№ 1079
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201851 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-3389-
000095 от
23.02.2021г., издадено от Н. А. К., на длъжност *** Шесто РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.178 Д от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като се предлага същото да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа
жалбата, като сочи, че от прието писмо от МОЛ „Плаза“ става ясно, че
паркингът на същия не е част от общинската или републиканската пътна
мрежа, ЗДвП не е в сила в частен имот. Още посочва, че обслужването на
лице, което е с придружител включва и плащането на битовите сметки за
това, за което жалбоподателят е дала обяснение по преписката. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение.
1
Ответната страна – Шесто РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в писмено становище сочи, че не са на лице съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено,
алтернативно – прави възражение относно намаляване присъдените разноски
на другата страна до предвидения от закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 01.03.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 04.03.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.02.2021г., около 15:00 часа, в гр.Пловдив, свидетелят В. Р. Ч., в
качеството му на *** Шесто РУ при ОД МВР – гр.Пловдив установил, че на
ул.„Георги Странски“ № 3, МОЛ „Плаза“, паркинг – ниво едно, било
паркирано МПС – лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№ „***“ на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, без
да има право на това. След изчакване, при автомобила пристигнала водача на
същия – жалбоподателя Д. И. К., която представила стикер на правоимащо
2
лице, което обаче не било в автомобила. В този смисъл К. обяснила, че
правоимащото лице е вкъщи, а тя пазарува и плаща сметки за него.
С оглед на горното, свидетелят Ч. съставил АУАН с бланков № 939377
от 11.02.2021г. срещу Д. И. К. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписала, без да
отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел В. Р. Ч.. Последният помни конкретния
случай, като описва констатираните от него фактически обстоятелства,
включително – че описаното било паркирано на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, както и дадените
обяснения от жалбоподателя в този смисъл. Показанията на свидетеля Ч.
кореспондират и с тези на свидетеля С. Г. Т., който не помни конкретния
случай, но описва общата организация на ползването на определените за хора
с увреждания места, както и контролната дейност във връзка с последното.
Съдът намира показанията на свидетелите В. Р. Ч. и С. Г. Т. за логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая противното не се установява, напротив –
от вече коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната
фактическа обстановка.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
3
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и Заповед № 317з-1684/21.03.2019г.
директора на ОД МВР – Пловдив. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Д. И. К., ЕГН: ********** виновно е
нарушила разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 11.02.2021г., около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Георги Странски“ № 3, МОЛ „Плаза“, паркинг – ниво едно е паркирала
МПС – лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№ „***“ на място, определено за
хора с трайни увреждания.
В случая е безспорно установено, че именно жалбоподателят Д. И. К. е
водача, паркирал МПС с рег.№ „ ***“ на описаното място – макар същата да
не е била установена в автомобила, се е явила на мястото малко по-късно,
като заявила, че тя е водача. Последното обстоятелство е безспорно между
страните и по никакъв начин не се оспорва от самия жалбоподателя.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че от
прието писмо от МОЛ „Плаза“ става ясно, че паркингът на същия не е част от
общинската или републиканската пътна мрежа, ЗДвП не е в сила в частен
имот. Във връзка с горното може да се отбележи следното:
На първо място, ЗДвП не дава дефиниция на понятието „паркинг“. Все
4
пак и предвид определението на § 6, т.1 от Допълнителни разпоредби на
ЗДвП, съгласно която разпоредба - „"Път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци“, то очевидно „паркингите“ се
включват в общото понятието „път“, използвано в ЗДвП.
На следващо място, съгласно чл.2, ал.1 от ЗДвП - „Отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението.“
От горното е видно, че не съществува никаква причина мястото на
нарушението, а именно - гр.Пловдив, на ул.„Георги Странски“ № 3, МОЛ
„Плаза“, паркинг – ниво едно, да бъде счетено за изключено от понятието
„път, отворен за обществено ползване“.
Същевременно ЗДвП не определя обхвата на своето действие въз
основа критерия право на собственост, а именно – дали пътя е държавен,
общински или частен. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП - „Този закон урежда
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване“. И
доколкото разглежданият паркинг отговаря на горното условие, то на
територията на същия се прилагат правилата на ЗДвП, дори и да е
собственост на „Пловдив Плаза“ ЕАД и дори пълномощникът на последното
дружество да изказва становище, че „Паркингът не е част от пътната
мрежа“, което мнение очевидно следва да се разбира в съвсем житейски, а не
в правен смисъл.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че
обслужването на лице, което е с придружител включва и плащането на
битовите сметки за това, за което жалбоподателят е дала обяснение
попреписката. Следва да се съобрази, че вложеният от законодателя смисъл в
разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е да се въведе една организация на
движението и паркирането, която да създаде облекчение за придвижването
на хората с увреждания, с оглед техните специфични нужди. Аргумент в тази
насока е и Приложение към чл.99а, ал.1 от ЗДвП (Ново - ДВ, бр. 60 от 2012 г.,
в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г.) – уреждащо образеца на
„Картата за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни
увреждания“ - каквато карта се представя и то самия жалбоподател на името
5
на К. К.. Ето защо недопустимо е мястото, определено за хора с трайни
увреждания, да се заема от лице, което нямам специфични нужди свързани с
неговото предвижване, докато лицето с такива нужди е у дома си. По този
начин мястото се ползва не по своето предназначение - да създаде облекчение
за придвижването на хората с увреждания, което е и същността на
нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Предлаганото от жалбоподателя
тълкуване на понятието „обслужващо хора с трайни увреждания“ по
смисъла на 178Д от ЗДвП е недопустимо широко, доколкото ясно е, че всяка
една дейност в полза на домакинство, в което живее лице с увреждания, е
дейност и в полза на лицето с увреждания. Подобен подход обаче създава
възможност местата, определено за хора с трайни увреждания, да се ползва от
други лица и по всевъзможни поводи, което от своя страна създава опасност
именно лицата със специфични нужди в придвижването, за които тези места
са определени по смисъла на закона, да не могат да се възползват от тях,
когато са им необходими.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата. Процесното нарушение е такива на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.178Д от Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба в размер
200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
6
установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-3389-000095 от
23.02.2021г., издадено от Н. А. К., на длъжност *** Шесто РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.178 Д от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7