Решение по дело №4/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3524
Дата: 13 август 2014 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20141201000004
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

16.6.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

05.27

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова София Икономова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

София Икономова

дело

номер

20101200500207

по описа за

2010

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по § 2, ал.1 и 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.196-211 от ГПК (отм.)

Образувано е по въззивна жалба на И. П. Я. от гр.П. срещу решение № 22/25.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 322/2007 г. по описа на РС-Г. с което е отхвърлен предявения от него ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на Д. Г. Я., В. Г. Т. и П. Н. Т., че е собственик на поземлен имот 2529, кв.115 по плана на Г. с площ на имота 275 кв.м., при съседи: от изток - поземлен имот 3386, от запад - поземлен имот 2530, от север - улица и от юг - УПИ ХVІІ - 2522, както и осъждането на ответниците да предадат владението върху така описания имот.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в мотивите на решението си РС неправилно е тълкувал фактите от съдебно-техническата експертиза. В жалбата се прави и анализ на събраните доказателства.

В законоустановения срок за възражения по жалбата, такива не са постъпили от насрещната страна.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.П., която поддържа подадената жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Ответниците се явяват лично и изразяват становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на РС.

Съдът, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба, иницициирала настоящето производство е процесуално допустима като подадена в срок, от страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. П. Я. срещу Д. Г. Я., В. Г. Т. и П. Н. Т., с която е предявен ревандикационен иск първоначално с предмет 72 кв.м. от УПИ ІІІ, кв.115 по плана на Г. а след това с изменението на иска по реда на чл.116 от ГПК (отм.), допуснато от РС в съдебното заседание, проведено на 12.05.2009 г., претенцията е заявена по отношение на поземлен имот 2529, кв.115 по плана на гр.П. с площ на имота от 275 кв.м. Изменението на иска е направено с нова искова молба, приложена на л.305-307 от първоинстанционното дело. Намирайки така подадената искова молба за нередовна, въззивният съд в съдебното заседание на 29.04.2010 г. я е оставил без движение, като в дадения срок - на 05.05.2010 г. е постъпила поправена такава.

Настоящият състав намира, че както първоначалната, така и последващите искови молби са нередовни.

В депозираната искова молба, с която е сезиран РС, както и в молбата, с която е направено измението на иска, от една страна не са изложени твърдения относно владението на спорния имот към този момент с оглед изясняване правния интерес от предявяване на ревандикационен иск, а от друга страна имотът е индивидаузиран по недействащ план, като с оглед твърденията на самия ищец и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че по действащия план на Г. за този имот и за имот 3386 е отредено УПИ ІІІ. В този смисъл претендираният имот не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и не може да бъде предмет на защита по ревандикационен иск.

С поправената искова молба, депозирана пред настоящата инстанция, са изложени твърдения относно владението на имота, но не е отстранена нередовността, свързана с индивидуализацията на имота по действащия регулационен план на гр.П..

Изложеното по-горе налага извода, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, която въпреки предоставената от въззивната инстанция възможност не е поправена. Това от своя страна прави недопустимо произнасянето на съда по нея, в резултат на което постановеното от РС решение следва да се обезсили, а производството по делото -да се прекрати.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 22/25.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 322/2007 г. по описа на РС-гр.П..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: