече
от 2011 г., поради което към момента на предявяване на иска е изтекла
петгодишната давност, приложима за задължението за главница по кредита. С
погасяването по давност на главното вземане (за главницата на дълга), акцесорните
претенции за възнаградителна лихва (наречена договорна лихва) в размер на 18 178,09 евро
за периода 13.03.2011 г. – 15.01.2019 г., лихва за забава (наречена обезщетение
за забава) в размер на 340,96 евро за периода 06.02.2012
г. – 15.01.2019 г. и заемни такси в
размер на 1 592,58 евро съгласно чл. 119 ЗЗД също са погасени по давност.
По изложените
съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като вземанията
на ищеца са погасени по давност. Поради това не е необходимо и да се разглеждат
останалите възражения на ответника, които са свързани с размера на дължимите по
договора суми.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 2 000 лв., представляваща направените
от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу М.В.Й., ЕГН **********, адрес ***
с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 31 796,49 евро – главница
по договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата
18 178,09 евро – възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за
периода 13.03.2011 г. – 15.01.2019 г., с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 592,58 евро – заемни такси по договора за кредит и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 340,96 евро – лихва (обезщетение) за забава върху главницата за
периода 06.02.2012 г. – 15.01.2019 г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на М.В.Й., ЕГН **********, адрес *** сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: