№ 453
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001001092 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по
въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и частна жалба.
Въззивната жалба на ищеца в първата инстанция Н. Т. –
гражданин на ФРГ чрез пълномощника му адв.Д.Г. е против решение
№260978 от 15.06.2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав,
допълнено на основание чл.250 ГПК с решение №261171, постановено по Т.д.
№ 1334/2020 г. в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска по
чл.95 от ЗАПСП относно обезщетението за пропуснати ползи за частта
над 147,95 лева до пълния претендиран размер от 1232,09 лева; относно
обезщетението за претърпени загуби в пълния размер от 420 лева и относно
обезщетението за неимуществени вреди за пълния предявен размер от 1 000
лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в жалбата са
изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли съда да отмени
решението в отхвърлителните му части и уважи предявените искове изцяло
като основателни и доказани.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника
„СУПРИММО“-АД чрез адв.М. и мл.адвокат М.а, в който излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната му част като законосъобразно и правилно.
1
Подробни съображения са развити в отговора.
С отговора на жалбата ответникът „СУПРИММО“-АД е подал и
насрещна въззивна жалба срещу горното решение в частта, с която
ответникът е осъден да плати обезщетение за пропуснати ползи в размер
на 147,95 лева. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част
е недопустимо, евентуално неправилно, тъй като ищецът не е направил искане
за присъждане на обезщетение въз основа на правилата на чл.95а,ал.1,т1 от
ЗАПСП, което води до недопустимост на съдебното решение в тази му част.
Излизането извън пределите на търсената защита е основание за
недопустимост на постановеното решение, защото съдът следва да се
произнесе само по иска, с който е сезиран. Поради това моли за обезсилване
като недопустимо, евентуално отмяна като неправилно на решението в тази
обжалвана част. Подробни доводи са развити в насрещната въззивна жалба.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца Н. Т., в който
са развити доводи за неоснователност на насрещната жалба. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната от него част.
Постъпила е и частна жалба от Н. Т. чрез адв.Д.Г. против
определение №263931 от 26.07.2021 г., постановено в производство по чл.248
ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
решението в частта за разноските. Излага доводи за незаконосъобразност
на определението, респ. уважаване на искането му за намаляване на
присъдените разноски на ответника за адвокатско възнаграждение до
предвидения в Наредба №1минимум.
„СУПРИММО“-АД е подало отговор на частната жалба, в който
са развити доводи за нейната неоснователност. Моли същата да се остави без
уважение.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Въззивните жалби /първоначална и насрещна/ са подадени в срок от
надлежни страни и са процесуално допустими.
По въззивните жалби на ищеца и ответника срещу решението от
15.06.2021 г., допълнено с Решение №261171:
Първоначалното решение е допълнено само досежно посочване на
банковата сметка, по която следва да бъдат преведени присъдените в полза на
ищеца Н. Т. суми, поради което допълнителното по чл.250 ГПК не е
обжалвано.
От събраните в производството доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Ищецът Н. Т. е предявил срещу ответника „СУПРИММО“-АД
искове с правно основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП, да бъде осъден ответника
2
да му заплати сумата от общо 2 300,09 лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от
използване на фотография, равняващи се на неполучено лицензионно
възнаграждение в размер на 630 евро или 1 232,09 лева, претърпени загуби
от разноски за адвокатска помощ – 400 лева и нотариални такси-20 лева,
както и обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на
1 000 лева, възникнали вследствие на извършено нарушаване на правата на
ищеца като автор на фотография “Планинска панорама”, която ответното
дружество без негово съгласие и без посочване на ищеца като автор е качило
и направило достъпна за неограничен брой потребители на интернет сайт
https://superimoti.bg в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.
Ищецът твърди в ИМ, че е гражданин на ФР Германия и
професионалното му поприще е фотографията, като е автор на фотография
под заглавие „Планинска панорама“, която е снимана в гр.София и е
разгласена в авторския сайт на ищеца www.sumfinity.com в албума му София.
Твърди, че ответното дружество оперира на имотния пазар, като за
осъществяване на дейността си поддържа сайт – www. superimoti.bg, чрез
който оповестявало информация относно имотния пазар в дадени райони,
като статиите се илюстрират и посредством поместване на фотографии. На
10.04.2020 г. с помощта на специализирания софтуер Photo Claim
(www.photoclaim.com) ищецът открил, че ответното дружество използва в
търговската си дейност без негово съгласие или разрешение авторската му
фотография “Планинска панорама” на сайта си. Изтъква, че фотографията му
била употребена за визуализиране на статия „Бум на имотните сделки в
София в края на годината“, която е поместена в сайта на 16.12.2019 г.
Твърди, че фотографията му била използвана от ответника в периода
16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.
Твърди, че на 21.04.2020 г. отправил покана до ответното
дружество за пристъпване към преговори за доброволно уреждане на спора.
Ответникът с отговор от 30.04.2020 г. признал използването на
фотографията, като наред с това превел сума от 180 евро по банковата
сметка на ангажирания от ищеца представител – адвокат Г..
Твърди също, че дружеството не е отбелязало кой е авторът на
фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобило. С тези
действия ответникът бил нарушил авторските права на ищеца по чл.18, ал.1,
вр. с ал.2, т.1-3 и 6 и чл.19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде
отбелязван по подходящ начин като автор на произведението – чл.15, ал.1, т.4
от ЗАПСП.
Ищецът твърди, че бил лишен от правото си да получи лицензионно
възнаграждение за творчеството и труда си срещу предоставяне правото на
ползване на процесната фотография, т.е. пропуснати са ползи. Сочи, че е
гражданин на ФР Германия и практикува професията си на територията на
тази страна, като средните цени, срещу които немските фотографи
3
предоставят ползването на своите произведения се обобщават и
систематизират в ежегодния сборник на “BVPA“ (Съюз на професионалните
търговци на фотографии) - "Bildhonorare”, като съгласно таблицата в
сборника - “MFM“ - (Осреднени цени за продажба на фотографии), за
процесната фотография твърди вреди от пропуснати ползи в размер на
630 евро или 1 232,09 лева. Тази сума претендира като сбор от осреднените
цени за онлайн употреба до 6 месеца, употреба Н. Т. езика и липса на
посочване на източника.
Твърди, че за да осигури закрила на авторските си права, е направил
разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в опит да намери
извънсъдебно решение на спора, т.е. претърпени загуби в общ размер на 420
лева, от които 400 лева – адвокатско възнаграждение и 20 лева – за
обезпечение на доказателствата чрез нотариус. Понесъл и неимуществени
вреди под формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт ,
изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба Н. Т.да му и
липсата на всякакво признание, които оценява на сумата от 1 000 лева.
Формираното вземане от общо 2 652, 09 лв. било частично погасено с
осъщественото заплащане от ответника в размер на сумата от 352 лв.
/равностойност на 180 евро/, т.е. поради това общия размер на претенцията му
възлиза на 2 300,09 лева.
Ответникът „Суприммо” АД е оспорил исковете по основание и
размер.
Твърди, че няма наличен годен обект на авторско право , тъй като
авторските права трябва да са резултат на творческа дейност, а в случая
нямало изложени дори твърдения за положено творческо усилие от автора.
Ответникът възразява и срещу авторството на ищеца върху
фотографията, тъй като същата е широко достъпна в интернет пространството
и ищецът, публикувайки я в своя сайт, е допуснал нейното свободно ползване.
Освен това, върху самите снимки нямало отразена информация за автора
им, както и дата на заснемане, а нямало никакви данни ищецът да е
посещавал София.
От ИМ не ставало ясно за формата на използване – чл.18 ЗАПСП.
Изразите „онлайн употреба“, „употреба Н. Т. езика“ и „липса на посочване на
източника“, не можели да се разглеждат като конкретизация на формата
на ползване.
Ответникът оспорва, че е ползвател на фотографията при
упражняването на търговската му дейност, тъй като се касаело за поставяне
на снимка в информативна статия, онагледяването й, което не било свързано
с рекламна цел и това не му носело никакъв приход.
Твърди също, че спецификата на произведението изключвала
възможността то да е поднесено на потребителите Н. Т. езика. Нямало
доказателства и за поднасяне Н. Т. езика на статията на ответника, която е
онагледена със сочената снимка. Оспорва се периода на престой на
4
фотографията на сайта, поддържан от ответника
Твърди, че премахването на фотографията от сайта му не следва
да се тълкува като признание на иска, а това било единствено в знак на
добра воля и желанието за преустановяване на спора по бърз и ефективен за
двете страни начин. Това важало и за плащането на сумата от 180 евро.
Ответникът оспорва и размерите на заявените за присъждане
обезщетения. Оспорва се приложимостта на цените съгласно представена
извадка от ежегоден сборник, където са обобщени средните цени, прилагани
във ФР Германия относно лица, практикуващи професията фотография.
Отрича възможността за определянето на обезщетение за нарушение,
извършено в България по средни пазарни цени, установени в Германия.
Твърди, че размерът на евентуалното обезщетение винаги следва да се
съобразява с тежестта на извършеното нарушение на авторските права.
Оспорва твърдението за претърпени неимуществени вреди, както
и претенцията за репариране на претърпени загуби, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на съдействие в опит да
се намери извънсъдебно разрешаване на спора, тъй като същите не били в
никаква причинно-следствена връзка с евентуално неправомерно използване
на авторското произведение. Същото важало и за нотариалната такса. Твърди,
че дори съдът да приеме, че има извършено нарушение на авторски права, то
с вече платеното на ищеца обезщетение са удовлетворени евентуалните му
вреди.
Първоинстанционният съд е уважил частично иска за
имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от неполучено
лицензионно възнаграждение в резултат на неправомерното използване на
фотографията на ищеца до размер на сумата 147,95 лева. За да достигне до
този извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП
като е приел, че искът е установен в своето основание, а предвиденото
минимално обезщетение е 500 лева. Приложил е тази разпоредба като е приел,
че не са налице достатъчно данни за определяне размера на възнаграждението
(не е доказана пазарната стойност за еднократното ползване на пейзажната
снимка към момента на осъщественото нарушение). Като е намалил
предвиденото минимално възнаграждение от 500 лева с размера на вече
доброволно платеното в размер на 352,05 лв, е присъдил на ищеца сумата от
147,95 лева. Приел е фотографията за годен обект на авторското право; че
ищецът е неин автор; че е налице използване на ищцовото произведение в
интернет сайта на ответника без съответно разрешение; че същият е
претърпял вреди от неполучено лицензионно възнаграждение, като не е могъл
да предостави използването на друго лице; че претърпените вреди са в пряка
причинна връзка с използването на произведението от ответника. За
определяне на обезщетението в минимален размер, съдът е взел предвид
всички обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл.95,ал.2, 3 и 4 и чл.95а,
ал.2.
5
Отхвърлил е претенцията за имуществени вреди, съставляваща
заплатено адвокатско възнаграждение и нотариална такса с цел доброволно
уреждане на спора в общ размер на 420 лева като е приел, че тези разходи не
представляват претърпяна в резултат на процесното нарушение загуба,
защото не са такива, които обичайно и необходимо настъпват при подобен
род нарушение.Освен това, липсва причинна връзка между нарушението и
имуществените вреди.
Отхвърлил е и претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди в размер на 1000 лева като е приел, че същата не е
доказана.
От събраните в производството доказателства се установява , че
на 07.05.2019 г. ищецът Н. Т. е публикувал на своя уеб сайт за
професионални фотографии „***”, своя снимка „Планинска панорама“,
заснета от него в гр.София на 13.10.2018г. Освен на сайта на ищеца,
фотографията се открива на още няколко сайта, измежду които „flickr”,
“pinterest”, „zircle.co” по начин, даващ достъп до произведението на
неограничен кръг потребители.
На 16.12.2019г. на интернет сайта на ответника „СУПРИММО“ АД -
„superimoti.bg” е публикувана статия под заглавие „Бум на имотни сделки в
София в края на годината“, като за онагледяването й била използвана именно
коментираната фотография на Н. Т. . От последния липсва разрешение за
подобно ползване на творбата му, съответно същия не е упоменат като
автор на произведението.
След като ищецът разбрал, че фотографията му се експлоатира по
споменатия начин от ответното дружество в пределите на Р. България, с цел
да защити своите авторски права, прибягнал до професионалното
съдействие от адвокат, който изготвил писмо до ответника „СУПРИММО“
АД, в което изложил съображения за нарушение на имуществените и
неимуществените права на автора на фотографията, като поискал да му бъде
заплатено парично обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на 1 234.84 лв., изчислени по
„Таблица за средните възнаграждения при продажба на фотографии“ –
„MFM-tables”. Освен това поискал обезщетяване и на имуществени вреди
под формата на претърпени загуби в размер на 400 лв., които ищецът е
заплатил за адвокатско възнаграждение, както и 20 лв., които е заплатил за
нотариална такса. Претендира и сумата от 1 000 лв., представляваща
понесени неимуществени вреди под формата на претърпени душевни
терзания и чувство за недооцененост.
В отговор на извънсъдебната покана, изготвен от адв. К.М. е
заявено, че използването на снимката е преустановено и с желание спорът
да бъде прекратен, в полза на ищеца от ответника била заплатена сумата в
размер на 352.05 лв., като видно от представеното платежно нареждане, за
основание на превода е записано „твърдяна онлайн употреба на снимка
6
16.12.2019г. до 10.04.2020г.“
Доколкото ответникът не е заявил кое свое задължение спрямо
ищеца погасява, то с уточнителна молба, процесуалния представител на Н. Т.
е заявил, че отнася плащането към претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди.
В първоинстанционното производство е изслушана комплексна
съдебно-техническа и авторско-оценителна експертиза. От представеното
заключение се установява, че снимката, направена от Н. Т. и публикувана на
неговия сайт, е същата като тази, използвана на интернет сайта на ответника.
По втория поставен въпрос е прието, че съгласно актуална редакция на
сборника „Bildhonorare” и таблица към него „MFM”, обезщетението,
изчислено по тази система, възлиза в общ размер на 630 евро, както следва :
180 евро за онлайн употреба в периода 16.12.2019г. - 10.04.2020г.; употреба
Н. Т. езика - 135 евро за всеки език, което прави сумарно 315 евро ; липсата на
посочване на източника е оценено на още 315 евро. Според ВЛ, в България
подобен тип фотографии са с пазарни цени от 10 до 100 евро, в зависимост
от самата фотография и обекта на нейното заснемане. Като конкретен
отговор на въпроса, вещото лице е поставило цена за фотографията
„Планинска панорама“ в размер на 60 лв.
При така установените факти правилно съдът е приел, че
фотографията на ищеца „Планинска панорама“ е защитим от закона обект
на авторското право, изрично посочен в разпоредбата на чл.3, ал.1,т.7 от
ЗАПСП, в която се констатира присъствие на творчески елемент .
Анализът на изобразената посредством метода на фотографирането картина
показва, че тя отразява един завършен и специфичен творчески подход - не
само да бъде достоверно отражение на действителността, но да пресъздава
мисълта и естетическото чувство на автора, изразени чрез способите на
изобразителното изкуство. За тази цел фотограф-художникът, използвайки
свойствата на оптическите системи и възможностите на лабораторната
обработка, е успял да експресионира своята творческа идея и замисъл чрез
специално подбрания сюжет, светлинните условия, ракурса, цвета и
съответната композиционна кадровка, т.е. ищецът се е изразил чрез
фотокартината.
Напълно се споделят от въззивния съд разсъжденията от правна
страна, изложени от първоинстанционния съд, определящи фотографията
като обект на авторското право на ищеца, че е доказано използването й от
ответника за претендирания период, поради което и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях. Този състав намира за безспорно доказано
авторството на ищеца върху произведението /фотографията/, посредством
експертен анализ на суровия файл, предоставен от ищеца, с което са оборени
доводите на ответника в тази насока.
Със създаването на произведението в полза на автора се поражда
комплексно авторско право, включващо имуществените и
7
неимуществените права, визирани в нормите на чл.15 и чл.18 ЗАПСП.
Неимуществените права, предвидени в чл.15, ал.1, т.2 и т.4 ЗАПСП, са
неотчуждими, като съгласно чл.16, авторът може да изисква от другите
правни субекти признаване на неговото авторство върху произведението и да
иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да
бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на
произведението.
Основно имуществено право на автора е това той да го използва и да
разрешава използването му от други лица, за което се сключват съответните
договори /в зависимост от отстъпеното право/ и за което използване авторът
получава полагащото му се възнаграждение. Предоставянето на свободен
достъп на неограничен кръг лица до публикуваните от автора произведения
на неговия сайт не е тъждествено на дадено от него разрешение да се ползват
произведенията му. Актът на публикуването на произведението трябва да се
разчита като упражняване на основно имуществено право на автора по
смисъла на чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП.
Споделя се извода на първоинстанционния съд, който е приел, че
неимущественото право по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, както и имущественото
право на автора по чл.18 ал.1, във вр. с чл.19 ЗАПСП са нарушени от
ответника с акта на използването чрез публикуване на фотографията за
определен период от време на сайта на „СУПРИММО“ АД.
Основните спорни въпроси между страните както в първата, така и
във въззивната инстанция са концентрирани върху това, дали и какви са по
вид претърпените от ищеца вреди от извършеното нарушение на неговите
авторски права от страна на ответника, респективно какъв е обемът на
отговорността, която трябва да се понесе от нарушителя, съответно начина
на определяне на обезщетението, което да възмезди вредите, твърдени да са
настъпили от ищеца в правната му сфера. Именно в тази насока са
възраженията в двете въззивни жалби – основна и насрещна.
Отговорността по чл.95 ал.1 ЗАПСП представлява особен вид
деликтна отговорност, която има обективен характер, при който няма
никакво значение дали нарушителят е знаел или не за чуждите права върху
произведението. Следователно, ответникът в качеството си на нарушител на
авторското право дължи на ищеца обезщетение за понесените от него вреди,
които са в пряка връзка с процесното нарушение, независимо от факта дали е
съзнавал, че ищецът е носител на авторските права върху произведението.
С акта на използването на фотографията чрез публикуването й в
собствения на ответника сайт е допуснато нарушение на комплексното
авторско право на ищеца, като нарушението е извършено от юридическо
лице, но съгласно чл.95г ЗАПСП, юридическите лица и едноличните
търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този
закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от
техни служители или от лица, наети от тях. По отношение на вината,
8
приложение намира презумпцията, че този елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност се предполага до доказване на противното. Съгласно
разпределената доказателствена тежест, ответникът не е доказал липса на
вина за нарушението от неговото, респ. на служителите му поведение.
Относно отделните видове вреди, които ищецът е въвел като
подлежащи на обезщетение от ответника:
По отношение на иска за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер на сумата от 1000 лв., представляващи
преживени негативни емоции, съдът намира, че същият е недоказан в своето
основание, както е приела и първата инстанция. Неимуществените вреди, като
преживени болки и страдания, които въпреки, че са част от душевния мир на
всеки човек, подлежат на доказване, като всяка една вреда. В конкретния случай
ищецът се ограничава единствено до това да твърди, че е преживял такива вреди,
но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения, поради
което същите са недоказани, както по основание, така и по размер.
Необходимостта от доказване на реалното настъпване на вреди се подкрепя
изцяло и от съдебната практика (Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум
на ВС). Тези общовалидни правила и принципи са приложими и към исковете по
ЗАПСП, които са специални проявления на деликта. Това е в унисон и с
практиката на ВКС по чл.290 от ГПК във връзка с други обекти на интелектуална
собственост - Решение № 253 от 12.04.2017 г. по т.д. № 2923/2015 г., II т.о.на
ВКС. Изложеното налага цялостно отхвърляне на тази претенция, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Неоснователна е и претенцията за обезщетение на имуществени
вреди /претърпени загуби/ в размер на сумата от 420 лв., определена като
заплатено адвокатско възнаграждение за потърсена и оказана на ищеца
извънсъдебна адвокатска помощ, както и стойността на нотариална такса,
реализирана от ищеца с цел връчване на нотариална покана, с която се
отправя искане за доброволно плащане на обезщетение за поправяне на
вредите, причинени от нарушеното авторско право.
За да бъде основателна претенцията, следва да се докаже наличието
на деяние, неговата противоправност, претърпяната вреда и причинната
връзка между противоправното поведение и вредата. В случая именно
причинната връзка не е пряка и непосредствена с претърпяната вреда,
определена в размер на 420 лв. Направеният разход за адвокатско
възнаграждение не е бил неизбежна и пряка последица от деянието на
ответника „СУПРИММО“ АД, доколкото се касае до упражнен от ищеца
избор да прибегне към консултирането от адвокат. Присъждането на
адвокатско възнаграждение може да се търси само когато то е направено за
процесуална защита по делото. Платените от ищеца нотариални такси са с
оглед осигуряване на доказателства, като от нормата на чл.209 ГПК следва, че
направените преди процеса разноски за събиране на доказателства се
присъждат, когато са събрани в рамките на производство по обезпечение на
9
доказателства, и то като част от съдебните разноски, а не като вреди от
нарушението. Ответникът би могъл да бъде уведомен за търсеното от него
обезщетение за нарушение на авторски права и чрез обикновена писмена
покана, изпратена по пощата или по имейл. Законът не изисква специален
нотариален ред за удостоверяване на изявлението на ищеца до ответника.
Поради изложеното тази претенция правилно е отхвърлена като
неоснователна. Оплакванията, поддържани във въззивната жалба на ищеца Н.
Т. против решението в тези му части са неоснователни поради изложените по-
горе съображения. Доводи в същата насока са поддържани и в първата
инстанция, на които съдът е дал убедителен отговор, споделян и от този
състав.Затова решението в тази му част следва да бъде потвърдено като
правилно и съобразено със закона.
По отношение на претенцията за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи в размер на 1 232.09 лв. – неполучено
възнаграждение за ползването на описаната в ИМ фотография:
Съдът, приемайки, че не са налице достатъчно данни за определяне
размера на обезщтението, (не е доказана пазарната стойност за еднократното
ползване на пейзажната снимка към момента на осъщественото нарушение), е
приложил разпоредбата на чл.95а от ЗАПСП и отчитайки всички
обстоятелства по делото, касаещи нарушението, периода на използване на
фотографията, поведението на ответника – премахване на фотографията от
сайта си веднага след извънсъдебната покана и доброволно заплащане на
обезщетение за използването в размер на 180 евро с левова равностойност на
352,05 лв., е определил обезщетение в минималния предвиден в тази
разпоредба размер от 500 лева. От този размер е прихванал сумата от 352,05
лева, платена доброволно от ответника преди предявяването на иска и е
присъдил на ищеца сума в размер на 147,95 лв.
Въззивният съд намира този подход – приложението на чл.95а от
ЗАПСП, без ищецът да е поискал обезщетението да бъде определено на това
основание, за незаконосъобразен. Решението в тази си част не е недопустимо,
както се поддържа в насрещната въззивна жалба и писмена защита на
ответника „Суприммо“-АД, но противоречи на материалния закон.
Ищецът е претендирал обезщетение за пропуснати ползи в размер на
1 232,09 лв. – неполучено възнаграждение за ползването на описаната в ИМ
фотография. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, за да
може да се претендира обезщетение за пропуснати ползи, то трябва да е
налице сигурност за тяхното настъпване. В мотивите към тълкувателното
решение е изразено становище, че пропуснатата полза представлява това
увеличение към имуществото, което страната би получила при
нормалното развитие на нещата. При обичайното развитие на нещата, в
случай, че нарушение нямаше и дружеството беше закупило правото да
използва фотографията, то обичайно, прехвърлителят на правото би
съобразил пазара в конкретната държава, в която предлага продукцията си.
10
Таблицата MFM представлява осреднени цени на пазара в Германия, които
поради най-различни икономически фактори и стандарт на живот значително
се различават от цените, приложими към подобен обект на правото на
интелектуална собственост в Р.България. В подкрепа на това съждение е и
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, според която в
България подобен тип фотографии са с пазарни цени от 10 до 100 евро, в
зависимост от самата фотография и обекта на нейното заснемане. Като
конкретен отговор на въпроса, вещото лице е поставило цена за
фотографията „Планинска панорама“ в размер на 60 лв.
Видно е, че по делото има данни за размера на евентуалното
обезщетение за претърпените имуществени вреди. От една страна са цените,
предвидени в представената от ищеца таблица в сборника - “MFM“ -
(Осреднени цени за продажба на фотографии в Германия), според която
таблица за процесната фотография би получил лицензионно възнаграждение
в размер на 630 евро или 1 232,09 лева. От друга страна е заключението на
съдебната експертиза, даваща заключение за цените на подобни авторски
произведения в България и по-конкретно за процесната фотография, оценена
на 60 лева.
При тези данни съдът намира, че не може да намери приложение
разпоредбата на чл.95а от ЗАПСП и то при положение, че ищецът не е
поискал размера на обезщетението да бъде определен на това основание. Не
споделя доводите на ответника в насрещната въззивна жалба и писмена
защита, че решението е недопустимо в тази му част, тъй като съдът е
игнорирал принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Систематичното място чл.95а в ЗАПСП налага извод за субсидиарното
му приложение в случаите, когато искът по чл.95 е установен по основание, но
липсват достатъчно данни за неговия размер. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че нормата на чл.95а, ал.1 от ЗАПСП е приложима
само когато по обективни причини няма достатъчно данни за размера на иска. В
този смисъл е Решение № 1747 от 10.07.2019 г. по т.д. № 2045/2019 г. САС,
търговска колегия. Тази норма е единствено предвидена като правна възможност
за ищеца да предяви иска си в определени граници, но не може да се тълкува като
воля на законодателя да определи справедлив минимум, още по-малко
задължителен. Противното разбиране би било в разрез и с принципа, че се дължи
обезщетение единствено на вреди, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението.
В настоящия случай обаче има събрани доказателства, включително е
кредитираното допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, в
която ВЛ е дало заключение, че пропуснатото лицензионно възнаграждение по
средни пазарни цени в Република България с включена стилистична / техническа
обработка е в размер на 60 лв. След като има доказателства за евентуалната цена,
на която се оценява лицензионното възнаграждение за използването на
фотографията /съответно в Германия и в България/, то приложението н чл.95а от
11
ЗАПСП е недопустимо. Както бе отбелязано, съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице за цената на подобни авторски
произведения в България, а не цените за използването на фотографии в Германия,
тъй като икономическите условия и стандарта на живот са различни. Като се
изходи от цитираното по-горе ТР №3 от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е
анализирано понятието „пропусната полза“, несъмнено се налага изводът, че
авторът /прехвърлителят на правото/ би съобразил пазара в конкретната държава,
в която предлага продукцията си. Защото никой не би платил лицензионно
възнаграждение в размер, многократно надвишаващ обичайното за страната
възнаграждение за подобен род произведения като процесната фотография.
По делото е безспорно установено и не се отрича от ищеца, че
платеното извънсъдебно от страна на ответника обезщетение за използването
на фотографията в размер на 352 лв., с оглед доброволното разрешаване на
спора, надвишава значително установените средни пазарни цени в България
за използване на фотографии, както и конкретната цена за процесната
фотография, определена от ВЛ на 60 лева, за периода, описан в исковата
молба. Платената сума значително надвишава реалната цена за използване на
авторското произведение, което сочи на извод, че претенцията за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на сумата от
1 232.09 лв. за периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.С извънсъдебното плащане на сумата от 352 лв.
/равностойност на 180 евро/, претенцията на ищеца е изцяло погасена.
Това налага отмяна на решението в осъдителната му част – за сумата
от 147,95 лева след извършеното от съда прихващане с платената
извънсъдебно от ответника сума, като се споделят доводите в тази насока на
ответника „Суприммо“-АД, изложени във въззивната му жалба.
Доводите на жалбоподателя-ищец Н. Т. против отхвърлителната част
на решението са неоснователни по изложените по-горе в мотивите
съображения и тази вззивна жалба следва да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора – цялостно отхвърляне на исковите
претенции, на ответната страна „Суприммо“-АД следва да бъдат присъдени
направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
пълния заявен размер от 1 200 лева, посочени в приложения списък по чл.80
ГПК. Към списъка са представени Договор за правна помощ, Фактура от
30.09.2021 г. и банков документ за доказване на плащане на
възнаграждението. Адвокатското възнаграждение е с включен ДДС.
Тъй като решението не е обжалвано от ответника в частта за
разноските, които ищецът е осъден да му заплати, въпреки отхвърлянето на
иска за пропуснати ползи от въззивния съд за сумата от 147,95 лева,
решението в частта за разноските, дължими на ответника в първата
инстанция, не следва да бъде ревизирано.
12
С оглед изхода на спора в тази инстанция обаче, следва да бъде
отменено решението и в частта, с която ответникът „Суприммо“-АД е
осъдено да заплати в полза на ищеца Н. Т. съразмерно с уважената част от
исковете му в размер на 118,48 лв. за исковото и 3,54 лева за обезпечителното
производство.Такива разноски за ищеца не се следват.
По частната жалба на ищеца Н. Т. против определение №263931 от
26.07.2021 г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските:
Съдът намира частната жалба за неоснователна.
Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер
на 1 500 лева с ДДС. Видно от приложената км списъка по чл.80 ГПК фактура
/л.323 от първоинстанционното дело/, страната е заплатила адвокатско
възнаграждение от 1 000 лева по Договор за правна защита и съдействие от
01.10.2020 г., приложен към списъка, както и допълнително сума от 250 лв. за
първо заседание по делото. Върху размера от 1250 лева е начислен ДДС в размер
на 250 лева, като общо заплатената сума за адвокатски хонорар е в размер на 1 500
лева.
Както е отбелязал и първоинстанционният съд, делото е със
сравнително завишена фактическа и най-вече правна сложност. Проведени са
три съдебни заседания. Събирани са разнородни по вид доказателства,вкл.
съдебни експертизи, които изискват съответното проучване и анализиране от
адвоката,формулиране на адекватни задачи към ВЛ. Следва да се отчете и
факта, че в предмета на делото са включени няколко различни по вид
поддържани вреди, които имат отлики в части от фактическия си състав,
предвид което се налага допълнително развиване на защитата. В този краен
размер на адвокатското възнаграждение е начислен и ДДС, тъй като
адвокатът, предоставил услугата, е регистриран да я извършва по реда на
ЗДДС. Не е без значение и факта, че адвокатското възнаграждение, заплатено
от ищеца на процесуалния му представител е в размер на 1 200 лева /л.316-
318 от делото на СГС/. Видно е, че и там е отчетена фактическата и правна
сложност на делото. Още повече, както бе споменато, уговореното и
заплатено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение по Договора за правна защита е в размер на 1 000 лева, видно
от фактурата на л.323. Допълнително са заплатени 250 лева за явяване в
съдебно заседание. Върху тези суми е начислен и ДДС. По тези съображения
съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно.
Това налага частната жалба против определението по чл.248 ГПК да
се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260978 от 15.06.2021 г. на Софийски градски
съд, ТО, VI-2 състав, допълнено на основание чл.250 ГПК с решение
№261171, постановено по Т.д.№ 1334/2020 г. в осъдителната му част, с
която „Суприммо“-АД е осъдено да заплати на Н. Т. на основание чл.95, във
вр. с чл.95а, ал.1, т.2 ЗАПСП сума в размер на 147,95 лв., представляваща
остатък от незаплатено обезщетение за причинени имуществени вреди от
нарушение на авторското право върху фотография под заглавие „Планинска
панорама“, публикувана на интернет страницата на ответника
www.sumfinity.com в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г., изразяващи се
в пропуснати ползи от получаване на лицензионно възнаграждение срещу
отстъпено право на ползване на посочената фотография, ведно със законната
лихва върху присъденото вземане за периода от 21.07.2020 г. /датата на
депозиране на ИМ в съда/ до окончателното му плащане, както и в частта, с
която „Суприммо“-АД е осъдено да му заплати разноски в исковото и
обезпечителното производство в общ размер на 122,02 лева /118,48 за
исковото и 3,54 за обезпечителното пр-во/ съразмерно с уважената част от
исковете, вместо което в отменените части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Н. Т.,
гражданин на ФР Германия, роден на ******** г. с адрес ФР Германия,
гр.***, ул.“***“ №** против „Суприммо“-АД, ЕИК-********* иск с правно
основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП за сумата в размер на 147,95 лв.,
представляваща остатък от незаплатено обезщетение за причинени
имуществени вреди от нарушение на авторското право върху фотография под
заглавие „Планинска панорама“, публикувана на интернет страницата на
ответника www.sumfinity.com в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.,
изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на лицензионно
възнаграждение срещу отстъпено право на ползване на посочената
фотография.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част, с
която са отхвърлени исковете за разликата над присъдения размер от 147,95
лева до общия претендиран размер от 2 300,09 лева, както и в частта, с
която Н. Т. е осъден да заплати на „Суприммо“-АД разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на 1 637,44 лева.
ОСЪЖДА Н. Т., гражданин на ФР Германия, роден на ******** г. с
адрес ФР Германия, гр.***, ул.“***“ №** да заплати на „Суприммо“-АД,
ЕИК-********* сумата 1 200 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение №263931 от 26.07.2021 г.,
постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на Н. Т. за изменение на решението в частта за разноските, като
14
оставя без уважение частната му жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15