№ 5970
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110102770 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
18.04.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 2770/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „БГ“ ООД срещу „МС“ ЕООД и Е. В. Ч., в която се
твърди, че страните се намирали в договорни отношения въз основа на сключен договор от
22.06.2020 г. Поддържа, че по силата на договора „МС“ ЕООД се било задължило в срок за
една година ежемесечно да закупува 45 кг. кафе „Spetema Professional Grand Esspresso” на
или общо 1620 кг. – за срока на целия договор, като в случай, че не било изкупено
количеството договорът продължавал действието си докато не бил изпълнен. Сочи, че
ответника Ч. по силата на чл. 15 от договора се била задължила солидарно. Навежда доводи,
че при неизпълнение на задълженията от ответниците по силата на договора имал право да
1
развали договора. Излага съображения, че ответниците не били изпълнили задълженията си,
като били изпаднали в забава, съответно ищеца бил развалил договора. Твърди, че в
договора била уговорена неустойка, в случай на разваляне на договора, която била в размер
на стойността на цялото незакупено минимално количество стоки за срока на целия договор,
която неустойка била дължима в 7-дневен срок от разваляне на договора. Поддържа, че с
оглед уговорките в договора неустойката договора била в размер на 4200,00 лева. Навежда
доводи, че в чл. 10 от Договора било уговорено, че ответника следвало да върне
предоставените му вещи по силата на чл. 1 от договора, като ако същите не били върнати в
уговорения срок се дължала неустойка в размер на двойния размер на вещите. Сочи, че в
случая били предоставени за временно безвъзмездно ползване кафемелачка „Обел“, чиято
стойност била 1500,00 лева и кафемашина „Ла Специале“ – 3 групи на стойност 10000,00
лева, поради което се дължала неустойка в размер на 11500,00 лева. Иска ответниците да
бъдат осъдени солидарно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. Ч.,
чрез особения представител, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но
неоснователни. Твърди, че не били налице предпоставките, за да ищецът едностранно да
прекрати договора, което следвало от уговореното. Поддържа, че клаузата на чл. 10 от
договора по отношение на неустойката била нищожна, което аргументира подробно. Иска
отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника „МС“ ЕООД и не е
изразено становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението на следните материални
предпоставки (юридически факти); 1) валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за покупко-продажба на кафе; 2) ищецът да е развалил договора, поради
неизпълнение на задълженията на ответника; 3) в договора да са уговорени валидни клаузи
за неустойка при разваляне на договора.
Предствен е договор от 22.06.2020 г., сключен между „БГ“ ЕООД от една страна и
„МС“ ЕООД от друга страна, а като солидарен длъжник по договора е посочено, че се
задължава Е. В. Ч. – за задълженията на „МС“ ЕООД. По силата на договора „БГ“ ЕООД
предоставя на „МС“ ЕООД за временно ползване кафемелачка „Обел“ на стойност 1500,00
лева и кафемашина „Ла Специале“ – 3 групи на стойност 10000,00 лева, които да бъдат
ползвани в посочения в договора търговски обект, като „МС“ ЕООД се е задължило в срок
за една година ежемесечно да закупува 45 кг. кафе „Spetema Professional Grand Esspresso”
или общо 1620 кг. – за срока на целия договор, като в случай, че не било изкупено
количеството договорът продължавал действието си докато не бил изпълнен. В договора са
уговорени и следните клаузи:
- Според клаузата на чл. 8 страните са уговорили, че настоящият договор може да
бъде прекратен предсрочно в следните случаи: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено; 2. едностранно без предизвестие от „МС“ ЕООД, в случай, че „БГ“ ЕООД
системно не изпълнява задълженията си за доставка на заявените стоки; 3. едностранно без
предизвестие от „БГ“ ЕООД, в с случай, че „МС“ ЕООД не изпълнява или е изпаднал в
забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на което и да е от задълженията
по договора и/или нарушава условията при който са му предоставени движимите вещи за
2
ползване; 4. едностранно без предизвестие от „БГ“ ЕООД, в случай, че „МС“ ЕООД
прекрати дейностти си в търговските обекти уговорени в договора или за него бъде открито
производство по ликвидация или несъстоятелност; 5. едностранно от „БГ“ ЕООД с
едномесечно писмено предизвестие до „МС“ ЕООД.
- В от договора чл. 10 страните се уговорили, че ако в срока по чл. 4, ал. 2, а именно
три работни дни от прекратяването на договора, „МС“ ЕООД не върне ползваните вещи, то
дружеството дължи на „БГ“ ЕООД неустойка за неизпълнение, съответстваща на стойността
им в двоен размер, като последната е дължима в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл.
4, ал.2.
- Според договореното в чл. 14, страните са постигнали съгласие, че „БГ“ ЕООД
възлага срещу парично възнаграждение в размер от 21000,00 лв. на „МС“ ЕООД за срока на
целия договор да рекламира в търговския обект по чл. 4, т. 1 от договора, стоките от
ценовата листа по Приложение № 1, чрез поставяне, монтиране или ползване на рекламни
материали, предоставени му от „БГ“ ЕООД. Материалите се предават заедно с движимите
вещи по чл. 1 от договора, като количеството, вида и стойността им се описват в приемо-
предавателния протокол по чл. 2. Рекламните материали подлежат на връщане, след
прекратяване на на договора в срока и условията на чл. 4, т. 2.
- Съгласно клаузата на чл. 14 от договора, възнаграждението по предходния член е в
размер на 21000,00 лева, платимо по банков път и на две вноски, като първата вноска е в
размер на 4200,00 лв. и се дължи авансово – в срок до 30 дни от подписването на договора, а
втората вноска е в размер на 16800,00 лв. и е платима след изтичане целия срок на договора.
За получената сума „МС“ ЕООД следва да снабди „БГ“ ЕООД с фактура в срок до 5 дни. В
случай на предсрочно прекратяване на договора, по причини за която отговаря „МС“ ЕООД,
последното дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение
на задължението за реклама. Неустойката е дължима в 7-дневен срок от прекратяването на
договора.
Договорът е частен диспозитивен документ на който е придаден вид, че е подписан
от страните (в това число и от солидарния длъжник), поради което при липса на
доказателства за неговата неавтентичност, страните са обвръзани от обективираните в
договора изявление и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Представено и неоспорено е платежно нареждане от 21.07.2020 г., с което се
установява, че ищецът е заплатил на „МС“ ЕООД сумата от 4200,00 лева с основание „по
договор“.
Приложено е Приложение № 2 към процесния договор от 22.06.2020 г., като се
установява, че ищецът е предоставил на ответниак „лога Spetema”. В случая съдът счита, че
приложението, доколкото е двустранно подписано и неоспорено има характер на приемо-
предавателен протокол, като се изяснява, че ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника рекламни материали във връзка с уговореното в процесния
договор.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
3
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“.
Тоест, съдът има правомощие и е длъжен да следи служебно за наличието на нищожност на
договорите, съобразно правилото на чл. 26 ЗЗД, както и за наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143-147 ЗЗП, когато отношенията между страните са търговец-
потребител. В случая обаче следва да се вземат предвид и постановките на Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, в което е възприето,
че „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“. В случая
доколкото въведения от ищеца с исковата молба спор касае вземания за уговорени по
договора неустойки, то съдът следва при постановяването на съдебното решение да тълкува
и обсъди договорните клаузи, доколкото евентуалната нищожност произтича пряко от
сделката и ангажираните доказатеслтва във връзка със сключването й – представения от
ищеца договор на който последният основава вземанията си.
Предвид изложеното, следва да се отбележи и обстоятелството, че доводите за
нищожност на договора не се преклудират в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. С изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Процесуалните
преклузии не обхващат възможността на страните да се защитават чрез доводи и оспорвания
– така т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, още повече след като съда има служебно задължение, съобразно Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК , то изводът е, че
когато е налице служебно задължение не може да има процесуална преклузия – нито по
материалните възражения, нито доказателствена такава. Това е свързано с обстоятелството,
че с възраженията се упражняват права с материалноправен характер – като се цели
окончателното (перемпторно) или временното (дилаторно) отблъскване на претенцията на
ищеца, поради което техните предпоставки подлежат на доказване, поради което
настъпващата ранна преклузия за материалноправните възражения е съобразена с логиката
на ГПК, във връзка с настъпващите поетапно в производството доказателствени преклузии.
Обратно доводите не подлежат на доказване, тъй като по правната си същност те са правни
изводи, които са основани на установените по дело обстоятелства и тяхната правна
интерпретация.
В случая съдът следва да извърши граматическо, систематично и телеологическо
тълкуване на процесните клаузи от договора, като се вземе предвид и задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009
г., ОСTK, според което „Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.“.
Настоящият съдебен състав намира, че неустойката по чл. 10 от процесният договор е
нищожна, тъй като се явява екзорбитантна (свръхпрекомерна) и излиза извън присъщите
функции на института – обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции – арг. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
В случая се касае за уговорена неустойка за незпълнение на задължението за
връщане от „МС“ ЕООД на предоставените машини след неговото прекратяване (в широк
смисъл, доколкото когато е налице договорно неизпълнение – договорът не се прекратява, а
се разваля, което е прекратяване на облигационната връзка в тесен смисъл). Целта на такива
договорни уговорки е изправната страна по договора, не само да стимулира договорът
реално да бъде изпълнен, но и да обезпечи възможността да се получи от изправната страна
по-лесно обезщетение за вредите от неизпълнението – без да ги доказва. В процесната
4
клауза неустойка излиза извън присъщите й функции, тъй като чрез нея ищецът има
възможност да претендира двойния размер на стойността на предоставените машини, но без
самият той да е необходимо да престира каквото и да било насреща. Действително ищецът
по настоящото дело не претендира в двоен размер общата стойност на двете машини, но
това не променя обстоятелството, че уважаването на претенцията за неустойка по чл. 10 би
довело до това, че ищецът би получил от ответника стойността на машините без по този
начин да прехвърля на последния собствеността върху тях. Нещо повече, ищецът би могъл
впоследствие да ревандикира машините от ответника, който не би имал облигационно
основание, на което да се противопостави на тази претенция, поради обстоятелството на
развалянето на договора, респ. ако ищецът избере облигационния ред за защита да
кондицира вещите. Правният ред в частност нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД не може да допусне
сключването, респ. изпълнението на сделка, която води практически до неоснователно
обогатяване, тъй като едната страна би получила престация, като ако да беше изпълнен
договора, но от своя насрещната страна по договора няма да получи нищо – в този смисъл
Решение № 219/09.05.2016 по дело №203/2015 на ВКС, ТК, I т.о. Когато е налице подобна
уговорка, с която практически се достига до неоснователно обогатяване, тогава тази
неустойка е екзорбитантна и като такава е нищожна поради неморално високия си размер,
съответно водещ до правно и стопански непоносими последици или икономически
черезмерна вреда за неизправната страна, която не кореспондира нито с целите на
неустоечната клауза, нито с размера на действителните вреди.
На следващо място трябва да се отбележи, че когато се прави извод за
свръхпрекомерност, доколкото същият засяга добрите нрави, като мяра за честното и
добросъвестно поведение, трябва да се изследва и въпросът за съотношението на
неустойката към реално претърпените вреди. С оглед клаузите на процесния договор и
доколкото по делото не са ангажирани доказателства в тази насока – за размера на реално
претърпените вреди от неизпълнението, то следва да се вземат предвид общите правила на
договорното право – по отношение сключването, изпълнението и тълкуването на договори.
В тази насока, не може да се отрече, че ищецът в настоящото производство би претърпял
вреди от неизпълнението от ответника на задължението за връщане на предадените за
ползване машини след прекратяване на договора, доколкото невъзможността на ищеца да
предостави машините на друг ползвател по силата на нов договор или да ги ползва по друг
лукративен начин, води до определени негативни икономически последици. Въпреки това
от неизпълнението на задължението на ответника за връщане на гореописаните вещи в срок
от едва три работни от прекратяването на договора, както е уговорено в чл. 4, ал. 2 от
процесния договор, не може да се направи обосновано предположение, че е възможно да
произтекат толкова големи вреди за ищеца, равняващи се на двойния размер на тяхната
равностойност, за да се допусне уговарянето на подобна неустойка, както в клаузата на чл.
10 от договора. Разбира се, това не означава, че вреди от неизпълнението не могат да бъдат
претендирани на общо основание, стига техният реален размер да бъде надлежно доказан.
Всъщност, неустоечната клауза би могла да бъде единствено действителна, но ако
процесната неустойка не беше уговорена като зачетна такава в абсолютна (форфетерна)
стойност от двойния размер, а беше уговорена като мораторна неустойка – дори без краен
предел. Практически разумният размер на една уговорена мораторна неустойка би
репарирал правно и икономически размера на вредите, които ищецът би търпял или е
претърпял от поведението на ответника, което не препятства вещните или облигационните
5
притезания за връщане на вещите, ведно с последиците от договорената неустоечна клауза.
Но когато последната е уговорена като зачетна неустойка, не възстановява вредите от
невръщане на машините и невъзможността на ищеца да ги ползва, поради забавата на
ответника (каквито съображения са развити от ищеца в устните състезания), а води до един
по-далечен разултат – плащане на двойни размер на цената на машините, но без да е налице
насрещна престация. Това води до противоречие с целите на неустойката и излизане извън
присъщите функции на зачетната неустойка.
Настоящият съдебен състав намира, че и клаузата на чл. 14, ал. 2 от Договора е
нищожна, тъй като същата противоречи на закона и добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
като изцяло следва да се вземат предвид и аргументите развити по-горе в настоящите
мотиви.
Следва да се отбележи, че страните по никакъв начин не са разграничили в договора
какво е значението на наличието на известен период в който длъжникът по договора е
изпълнявал точно и добросъвестно. При точно и добросъвестно изпълнение на
задължението за извършването на рекламна дейност, ищецът в настоящото производство
дължи възнаграждение, тъй като в противен случай, отново би се достигнало до хипотеза на
неоснователно обогатяване – ще е налице изпълнение (макар и частично), което той вече е
получил, но не само няма да дължи възнаграждение за това, а длъжникът ще трябва да върне
полученото, дори неизпълнението на договора да е пренебрежимо малко (чл. 87, ал. 4 ЗЗД),
респектвно ако договорът е бил развален или прекратен (независимо от причината) на края
на периода на неговото действие – с оглед неизпълнение на друго съществени договорно
задължение. Тоест, чрез процесната клауза се прехвърлят и част от правните и
икономически последици от разваляне на договора, поради виновно неизпълнение – не в
тежест на неизправната страна, а точно обратно на изправната страна, като в договора
очевидно не е предвидена хипотеза, ако ответника развали договора, поради виновно
неизпълнение той да задържи сумата, макар и да е престирал до момента на развалянето.
Или обратното, ако все пак договора е развален поради виновното неизпълнение на
ответника, то последният да задържи съответна част от полученото възнаграждение, която
да отговаря на размера на изпълнението. Подобно правно и икономическо неравенство във
възможностите предвидени в договора не отговаря на изискванията на добрите нрави.
Действително, търговски сделки ex definitione имат лукративен характер и цел, но при
сключването на същите следва да е налице известно равенство във възможностите между
страните, включително неустойката е уговорена форфетерно – в случая очевидно при
хипотеза на разваляне поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, но без
разграничаване на хипотезите – дали е за неизпълнение на това задължение, на друго
съществено договорно задължение, доколкото във втората хипотеза страната по отношение
на задължението за реклама е можела да има и да е имала напълно изправно поведение за
целия период до момента на развалянето на договора. Нещо повече, подобно равенство на
възможностите при тълкуването на договорите, респ. изследването на действителността на
клаузите им към момента на тяхното сключване, следва да се вземе предвид и при
6
тълкуването на клаузите contra profentem – т.е. в ущърб на страната, която ги е предложила,
което очевидно в случая е ищеца, доколкото ответникът не би могъл да има достъп до
приложението към договора, а по делото нито се твърди, нито се установява, че процесния
договор не е типизиран, а следствие на индивидуално договаряне между страните.
За пълнота следва да се отбележи, че макар претендираното авансово изплатено
възнаграждение да не може да се претендира на основание на нищожна договорна клауза, не
съществува пречка претендирането авансово възнаграждение, ведно с мораторната лихва да
се търси по друг ред.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл. 10 и
чл. 14, ал. 2 от договора са нищожни – арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което не са породили
никакви правни последици, а доколкото претенциите на ищеца се основават именно на тях,
то и за последният не са възникнали валидни вземания за неустойка, поради което исковете
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат само ответниците. Последните не са доказали, че действително са
сторили деловодни разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да им
се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „БГ“ ООД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ................ срещу „МС“ ЕООД, ЕИК: ..................., с адрес: гр.
.................. и Е. В. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................., за солидарно осъждане за
заплащане, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 11500,00 лева, представляващи
дължима договорна неустойка за неизпълнение на задължение за връщане на
предоставените вещи по чл. 10 от Договор от 22.06.2020 г., сключен между „БГ“ ЕООД и
„МС“ ЕООД, по който Е. Ч. се е задължила като солидарен длъжник, както и на сумата от
4200,00 лева, представляващи дължима неустойка по чл. 14 от Договор от 22.06.2020 г.,
сключен между „БГ“ ЕООД и „МС“ ЕООД, по който Е. Ч. се е задължила като солидарен
длъжник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8