Присъда по дело №1213/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 15
Дата: 25 март 2022 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210201213
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Благоевград, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
и прокурора Кр. С. Т.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело от
общ характер № 20211210201213 по описа за 2021 година
Въз основа на закона и доказателствата, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СЛ. М., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 14.02.2018 год. в гр. Благоевград, в сградата на Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Благоевград, находяща се в същия град на бул.
“Св. Димитър Солунски“ № 83, в писмена Декларация от 14.02.2018 год. по
образец на Приложение № 3 към чл. 63, ал. 4 от Инструкция № Із-417 от 10
март 2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР
при издаване на българските лични документи (обн., ДВ, бр. 22/2010 год.),
която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата:
"Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
1
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“,
се дава пред орган на властта, подадена пред АНН. СП. К. – системен
оператор в Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – относно обичайното му
пребиваване по смисъла на §.6, т. 46 от ДР на ЗДвП: ”Обичайно пребиваване в
Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече
от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.”,
потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване не е в друга държава –
членка на Европейския съюз, а в Р. Б. на адрес гр. П., ул.“Б.“ № , като е знаел,
че обичайното му пребиваване е във Ф. Р. Г., гр. М., Ц. - престъпление по чл.
313, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание същия законов текст във
вр. с чл. 54, от НК му налага наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лв.
ПРИЗНАВА подсъдиммия СЛ. М., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 14.02.2018 год., в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Благоевград, находяща се в същия град на бул. “Св. Димитър
Солунски“ № 83, пред АНН. СП. К., в качеството й на системен оператор в
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Благоевград, съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ - Удостоверение за здравословно
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство, на което бил придаден вид, че на
12.02.2018 год. е издадено и подписано от общопрактикуващ лекар – д-р
В.А., с УИН **********, в частта му Общопрактикуващ лекар и част “В“ –
вътрешен статус, и в частта му относно “Карта за оценка на физическата
годност на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление
на МПС“, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от
НК, поради което и на основание същия законов текст, вр. с чл. 54 от НК му
налага наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 /три / месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание за срок от 3 /три/ години
На основание чл. 23, ал.1 от НК определя едно общо наказание измежду
наложените по – горе наказания, а именно по – тежкото от тях „лишаване от
2
свобода“ за срок от 3/три/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното общо
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.112, ал.4 от НПК постановява веществени доказателства
оригинал на данни за издаване на СУМПС от 14.02.2018 год. (л. 121, том 1);
оригинал на заявление – вх. № 1689/14.02.2018 год. по описа на ОД на МВР –
Благоевград (л. 122, том 1); оригинал на Удостоверение за здравословно
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, издадено на 12.02.2018 год. на името на СЛ. М. (л. 123,
том 1); оригинали на вносни бележки, установяващи заплащането на такси за
издаване на СУМПС и КТ (л. 124 – 125, том 1); оригинал на Декларация по
чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 год. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (издадена от
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ. бр. 97 от 15 октомври 2002
год.), подписана на 14.02.2018 год. (л. 126, том 1); оригинал на разписка за
получено отпечатано заявление (л. 127, том 1); оригинал на документ,
установяващ, че на 22.02.2018 год. Я. П. Дж. е получил СУМПС №
/16.02.2018 год., издаден от МВР – Благоевград на името на СЛ. М. (л. 128,
том 1/ след влизане в сила на присъдата да бъдат предоставени на Началника
на Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград.
На основание чл.112, ал.4 от НПК постановява веществени доказателства
оригинал на Заявление за издаване на документ за самоличност – вх. №
5536/14.07.2010 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 132, том 1);
заверено копие на Удостоверение № 2383/14.06.2010 год. по описа на
Министерството на правосъдието (л. 133, том 1); оригинал на вносна бележка
(л. 134, том 1); оригинал на Удостоверение за постоянен адрес – рег. №
892/05.04.2010 год. по описа на Общ. П. (л. 135 – 136, том 1); заверено копие
на паспорт № А044786, издаден на 11.12.2009 год. от МВР – Стр. на името на
СЛ. М. (л. 137, том 1); оригинал на разписка за получено отпечатано
заявление (л. 138, том 1); оригинал на документ, установяващ, че на
26.08.2010 год. СЛ. М. е получил Лична карта № *********, издадена на
09.08.2010 год. от МВР – Благоевград на негово име (л. 139, том 1); оригинал
на документ, установяващ, че на 13.08.2010 год. СЛ. М. е получил Паспорт №
3
*********, издаден на 13.08.2010 год. на негово име от ОД на МВР –
Благоевград (л. 140, том 1), след влизане на присъдата в сила да бъдат
предоставени на Началника на Сектор“БДС“ при ОД на МВР – Благоевград.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия СЛ. М., със
снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Благоевград
сумата от 48 лева, представляваща сторени на досъдебното производство
разноски, по сметка на Районен съд гр.Благоевград 542.55 лв, представляващи
сторени в съдебното производство разноски, както и 5 (пет) лева държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Благоевградски окръжен съд





Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 15 от 25.03.2022 г. по НОХД № 1213/2021 г. по
описа на Районен съд - Благоевград
Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който СЛ. М., ЕГН
********** е предаден на съд, затова, че на 14.02.2018 год. в гр. Благоевград,
в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Благоевград,
находяща се в същия град на бул. “Св. Димитър Солунски“ № 83, в писмена
Декларация от 14.02.2018 год. по образец на Приложение № 3 към чл. 63, ал. 4
от Инструкция № Із-417 от 10 март 2010 г. за организацията и технологията
на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични
документи (обн., ДВ, бр. 22/2010 год.), която по силата на закон - чл. 151, ал.
5 от Закона за движение по пътищата: "Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, се дава пред орган
на властта, подадена пред АНН. СП. К. – системен оператор в Сектор “Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства – относно обичайното му пребиваване по смисъла на §.6,
т. 46 от ДР на ЗДвП: ”Обичайно пребиваване в Република България" е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее.”, потвърдил неистина, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския
съюз, а в Р. Б. на адрес гр. П., ул.“Б.“ № , като е знаел, че обичайното му
пребиваване е във Ф. Р. Г., гр. М. 81541, Ц. - престъпление по чл. 313, ал. 1,
пр. 1 от НК, както и затова, че
на 14.02.2018 год., в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Благоевград, находяща се в същия град на бул. “Св. Димитър
Солунски“ № 83, пред АНН. СП. К., в качеството й на системен оператор в
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Благоевград, съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ - Удостоверение за здравословно
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство, на което бил придаден вид, че на
12.02.2018 год. е издадено и подписано от общопрактикуващ лекар – д-р
В.А., с УИН , в частта му Общопрактикуващ лекар и част “В“ – вътрешен
статус, и в частта му относно “Карта за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС“,
като от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от
1
НК.
Съдебното производство е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”в”
от НПК, като въпреки редовното му уведомяване подсъдимия не се е явил в
проведените съдебни заседания, В хода на производството същия е
представляван от редовно упълномощен защитник.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград. поддържа обвинението за всяко от престъпленията. Счита, че от
събрания по делото доказателствен материал е установeно по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъпленията,
за които е предаден на съд. Предлага на М. да бъде наложено наказание за
престъплението по чл.313 от НК, глоба в размер на 150 лв., за престъплението
по чл.316, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” в
размер на 3 месеца, което при условията на л.66 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години, както и при приложение на чл.23 от НК да бъде
определено общо най-тежко наказание.
В съдебно заседание адв.Д. от името на подзащитния си оспорва
обвинението по чл.316, вр.чл.309 от НК. В пледоарията си излага доводи за
липсата на доказателства, установяващи осъществяване на престъплението от
субективна страна, моли за оправдаване на М.. Алтернативно развива
съображения за преквалифициране на деянието по чл.316, вр. чл.309, ал.5 от
НК, като сочи че в случая следва да бъде прието, че се касае за маловажен
случай.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
СЛ. М. е роден на год. в гр. Стр., Р. С. М., с ЕГН **********. През 2010 г.
същия получил българско гражданство и бил регистриран на адрес гр.П. ул.
“Б.“ № . През 2012г.. М. заминал за Ф. Р. Г., където се установил трайно, като
и към момента настоящият му адрес, е във Ф. Р. Г. - , М., Ц..
През месец февруари 2018г. същия се прибрал в Р.България и тъй като
издаденото на негово име СУМПС изтичало предприел действия да се снабди
с необходимите документи за издаване на ново СУМПС. “. По силата на
разпоредбите на Раздел ІІІ от Наредба № 3 от 11.05.2011 год. за изискванията
за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории, СЛ. М. е следвало
да се яви лично пред д-р А., който да му извърши медицинския преглед. През
месец февруари 2018г. свидетеля А. не е извършвал преглед на подсъдимия, с
оглед издаване на удостоверение за здравословно състояние на водач на
МПС. Такъв не е извършван и от св.П., Т., В..
Тъй като му било необходимо медицинско през месец февруари
2018г. подсъдимия в гр.Петрич по неустановен начин се снабдил с
Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, издадено на 12.02.2018 год., на
2
което е придаден вид, че на 12.02.2018 год. е издадено и подписано от д-р А.,
в качеството му на общопрактикуващ лекар с УИН **********, в частта му
Общопрактикуващ лекар и част “В“ – вътрешен статус, и в частта му относно
“Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС.. В удостоверението, издадено на
негово име, било посочено, че е преминал на преглед пред
общопрактикуващия му лекар - д-р А. и в тази връзка не са регистрирани
заболявания.
След като се снабдил с документа, на 14.02.2018г.. посетил сградата
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Благоевград, находяща се
на бул. „Димитър Солунски“ № 83а. Там лично подал Заявление – вх. №
1689/14.02.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 122, том 1) за
издаване на документ за самоличност на български гражданин – СУМПС.
Заявлението на подсъдимия било прието от свид. АНН. СП. К., която
изпълнявала длъжността системен оператор в Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
Благоевград по силата на своята длъжностна характеристика (л. 143 – 144,
том 1). Съгласно т. ІІІ от нейната длъжностна характеристика, определяща
мястото в структурата, свид. А.К. е пряко подчинена на орган на власт по
смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, а именно – на Началника на Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Благоевград. По силата на т. ІІ от типовата
длъжностна характеристика Началникът на Сектор “Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Благоевград (л. 145 – 147, том 1) има за основни права и
задължения организирането и ръководенето на задачите, свързани с дейността
по документите за правоуправление и отчета на водачите на МПС, т.е
натоварен е с упражняването на властнически функции.
В посоченото заявление, адресирано до компетентен орган на властта
по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, М. поискал услуга – издаване на СУМПС с
вид на услугата – бърза. Към заявлението подсъдимият приложил:
- Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП “Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, в която, във
връзка с чл. 151, ал. 5 от ЗДвП декларирал, че “е установил обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Обичайно пребиваване в Република
България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185
дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които
сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.“, на следния
адрес: гр. П., ул. “Б.“ № “,
3
-Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадено на
12.02.2018 год. на името на обвин. СЛ. М., на което е придаден вид, че на
12.02.2018 год. е издадено и подписано от общопрактикуващ лекар – д-р
В.А., с УИН , в частта му Общопрактикуващ лекар и част “В“ – вътрешен
статус, и в частта му относно “Карта за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС“.
Заявлението, ведно с всички приложени към него документи били
разгледани в административната процедура, след което на името на М. било
издадено СУМПС № с дата на издаване 16.02.2018 год. и срок на валидност
до 16.02.2023 год. Така издаденият СУМПС бил връчен на Я. П. Дж. на
22.02.2018 год. (л. 128, том 1) в качеството му на пълномощник на
подсъдимия. След като се снабдил по този начин със СУМПС № /16.02.2018
год., издадено на негово име от ОД на МВР – Благоевград, със срок на
валидност до 16.02.2023 год., подсъдимият се върнал във Ф. Р. Г., където се
ползвал от подновеното СУМПС, което било констатирано от германските
власти, които уведомили Главна дирекция “Национална полиция“ към МВР
на Република България, че подсъдимият има обичайно пребиваване във Ф. Р.
Г. непрекъснато от 20.11.2012 год. и българското СУМПС, издадено на
16.02.2018 год., е в противоречие с изискването за “обичайно пребиваване“,
съгласно Директива 2006/126/ЕО. От своя страна Зам.директорът на ГД “НП“
към МВР – София изпратил писмо – рег. № 3286р-32656/19.07.2019 год. до
ОД на МВР – Благоевград, по повод на което била извършена проверка и
образувано настоящото производство.
В рамките на съдебното производство е изготвена графическа
експертиза, обективирана в Протокол № 05/15.02.2022 год.,заключението, по
която установява, че “подписа в удостоверение за здравословно състояние на
СЛ. М. в раздел „Данни от клиничен преглед „ е положен от св.Т., а
ръкописните подписи в същото удостоверение от името на св.А. не са
положени от него. Посочено е още, че всички ръкописни текстове в
декларация са изписани от М.. Съдът кредитира експертното заключение,
същото е изготвено от специалист в областта, поради което липсват
основания да бъде поставено под съмнение, същото с уточненията дадени от
вещото лице в съдебно заседание установява приетото от съда.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните
в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.
Т., В., А., П.. Всеки от тези свидетели чрез показанията си установява своето
участие в издаването на процесното удостоверение, като свидетелите А. и В.
са категорични, че няма техен подпис в удостоверението, както и че нямат
спомен да са преглеждали такова лице. Св. Т. от своя страна сочи че подписа
е неин, но в същото време няма спомен за пациент с имена СЛ. М.. В тази
насока яснота внасят показанията на св.П., надлежно прочетени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, който чрез показанията си установява, че е помолен от
лице Г. П., да подпише удостоверение за да свърши услуга на доктор А.. За
4
такова лице съобщава в показанията си и св.А., поради което в хода на
съдебното следствие същата е допусната и разпитана като свидетел, като чрез
показанията си установява, че не познава лице с имена СЛ. М., както и че
същия не е бил пациент на д-р А.. Обстоятелства, свързани с приетото от съда
от фактическа страна се съдържат и в показанията на св.К. и К., които поради
заявената липса на спомен са прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, като
от тях се установява отношението им към разследваните престъпления, като
конкретно св.К. сочи, че е извършвал проверка по случая и какво е
констатирал, което се потвърждава и от показанията на св. Г. и В., а именно
че подсъдимия никога не е живял на адреса в гр.П. Св. К. от своя страна при
разпита си е разяснила реда за подаване на документи и как установява
самоличност, като същата е категорична че лично подсъдимия е подал
документите за СУМПС.
Съдът кредитира, показанията на тези свидетели, като последователни,
логични и взаимно допълващи се.
В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на
доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и
прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. За да
постави тези показания в основата на фактическите си констатации, съдът
съобрази и факта, че същите, преценени в съвкупност с писмените
доказателства, водят до категоричния извод, че именно подсъдимия е
представил процесните дкументи, както и заявил че обичайното му
пребиваване е в Р. България.
Приетото от съда от фактическа страна се подкрепя и от събраните
писмени доказателства, а именно писмо – рег. № 3286р-32656/19.07.2019 год.
по описа на ГД “НП“ към МВР – София (л. 14, том 1); Справка за пътуване на
лице – български гражданин (л. 27, том 1); превод от английски на български
език на писмо – реф.номер 240-232W от 04 юли 2019 год. по описа на
Федерална служба за превозни средства – Фленсбург – Германия (л. 100 – 104
том 1); оригинал на данни за издаване на СУМПС от 14.02.2018 год. (л. 121,
том 1); оригинал на заявление – вх. № 1689/14.02.2018 год. по описа на ОД на
МВР – Благоевград (л. 122, том 1); оригинал на Удостоверение за
здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, издадено на 12.02.2018 год. на името
на СЛ. М. (л. 123, том 1); оригинали на вносни бележки, установяващи
заплащането на такси за издаване на СУМПС и КТ (л. 124 – 125, том 1);
оригинал на Декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1
октомври 2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (издадена от Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.
97 от 15 октомври 2002 год.), подписана на 14.02.2018 год. (л. 126, том 1);
оригинал на разписка за получено отпечатано заявление (л. 127, том 1);
оригинал на документ, установяващ, че на 22.02.2018 год. Яне П. Дж. е
получил СУМПС № *********/16.02.2018 год., издаден от МВР –
5
Благоевград на името на СЛ. М. (л. 128, том 1); справка за нарушител/водач
(л. 129 том 1).
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира
доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира от
правна страна следното:
На СЛ. М. са повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл.313,
ал.1, пр.1 от НК и по чл.316, вр. чл.309, ал.1, пр.1 от НК
По отношение престъплението по чл.313, ал.1, пр.1 от НК
Съдът намира, че от събраните в хода на досъдебното производство и съдебно
производство и приобщени доказателства се установява по безспорен начин,
че същия е извършил престъплението.
От обективна страна, деянието се изразява в това, че на 14.02.2018 год.
в гр. Благоевград, в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Благоевград, находяща се в същия град на бул. “Св. Димитър Солунски“ №
83, в писмена Декларация от 14.02.2018 год. по образец на Приложение № 3
към чл. 63, ал. 4 от Инструкция № Із-417 от 10 март 2010 г. за организацията
и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските
лични документи (обн., ДВ, бр. 22/2010 год.), която по силата на закон - чл.
151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата: "Свидетелство за управление
на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, се дава пред орган
на властта, подадена пред АНН. СП. К. – системен оператор в Сектор “Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства – относно обичайното му пребиваване по смисъла на §.6,
т. 46 от ДР на ЗДвП: ”Обичайно пребиваване в Република България" е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее.”, потвърдил неистина, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския
съюз, а в Република България на адрес гр. П., ул.“Б.“ № , като е знаел, че
обичайното му пребиваване е във Ф. Р. Г., гр. М. , Ц. -
В конкретния случай чрез приетите по делото писмени доказателства, а
именно посоченото писмо от германските власти, писмото на Главна
дирекция „Национа полиция се установява, че М. от 20.11.2012. е адресно
регистриран в Германия, където е установен и към момента. Обстоятелството,
че не пребивава на посочения в декларацията адрес се потвърждава и от
показанията на св.Г., В. и К.. От приложени и приети като доказателства
6
Заявление и Декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № І-157 от 01
октомври 2002 г., за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (издадена от Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 97 от 15 октомври 2002 год. се установява, както и чрез показанията на
св.К., че на инкриминираната дата М. е поискал издаване на ново СУМПС,
като потвърдил, че обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка
на ЕС. От друга страна чрез изготвената експертиза по безспорен начин се
установява, че текста в приложената към заявлението декларация е на М.. Ето
защо съдът прие, че в случая чрез действията си подсъдимият е осъществил
престъплението по чл.313, ал.1, пр.1 от НК от обективна страна.
Правната норма на чл. 313, ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена
изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет,
в която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация. В
случая попълнената от подсъдимия бланка на декларация е изискуема
съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който
“Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в
страната не по-малко от 6 месеца“.Не е спорно в случая, а и се установява от
доказателствата по делото, че на 14.02.2018г. подсъдимият е подал заявление
за издаване на СУМПС, към което е приложил декларация, в която е посочил,
че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на ЕС.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато е
потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по
силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства.Съставът на престъплението не е осъществен, ако
законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в
декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар
вписаните обстоятелства да не отговарят на истината. В конкретния казус М.
е декларирал в специално предвидена за това декларация, по съответен
образец, обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава, членка на ЕС, което не отговаря на истината, защото по делото са
събрани и приети доказателства, които не се и оспорват, че същия от 2012г.
пребивава в Германия. „Обичайно пребиваване“ е дефинирано в §. 1, т. 46 от
ДР на ЗДвП по следния начин: “Обичайно пребиваване в Република
България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185
дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които
сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.“ В конкретния
случай се установява, че 12 месеца преди инкриминираната дата същия е
7
пребивавал в Германия, където е и адресно регистриран от 2012г. При това
положение по делото е безспорно установено обективно действие
потвърждаване на неистина при удостоверяване на същите обстоятелства,
пред орган на власт. Подадената от подсъдимия декларацията има за
предназначение да удостовери истинността на декларираното обстоятелство –
в случая това, че обичайното му пребиваване не е в друга членка на ЕС.
Декларацията се подава пред орган на властта – сектор КАТ “Пътна полиция”
към ОД МВР Благоевград, което е част от структурата на изпълнителната
власт на министерството на вътрешните работи и е приета от длъжностно
лице от този орган – Ана К., която по служба е натоварена да приема такива
декларации от лица, подаващи заявление за издаване на нови документи за
самоличност.
Настоящия състав намира, че деянието е доказано и от субективна
страна, като съдът намира, че е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е искал тяхното
настъпване, т.е той е съзнавал, че обичайното му пребиваване не е в
Р.България, а в Германия, но въпреки това е потвърдил неистина в писмената
си декларация, искайки да му бъде издадено ново СУМПС. По делото са
събрани категорични доказателства в тази насока. От друга страна същия
като правоспособен водач е наясно с правилата, както и с отговорността при
тяхното неизпълнение. Не без значение, относно знанието на М. е
обстоятелството, че същия не за пръв път изважда СУМПС, поради което е
бил наясно, че следва да му бъде издадено СУМПС в Германия, където е
обичайното му пребиваване, но въпреки това в процесната декларация е
посочил, че обичайното му пребиваване е в Р.България.
С оглед на това са налице всички елементи от състава на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК, М. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който “Свидетелство за управление
на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в страната не по-
малко от 6 месеца“ се дава пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на декларираните обстоятелства, като това деяние е извършено
при условията на пряк умисъл. В тази насока са показанията на свидетелите
К., Г., В., К., писмената декларация, заявление за издаване на СУМПС,
графическата експертиза.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая не може да се приложи и
чл.9, ал.2 от НК. Потвърждаването на неистина в писмена декларация, която
се дава пред орган на властта по силата на закон, указ или ПМС, е
криминализирано в състава на чл.313 ал.1 НК, при това деянието е наказуемо
алтернативно и с лишаване от свобода до три години. Следователно
8
законодателят е счел, че всяко такова деяние е общественоопасно до степен
да бъде обявено от закона за наказуемо. Съдът намира, че подсъдимият във
всеки един момент е бил наясно, че върши нещо нередно и укоримо, защото с
лъжлива информация подвежда компетентните власти при изпълнение на
вменените им от закона функции. Затова и деянието му не може да бъде
определено като такова с явна незначителност на обществената му опасност, а
още по-малко да се твърди, че такава въобще липсва. В противен случай би
следвало по дефиниция да се приеме, че всяко престъпно деяние по смисъла
на чл.313, ал.1 от НК е или с ниска, или извършено при липсата на
обществена опасност, което е правно необосновано и логично неприемливо.
Липсват особености в конкретното поведение на М., които да го отличават от
общия случай на извършване на такова престъпление.
След като прие, че подсъдимият е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност, съдът в настоящия състав намира, че
същия следва да получи и съответно наказание. За това престъпление се
предвижда налагане на наказание “лишаване от свобода” до три години или
глоба от сто до триста лева.За извършеното от подсъдимия престъпление в
конкретният случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца
обстоятелства - съдействието на подсъдимия, спомогнало за разкриване на
обективната истина, чистото му съдебно минало, липсата на други
криминални деяния. За отежняващи обстоятелства съдът отечете
извършването на деянието в условията на реална съвкупност с друго
престъпление, . Изложеното мотивира съда да приеме, че престъплението не
е извършено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да обосновават приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. При
тези обстоятелства и като отчете обществената опасност на дееца и
подбудите, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи по лекото от
алтернативно предвидените наказания, а именно глоба в размер около
средния, а именно 150 лв.. При определяне размера на това наказание,
съобразявайки възприетия превес на смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, както и материалното състояние на подсъдимия, съдът прие,
че така определеното наказание ще постигне целите на наказанието, визирани
от законодателя. Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира
и обезпечи целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже
възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще
допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в
обществото.
По отношение престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1, пр.1 от
НК
От обективна страна е необходимо да се изследва съдържанието на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК. Както се приема
в теорията ползването на документ по смисъла на чл.316 от НК, се
припокрива със съдържанието на втория акт от изпълнителното деяние по
чл.309 от НК, а именно – употребата на престъпно създадения частен
9
документ. Следователно документът следва да е ползван пред съответното
лице за да се докаже определен факт, с правно значение. В случая
ползването е осъществено пред Ана К. – в качеството й на системен оператор
в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград. На следващо място
следва да бъде установено, че документът е неистински. По делото бяха
събрани категорични доказателства както писмени, така и гласни,
включително показанията на св.А. и св.Петрова, от които се установява, че
инкриминирания документ е неистински, тъй като не представляват
конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения в него
издател – д-р А., в тази насока е и заключението по съдебно-графическата
експертиза.
За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1
от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че се ползва от
неистински частен документ. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.6 от НК
неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
го е съставило. В конкретния случай според съда в хода на развилото се
производство се установи по безспорен начин, че инкриминирания документ
е неистински. Именно за него, заключението на графологична експертиза е
установила, че подписа на д-р А. не е положен от него. В тази насока следва
да бъде посочено, че в чл. 152а ЗДвП е посочено, че министъра на
здравеопазването, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя изискванията за физическата годност
към водачите на МПС и реда за извършване на медицински прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории -
Наредба № 3/11.05.2011 г. (обн. ДВ бр. 39/20.05.2011 г.) за изискванията за
физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории. В този
поднормативен акт е регламентиран реда и начина за издаването на
удостоверения за здравословното състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Съгласно
изискванията на Наредба № 3/11.05.2011 г. за изискванията за физическа
годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата
годност за водачите от различните категории, прегледите на
водач/кандидатите следва да се извършат лично от лекарите за различните
групи, като за група 1 (водачите на МПС от категориите "АМ", "А1", "А2",
"А", "В1", "В", "ВЕ" и "Т.") и група 2 (водачите на МПС от категориите "С1",
"С", С1Е", "СЕ", "D1", "D", "D1E", "DE", "Т." и "Ттб") се извършват от
общопрактикуващия лекар, при който е осъществен постоянен избор.
Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 и група 2,
които били неосигурени лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване,
10
се извършва от общопрактикуващ лекар, работещ в лечебно заведение за
извънболнична помощ по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения.
Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 обхващал:
оценка на състоянието на зрителната система и състоянието на останалите
органи и системи и проверка за наличието на регистрирани заболявания.
Когато здравословното състояние на лицето е в съответствие с изискванията
за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от група 1, посочени в приложение
№ 1, общопрактикуващият лекар дава заключение, че водачът или кандидатът
за водач отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на
МПС от съответната категория, като отбелязва това в картата по чл. 9, ал. 2 от
Наредба № 3/2011 г. Когато здравословното състояние на лицето не е в
съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
група 1, посочени в приложение № 1 от Наредба № 3/2011 г.,
общопрактикуващият лекар изисква от лицето да се яви на допълнителни
прегледи при съответните специалисти. Първоначалният медицински преглед
на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от група 2 обхваща всички изисквания за физическа
годност от приложение № 1 от Наредба № 3/2011 г. Водачите и кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2
преминават задължително прегледи при лекари със съответна медицинска
специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата
система, нервната система, вътрешните органи, хирургичен и ортопедо-
травматологичен статус. Заключението за съответствие на здравословното
състояние на лицето с изискванията за физическа годност се дава от
общопрактикуващия лекар въз основа на резултатите от прегледите при
съответните специалисти. Когато здравословното състояние на лицето е в
съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
група 2, посочени в приложение № 1, общопрактикуващият лекар отбелязва в
картата по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 3/2011 г., че лицето отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната
категория. Когато здравословното състояние на лицето не е в съответствие с
изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени
в приложение № 1 от Наредба № 3/2011 г., общопрактикуващият лекар
отбелязва в картата по чл. 9, ал. 2, че лицето не отговаря на изискванията за
физическа годност към водачите и кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от съответната категория.
Резултатите от медицинските прегледи се нанасят в Удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
11
правоспособност за управление на МПС по образец съгласно приложение №
3 от Наредба № 3/2011 г. Заключението за съответствие на здравословното
състояние на лицето с изискванията за физическа годност се нанася в Карта за
оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС по образец съгласно
приложение № 4 от Наредба № 3/2011 г. Изхождайки от текста на посочените
разпоредби, отнесен към конкретния случай съдът намира, че безспорно
установеното по делото обстоятелство, че именно д-р А. не е положил подпис
в процесното удостоверение прави деянието общественоопасно, доколкото
според нормативната уредба именно общопрактикуващия лекар дава
окончателното заключение за здравословното състояние на лицето, той
извършва заверка на документа и доколкото подпис от него не е положен, а е
придаден вид, че е подписан от него, този документ се явява неистински. В
настоящия случай Удостоверението за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, представено от М. е „частен“ документ, тъй като съгласно
съдебната практика „частен“ документ е този, който е съставен от
недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както
и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от
представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. В
случая удостоверението не е издавано от д-р А.. а и лицата, изпълняващи
лекарска професия, без да заемат управителни или ръководни функции в
дадено учреждение, не попадат под нито една от категориите, визирани в
дефиницията за официален документ.
На изявлението в документа в частта Общопрактикуващ лекар и част
“В“ – вътрешен статус, и в частта му относно “Карта за оценка на
физическата годност на водач/кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на МПС“ е придаден вид, че изхожда от д-р А., което видно от
възприетата по-горе фактическа обстановка и събраните доказателства –
никога не го е съставял, както и не е подписван от него, както и подсъдимия
никога не е бил на преглед при него. В тази насока са показанията на д-р А.,
д-р П.
Действията на подсъдимия по представяне на този документи на 14.02.2018г..
пред Ан. К., в качеството й на системен оператор в Сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР - Благоевград, установяват ползването на неистински частен
документи, което се подкрепя от събраните писмени доказателства,
показанията на св.К. и св.К., както и приложеното по делото и приобщено
като доказателство заявление. Фактическият състав на престъплението
изисква субект на същото да бъде само лице, което не е участвало по никакъв
начин в престъпното съставяне на опорочения документ. От събраните
доказателства се установява, че подсъдимия не е участвал в съставянето на
документа. Престъплението е довършено, тъй като с представянето на
документа на лицето, на което се представя е настъпил неговият престъпен
резултат.
12
Видно от събраните в хода на делото доказателства подсъдимият се е ползвал
от неистинско Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на което е
придаден вид, че е издадено от д-р А., д-р Т., д-р В. и д-р П., като на
подсъдимия не са извършвани съответните медицински прегледи, отразени в
самото удостоверение. Действително по делото бе установено, че д-р Т.
разпознава подписа си, но в същото време няма спомен да е преглеждала
такова лице. Обстоятелството че подсъдимия се е снабдил с удостоверение
без да се яви на преглед се установява и от показанията на д-р П., д-р В., д- р
А., а посоченото от д-р П., как и защо е подписал удостоверението обяснява и
подписа на д-р Т.. Още повече в конкретния случай посредством експертното
заключение се установява, че подписа от името на д-р А. не е положен от
него, за което всъщност е и повдигнатото обвинение.
Предвид изложеното според настоящия състав по делото бе безспорно
установено извършването на престъплението от обективна страна, както и
авторството на подсъдимия.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при наличието на
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че се ползва от неистински частен
документ, а също и че това е забранено. В интелектуално отношение той е
имал ясна представа за естеството на извършеното /общественоопасния
характер на деянието и неговите последици/, като от волева страна, М. е искал
настъпването на тези последици. Последното се обективира именно чрез
действията му по използването на документа. В тази връзка следва да се
отбележи, че подсъдимият е съзнавал, че не се води в пациентската листа на
д-р А., че не е преминал през клиничен преглед, в това число и при личния
лекар и в тази връзка последния не е подписал удостоверението, че
медицинското му удостоверение е неистинско. В тази връзка следва да се
отбележи, че М. не се снабдява за първи път с медицинско удостоверение с
оглед СУМПС и е знаел, че се посещават различни кабинети. Подсъдимият е
бил запознат с реда и процедурата за издаване на СУМПС и изискуемото в
тази връзка удостоверение за физическа годност, още повече, че
свидетелството му е било подновено. От друга страна самото съдържание на
медицинското удостоверение води до извода, че следва да се извърши
преглед. Според настоящия състав същия е съзнавал , че представеното от
него удостоверение е неистинско, въпреки това се е ползвал от него, за да се
снабди с СУМПС. Установи се, че подсъдимият не е посещавал кабинета на
личния си лекар, не е посещавал и кабинет на друг общопрактикуващ лекар
както и не е преглеждан от специалисти, което съдът приема с оглед
събраните гласни доказателства, макар и да се установи, че част от докторите
са се подписали и въпреки това се е ползвал от съответното медицинско.
Предвид изложеното съдът намира доводите на защитата за липсата на
съзнателно ползване и недоказана субективна страна за неоснователни и
опровергаващи се от доказателствата по делото.
По отношение доводите за преквалификация по чл.316, вр.ч.309, ал.5 от НК,
13
съдът намира, че настоящия случай не може да бъде квалифициран като
маловажен Според ПВС № 3-82 при преценката за наличие на маловажен
случай на документно престъпление следва да се имат предвид
обстоятелствата, при които е съставен или преправен документът, целта на
подправката, характерът на обществените отношения, които са застрашени от
невярното документиране или подправката, дали документът е употребен,
или ако не е употребен, по какви причини деецът не е сторил това,
значимостта на засегнатите права и отношения от престъплението, дали се
касае до едно деяние или за две или повече деяния, представляващи
продължавано престъпление, данните за личността на дееца, отношението му
към извършеното деяние и др. В конкретния случай не са обективирани
обстоятелства, които да определят, че деянието на подсъдимия е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този род. Използването на неистински частен документ е
целяло издаване на СУМПС. Документа е представени пред орган на
изпълнителната власт, на който са възложени съответни функции с
нормативни актове. Целта е била да се въведе в заблуждение служителя в
сектор "ПП". Тези обстоятелства изключват възможността за третиране на
деянието на подсъдимия като маловажен случай на документно престъпление.
От друга страна, всички характеристични данни за подсъдимия, очертаващи
го като една положителна личност, в контекста на целия комплекс от
обсъдените до тук релевантни фактически обстоятелства не са достатъчни
сами по себе си да обосноват, че се касае за маловажен случай. В случая,
обществените отношения, обект на защита по Глава девета, озаглавена
"Документни престъпления", се оказват засегнати в значителна степен, още
повече както се посочи той е подновявал СУМПС. При преценката си в тази
насока съдът взе предвид и това, че ползвайки се от неистинското
удостоверение за снабдяване със СУМПС, което е предпоставка за
управление на МПС и с ясното съзнание, че не е преминал съответните
прегледи съдът намира, че се засягат и други обществени отношения,
свързани със сигурността на участниците в пътното движение, още повече
като се вземе предвид статистиката в страна за ПТП. Ето защо съдът прие, че
не са налице предпоставките за преквалификация по чл.316, вр. чл.309, ал.5
от НК, а още по-малко да бъде прието, че в случая са налице предпоставките
на чл.9, ал.2 от НК.
Като прие, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен,
съдът намира, че същия следва да получи и съответно наказание.
За извършеното от подсъдимият престъпление, квалифицирано от съда по чл.
316 във вр. чл. 309, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил налагане на
наказание „лишаване от свобода” до две години. За извършеното от
подсъдимия престъпление в конкретният случай, съдът отчете като
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, чистото му съдебно минало,
липсата на други криминални прояви. За отежняващи обстоятелства съдът
отечете извършването на деянието в условията на реална съвкупност с друго
14
престъпление. Изложеното мотивира съда да приеме, че престъплението не е
извършено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да обосновават приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. При
тези обстоятелства и като отчете обществената опасност на дееца и
подбудите, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода” в законоустановения мунимум от три месеца.. Съдът
счита, че за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи
ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Съдът намира,
че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и без да е наложително да се
прилага закона в цялата му строгост. Поради това и с оглед наличието на
изискуемите от закона предпоставки, на основание чл.66, ал.1 НК, съдът
отложи изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 3
(три) години .Определеното при горепосочените съображения наказание,
съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да
се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Предвид всичко изложено съдът намира, че подсъдимият е извършил двете
деяния в условията на съвкупност, поради което и на основание чл.23, ал.1 и
ал.2 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца което на основание чл.66 от НК,
отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години, като предвид материалното
състояние, липсата на доказателства за размер на дохода на подсъдимия съдът
не присъедини наказанието глоба..
Определеното при горепосочените съображения наказание, съдът намира за
една адекватна на извършените престъпления санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на приобщените веществени доказателство по
аргумент от чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови оригинал на данни за
издаване на СУМПС от 14.02.2018 год. (л. 121, том 1); оригинал на заявление
– вх. № 1689/14.02.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 122,
том 1); оригинал на Удостоверение за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
издадено на 12.02.2018 год. на името на СЛ. М. (л. 123, том 1); оригинали на
вносни бележки, установяващи заплащането на такси за издаване на СУМПС
и КТ (л. 124 – 125, том 1); оригинал на Декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от
Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 год. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
15
водачите и тяхната дисциплина (издадена от Министерството на вътрешните
работи, обн. ДВ. бр. 97 от 15 октомври 2002 год.), подписана на 14.02.2018
год. (л. 126, том 1); оригинал на разписка за получено отпечатано заявление
(л. 127, том 1); оригинал на документ, установяващ, че на 22.02.2018 год. Ян.
П. Дж. е получил СУМПС № *********/16.02.2018 год., издаден от МВР –
Благоевград на името на СЛ. М. (л. 128, том 1), да бъдат върнати на
Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР – Благоевград след влизане на
присъдата в сила.
По отношение на приобщеното веществено доказателство оригинал
на Заявление за издаване на документ за самоличност – вх. № 5536/14.07.2010
год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 132, том 1); заверено копие на
Удостоверение № 2383/14.06.2010 год. по описа на Министерството на
правосъдието (л. 133, том 1); оригинал на вносна бележка (л. 134, том 1);
оригинал на Удостоверение за постоянен адрес – рег. № 892/05.04.2010 год.
по описа на Община Петрич (л. 135 – 136, том 1); заверено копие на паспорт
№ А044786, издаден на 11.12.2009 год. от МВР – Струмица на името на СЛ.
М. (л. 137, том 1); оригинал на разписка за получено отпечатано заявление (л.
138, том 1); оригинал на документ, установяващ, че на 26.08.2010 год. СЛ. М.
е получил Лична карта № *********, издадена на 09.08.2010 год. от МВР –
Благоевград на негово име (л. 139, том 1); оригинал на документ,
установяващ, че на 13.08.2010 год. СЛ. М. е получил Паспорт № *********,
издаден на 13.08.2010 год. на негово име от ОД на МВР – Благоевград (л. 140,
том 1) съдът постанови да бъдат предоставени на Началника на Сектор“БДС“
при ОД на МВР – Благоевград след влизане на присъдата в сила
На основание чл. 301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР сумата в размер на размер на
48 лева, представляващи сторени в хода на досъдебното производство
разноски, по сметка на РС Благоевград сумата в размер на 542.55 лв.,
представляващи сторени в съдебното производство разноски, както и 5.00
лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

16
Съобщи за изтекли лични данни